Размисли.......

  • 1 612
  • 24
# 15
Промених се, надявам се към по-добро. Стремя се да съм по-отстъпчива и по-спокойна. Понякога успявам, друг път - не.  Mr. Green Мечтите .... е, някои осъществих, други вече - нямаха значение. Сега си мечтая за други неща. А време за мечтаене намирам винаги. Това е като храна за душата. Без нея не мога. Не си позволявам битовизмите да ме погълнат напълно, защото не харесвам това, което ставам. Опитвам се да бъда по-мъдра и по-малко избухлива.
Но никога не се поддавам на песимизма - след всяко падение идва нов връх....
Виж целия пост
# 16
мари ан ето това пише в подписа на една мама :Има една гарантирана формула за провал: Опитайте се да угодите на всички!

намери време за себе си,стани егоистка!

по темата-промени ме майчинството,преди това бях много отстъпчива,с някои мечти се разделих,сега имам други-малки,но постижими.

горе главата! Peace
Виж целия пост
# 17
Ами трите години заедно са си оказали влияние...преди бях толкова емоционална, душата на компанията...Сега много рядко излизаме, не си спомням кога за последно сме ходили на дискотека TiredНо въпреки промените, на мен си ми харесва сегашния живот.Станала съм по-търпелива, спокойна и сега не се ядосвам толкова много за глупости Laughing
Виж целия пост
# 18
Разбира се ,че се промених...все пак 5 години съвместен живот ...променят.. и още ще се променя сигурна съм... някой неща съм променила към по-лошо...някой към по- добро...
Но най- прекрасното е ,че се научих да се радвам на малките неща и да се усмихвам още по-често  Party
Виж целия пост
# 19
аз пък те разбирам. и аз като теб смятам, че се промених. нямам мечти като по-рано, защото смятам, че с този човек не можем да постигнем много. не знам ти на кого се опитваше да угодиш, но на мен ми беше неудобно да се върна при майка, като разбрах, че няма много смисъл да сме заедно и просто останах при него. та така, битуваме си, колкото и ужасно да звучи.

знаеш ли, аз си имам бягство. вечер като легна, след като съм нахранила и приспала дребната, затварям очи и си представям как детето е вече голямо, живеем си двечките, аз имам ресторант и цветарски магазин. но това не го броя за мечта, защото не го преследвам. а човек трябва да работи за мечтите си.

така или иначе, единствения съвет, който мога да то дам е: открий хубавото около себе си(все има нещо такова) и се радвай. пусни кепенците за останалото, което те трови. аз сега съм с детето всяка свободна минута и...така. за момента не съм намерила друг смисъл.

прегръщам те Hug
Виж целия пост
# 20
аз пък те разбирам. и аз като теб смятам, че се промених. нямам мечти като по-рано, защото смятам, че с този човек не можем да постигнем много. не знам ти на кого се опитваше да угодиш, но на мен ми беше неудобно да се върна при майка, като разбрах, че няма много смисъл да сме заедно и просто останах при него. та така, битуваме си, колкото и ужасно да звучи.

знаеш ли, аз си имам бягство. вечер като легна, след като съм нахранила и приспала дребната, затварям очи и си представям как детето е вече голямо, живеем си двечките, аз имам ресторант и цветарски магазин. но това не го броя за мечта, защото не го преследвам. а човек трябва да работи за мечтите си.

така или иначе, единствения съвет, който мога да то дам е: открий хубавото около себе си(все има нещо такова) и се радвай. пусни кепенците за останалото, което те трови. аз сега съм с детето всяка свободна минута и...така. за момента не съм намерила друг смисъл.

прегръщам те Hug
Миличка много точно си ме разбрала.Аз не мога да постигна нищо с мъжа ми.Всяка моя мечта той я стопира в зародиш.И аз спрях да мечтая, когато човек спре да мечтае той не живее,а съществува.
Битувам и правя компромиси,заради децата .Докога......... Sick
Виж целия пост
# 21
Неизбежно е човек да се променя с възрастта и с отговорностите.
Наблюдавайки себе си мисля,че се променям и то към добро  Wink...а при мен и дете ,и съпруг ,и мечти живеят в мирно съвместно съществуване. Както е казала Звездичка  радвам се и на малките неща и  се усмихвам  по-често. Hug

Виж целия пост
# 22
Или как живота ми се промени,защото исках да угодя на всички.
Ей това е най-страшното! И аз се промених, защото исках да угодя на всички, та да си изкупя старите грехове... Направих го преди да се оженя и не, заради мъжа си...
Сега си бера плодовете от тази безумица...
Но ще се справя! Сигурна съм... Колкото и да ми е трудно...
Съветвам те да се захващаш и ти...
Виж целия пост
# 23
аз пък те разбирам. и аз като теб смятам, че се промених. нямам мечти като по-рано, защото смятам, че с този човек не можем да постигнем много. не знам ти на кого се опитваше да угодиш, но на мен ми беше неудобно да се върна при майка, като разбрах, че няма много смисъл да сме заедно и просто останах при него. та така, битуваме си, колкото и ужасно да звучи.

знаеш ли, аз си имам бягство. вечер като легна, след като съм нахранила и приспала дребната, затварям очи и си представям как детето е вече голямо, живеем си двечките, аз имам ресторант и цветарски магазин. но това не го броя за мечта, защото не го преследвам. а човек трябва да работи за мечтите си.

така или иначе, единствения съвет, който мога да то дам е: открий хубавото около себе си(все има нещо такова) и се радвай. пусни кепенците за останалото, което те трови. аз сега съм с детето всяка свободна минута и...така. за момента не съм намерила друг смисъл.

прегръщам те Hug
Миличка много точно си ме разбрала.Аз не мога да постигна нищо с мъжа ми.Всяка моя мечта той я стопира в зародиш.И аз спрях да мечтая, когато човек спре да мечтае той не живее,а съществува.
Битувам и правя компромиси,заради децата .Докога......... Sick


Сега виждам ,че не съм сама със съдбата си .И аз си задавам същият въпрос и ми става още по болно,че просто няма отговор.Този битувизам малко по малко ме убива, добре че съм се превърнала в непукист и единственото ,което ме кара да живея, този живот са децата.Просто съществувам.
Виж целия пост
# 24
Момичета,мислите ли,че сте постигнали това което сте мечтали?

А имате ли все още мечти за бъдещето?

Аз вече не мечтая,може би защото  нямам време.
Не се радвам на дребните неща,защото станах дребнава.
Не разбирам хората около мен,защото ги няма.

Дълбоко в себе си знам,че не трябва да осъждам другите за постъпките им, а го правя.Имах мечти - а сега усещам само празнота.
не вярвам да ме разберете,но не ми се иска да разказвам битовизми.Или как живота ми се промени,защото исках да угодя на всички.Компромиси,затваряне на очи и сега.........се чудя това аз ли съм?Някакво същество,статистика и...........
А вие променихте ли се след брака?



oh аз се чувствам по същия начин като теб
незнам какво ми е
мисля, че е депресия
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия