Психологически консултации с Детелина Стаменова

  • 93 334
  • 486
# 15
Здравейте, д-р Стаменова! От 2 години се храня емоционално (т.е. при стрес-веднага с нещо сладко или вечер, у дома - големи количества). Качих 26кг. С наложената изолация имам денонощен достъп до хладилника, а на всичкото отгоре и готвя по-често, заради наличието на свободно време. Как да превъзмогна/подобря нещата, защото дрехите ми отесняват отново?
Виж целия пост
# 16
Здравейте, д-р Стаменова! От 2 години се храня емоционално (т.е. при стрес-веднага с нещо сладко или вечер, у дома - големи количества). Качих 26кг. С наложената изолация имам денонощен достъп до хладилника, а на всичкото отгоре и готвя по-често, заради наличието на свободно време. Как да превъзмогна/подобря нещата, защото дрехите ми отесняват отново?
Здравейте РЕД,
Няма "магически отговор". От предисторията разбирам, че е имало събитие, което е провокирало емоционалното хранене, което в условията на криза отново се задълбочава.
Сам/а или с терапевт - по-добре от аналитично динамична модалност, а не когнитавно-поведенческа ,би помогнало да потърсите корените на поведението си и връзката му с детството си.
За начало - обмислете този период от живота си, в който започвате да прекалявате със сладкото - какво ви "горчеше", от чия подкрепа имахте нужда, кой Ви липсваше?
Липсва ли Ви и сега?
Надявам се тази насока да Ви е полезна.
Виж целия пост
# 17
Здравейте доктор Стаменова.
Поради стреса в създалата се обстановка, колитът ми се обостри и не ми оставя на мира вече 2 седмици. Пия пробиотик, но и при най-малкото напрежение се започва пак. Имам разстройство през деня и силни болки вечерта.
Иначе гледам да излизам, да си намирам занимания, работя малко от вкъщи.
Виж целия пост
# 18
Здравейте.Аз съм на 18 и бих желала да споделя историята си относно тази тема, тъй като е нещо, което цялостно промени живота ми.
 Преди около 2 години започна всичко. Никога не съм била с тегло над нормата, но изведнъж се отключи нещо в мен, което не мога да обясня и започнах да спазавм строги режими, диети, броене на калории, спиране на консумацията на храни съдържащи рафинирана захар, глутен и тн. и в рамките на няколко месеца свалих 12 кг., тоест от 60кг. станах 48кг. при височина 167см. Тогава се чувствах добре от една страна, че мога да бъда свободна да бъда себе си, да се обличам така, както се чувствам добре и да не се ограничавам и притеснявам от това, което съм, да не се срамувам от" черупката си". Заедно с всичкото добро дойде и другото, което доминираше над останалите чувства, това беше страхът. Страхът от загубата на всичко, което съм постигнала, страхът отново да се върна в началото на пътя, знаейки за всички трудности, които са там.
Това чувство на страх обзе изцяло съзнанието ми.
Не излизах с дни, намирах винаги оправдания да не ходя на празници и други събития, където има хора, където има храна. Мисълта, че приемам някаква храна ме ужасяваше, дори , при приема на една ябълка изпитвах вина. Вследствие по 4 часа трениране за да се израсходи всичко. Просто до такава степен вманияченост, че губиш абсолютно всякакъв контрол над себе си и всичко. Откъсваш се от реалността и започваш да живееш в една субективна илюзия. Това също породи голяма депресия, повод за неразбиране със семейството, с приятелите и всички обкръжаващи ме хора, което беше нормално тъй като липсваше и разбирателството ми със себе си.
Заедно със всичко това дойде и още по-ужасният момент, моментът на брутално преяждане, просто храната беше средство за временно щастие, храната се превърна в дрога. За около 2 месеца възвърнах всички килограми, дори и повече. Без никаква физическа активност, липсата на желание да виждам хора. Светът ми се преобърна на 360 градуса. Всичко стана сиво, изгубих смисълът на смисъла, изпитвах ужас от това да си вдигна щорите, да видя деня, от това да отворя шкафа си с дрехи, защото ме беше страх от резултата. Сринах се психически. Задушавах се в себе си. Тялото беше затвор за душата ми. Марзех се с две думи.
След това опитавх постоянно да променя нещо, но за известно време успявах и след това се върщах още по-назад от изходната позиция. Това продължава вече 2 години и колкото и търпение, воля и усилие да има човек всяка чаша има определена граница, в която просто прелива. Изморително е да тъпчеш на едно и също място и да се въртиш в порочен кръг. В момента съм 75кг. и просто това ме превръща в един роб. Роб на себе си. И не знам как да се справя с това, не знам как да се боря със себе си, за себе си. Животът е толкова необятен и странен, толкова объркващ, че в един момент се губиш, изгубваш целта си и посланието си да си тук. Губиш се в нищото и колкото и да се хващаш за нещо, пак си никъде, в една безтеглост.
Бих се радвала, ако имате някаъв съвет, знам че всеки човек е една отделна вселена, не може да се съди общо, но дори и фактът да бъда разбрана си стига.
За първи път реших да споделя тази част от себе си с цел да се освободя, колкото е възможно за малко от всичко това и естесвено, ако има хора, които се чувстват по абсолютно същия начин да видят, че не са сами с това. Всички сме отражения на всички и ематията е връзка, която ни крепи.
Благодаря !
Виж целия пост
# 19
Здравейте доктор Стаменова.
Поради стреса в създалата се обстановка, колитът ми се обостри и не ми оставя на мира вече 2 седмици. Пия пробиотик, но и при най-малкото напрежение се започва пак. Имам разстройство през деня и силни болки вечерта.
Иначе гледам да излизам, да си намирам занимания, работя малко от вкъщи.

Здравейте Rockstar,
обострянето на колита е пряко свързано с тревожността, това, което наричаме "чревни чувства"https://www.detelinastamenova.com/2018/11/%D1%87%D1%80%D0%B5%D0% … 1%82%D0%B2%D0%B0/" и може да проявявате симптоматика на синдрома на раздразнените черва. Освен пробиотици, вероятно ще е подходящо да намерите нещо, с което не само да се разсейвате, но реално да си почивате - всякакви методи на релаксация и йога биха свършили работа. Ако продължи повече от две седмици - и ако сте били редовна с релаксацията, но състоянието не се е променило, свържете се с гастро-ентеролог да обсъдите симптомите и как да ги облекчите - моето предположение е, че с края на периода, колита ви ще се "оправи отсамосебе си".
Виж целия пост
# 20
Цитат на:

 link=topic=1195245.msg40557843#msg40557843 date=1586790523
Здравейте.Аз съм на 18 и бих желала да споделя историята си относно тази тема, тъй като е нещо, което цялостно промени живота ми.
 Преди около 2 години започна всичко. Никога не съм била с тегло над нормата, но изведнъж се отключи нещо в мен, което не мога да обясня и започнах да спазавм строги режими, диети, броене на калории, спиране на консумацията на храни съдържащи рафинирана захар, глутен и тн. и в рамките на няколко месеца свалих 12 кг., тоест от 60кг. станах 48кг. при височина 167см. Тогава се чувствах добре от една страна, че мога да бъда свободна да бъда себе си, да се обличам така, както се чувствам добре и да не се ограничавам и притеснявам от това, което съм, да не се срамувам от" черупката си". Заедно с всичкото добро дойде и другото, което доминираше над останалите чувства, това беше страхът. Страхът от загубата на всичко, което съм постигнала, страхът отново да се върна в началото на пътя, знаейки за всички трудности, които са там.
Това чувство на страх обзе изцяло съзнанието ми.
Не излизах с дни, намирах винаги оправдания да не ходя на празници и други събития, където има хора, където има храна. Мисълта, че приемам някаква храна ме ужасяваше, дори , при приема на една ябълка изпитвах вина. Вследствие по 4 часа трениране за да се израсходи всичко. Просто до такава степен вманияченост, че губиш абсолютно всякакъв контрол над себе си и всичко. Откъсваш се от реалността и започваш да живееш в една субективна илюзия. Това също породи голяма депресия, повод за неразбиране със семейството, с приятелите и всички обкръжаващи ме хора, което беше нормално тъй като липсваше и разбирателството ми със себе си.
Заедно със всичко това дойде и още по-ужасният момент, моментът на брутално преяждане, просто храната беше средство за временно щастие, храната се превърна в дрога. За около 2 месеца възвърнах всички килограми, дори и повече. Без никаква физическа активност, липсата на желание да виждам хора. Светът ми се преобърна на 360 градуса. Всичко стана сиво, изгубих смисълът на смисъла, изпитвах ужас от това да си вдигна щорите, да видя деня, от това да отворя шкафа си с дрехи, защото ме беше страх от резултата. Сринах се психически. Задушавах се в себе си. Тялото беше затвор за душата ми. Марзех се с две думи.
След това опитавх постоянно да променя нещо, но за известно време успявах и след това се върщах още по-назад от изходната позиция. Това продължава вече 2 години и колкото и търпение, воля и усилие да има човек всяка чаша има определена граница, в която просто прелива. Изморително е да тъпчеш на едно и също място и да се въртиш в порочен кръг. В момента съм 75кг. и просто това ме превръща в един роб. Роб на себе си. И не знам как да се справя с това, не знам как да се боря със себе си, за себе си. Животът е толкова необятен и странен, толкова объркващ, че в един момент се губиш, изгубваш целта си и посланието си да си тук. Губиш се в нищото и колкото и да се хващаш за нещо, пак си никъде, в една безтеглост.
Бих се радвала, ако имате някаъв съвет, знам че всеки човек е една отделна вселена, не може да се съди общо, но дори и фактът да бъда разбрана си стига.
За първи път реших да споделя тази част от себе си с цел да се освободя, колкото е възможно за малко от всичко това и естесвено, ако има хора, които се чувстват по абсолютно същия начин да видят, че не са сами с това. Всички сме отражения на всички и ематията е връзка, която ни крепи.
Благодаря !
Здравейте Mxss и благодаря, че споделихте историята си!
Порочният кръг на анорексично поведение, което преминава в компенсаторно преяждане е изключително травмиращо и буди недоумение в човека, който го преживява и не може да се обясни какво му се случва, нито може да разбере... себе си.

Понякога зад това стои лична травма, която първо душата се опитва да реши с контрол (върху тялото), а след това да "затрупа" с храна.

В книгата "Войната с храната" на проф. Джулия Бъкройд има описани основните причини, както и въпроси за работа на читателя, които са много подходящи, за да започне човек отнякъде с разбирането на себе си и разплитането на въпроса "откъде тръгна всичко".

Препоръката ми е обаче да потърсите терапевт, защото нито една книга не може да даде личния контакт - а ако тръгнете да сваляте и качвате тегло с драстични диети и последващо преяждане, ще повлияете негативно на  метаболизма си...
Виж целия пост
# 21
Здравейте, д-р Стаменова!

Става въпрос за дъщеря ми, която в момента е на 6 г. Възможно ли е според Вас проблемът, който ще опиша по-долу да се квалифицира като вид хранително разстройство и какъв специалист би следвало да търсим? 
От около 11-месечна възраст се превърна от лакомо в много злоядо бебе като това продължава и до ден днешен. Преходът от едното в другото състояние беше рязък. Съвпадна с боледуване от стомашен вирус, но след излекуването от вируса тя продължи да се храни зле. Яде само определени храни. Готвено отказва. Рядко се случва да се съгласи да хапне малко готвено. Месо не обичаше още като бебе, а към днешна дата от време на време хапва кюфте/кебапче или друга храна, приготвена с кайма, но е рядкост.  Несмляно месо не иска дори да опита. Има проблем и с опитването на нови храни. Не иска да опита  нови за нея храни. Понякога успяваме да я убедим да опита и се случва нещо ново да й допадне на вкус, но е много трудно, почти невъзможно да бъде убедена да опита. Понякога ми се струва, че я е страх да опита.
Храни се най-вече с млечни продукти, сурови зеленчуци, плодове. Обича някои тестени храни, но не всички. Естествено като всяко дете харесва захарните изделия, но ги ограничаваме и се предлагат само след основно хранене.
Развитието й интелектуално, психически и физически е в норма. Здрава е като изключим нормалните за детските градини вируси, от които  боледува. Много е емоционална, ако това има отношениие към въпроса с храненето. Лесно се разстройва и понякога има доста бурен израз на емоциите си, но след консултации с  детски психолог и психиатър ( не еднократно) получихме уверение, че детето е добре и се развива в норма.
От майки във форума (и не само) съм чувала за случаи на деца, които с възрастта изживяват това капризно хранене и вкъщи се успокояваме взаимно, че и с нея така ще се случи, но понякога като всяка майка се притеснявам, че детето се  храни еднообразно.
Ще Ви бъда благодарна, ако ми отговорите има ли място за притеснение в така описаната ситуация.
Виж целия пост
# 22
Здравейте Pandachina,
от моя гледна точка дъщеря ви има специфична, но здравословна диета, която й дава нужните вещества и реално не липсва никоя от големите хранителни групи. Ако я насърчавате, но не притискате да опитва, а и вие също се храните здравословно и с готвено, може би и тя в някакъв етап ще промени храненето си, вероятно в пубертета.
Виж целия пост
# 23
Благодаря за отговора! Flowers Sunflower
Виж целия пост
# 24
Здравейте.В началото на пандемията имах периоди, в които все имах чувството, че не мога да дишам, дишах учестено и доста вечери прекарвах в спешното, като резултатите бяха, че хипервентилирам.После нещата се оправиха, но ...от няколко дена, два часа след като заспя се събуждам от чувството, че не мога да дишам(даже изпитвам болка в гръдният кош над сърцето), като в същото време носът ми е ужасно запушен.Като сменя стаята и легна на страната на сърцето някак едната ноздра ми се отпушва и ...гледайки тв до 2 часа заспивам(т.е.необходими са ми поне 2 часа, за да заспя). Възможно ли е това да е вид паник атака?Няма да крия, че положението сега ме притеснява изслючително много, но в същото време се чудя защо носът ми е винаги запушен, когато се събуждам?
Виж целия пост
# 25
Здравейте Seeflower,
Описанието звучи като паническа атака. Макар да имат общи черти, всеки от нас има свои уникални преживявания или техен израз по време на протичането им. За да се стигне до паник атака, хората са тревожни, това се насъбира и понякога "избухва" през физическите симптоми.
Соматичната проява "затруднено дишане сутрин" би ме провокирало да Ви попитам висока ли е тревожността Ви през деня, страх ли Ви е да излизате и как се отнасяте към освобождаването на мерките и края на извънредното положение? По какъв начин бихте могли Вие, ако се тревожите да не се заразите или близките Ви, може да влезете по-бавно в ежедневието? Наскоро публикувах в блога си материал за пост-изолационния синдромhttps://www.detelinastamenova.com/2020/ … 1%80%d0%be%d0%bc/, в който съм събрала прогнози за това, което можем да направим и как е вероятно да протече адаптацията.
В много случаи психотерапевтите препоръчват дихателни и медитативни практики да се случват вечер, но ако имате възможност, освен вечер намерете своят начин и сутрин. Може би утвържденията на Луиз Хей (както са описани в "Излекувай живота си") също ще спомогнат, като част от самопомощ, преминаването Ви през този етап. Ако до края на юни не се облекчат симптомите Ви, препоръчвам Ви да се срещнете с психотерапевт.
Виж целия пост
# 26
Здравейте Seeflower,
Описанието звучи като паническа атака. Макар да имат общи черти, всеки от нас има свои уникални преживявания или техен израз по време на протичането им. За да се стигне до паник атака, хората са тревожни, това се насъбира и понякога "избухва" през физическите симптоми.
Соматичната проява "затруднено дишане сутрин" би ме провокирало да Ви попитам висока ли е тревожността Ви през деня, страх ли Ви е да излизате и как се отнасяте към освобождаването на мерките и края на извънредното положение? По какъв начин бихте могли Вие, ако се тревожите да не се заразите или близките Ви, може да влезете по-бавно в ежедневието? Наскоро публикувах в блога си материал за пост-изолационния синдромhttps://www.detelinastamenova.com/2020/ … 1%80%d0%be%d0%bc/, в който съм събрала прогнози за това, което можем да направим и как е вероятно да протече адаптацията.
В много случаи психотерапевтите препоръчват дихателни и медитативни практики да се случват вечер, но ако имате възможност, освен вечер намерете своят начин и сутрин. Може би утвържденията на Луиз Хей (както са описани в "Излекувай живота си") също ще спомогнат, като част от самопомощ, преминаването Ви през този етап. Ако до края на юни не се облекчат симптомите Ви, препоръчвам Ви да се срещнете с психотерапевт.
Благодаря.Не мога да отворя това, което сте дали като линк към блога ви, бихте ли погледнали?
Виж целия пост
# 27
Ето отново:
https://www.detelinastamenova.com/2020/05/пост-изолационен-синдром/

Натрапчивите мисли и чистене като последица от всичко, което се случи дотук



Бременни и току-що родили
От следродилно обсесивно-компулсивно разстройство или мании се страда мълчаливо и тежко, с чувство на вина, защото мислите са непоносими и абсолютно противоположни на морала на човека, който ги има и им се противопоставя с отвращение от себе  си. Това състояние може да изтощи младата майка и да я накара да се мрази и да задълбочи състоянието си, като намали нейната способност да се грижи за бебето си, да обтегне връзката й с партньора й и други близки. По едно и също време тя може да се чувства зле в себе си и в общуването с другите, съчетано с огромна умора и вина. Как може да разберете дали прекалявате? Времетраенето и интензитета на страха дава идея. Ако прекарвате часове и се докарвате до изтощение в мисли или действия, които да предпазят бебето ви, които са несъразмерни с това, което сте виждали или правят другите жени във вашето положение, значи има вероятност да сте в този риск.

Целта на този текст е да разкаже за тях, което само по себе си е част от разбирането и успокоението, но ако те продължават да ви завладяват, потърсете помощ от специалист в областта на психичното здраве. Обсесивно-компулсивните разстройства като цяло се повлияват най-добре от когнитивно-поведенчески терапевти. При всички положения, ако сте родили наскоро и изпитвате нещо като описаното по-долу, включително и неподдаващо се на контрол желание да си миете ръцете или да чистите, споменете това на вашия общопрактикуващ лекар или педиатъра на детето. Много е вероятно той да ви разпита подробно и да поиска тестове, за да изключи и медицински причини като хипотиреоидизъм, но също така и да ви препрати някакъв вид психологическо лечение. За мен е важно да подчертая, че никой от нас няма контрол върху това състояние и понякога „лотария на гените“ да отключите това заболяване в този момент и ако не направите нищо, то няма да си тръгне само, а ще прекарате време в страдание, което може да бъде намалено или туширано за сравнително кратък период. В тази „лотария“ на постпатум ОКР са попадали и Джесика Алба, Джулиан Мур и Чарлийз Терон, просто няма застраховани. Понякога лечението е комбинация от време, подкрепа от близките, понякога терапия и лекарства.

Има две обяснения за това за появата на ОКР в този период. Едното е, че колебанието на хормоните в този период „отключва“ разстройството, а другото е че има психологически причини (разработка на д-р Абрамовиц и д-р Феърбродър, от Клиниката за тревожност и стрес в Университета на Северна Каролина (UNC) в Chapel Hill), че такива мисли за напълно нормална и безобидна част от ранното родителство, но ако родителят ги интерпретира за нещо много значимо и заплашително, това се превръща в проблем, защото ги увеличава, започва да се самообвинява до безкрай и това го прави по-малко щастлив и способен да се справи с момента. Те смятат, че това е свързано с бързото увеличаване на отговорността и стреса, който се случва, когато човек стане родител и получи отговорността да се грижи за малко бебе.

Когато нормално възникналите следродилни мисли са разбрани погрешно като опасни или много значими, това кара човека с такива мисли да се превърне в кълбо от безпокойство и страх. Нещо повече, това води до поведениа като избягване на бебето, търсене на успокоение и прекомерна ритуали и страхове. Всички тези поведения са в съответствие с чувството на заплаха от разстроиващите мисли за детето си. Понякога ми е трудно да пиша по тези теми, защото от една страна искам да се знае, че те са част от човешката психика, но от друга страна искам да бъда правилно разбрана, че техният корен трябва да бъде изследван и човек е добре да знае, че се случват, но и да вземе мерки, когато са натрапливи, защото освен постпартум ОКР има и психотични състояния, които не бива да бъдат подценявани.

При следродилно ОКР (постпартум ОКР) симптомите са прекомерно измиване или стерилизиране на бебешки шишета, прекомерно пране на бебешки дрехи или многократно пране на дрехи на други членове на семейството, изолиране на бебето, за да не се замърсяват членовете на семейството или други хора, непрекъснато проверки на температурата, дъха и други здравни параметри на бебето, съчетано с постоянни и ужасяващи страхове да не се навреди на малкото.

Някои примери за видовете следродилни мании са идеите, че бебето може да умре от синдрома на внезапната детска смърт; събуждането на бебето, за да се види дали е живо (или проверка на това дали диша); натрапливи мисли, че бебето може да се се задави и да не може да бъде спасено;  странни мисли, че можеш сам да убиеш бебето; майки, които се тревожат, че ако останат сами с бебето „нещо лошо може да се случи“. За разлика от следродилната психоза, жените с следродилно ОКР се противопоставят на обсесивните си мисли; което означава, че се опитват да отхвърлят манията или да ги неутрализират с някаква друга мисъл или поведение.

Няма пълни данни за общата честота на обсесивно-компулсивни разстройства по време на бременност и след раждането, защото за много хора е неудобно да признаят за тези мисли. Когато младата майка или баща пази негативните си мисли за себе си („щяха да ме пуснат в болницата, ако им кажа за мислите, които имам“), това допълнително им пречи да научат, че подобни мисли са нормални прояви (други имат и тях). В 3 до 11% мислите или натрапливостите са толкова силни, че не могат да бъдат прикрити. Обикновено то се появява около седмица след раждането и включва мании, мании, свързани с бебето. Предположенията са, че при 80% от родителите имат такива мисли – някои хора ги намират за плашещи, защото са „ненормални“ заради това че никога не са им минавали и са тотално неприемливи спрямо ценностите им. Интересното е, че младите бащи също са уязвими и близо  2/3 от мъжете също страдат от това, което се случва в главата им.
Виж целия пост
# 28
Здравейте, доктор Стаменова.
На 29 години съм, като в миналото винаги съм била с нормално телосложение, но емоционално хранене.
Към днешна дата достигнах 74кг, при височина 165см.
В тийнейджърските си години имах залитане и редувах тъпчене при негативни емоции с повръщане. С помощта на психолог се преборих и няколко години до началото на висшето ми образование нещата бяха спокойни. По време на следването имах кратки епизоди отново, но овладявах ситуациите. Не целях сваляне на килограми, а лекото чувство след изхвърляне на храната.
До преди 2 години нещата също бяха нормални, но имах смяна град, работа, ново връзка и емоции.
Започнах да се храня безразборно и много, но без да повръщам. Качих 20 килограма.
Чувствам се тъжна, излишна, грозна, неразбрана и празна. Харесва ми чувството на преяждане, тежестта и дори болката в стомаха след като погълна огромното количество храна. Не мога да го контролирам.
Просто е чувство на безтегловност и носене по течението. Ям когато съм тъжна, ядосана и когато ми е безразлично. Някак си загубих и общата амбиция за успех в личен и професионален план. Никога не съм харесвала хората, които просто съществуват, а се превърнах в такъв.
Бихте ли ми препоръчали начални стъпки в преодоляване на това състояние. Благодаря предварително.
Виж целия пост
# 29
Здравейте CandyY,
Състоянието, което описвате започва като малка снежна топка, която постепенно заприличва на лавина, която те завлича и смазва с тежестта си и не можеш да се откъснеш. Това, че сте имала срещи с психолог е много полезно в случая - опитайте се да си припомните линията на разговора, инсайтите, които сте имала и вижте дали има пресечни точки с това, което се случва с Вас в момента. Книгата "Войната с храната" на проф. Джулия Бъкройд е добър инструмент за самопомощ, който препоръчвам при всички видове хранителни разстройства (поръчва се само онлайн). В нея са включени полезни въпроси и упражнения, които са систематизирани и могат да Ви помогнат да дефинирате по-добре проблема и ако не успеете от една страна със собствения ви опит с психолог и от друга с книгата, да определите кое води до проблема в момента, Ви препоръчвам да се видите със специалист, най-добре с първия си психолог.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия