Психологически консултации с Детелина Стаменова

  • 93 364
  • 486
# 390
Здравейте, доктор Стаменова. Ще Ви бъда благодарна ако споделите професионалното си мнение във връзка с проблем с 13 годишната ми дъщеря. Тя никога не е била слаба /кльощава/, но не е била и пълна. За съжаление всички нейни 4-5 приятелки са т.н. кльощави момичета. На този фон винаги се е усещала по-скоро пълна, а в детски техни реплики към други деца  "виж тази колко е дебела"  е откривала себе си и е смятала, че така говорят и  за нея. Ние, разбира се, винаги сме се стремили да и покажем колко погрешни са тези нейни мисли. Подчертавали сме красотата й и пр. За съжаление, сравнянайки се с тях, винаги е смятала, че е пълна. Това лято реши, че ще намали сладките неща и ще спотува повече. Свали 5 кг. и изглеждаше съвършена. Два месеца /в началото на октомври/ преди Коледа тя започна трепетно да мисли за празника, да прави планове и поиска да й съдействаме да свали още 2 кг. Нщо като буфер за предстоящите ненадминати празнични ястия на баба й. Първоначално се възпротивихме, но тя толкова горещо ни моли, че се съгласихме с изричното обещание само 2 кг. Тя горещо ни обеща и ни увери, че няма да подведе. Спря сладкото, започна да тегли храната си. Наблягаше на салатите. С времето се виждаше, че сваля драстично килограми, но тя ни уверяваше, че спазва обещанието си. Вярвах й, защото никога не беше ни подвеждала. До един ден, в който баща й я накара да се качи на кантара. Оказа се, че е свалила 9 кг. Тя дълго плака и каза, че не знае защо не  е спряла и защо не ни е казала. Нямала обяснение. Не се харесвала толкова слаба, но не искала да спре. Разбира се веднага взехме мерки. В момента е възстановила 5 кг. Опитваме се да не я притискаме. Разговарям с нея много. Често плаче. Споделя ми, че хем не се харесва такава, хем не иска да качва. После казва, че иска да качи килограми, но се страхува, че става бързо. Иска да е по-бавно. Оново се разплаква и казва, че само се чувства виновна, когато яде и се страхува да не напълнее отново. Когато си похапне вечерта на другия ден ходи в местния фитнес и по час бяга на пътеката. Казва ми, че иска този страх и този поток на мисли да изчезне, но "лошите мисли винаги взимат връх". Не зная как да и помогна. Не зная за два месеца можеш ли да се разболееш от "хранително разстройство". Вече й нямам доверие. Наблюдавам я непрекъснато. Страхувам се за нея. Безпомощността да и помогна ме съсипва.

Здравейте,
за съжаление това е възрастта, в която действително има за какво да се притеснявате, защото тогава е най-големия старт на хранителни разстройства и в частност на анорексията. Добрата новина е, че бързо "хващане" води до бързо излекуване.
Създаване на редовни навици на хранене и следене на килограмите да са в норма може да помогнат болестта да отшуми и никога повече да не се появи.
Бих Ви препоръчала да направите среща - Вие и съпруга Ви с психотерапевт, който да Ви консултира за начините и подходите, евентуално някакви промени, базирани на стила на родителството. След това и срещи с нея също могат да помогнат в излекуването. Моля да ми пратите мейл на лични съобщения, за да Ви изпратя едно ръководство за родители в допълнение на предишните препоръки, които остават в сила.
Поздрви,
Детелина
Виж целия пост
# 391
Здравейте,
Имам проблем. За 3 дни по коледа бяхме на гости при свекървата и тя не зачиташе режима на синът ми (на 14 януари прави годинка) - играеше си с него докато детето й заспи в ръцете. Сега малкия (предимно вечер, но понякога и през деня) не иска да спи. Когато се усети, че се унася, започва да прави номера - търка си лицето докато се поразсъни, става и хуква нанякъде да си играе, бърка си с пръст в гърлото докато повърне, става агресивен и вече когато е много уморен започва да вие като сирена.
Обикновено сутрин се събужда между 9 и 10:30, зависи до кога не е искал да заспи предната вечер, след като се наобядва има дрямка, понякога дремва около 15:00 и задължително трябва да дремне около 18:00, иначе вечерта е превъзбуден и не заспива докато не припадне за сън. Главно са ми проблем номерата, защото знам, че болимиците развиват сърдечни проблеми от напрежението да повръщат, а на малкия не мога да го обясня, също голям проблем е врявата, която вдига - не знам дали на някой няма да му хрумне да викне социалните. Още спим заедно и винаги, когато се събуди съм до него, но не иска да заспи.

Здравейте,
За три дни едва ли детето е прежвяло огромна промяна на навиците си, по-скоро той е в някакъв свой растеж и сега е ред Вие да му предложите промяна, която да пасва на израстването му
За булимия също не може и дума да става, още повече на тази възраст.
В сайта и форумите на бг-мама има много полезни идеи от други мами за тази възраст, които може да са Ви полезни, но като цяло се опитайте да му създадете повече активност през деня, така че да се върне в граници на спане, които да са добри за цялото семейство. Когато детето е раздразнително и не иска иска да  спи, това означава обикновено, че вече отдавна е минал часа му за лягане. Следете за някакви дребни знаци и тогава отивайте на по-спокойно, тихо място и вероятно сам ще се унесе.
Виж целия пост
# 392
Здравейте на 29 г. съм от 3 години опитваме за детенце , но не се получава . Пуснахме изследвания не са добре , напоследък всички покрай мен на работа забременяват и една колежка в момента даже , 3 дена плаках защото   аз ходя по лекари , опитвам се от всякъде , а виждам как на тях не им пука и хоп случва се . Даже днес ми каза 40 лв дадох за преглед , стори ли и се много , а аз само на едбо отиване на лекар специалист под 100 бе падам . Много гадно се чувствам , омъжих се наскоро , но сакаш мъжа ми не ме разбира и често се караме  , а аз се чувствам ужасно и си блъскам главата , защо на мен .. Моля , споделете как да постъпя опитвам да се успокоя , но не мога . Даже се будя през нощта не мога да спя .
Виж целия пост
# 393
Здравейте,

 Искам да попитам как да коригираме поведението си, когато не можем да осъзнаем какво в него отблъсква/провокира околните? За да бъда по-конкретна, като цяло срещам в обкръжението си едно омаловажаване, например пиша съобщение на колежка/приятелка, която го вижда, но не отговаря, а после казва:"Ама аз не ти ли отговорих..." или последния път честитих рожден ден със съобщение на близка приятелка, пак без отговор, на друга зададох въпрос - същият резултат. Приятелят ми е по-директен и казва, че съм изключително глупава и много трудно мога да бъда изтърпяна, та затова не се събираме с познати, за да не го излагам с глупостта си. Дори и да е прав, аз не виждам как мога да стана по-малко глупава, просто искам да получа някакво минимално човешко отношение, поне от хората, които ми се водят по-близки.
Виж целия пост
# 394
Как да възпитаваме дете на 6г с меланхоличен темперамент,свръхчувствително, неуверено,страхливо от всичко,моля за насоки
Виж целия пост
# 395
Здравейте,

 Искам да попитам как да коригираме поведението си, когато не можем да осъзнаем какво в него отблъсква/провокира околните? За да бъда по-конкретна, като цяло срещам в обкръжението си едно омаловажаване, например пиша съобщение на колежка/приятелка, която го вижда, но не отговаря, а после казва:"Ама аз не ти ли отговорих..." или последния път честитих рожден ден със съобщение на близка приятелка, пак без отговор, на друга зададох въпрос - същият резултат. Приятелят ми е по-директен и казва, че съм изключително глупава и много трудно мога да бъда изтърпяна, та затова не се събираме с познати, за да не го излагам с глупостта си. Дори и да е прав, аз не виждам как мога да стана по-малко глупава, просто искам да получа някакво минимално човешко отношение, поне от хората, които ми се водят по-близки.

Siya, звучи много тъжно това, което описвате.
Дали е глупост, не знам, но понякога има хора, които не усещат границите, които другите им поставят и с цел да избегнат контакта с тях, впоследствие вторите не им отговарят. Поведението на тези "други" не е точно лошотия, а неудобство, нежелание за поддържане на контакта.
Какво може да бъде това?
- скъсяването на дистанция и задаването на прекалено лични въпроси прекалено бързо
- държането все едно сте близки, дори когато не се познавате и другия ви отговаря едносрично или се опитва да си тръгне,
- поддържането на връзка чрез звънене или писане, дори когато другия не ви отговори няколко пъти
Например: прескачате периода на опознаване и направо се държите, все едно другия е длъжен да ви обърне внимание и да отговори на въпроси, които намира за лични.
има много книги и материали за невербалния език. разгледайте ги и започнете да следите за жестове, които показват хората, когато вече не им е приятно или дори преди това. Поддържането на връзки е по-трудно от задържането им - и вероятно това е целта, която може да си поставите.
Виж целия пост
# 396
Как да възпитаваме дете на 6г с меланхоличен темперамент,свръхчувствително, неуверено,страхливо от всичко,моля за насоки
Здравейте, Петя,
писали сме си и преди.
Децата в тази възраст са огледала на родителите си - и когато родителите се променят, се променят и децата. Потърсете психологическа консултация за Вас и бащата на детето.
Виж целия пост
# 397
Здравейте, Детелина!
Моля, препоръчайте психологическа литература за четене. От много време имам интерес към психологията, но се квалифицирах в друга област и за съжаление към момента нямам никаква възможност за втора специалност Психология, макар да ми се иска. Та, имам нужда да утоля вътрешния си интерес към Психологията, но нека да е разбираема и лесна за четене / без специфичните термини, характерни за науката). Нещо за любители, не за професионалисти.
Напр.четиво за умението да се води разговор, как да реагираме в трудни ситуации, как да познаваме хората по жестове и мимики,  и т.н. Благодаря!

Влизате в първата книжарница и посегнете към литература по темата, която ви харесва - като идея напоследък Габор Мате пише разбираемо и е преведен добре.
Личният вкус е много определящ дали ще ви хареса, затова ми е трудно да препоръчам - пък и мисля, че книги като например "Ангелски езици" на Димитър Динев и филми като "Васил" (в кината от 27ми януари) са много по-ценни, ако не се занимавате професионално
Виж целия пост
# 398
Здравейте,

 Искам да попитам как да коригираме поведението си, когато не можем да осъзнаем какво в него отблъсква/провокира околните? За да бъда по-конкретна, като цяло срещам в обкръжението си едно омаловажаване, например пиша съобщение на колежка/приятелка, която го вижда, но не отговаря, а после казва:"Ама аз не ти ли отговорих..." или последния път честитих рожден ден със съобщение на близка приятелка, пак без отговор, на друга зададох въпрос - същият резултат. Приятелят ми е по-директен и казва, че съм изключително глупава и много трудно мога да бъда изтърпяна, та затова не се събираме с познати, за да не го излагам с глупостта си. Дори и да е прав, аз не виждам как мога да стана по-малко глупава, просто искам да получа някакво минимално човешко отношение, поне от хората, които ми се водят по-близки.

Siya, звучи много тъжно това, което описвате.
Дали е глупост, не знам, но понякога има хора, които не усещат границите, които другите им поставят и с цел да избегнат контакта с тях, впоследствие вторите не им отговарят. Поведението на тези "други" не е точно лошотия, а неудобство, нежелание за поддържане на контакта.
Какво може да бъде това?
- скъсяването на дистанция и задаването на прекалено лични въпроси прекалено бързо
- държането все едно сте близки, дори когато не се познавате и другия ви отговаря едносрично или се опитва да си тръгне,
- поддържането на връзка чрез звънене или писане, дори когато другия не ви отговори няколко пъти
Например: прескачате периода на опознаване и направо се държите, все едно другия е длъжен да ви обърне внимание и да отговори на въпроси, които намира за лични.
има много книги и материали за невербалния език. разгледайте ги и започнете да следите за жестове, които показват хората, когато вече не им е приятно или дори преди това. Поддържането на връзки е по-трудно от задържането им - и вероятно това е целта, която може да си поставите.
Благодаря за отговора и насоките. В случая обаче не става въпрос за скорошни познанства, а за "приятели" от ученическите години, т. е. хора, с които се познавам буквално от близо 20 години(само с едно изключение), и с които отдавна сме скъсили дистанцията помежду си. Също така никога не съм си позволявала да потърся някой повече от веднъж(с обаждане или съобщение), ако вече веднъж ме е игнорирал. Относно прекалено личните въпроси, рядко си ги позволявам и не се натрапвам. Явно случаят е по-различен, но все пак благодаря за отговора.
Виж целия пост
# 399
Здравейте, имам нужда от съвет.В момента живея в чужбина и имам бебе на почти 3 месеца.Взех майка ми от България за да може да ми помогне с домакинска работа,за да мога аз да се отдам изцяло на грижите на детето.Но впоследствие,тя започна да се меси,в това как трябва да го възпитаваме,кое е правилно и кое не без да я питаме.Зае хола ни и през по-голямата част през деня седи там,а така взема нашето лично пространство с таткото.И съответно той като се върне от работа бе може да се зарадва пълноценно на детето си, защото тя е там и би гледа, слуша!Не знам как да реагирам вече, опитах се да и обясня да бе говори много и да се качва в стаята си за да имаме нашето си време със мъжа ми и бебето,но тя не уважава нас явно защото си прави каквото тя си поиска... Не очаквах да трови така атмосферата,и то през първата година на бебето ни, където трябва да е най!Моля за съвет какво да я правя,да я изпращам ли към България,ако продължава така да не се съобразява.Отделно ми сподели че тук не и харесвало,не била излизала и т.н.
Виж целия пост
# 400
Здравейте. Имам сериозен проблем с голямото ми дете (8 г), което ревнува малкото (4 г)  и се отнася много лошо с него. Мисля да потърся помощ от психолог под формата на сеанси.

Въпросът ми е:
1. Колко сеанса са необходими за третиране на ревност?
2. И колко пъти в месеца минимум трябва да се посещава, за да има резултат?

Знам, че всичко е индивидуално, но моля да ми дадете поне груба насока какви да бъдат очакванията ми, за да мога да бъда подготвена с информация преди първата срещата с психолога, както и да помисля колко бюджет ще ми е нужно да отделя.
Предварително благодаря
Виж целия пост
# 401
Здравейте,моля за Вашите насоки
От около 3 месеца си пишех с един мъж,който ме харесва.Имахме планове да се срещнем след Нова Година,но се объркаха нещата с неговите смени на работата и го отложихме за по-нататък във времето.През цялото време се интересуваше къде съм,какво правя,как е минал денят ми,до момента ,в който му казах,че го каня да празнувам с него 8-ми март.Попита ме дали ще остана с него вечерта на хотел и аз потвърдих .Оттогава не пише,макар,че е на линия.
На какво се дължи това,според Вас?
Виж целия пост
# 402
Здравейте,моля за Вашите насоки
От около 3 месеца си пишех с един мъж,който ме харесва.Имахме планове да се срещнем след Нова Година,но се объркаха нещата с неговите смени на работата и го отложихме за по-нататък във времето.През цялото време се интересуваше къде съм,какво правя,как е минал денят ми,до момента ,в който му казах,че го каня да празнувам с него 8-ми март.Попита ме дали ще остана с него вечерта на хотел и аз потвърдих .Оттогава не пише,макар,че е на линия.
На какво се дължи това,според Вас?

Здравейте, Фалун,
онлайн комуникацията, за разлика от живата, е съпроводена с подводни камъни, които са различни.
ако сте си пишели само, без да се виждате през мрежите, които предлагат и видео, тогава те са дори повече
Виж целия пост
# 403
Здравейте! Самотна майка съм на 27 , а детето е момиче на 7г. От около 4г изпитвам страшна неприязън към нея,всичко правя на сила, искам да не ме занимава и да съм далече колкото може повече. Много е разглезена от бабите, не слуша, отговаря всичко е не и няма, тръшка се. Това ме води до гневни изблици, обиждам, крещя. Посещавам психолог и пия антидепресант, има ефект, но е много бавен процес. Изяждам се от огромно чувство за вина. Мисля се за чудовище щом не обичам детето си или съм психично болна не знам. Не се задържам на работа, пълен провал съм, още живея с родителите си и само им създавам главоболия.Мисля си че е по-добре да ме няма. Срамувам се от себе си. Не заслужавам щастие и да ми се случват хубави неща щом правя всички около мен нещастни. За какво да живея, кажете ми. Май никой не може да ми помогне. Явно малко са ме били като малка. Какво да правя?
Виж целия пост
# 404
Здравейте! Самотна майка съм на 27 , а детето е момиче на 7г. От около 4г изпитвам страшна неприязън към нея,всичко правя на сила, искам да не ме занимава и да съм далече колкото може повече. Много е разглезена от бабите, не слуша, отговаря всичко е не и няма, тръшка се. Това ме води до гневни изблици, обиждам, крещя. Посещавам психолог и пия антидепресант, има ефект, но е много бавен процес. Изяждам се от огромно чувство за вина. Мисля се за чудовище щом не обичам детето си или съм психично болна не знам. Не се задържам на работа, пълен провал съм, още живея с родителите си и само им създавам главоболия.Мисля си че е по-добре да ме няма. Срамувам се от себе си. Не заслужавам щастие и да ми се случват хубави неща щом правя всички около мен нещастни. За какво да живея, кажете ми. Май никой не може да ми помогне. Явно малко са ме били като малка. Какво да правя?

"малко са ме били като малка" - ето това изречение ме дръпна силно. Ако мислите, че насилието е вид възпитание, което води до промяна у другия, това обяснява донякъде гневните ви изблици към детето с цел да го "възпитате". А биеха ли Ви като малка и това как се отрази на живота Ви дотук? Говорили ли сте с колегата по тези въпроси?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия