Скрит текст:
Здравейте, трудностите, които срещате, са свързани най-вече с начина, по който поставяте #граници на детето. Границите са едно от най-важните средства за регулиране на #комуникацията между родители и деца. Тяхната функция е толкова ключова, защото помагат всеки да бъде отделен от другия, но и свързан с него, всеки да има своята #индивидуалност, самостоятелност, лично пространство и своето специфично място в семейството, да се поддържа #йерархията и сигурността в #семейството. Границите са изразяване на всичко, което не ни харесва, не ни е приятно, идва ни в повече, всичко, на което искаме да кажем „не“. Те са средството, чрез което да не сме винаги на разположение на децата, а това е ключово за изграждане на тяхната #самостоятелност и #увереност в собствените възможности. Хубаво е в семейството да има правила, които да се спазват от всички, но границите са по-същественият регулатор на отношенията, защото са лични. Колкото повече изразявате открито как се чувствате и колкото повече се съобразявате със себе си, толкова повече детето ще опознава вашите #нужди и органичения, ще се научи да ги уважава и да се съобразява с тях, а оттам и ще се научи и да разчита повече на себе си. Това е изключително важно за неговото развитие, защото ще му даде ценни уроци как да общува и да се отнася с близките си хора. Освен това вашият пример ще му помогне да се научи той да си поставя по-асертивно и адекватно своите граници, да понася по-лесно #фрустрация, #отхвърляне и загуби. Ще разбере, че да си неудовлетворен е нещо нормално, с което всеки може да се научи да се справя, и което отваря нови посоки за #развитие. Най-важното – ефективното поставяне на граници от ваша страна ще помогне на детето да се почувства по-сигурно, по-уверено в себе си и собствените си способности, и качествено ще промени #взаимодействието между вас.
Родителите, които поради най-добри намерения се стараят на децата да не им липсва нищо, да удовлетворяват всички техни потребности и желания, които се опитват да не казват „не“ или се притесняват от това, често оставят у децата си усещането за липса на присъствие. Ако един човек приема и понася всичко, ако дава и не изисква, това означава, че изявява само една част от себе си и създава усещането за липса на достатъчно идентичност, за безтегловност и неяснота. Много често именно поради нуждата си да усетят истински човека, който се крие зад родителя, децата провокират възрастните, докато не изкарат от тях автентична #емоция. Дори и тази емоция да е гняв или враждебност, децата може да се разстроят моментно, но в същото време се наместват, успокояват и чувстват #сигурност. Както ако се опрете на стената и усещате, че тя е там, това ви успокоява, дори и да сте се ударили в нея. Ако обаче виждате стената, опирате се на нея и тя поддава, това би ви донесло много несигурност и безспокойство.
Децата, които реагират бурно срещу „не“-то на родителите си, обикновено просто нямат достатъчно опит с техните граници – не ги познават, защото не са се сблъсквали достатъчно устойчиво с тях. Много често в следствие от това децата изпитват обърканост по отношение на ролите и #отговорностите в семейството – напр. може да си мислят, че те управляват динамиката на отношенията, че те са водещото звено и т.н. Това може само да ги обърка и да предизвика #напрежение, което ескалира в емоционални кризи, #тръшкане и т.н. Когато родителите не поставят достатъчно граници, те не поемат напълно своята родителска отговорност. В резултат много често детето започва да се държи с тях като с равни или дори подчинени на неговите нужди, и в същото време се чувства много напрегнато и несигурно. Причината е, че когато родителите са изцяло на разположение на детето, то усеща несигурност, несъзнателно си присвоява отговорността за семейните отношения и по своя детски незрял начин започва да обръща ролите. Съответно свиквайки родителите му да са на негово разположение, детето очаква от тях всичко, вместо да разчита на себе си и да мисли как да се справи. При евентуални ситуации, които го фрустрират, не умее да поема своята лична отговорност и приписва вина на родителите си, която те, разбира се нямат.
Всичко това е напълно преодолимо. Изисква единствено да промените виждането и подхода си. Вашето момче е на 6 години, което означава, че ще му отнеме малко повече време да свикне с промяната, но ще бъде изключително полезно за него, за вас и за цялата семейна система. Можете да започнете веднага, от днес да изразявате вашите нужди, потребности, граници, чувства, лично постранство и вие самите ежедневно да проявявате уважение към тях. Само така и детето ще започне да го прави.
Ето няколко препоръки за #изразяването и поставянето на границите в комуникацията с детето:
Важно е да се изразявате винаги, когато чувствате, че не искате нещо, не ви харесва, не ви е приятно, напряга ви или ви ядосва. Кажете го както го чувствате. Ако по природа сте по-отстъпчиви и меки, добре е да изградите връзка и с по-твърдата си и асертивна страна. Първата стъпка към това е да започнете да се самонаблюдавате малко повече и да проявите повече внимание към усещанията си на раздразнение, напрежение, гняв, към нежеланието и дискомфорта си – да не ги подценявате или потискате. Втората стъпка е да започнете повече да отреагирате на тези усещания с поставяне на граници.
Границите са нещо лично. Само вие усещате нещата по своя начин. Затова е важно да се поставят с личен език и от първо лице, така поемате личната си отговорност. Вместо „това е лошо“, „не е хубаво така“ и т.н., които са безлични и твърде абстрактни за децата фрази, използвайте „не ми е приятно“, „напрягам се“, „ядосвам се“, „не искам да правиш това“, „искам да спреш“, „имам нужда от почивка“, „имам нужда да останем насаме с баща ти и да поговорим“, „искам да поиграеш сам в стаята си за половин час, след това ще ти обърна внимание“ и т.н.
Много е важно да се изразявате #автентично – точно както се чувствате. Няма нужда да смекчавате или спестявате на детето. Децата функционират предимно на емоционално ниво, така че усещат по-дълбоко какво изпитваме. Когато им го кажем, се балансират. Когато им го спестяваме, се напрягат.
Границите и изразяването е добре да се случват своевременно, на момента. Иначе енергията на преживяването оттича. Трупането вътре в себе си на напрежение и гняв само могат да нарушат баланса в отношенията. Изразяването своевременно поддържа комуникацията хармонична и открита.
#Границите трябва да бъдат ясни и конкретни. Важно е детето да разбере на какво точно поставяте граница, какво точно не ви харесва, от какво точно имате нужда.
Едно от най-важните неща, които са ключови за успешното поставяне на граници е #категоричността. Тя е свързана с вашата нагласа. Много е важно да си давате сметка за положителния смисъл на това да поставяте ясни и категорични граници. Именно това успокоява и дава сигурност на детето. Вашата твърдост може да предизвика разстройване и това е ок, но няма да донесе неяснота и обърканост на детето, а сигурност. Колкото по-категорични сте, толкова по-малко съпротива ще срещате, защото детето ще усети, че това, което казвате, е наистина важно за вас. Ще ви усети консистентни и уверени, което ще му донесе #спокойствие.
#Последователността е съществена. Когато сте поставили граница, казали сте нещо, или сте изискали нещо от детето, добре е да отстоите докрай това. Когато не сте последователни, детето се научава да не разчита на думата ви, обърква се и може да опитва всячески да ви накара да промените решението си. Това е така нареченото тестване на граници. Децата имат нужда от това, защото докато все още не са изградили вътрешна сигурност, за тях е жизнено необходимо да я получават отвън.
#Емоционалната #подкрепа е много важна – вашето любящо присъствие, отразяването на чувствата му, и уважението към потребността му да бъде чут и разбран. Тази емоционална подкрепа в съчетание с вашата категоричност и последователност в границите е най-добрата комбинация за детето. Ето пример: „Разбирам, че много искаш това сега и ти съчувствам. Сигурно си много разочарован, че няма да го получиш. Сигурно си ми много ядосан. Имаш право да се ядосваш. Мога да те гушна и ти да си поплачеш, сигурно имаш нужда от това. Няма да променя решението си, но съм до теб, за да те подкрепя да го изживееш“.
На този линк има още полезна информация за границите:
http://www.undertherainbow.eu/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0% … 8%D1%86%D0%B8%20/
#Противопоставянето на децата може да бъде много трудно и обезсърчаващо за родителите. Всеки родител знае какво е да се чувстваш безсилен пред мощната енергия на едно упорито дете. С препоръките, които описах можете много да си помогнете в тази трудна и емоционално насиена ситуация. Вярвам, че ще се чувствате все по-добре, когато започнете да ги прилагате, а вашето момче малко по малко ще приеме промените в комуникацията между вас и ще се чувства все по-спокойно с тях. А това веднага ще се отрази и на неговата самостоятелност, и на способността му да се справя с трудностите в живота.
Желая ви успех!
Здравейте,
Синът ми скоро навърши 6 години. Преди 2 години се преместихме да живеем в Германия. Справя се с езика и всичко останало много добре. Има много приятели, в градината всички са очаровани много от него-добър, послушен. Но като се прибере е коренно различен-сърди се за всичко, вика, тръшка се.
Презадоволен е от играчки и от нашето внимание. Винаги един от нас с мъжа ми играе с него или го води на вън. Всичко е добре, докато е неговото, в момента който кажем не, не може и почва да се сърди и крещи (понякога ни хваща срам).
За съжаление това се случва на всякъде-площадка лунапарк, зоологическа, все места където ходим за негово забавление. Щастлив е, но като юу кажа спри, изчакай иши време е за ядене, той се сърди, вика и ме слуша (няколко пъти заради това поведение съм го прибрала вкъщи доста преди плануваното)
Ако играем игри, почвам с уговорката, че ако падне няма да се сърди, той естествено се съгласява и щом играта не е в него полза, почва да се въргаля по земята,да ни обижда. Изобщо не чува какво му се говори или че го успокояваме. Веднага става и отива в неговата стая и се крие- не плаче, малко след това почва да обръща нещата, че ние сме виновни, че ние сме му смели, че ние сме излъгани.
Вечно той иска да е център и ако го помоля да изчака защото говоря с баща му, отговора е само вие си говорите, за мен нямате време (което не е така).
Надявам се всичко това да е период, но продължава твърде много (около година), вече осъзнавам грешката, че е трябвало да не сме на негово разположение през цялото време.
Ще се радвам да получа съвет.
Благодаря ви предварително
Синът ми скоро навърши 6 години. Преди 2 години се преместихме да живеем в Германия. Справя се с езика и всичко останало много добре. Има много приятели, в градината всички са очаровани много от него-добър, послушен. Но като се прибере е коренно различен-сърди се за всичко, вика, тръшка се.
Презадоволен е от играчки и от нашето внимание. Винаги един от нас с мъжа ми играе с него или го води на вън. Всичко е добре, докато е неговото, в момента който кажем не, не може и почва да се сърди и крещи (понякога ни хваща срам).
За съжаление това се случва на всякъде-площадка лунапарк, зоологическа, все места където ходим за негово забавление. Щастлив е, но като юу кажа спри, изчакай иши време е за ядене, той се сърди, вика и ме слуша (няколко пъти заради това поведение съм го прибрала вкъщи доста преди плануваното)
Ако играем игри, почвам с уговорката, че ако падне няма да се сърди, той естествено се съгласява и щом играта не е в него полза, почва да се въргаля по земята,да ни обижда. Изобщо не чува какво му се говори или че го успокояваме. Веднага става и отива в неговата стая и се крие- не плаче, малко след това почва да обръща нещата, че ние сме виновни, че ние сме му смели, че ние сме излъгани.
Вечно той иска да е център и ако го помоля да изчака защото говоря с баща му, отговора е само вие си говорите, за мен нямате време (което не е така).
Надявам се всичко това да е период, но продължава твърде много (около година), вече осъзнавам грешката, че е трябвало да не сме на негово разположение през цялото време.
Ще се радвам да получа съвет.
Благодаря ви предварително
Здравейте, трудностите, които срещате, са свързани най-вече с начина, по който поставяте #граници на детето. Границите са едно от най-важните средства за регулиране на #комуникацията между родители и деца. Тяхната функция е толкова ключова, защото помагат всеки да бъде отделен от другия, но и свързан с него, всеки да има своята #индивидуалност, самостоятелност, лично пространство и своето специфично място в семейството, да се поддържа #йерархията и сигурността в #семейството. Границите са изразяване на всичко, което не ни харесва, не ни е приятно, идва ни в повече, всичко, на което искаме да кажем „не“. Те са средството, чрез което да не сме винаги на разположение на децата, а това е ключово за изграждане на тяхната #самостоятелност и #увереност в собствените възможности. Хубаво е в семейството да има правила, които да се спазват от всички, но границите са по-същественият регулатор на отношенията, защото са лични. Колкото повече изразявате открито как се чувствате и колкото повече се съобразявате със себе си, толкова повече детето ще опознава вашите #нужди и органичения, ще се научи да ги уважава и да се съобразява с тях, а оттам и ще се научи и да разчита повече на себе си. Това е изключително важно за неговото развитие, защото ще му даде ценни уроци как да общува и да се отнася с близките си хора. Освен това вашият пример ще му помогне да се научи той да си поставя по-асертивно и адекватно своите граници, да понася по-лесно #фрустрация, #отхвърляне и загуби. Ще разбере, че да си неудовлетворен е нещо нормално, с което всеки може да се научи да се справя, и което отваря нови посоки за #развитие. Най-важното – ефективното поставяне на граници от ваша страна ще помогне на детето да се почувства по-сигурно, по-уверено в себе си и собствените си способности, и качествено ще промени #взаимодействието между вас.
Родителите, които поради най-добри намерения се стараят на децата да не им липсва нищо, да удовлетворяват всички техни потребности и желания, които се опитват да не казват „не“ или се притесняват от това, често оставят у децата си усещането за липса на присъствие. Ако един човек приема и понася всичко, ако дава и не изисква, това означава, че изявява само една част от себе си и създава усещането за липса на достатъчно идентичност, за безтегловност и неяснота. Много често именно поради нуждата си да усетят истински човека, който се крие зад родителя, децата провокират възрастните, докато не изкарат от тях автентична #емоция. Дори и тази емоция да е гняв или враждебност, децата може да се разстроят моментно, но в същото време се наместват, успокояват и чувстват #сигурност. Както ако се опрете на стената и усещате, че тя е там, това ви успокоява, дори и да сте се ударили в нея. Ако обаче виждате стената, опирате се на нея и тя поддава, това би ви донесло много несигурност и безспокойство.
Децата, които реагират бурно срещу „не“-то на родителите си, обикновено просто нямат достатъчно опит с техните граници – не ги познават, защото не са се сблъсквали достатъчно устойчиво с тях. Много често в следствие от това децата изпитват обърканост по отношение на ролите и #отговорностите в семейството – напр. може да си мислят, че те управляват динамиката на отношенията, че те са водещото звено и т.н. Това може само да ги обърка и да предизвика #напрежение, което ескалира в емоционални кризи, #тръшкане и т.н. Когато родителите не поставят достатъчно граници, те не поемат напълно своята родителска отговорност. В резултат много често детето започва да се държи с тях като с равни или дори подчинени на неговите нужди, и в същото време се чувства много напрегнато и несигурно. Причината е, че когато родителите са изцяло на разположение на детето, то усеща несигурност, несъзнателно си присвоява отговорността за семейните отношения и по своя детски незрял начин започва да обръща ролите. Съответно свиквайки родителите му да са на негово разположение, детето очаква от тях всичко, вместо да разчита на себе си и да мисли как да се справи. При евентуални ситуации, които го фрустрират, не умее да поема своята лична отговорност и приписва вина на родителите си, която те, разбира се нямат.
Всичко това е напълно преодолимо. Изисква единствено да промените виждането и подхода си. Вашето момче е на 6 години, което означава, че ще му отнеме малко повече време да свикне с промяната, но ще бъде изключително полезно за него, за вас и за цялата семейна система. Можете да започнете веднага, от днес да изразявате вашите нужди, потребности, граници, чувства, лично постранство и вие самите ежедневно да проявявате уважение към тях. Само така и детето ще започне да го прави.
Ето няколко препоръки за #изразяването и поставянето на границите в комуникацията с детето:
Важно е да се изразявате винаги, когато чувствате, че не искате нещо, не ви харесва, не ви е приятно, напряга ви или ви ядосва. Кажете го както го чувствате. Ако по природа сте по-отстъпчиви и меки, добре е да изградите връзка и с по-твърдата си и асертивна страна. Първата стъпка към това е да започнете да се самонаблюдавате малко повече и да проявите повече внимание към усещанията си на раздразнение, напрежение, гняв, към нежеланието и дискомфорта си – да не ги подценявате или потискате. Втората стъпка е да започнете повече да отреагирате на тези усещания с поставяне на граници.
Границите са нещо лично. Само вие усещате нещата по своя начин. Затова е важно да се поставят с личен език и от първо лице, така поемате личната си отговорност. Вместо „това е лошо“, „не е хубаво така“ и т.н., които са безлични и твърде абстрактни за децата фрази, използвайте „не ми е приятно“, „напрягам се“, „ядосвам се“, „не искам да правиш това“, „искам да спреш“, „имам нужда от почивка“, „имам нужда да останем насаме с баща ти и да поговорим“, „искам да поиграеш сам в стаята си за половин час, след това ще ти обърна внимание“ и т.н.
Много е важно да се изразявате #автентично – точно както се чувствате. Няма нужда да смекчавате или спестявате на детето. Децата функционират предимно на емоционално ниво, така че усещат по-дълбоко какво изпитваме. Когато им го кажем, се балансират. Когато им го спестяваме, се напрягат.
Границите и изразяването е добре да се случват своевременно, на момента. Иначе енергията на преживяването оттича. Трупането вътре в себе си на напрежение и гняв само могат да нарушат баланса в отношенията. Изразяването своевременно поддържа комуникацията хармонична и открита.
#Границите трябва да бъдат ясни и конкретни. Важно е детето да разбере на какво точно поставяте граница, какво точно не ви харесва, от какво точно имате нужда.
Едно от най-важните неща, които са ключови за успешното поставяне на граници е #категоричността. Тя е свързана с вашата нагласа. Много е важно да си давате сметка за положителния смисъл на това да поставяте ясни и категорични граници. Именно това успокоява и дава сигурност на детето. Вашата твърдост може да предизвика разстройване и това е ок, но няма да донесе неяснота и обърканост на детето, а сигурност. Колкото по-категорични сте, толкова по-малко съпротива ще срещате, защото детето ще усети, че това, което казвате, е наистина важно за вас. Ще ви усети консистентни и уверени, което ще му донесе #спокойствие.
#Последователността е съществена. Когато сте поставили граница, казали сте нещо, или сте изискали нещо от детето, добре е да отстоите докрай това. Когато не сте последователни, детето се научава да не разчита на думата ви, обърква се и може да опитва всячески да ви накара да промените решението си. Това е така нареченото тестване на граници. Децата имат нужда от това, защото докато все още не са изградили вътрешна сигурност, за тях е жизнено необходимо да я получават отвън.
#Емоционалната #подкрепа е много важна – вашето любящо присъствие, отразяването на чувствата му, и уважението към потребността му да бъде чут и разбран. Тази емоционална подкрепа в съчетание с вашата категоричност и последователност в границите е най-добрата комбинация за детето. Ето пример: „Разбирам, че много искаш това сега и ти съчувствам. Сигурно си много разочарован, че няма да го получиш. Сигурно си ми много ядосан. Имаш право да се ядосваш. Мога да те гушна и ти да си поплачеш, сигурно имаш нужда от това. Няма да променя решението си, но съм до теб, за да те подкрепя да го изживееш“.
На този линк има още полезна информация за границите:
http://www.undertherainbow.eu/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0% … 8%D1%86%D0%B8%20/
#Противопоставянето на децата може да бъде много трудно и обезсърчаващо за родителите. Всеки родител знае какво е да се чувстваш безсилен пред мощната енергия на едно упорито дете. С препоръките, които описах можете много да си помогнете в тази трудна и емоционално насиена ситуация. Вярвам, че ще се чувствате все по-добре, когато започнете да ги прилагате, а вашето момче малко по малко ще приеме промените в комуникацията между вас и ще се чувства все по-спокойно с тях. А това веднага ще се отрази и на неговата самостоятелност, и на способността му да се справя с трудностите в живота.
Желая ви успех!
Надявам се скоро да се справим!
