Консултации с ерготерапевт

Здравейте деца и родители,
Благодаря на БГ мама, за чудесната инициатива, да има виртуално пространство/кабинет, в който семейства да могат да получат безплатни консултации с различни специалисти.
Аз съм #ерготерапевт и имайки предвид , че април е месеца за информирант на обществото по темите свързани с #аутизма, бих искала да предложа няколко идеи, които ползвам в практиката си, на семействата които четат темите тук. Разбира се, вероятно някой от  предложените активности вие вече правите, но понякога имаме толкова много идеи, че забравяме някой от тях
- Възлагайте на вашето дете да ви помага при- подготовка на масата за вечеря/закуска/обяд, слагане и изваждане на прането в пералнята, прибиране на измитите съдове, мазане на филийка, рязане на ябълка, гответе заедно.

-игра която може да адаптирате спрямо нужидите на детето ви (езикови, сензорни, двигателни) ИГРА:tennis:
https://www.loom.com/share/72e95412e9c042fc94ea6a30c29a1383
https://drive.google.com/open?id=1wLN8zNtcXy0tO--4FJFEAk5RE1YsrTE0

Не се колебайте да ми пишете, задавайте въпросите си без притеснение
Поздрави
Руслана

Здравейте Руслана. Майка съм на момченце с аутизъм на 4г и бих ви помолила за насоки свързани с ерготерапията, знам че помага много при дечица като моето, ние за съжаление в града нямаме ерготерапевт и ако има как да направим консултация с вас, ще съм безкрайно благодарна. Онлайн ли са консултациите или задавам въпроси тук във форума?

Здравейте. Инициативата Ви е страхотна. Искам да помоля ако може да покажете или да разкажете за игри и упражнения подходящи за дете на 9-12 месеца.
Хубав и усмихнат ден!

Здравейте,
Благодаря ви че проявихте интерес към ерготерапията и какво тя предлагата като терапевтичнат практика.
Да, права сте ЕТ(ерготерапията) помага при деца от аутистичния спектър, в посока на включване и активно участие в дейности от социалната и образователна сфера и разбира се постигане на някакво ниво на самостоятелност.
Към настоящия момент консултации могат да се пратят тук в БГ мама, да като задавате въпроси, а може да организираме и онлайн среща с вас, в която да се "запознаем" и да решим как бих могла да ви бъда полезна. Вие знаете че всяко дете е уникално и няма универсален подход, а индивидуален такъв. За да бъда полезна на вас и детенце е добре да уточним кои са силните страни и слабите страни на детенце, как изглежда неговия ден и семейния ви график, какво може и какво не, на какво е добре да се наблегне да бъде развито съобтазно възрастта му. Имайте предвид, че онлайн консултациите може да не са толкова полезни за самото дете, а по скоро за родителите и тяхното функционално включване в терапевтичния процес.
Може на лични съобщения да ви пусна един въпросник който да попълните, за да мога да добия представа за нуждите на детенце.
Дано успях да дам някаква яснота.
Поздрави
Руслана

Ще помоля да, очаквам въпросника ви и бих желала да осъществим онлайн консултация ако е възможно:)

Здравейте Nina1989
Благодаря за подкрепата, за мен лично като ерготерапевт е важно тя да бъде достъпна до повече хора и възможностите и да бъдат показани.
Има не малко игри/активности за деца на възраст 9-12 месеца, ето няколко които без да познавам вас и предпочитанията на вашето дете, мога да предложа.
1. масаж на цялото тяло и отделни части с бебешко олио, като ритуал, може да включвате песнички или специфични звучи които вашето дете харесва
2. игра- "ръчна количка" [urlhttps://www.youtube.com/watch?v=osw2IseUIkI][/url]
3 сензорна игра- https://www.youtube.com/watch?v=7e7QzOVKl-Y

Не се колебайте да ме потърсите и питате
Поздрави
Руслана

Ерготерапията и моето дете!

Живота на децата ни е изграден от ежедневни дейности, те биха могли да бъдат свързани с игра, грижа за себе си, обличане/събличане, учене, спане и почивка, срещи с приятели и много други ежедневни дейности. Много от нас, не се замислят в детайли за дейностите на децата, до момента в който не забележим, че детето среща затруднения при извършването на определена дейност.
Всяка една дейност, която е част от ежедневието ни и от ежедневието на едно дете е доста сложна, има определен ред и стъпки които следва, изисква идеация и  планиране от страна на детето. Това не винаги е лесно и възможно и изисква подкрепа от страна на родителите и/или специалистите.

 Ерготерапевтите подкрепят и работят с хора от всяка възраст- от новородени до възрастни хора, чрез включването им в дейности, които са важни за семейството в процеса на терапия, независимо дали е в дома, в училище, по време на рехабилитация или в медицинско заведение.

Поздрави
Руслана

Какво е ЕРГОТЕРАПИЯ?
Къде може да намерите ЕРГОТЕРАПЕВТ?
Основна задача на ерготерапевтичната практика е да осигури  активно участие на  деца със затруднения в развитието и такива които изпитват някакви ограничение в обществения, социалния и образователния живот и да подобри качеството на техния живот. Отличителна особеност на ерготерапията е холистичният подход към клиента, който е поставен в центъра на терапевтичния процес.
Родителите са наши партньори, без тях оздравителния процес не би бил същия.
В България има Асоциациа на Българските Ерготерапевти, където може да намерите информация и контакти за практикуващите ерготерапевти, интересни статии и полезна информация.
http://abet-bg.org/%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0 … 0%BF%D0%B8%D1%8F/

Медицината има за цел да лекува заболяванията, а ерготерапията – да предотврати и ограничи загубата на способност, произтичаща от тях“

(Mary Reilly)

Здравейте! Аз бих искала да попитам дали според Вас има нужда от работа с ерготерапевт или упражнения у дома дъщеря ми, която започна да седи чак в края на 10-ия месец, и то като се изправя до седнало положение, лазейки назад. В началото сядаше, когато се опре в предмет и не може да продължи да лази назад, сега вече може без опора да се изправи до седнало положение, но пак назад. Все още не успява да се изправи от легнало положение по гръб до седнало без моя помощ, като има нужда да се хване за ръцете ми, за да се изтегли.
Едва наскоро, на 1 г., започна да лази напред и да се изправя в кошарата, държейки се за пръчките, както и да опитва да се изправи по мебели. Благодаря Ви!

Здравейте Мариела,
Често срещано е , малките деца да лазят назад и когато усетят нещо твърдо за себе си, да променят позицията на тялото си(най-често сядат или се изправят). Добре знаем всички, че има норми на развитие и определни месеци на който децата правят определни неща, НО аз бих искала да подчертая, че децата не са роботи и те трябва да са готови-двигателно, емоционално и социално, за да направят определни неща.
До колкото разбирам,вашата дъщеричка вече се изправя, когато има стабилна опора, което е чудесно и така трябва да бъде. Бих ви препоръчала да правите упражнения за засилване на коремната мускулатура, мускулите на вратчето и гърба. Колкото повече, лази, изправя се, сяда, пак се изправа, толкова по-дбре, това са най-естествените упражнения. Когато е легнала по гръб, вие може само леко да хванете глезените и да завърте тялото дясно/ляво, за да зададетет посока, завърнае по корем и изправяне.
Ето няколко предложения (засилване на вестибуларния апарат и проприоцептивнаат сфера)
-  люлеене в шал (плат с еластан е най-подходящ)
- поставяйте препядствия по пътя на детето, които да прескача(меки възглавници,одеала)
-"ход дог"- игра в която детенцето се увива в одеало, внимателно, и се развива бавно и елегантно -
- https://www.youtube.com/watch?v=EtermoVom0o
- https://www.youtube.com/watch?v=4CVuyg8haJ8

Пробвайте тези забавни игри, които имат за цел стабилност на цялото тяло, ако имате още въпроси, не се колебайте да ми пишете отново
Поздрави
Руслана

Много Ви благодаря за изчерпателния отговор! Ще започна да правя предложените упражнения 🙂

Здравейте,
Днес бих искала да споделя с вас, как бихте могли да включите децата в прибирането на чорапите, сортиране по двойки и сгъване. На пръв поглед, естественно занимание, че кой незнае как се сгъват чорапи?! Често в ежедневието, повечето от нас приемат за даденост някой дейности, но искам да ви кажа че има деца, възрастни за които  тези дейности  са трудни и  са предизвикателство. С моя син направихме едно видео, в което ще видите, как той още много малък сортираше и сгъваше чорапите си, надявам се да ви хареса и да го гледате с децата си.
https://youtu.be/_HU7IiGdv5M
Поздрави
Вашия ерготерапевт
Руслана

Здравейте, не знаех, че тази специалност има приложение и в България. Моето дете посещаваше ерготерапевт веднъж седмично в продължение на 1 година в чужбина. Няма увреждания и диагнози, но пък имаше чувствителност към допир към меки повърхности, също и проприоцептивни нарушения. Първото излекувахме напълно. Хиперактивността не се повлия особено. Сега е в предучилищна възраст и имат онлайн обучение, в което естествено участвам и аз, и ясно виждам затруднената му концентрация. Не може да си  съсредоточи погледа за дълго време пред таблета гледайки преподавателя, не слуша и не внимава. Старае се да намери някакъв предмет, да го вземе в ръцете си и да играе с него. Така концентрацията му напълно се измества. Не запомня това, което се говори от преподавателя, защото не слуша, макар и да го чува.
Във вашия обсег ли е този проблем и с какви упражнения се преодалява? Мога ли да правя нещо от вкъщи? Знам, че не се ли преодолее това в ранна детска възраст се налага да се пият лекарства за концентрация в учебен период, което до голяма степен решава проблема.

Здравейте ALMIRRA,
Да, в България се изучава Ерготерапия, като най-добрата програма според мен е  в Русенския Университет Радвам се че  казвате, деца без увреждания и диагнози, защото аз лично се опитвам да правя популярна идеята, че ерготерапевтите работя със всички деца и големи хора, които по една или друга причина, неуспявят да участват активно и пълноценно в значими дейности.
Щом казвате че вашето дете е в предучилищна възраст, предполагам че е на 5 или 6 г. което означава, че времевия диапазон в който би могло да задържи вниманието си е меджу 8 и 10 мин ( възрастта + 2).
Мога да препоръчам няколко идеи, които са общи,но все пак свързани с вашето запистване, как да съдействаме на детенце да бъде по концентрирано и да оставя все пак някакво знание в главичката му.
Имайте предвид, обаче, че децата на тази възраст учат предимно през игра, през опит-грешка, през общуване и взаимодействие с връстници и онлай н обучението не може да замести всичко това.
Ето и моите предложения:
1. Предложете на дете да седи веместо  на стол на пилатес топка или на земята с кръстосани крачета, като лаптопа да е пред него,а върху скута му да сложите възглавница или нещо тежко.
2.Игри за конценрация- мемори карти ( с различни теми- цветове, животни, цветя, каквото харесва), редене на пъзели подходящи за възрастта, https://www.loom.com/share/ce5eda8d73a94996af6ed62ef1737f3c, сгъване на дрехи, подреждане на кухненските шкафове
3.Когато казвате на детето ви да направи нещо в ежедневието ви, може да го молите да повтори, какво сте му заръчали (не го правете като самоцел, а се опитайте да го адаптирате в ежедневното си общуване)

Разбира се оставам на разположение, ако имате нужда от по детайлна консултация, моля свържете се с мен.
Поздрави
Руслана

Здравейте мили родители,
Бих искала да споделя с вас едно кратко видео за това с какво се занимавам аз и какво е #Ерготерапия.

Не се колебайте да се свържете с мен, ако имате някакви притеснения свързани с това че детето ви среща затруднения с включването или извършването на #дейности свързани с неговото #ежедневие. Дейности които са свързани с #игра, #учене, #самообслужване.

Здравейте! Адмирации, че информирате и помагате на хората в такъв момент!
Синът ми е на 4г, със забавяне в психо-моторното развитие (проходи на 2,5г, още не говори почти, знае 10-15 думички и всичко назовава с една сричка). Още среща трудности в ежедневните дейности - не може да се облича и обува, от скоро се съблича (без потника). Не кара колело, в това число и баланс колело, тротинетка или ride-on (на последното само се справя горе-долу). На другите като се качи и види, че не се справя, се отказва и ядосва, въпреки, че го окуражаваме много. Можете ли да ни дадете някакви насоки как да работим с него, така че да започне да се справя и поне с тези неща? Благодаря Ви!

Здравейте Анита,
Благодаря че се обърнахте към ерготерапевт за съдействие, ще се опитам да ви дам няколко насоки, които според мен  могат да бъдат от ползва.
На първо място бих ви посъветвала да поставите няколко цели, които да постигате, т.е вниманието и енергията ви да е насочена към тези цели, за да не се разпилявате и детето да знае какво се очаква от него. Преценете какво е важно към настоящия момент синът ви да знае или да научи (типично за възрастта) от трите сфери- игра, учене, самооблужване
Например:

да си обува/събува обувките сам след разходка

да се храни сам

да рисува на вертикална повърхност с пастели, маркери, моливи с двете ръце или с едната

да вади прането от пералнята и да го слага в кош

да имитира звуци и действия на животни

Продължвайте да го насърчавате на се движи, да кара ride-on  колелото, другите даже може да ги приберете, за да не се  усеща задължен да ги кара, ходете на разходки в планината, дайте му две пръчки и в двете ръце когато сте в планината. Играта на трамлин, люлка, катерене са много полезни и важни.
Още няколко идеи:
Видео-https://youtu.be/pk069Hpmi-8
Приключенска пътека у дома- позлвайте дивана, стол, възглавници, включете всичко през което може да се минава под, над, острани, идеяат да е нещо като мътека с препядствия
Видео- 7 походни на животниhttps://www.youtube.com/watch?v=LTDojV-apsc

Имайте предвид,че всичко което ви предлагам може да не сработи за вашия син, защото не го познавам и предложенията ми са на база, информацията която сте написали. Пробвайте някой от идеите, ако имате повече въпроси, моля не се колебайте да ме потърсите отново и да ви покяная в студиото ми.
Поздрави
Руслана[/list]

Здравейте Анита,
Благодаря че се обърнахте към ерготерапевт за съдействие, ще се опитам да ви дам няколко насоки, които според мен бъдат от ползва.
На първо място бих ви посъветвала да поставите няколко цели, които да постигате, т.е вниманието и енергоята ви да е насочена към тези цели, за да не се разпилявате и детето да знае какво се очаква от него. Преценете какво е важно към настоящия момент синът ви да знае или да научи (типично за възрастта) от трите сфери- игра, учене, самооблужване
Например:

да си обува/събува обувките сам след разходка

да се храни сам

да рисува на вертикална повърхност с пастели, маркери, моливи с двете ръце или с едната

да вади прането от пералнята и да го слага в кош

да имитира звуци и действия на животни

Продължвайте да го насърчавате на се движи, да кара ride-on  колелото, другите даже може да ги приберете, за да се усеща задължен да ги кара, ходете на разходки в планината, дайте му две пръчки и в двете ръце когато сте в планината. Играта на трамлин, люлка, катерене са много полезни и важни.
Още няколко идеи:
Видео-https://youtu.be/pk069Hpmi-8
Приключенска пътека у дома- позлвайте дивана, стол, възглавници, включете всичко през което може да се минава под, над, острани, идеяат да е нещо като мътека с препядствия
Видео- 7 походни на животниhttps://www.youtube.com/watch?v=LTDojV-apsc

Имайте предвид,че всичко което ви предлагам можеда не сработи за вашия син, защото не го познавам и предложенията ми са на база, информацията която сте написали. Пробвайте някой от идеите, ако имате повече въпроси, моля не се колебайте да ме потърсите отново и да ви покяная в студиото ми.
Поздрави
Руслана[/list]

Здравейте на всички,
Тежки времена ни сполетяха, особенно за #емоционалното и #социално здраве, не че подценявам #физическото здраве. Не ме разбирайте погрешно, то е важно, но и другото също.
Бих искала да споделя с вас, една #информационна брошура,която направих за това какво предсатвялва #онлайн #ерготерапията. Дано е от полза.

Здравейте,
Бих искала да споделя с вас една игра, която познаваме от детството си, но мяй сме позабравили. Играта е много лесна за изпълнение, може да се играе когато сте на път, в парка или в къщи. Възможни са различни варианти, съобразено с това каква е целта.
Хайде няма да ви мъча повече, вижте видето и се надявам да ви хареса!

Здравейте! Бих искала да помоля за съвет как да стимулирам дъщеря си, на 1г. 7м., да се храни самостоятелно с лъжица. Тя не позволява да й се помага по метода „ръка върху ръка” (не обича да й се направляват ръцете), рови с лъжица в купата с храна, може да прехвърля с лъжица от една в друга купа, но отказва да поднесе към устата си. Не яде самостоятелно дори бисквита - като цяло всичко, което трябва да държи с ръка. Иначе се храни с всичко и с апетит. Захранена е на 5,5месеца. Още тогава хапваше добре. Ще се радвам да получа съвети Благодаря!

Здравейте Maru,
Благодаря, че се обръщате към ерготерапевт по отношение на този толкова важен въпрос- самостоятелността при хранене. Ще се опитам да дам няколко насоки и идеи, които да пробвате, но имайте предвид, че всяко дете е уникално и следва свой собствен ритъм.
На първо време бих ви посъветвала, да обърнете внимание дали стабилно може да държи не само лъжица, а играчки, различни предмети, стабилно; дали може да стиска и задържа в ръката си (вероятно може, но все пак).
Може да предложите лъжичка, която да е по интересна, шарена, с удебелена дръжка (може да навиете цветни ластици около дръжката).
Когато готвите, правите кекс, нека дъщеря ви да е с вас/до вас и опитвайте харната/сместа, давайте и на нея да опитва(първо вие, после тя самостоятелно)
Тя още малка, но може да опитате да играете на игра "наужким", да храните кукли, меки играчки, като това ще стимулира интереса и да се храни сама. Сядайте заедно да се храните, цялото семейство, за да вижда по-често хора които се хранят самостоятелно.
Имайте редвид, че самостоятелното хранене е сложен процес, не само двигателно, но и мисловно, всеки път когато дъщеря ви се храни сама или просто играе с лъжицата, не я спирайте, напротив казвайте "браво", окуражавайте я и награждавайте.
Не се отказвайте, да я оставяте да се храни сама, макар да  става мръсно около нея, като всяко нещо през което децата преминават, то има своите етапи.
Ако имате още въпроси, моля свържете с мен по мейл или телефон.
Поздрави
Руслана

Здравейте отново. Не знам дали е във вашата свера, но моето бебе на 1.5 г не умее да дъвче. Яде най-вече пасирано. Меки макарони и хляб или мекица има желание да яде непасирани , но направо ги гълта цели. Отхапва и гълта без да сдъвче. Мисля, че не разбира дъвкателния процес. Как да я науча?

Здравейте ALMIRRА,

На тази възраст децата вече би трябвало да имат интерес и да им се предлага хрупкава храна (една от причините е, стимулиране на сензорната интеграция). На първо време, бих ви посъветвала да проверите дали няма някакви афтички в устата (венци, вътрешна страна на бузите, небце), също така за дъвканет,езика играе голяма роля, проверите дали има достатчъна подвижност на езичето. На 1,5 имате вече някакви зъбки, ако ги миете, давайте на детенце да дъвче четката, ако иска, подавайте бисквитка, кора хляб, първо да отхапва (това е първата стъка и след това дъвкането) Ако кърмите все още, дъвкателните умения биха се забавили малко.
Ако обаче имате притеснения, бих ви посъветвала да се обърнете към логопед-хранителен терапевт, бих насочила към МАргарита Габровска или тук в страницата на БГ мама- Ива Александрова
Поздрави
Руслана

Ще се посъветвам с логопеда тук. А дали имате някаква идея за миене на зъби, защото детето се противи?

Здравейте,
Имам син на 5г с разстройство от аутистичния спектър и СИД. Тъй като живеем в Пловдив, а тук няма ерготерапевт, бих искала да се консултирам относно неговите автостимулации. От една година насам много тупа с ръце тип барабанисване. Прави го по различни предмети, повърхности, дори хора - удря им по коленете. Опитвали сме брашинг, масажи, вибрации - нищо не помага. Другото което ме притеснява е лапането, дъвкането на предмети в устата - играчки, посуда/черпак, лъжици  от пластмаса и дърво/ - ходеше 1.6г на сензорен логопед уж - правиха му масажи със Z-vibe, имаме grabber-и, дъвкали, но тях изобщо не ги отразява, електрическа четка за зъби. Насполедък започна много да се катери и скача и да набива краката.  В един момент му се натоварват ставите и започва да плаче от болка. Купих ми тежести и слагаме по малко, но той пак си ходи да скача. Аз не мога да си обясня нещата, определят го като търсач на сензорни стимули, а всъщност не им се радва толкова на сензорните игри и материали, и въпреки, че търся клипчета из youtube и правим разни неща, нищо не му действа успокоително. Имаме вкъщи - батут, голяма топка за скачане, люлка гнездо, баланс борд, тежко одеяло, палатка, импровизирана сензорна пътека, аз съм си я мислила - дърво/трева/камък . Ще съм благодарна, ако ми дадете някакви насоки, защото си мисля, че е като затворник в собственото си тяло и през цялото време се опитва да се саморегулира, заради което не може да се концентрира и да работим в усвояване на нови умения. Благодаря предварително

Здравейте Pet Mommy,

Благодаря ви че се обръщате към ерготерапевт, ще се опитам да дам няколко насоки за работа у дома, още повече че имате и разнообразие от оборудване Всичко което ще ви дам като насоки, имайте предвид, че  може и да не отговаря на нужите на вашето детенце, тък като все пак е нужно да се направи оценка на сензорните нужди на детенцето ви, но  все пак някой общи активности, които биха били полезни.
Според не малко изследвания, се смята че сензорните предизвикателства които децата от аутистичния спектър срещата, са за да намалят участие в социални дейности, за да избегнат социална и целенасочена ангажираност и не на последно място да намалят сензорното претоварване.

Целта според мен е да се стимулира сензорно детето, но по един ангажиращ и функционален начин, същевременно да се даде възможност на тялото да се успокои, за да може да функционира добре в ежедненвите активности (учене, игра, самооблужване). Важно е да имате план за деня/седмицата,  в който да включвате сензорни интервенции/активности, да не е хаотично (пример: всеки ден преди излизане на вън правите 10 скачания на батута, 10 пъти пасаж на цяло тяло с голяма пилатес топка и лицевио опори на стената), добре е да имате визуален график, за да подсказва не детенце, какво да прави, какво ще следва и т.н.
За дъвкането има следните предложения: нека да има шише с мек накрайник, който да е просто част от ежедневието му; гривна/гердан  които могат да се дъвчат; мек  накрайник за молив, химикал който да мое да се дъвче.
За барабаненето-  учете го да барабани на своите крачета или на масата. Определено е търсач на сенозрни стимули, дали защото не получа достатъчно такива, дали защото не ги преработва правилно и за това те не се регистрират като стимул, не знам, може да е комбинация от двете,което от своя страна е трудно за овлядяване.
Имайте предвид, че не е задължително на всяка цена да контролирате барабаненето (ако то не пречи на функционирането му, ако не се самонаранява с него..) или да искате то да изчезне, важно е да бъде намалено до степен, да не му пречи.Ето моите предложения: предлагайте алтернатива (пр: вместо барабанене, лицеви опири на стената), вестибуларен стимул- вертикално движение( пр.скачане и бавно линейно движение - като люлеене или люлеещ се стол), проприоцептивен стимул- занимания с тежести и катерене (пр. пътека с препядствия), тактилен стимул- масаж с натискане с малка топка/голяма топка.
Ето едно видео, което мисля че ще ви даде същи посока [urlhttps://www.youtube.com/watch?v=BDvYqrBECcs][/url]
Видео https://www.loom.com/share/37e14910b33e4bb0aa22fcde3e58e6b7
Видеоhttps://www.loom.com/share/72e95412e9c042fc94ea6a30c29a1383
Вие по-добре от мен знаете, че процеса е дълъг, децата минават през фази, децата от аутистичния пектър имат нужда да бъдат "обучени", изградете сптриктен режим в дома си.

ПРедвиждам идвания в Пловдив, но все още не съм намерила място където да предлагам услугите си. Имам доста запитваня от вашия чудесен град, надявам се да мога да осъществя плана си.
Поздрави
Руслана

Здравейте, отново

Руслана, много ви благодаря за отговора и чудесните насоки. Напълно сте права, че се иска обследване на детето. И все си мисля, че трябва да е на живо. Вие специалистите забелязвате неща, които убягват на нас родителите. Исках да попитам все пак предлагате ли онлайн консултации, например във видео разговор да наблюдавате детето и на базата на това да изготвите домашна програма ? Новината, че мислите да правите в консултации в Пловдив е чудесна, много ме зарадвахте Познавам лично поне 10-ма родители, които всячески търсят и искат да започнат сензорна терапия за децата си. Ако можем да съдействаме с нещо, намиране на помещение и оборудване на зала, предполагам това ви трябва ?

Хубав ден!

Здравейте,
Може да ми пишете на ruslanaanastasova@gmail.com  или се обадете на 0888677305.
Може да направим виде консултация през Zoom или  Google meet.
Поздрави
Руслана

Здравейте,
бих искала да ви поделя едно видео, в което представям една от онлайн ерготерапевтичните сесии, които правя с деца с които работя. Можете спокойно да я позлвате.Дано ви хареса

https://www.digipuzzle.net/minigames/quiz/quiz.htm?language=engl … reading/index.htm към последната игра

Здравейте, бих искала препоръки отностно развитието на социални умения при дете с дефицит на внимание, което е на 10 години. Ако трябва да отговоря ня въпроси, за да ви ориентирам кое може и кое не може.

Здравейте!
Синът ми е на 4 год. с рядък генетичен синдром. Има изоставане в развитието, сензорни и други дефицити, не имитира, не говори, не се обслужва сам. Ходихме на ерготерапия до скоро (от София сме), но заради вирусите вече не смея. Вкъщи ми е много трудно да изпълнявам програмата му, защото детето вече е по-силно от мен 😊. Бих искала ерготерапевт да идва вкъщи.. или поне кабинетът да е по-близо до дома ни.. Ще съм благодарна да споделите Вие къде практикувате.

Здравейте, благодаря ви за въпроса.
Със сигурност имам  нужда от малко вече информация за вашето дете, за това в какви дейности се включва, какво харесва да прави, какво може да прави от трите сфери- учене, игра и самооблужване, кои са силните му страни, за да ги позлваме като отправна точка.
Моля свържете се с мен на следния мейл ruslanaanastasova@gmail.com.
За да бъда полезна на вас и на останалите читатели на темата тук, бих искала да ви предложа някой идеи. (имайте предвид, че социалното развитие, върви ръка за ръка с двигателното, езиковото развитие, т.е може да се работи в някоко посоко едновременно).
1. Заедно с детето направете график за дейностите които са част от ежедневието на вашето семейство, добре е да го поставите на видно място, да е леснодостъпно, може да го нпарвите с картинки, с букви или комбинирано.(събуждане, хранене, игра, писане на домашните, домакинска работа, гледане на телевизия или видео игри и време за сън).
2 . Винаги когато има промяна в плана, отбелявайте я в графика и предупредете детете си за това.
3. Редовно давайте обратна връзка за това как се е справило детето ви във всяка дейност (играм учене, помощ в дома и домашните дейности)
4. Когато давате инструкции, нека те са кратки и ясни, може да помолите детето ви да повтори какво се очаква от него
5. Давайте възможност да се включва в дейности,които са в позла на семейството ви (да подрежда масата, да сгъва сълфетки, да сипва, вода в каната, да сложи чаши и др., пазарувайте заедно..)
6. Не бъдете хаотични в ежедневието си, добре да има ясна предаатва защо правите една или друга дейност. Бъдете последователни
7. Събирайте детето си, с деца на неговата връзка, нека децата не са много на брой.

Моля ви свържете с мен, ако искате да обсъдим повече и по-конкретни възможности.
Помнете, децата ни са страхотни!
Поздрави
Руслана

Здравейте,
Да в тези трудни за всички времена, нещата станаха оше по-сложни в посока целенасочена работа с децата.
Аз бих ви посъветвала да обсъдите с ерготерапевта, кои от дейностите в програмата на детенцето ви да правите в къщи, може да не е всичко, но някой по-базисни неща.
Включвайте го в дейности, който да носят смисъл и на него и на вас (пр. да вадите дрехите от пералнята или да ги слагате вътре, да изхвърля боклука в кофата, да подрежда масата, разнира се вискчо това с ваша помощ). ИЗберете едно или две наща, който да правите, за да не се претовари детето и да има обратен ефект.
Може да ми пишете на ruslanaanastasova@gmail.com. Бих могла да направя домашно посещение, това е много важно според мен, защото подхода на ерготерапевтите разглежда триадата- дете-среда-дейности и как те си взаимодействат. Има доста дейности в дома, които да работят в посока сензорна интеграция, трупане на умения за игра, самооблужване.
Поздрави
Руслана

Здравейте мили родители,
Бих искала да предложа на вашето внимание, една статия която написах преди време за това колко е важно да поставяме малките бебета ( и порасналите деца) по корем.

Важно ли е лежането по корем при бебетата?!
Поставянето на бебето  по корем е важна част от всички упражнения, тип игри в  които родителите ангажират малките човечета от раждането до 1-та година, а и след това. Истината е, че много системи се включват в действие когато бебето е по корем и ползите от лежането по коремче при бебетата има положителен ефект върху цялостното развитие на детето.
Стабилност на мускулатурата на торса, визуално проследяване, ръка-око координация, вестибуларна система, това е са основните  сфери за които лежането по корем е от изключителна важност.
Стабилна мускулатура на  торса- когато поставим бебето в легнало по корем положение, това което най-често наблюдаваме е, то да повдигне врата и главата си, някой бебета повдигат и краката и ръцете. Гледката би могла да бъде доста забавна за нас, като възрастни и дори да изглежда че тази позиция до нищо няма до доведе, повярвайте мускулите се задрвавята и укрепват точно в тази позиция. Силните и добре тонизирани  мускули са от съществено значение за концентрация и внимание. Слабите  мускули водят до отслабена/нестабилна стойка на цялото тяло. Това което можем да наблюдаваме в по късен етам когато детето е на 3 и 4 години е- деца подпиращи главите си с ръце или глава поставена  на масата или чина, не добра координация и внимание.
 
Визуално проследяване-Докато мускулите на бебето укрепват и засилват, зрителното поле на бебето започва да се изиства и изравнява.Когато бебето завърта главата си, но мускулите са все още слаби и недоразвити, това води до размазване на образите около тях, защото не могат да се фокусират толкова бързо. Когато мускулите се развиват, поклащането на главата намалява, което позволява на зрителното поле да се изравнява и да стане по-ясно. След това очите и шията започват да работят заедно, за да намират предмети и да определят тяхното местоположение. Това е важно не само  за  добро зрение, но и визуално проследяване. Доброто визуално проследяване подобрява уменията за четене и помага на децата да копират информация от книга или бяла дъска.
 
Ръка-око координация- След развитието на основните мускули и зрителното проследяване,идва ред и на началото на координацията между ръцете и очите. Един от първите обектите, които очите виждат, са ръцете. Очите следват движенията на ръцете, подобрявайки визуалното проследяване на детето и подобрявайки движенията на детето, когато виждат на какво са способни ръцете му.. Това именно  движение началото на координацията между ръце и очи, което е от съществено значение за уменията за писане, отгръщане на листите на книга, участие в игри в час по физическо и др.
  
Вестибуларна система- Много по-лесно е мозъкът на бебето да се  ориентира  за позицията на тялото си, спрямо земята, когато е по корем. Докато са по гръб, гравитацията ги дърпа по начин, който пречи на повечето движения. Когато са по  корема  те са в състояние да устоят на тежестта, като правят неща като повдигане на главата и крайниците, което активира вестибуларната система. Вестибуларната система е отговорна за баланса и координацията. Деца, чиято вестибуларна система не функционира правилно, се борят с координацията, дискриминацията на обектите и дори саморегулирането..
 
Предложения за родители-Ако детето ви е все още  бебе, не се колебайте и за миг, мека прекараме малко време по корем и то всеки ден. Когато едно бебе е по корем има много неща които ние родителите може да направим за да бъде забавно на бебето. Може да го държите с ръка през коремчето и гърдите и да люлеете в  това положение напред назад, поставете бебето върху терапевтична топка ,като придържате цялото тяло с поставена ръка върху гърба.. Ако детето ви е вече по-голямо има подходящи игри които включват лежане по корем- игра на пропълзяване под различни предмети, препятствия, може да се преструваме на различни животни-четириноги или без крака и др..

Добро утро мили родители,
Бих искала да ви споделя една страхотна и лесна за организиране игра, с която можете да забавлявате вашите деца в къщи. Освен това е подходяща за деца, които имат затруднения със захвата, концентрацията и включването в игри.
https://www.facebook.com/aprenderafazer1/videos/2969817679740713 … l=admin_todo_tour"

Поздрави
Руслана
Вашия Ерготерапевт

Здравейте,
днес бих искала да предложа на вашето внимание, дейности в който бихте могли да включите вашите деца, като целите са следните:
- развиване на умения за самостоятелност, самооблужване, грижа за другия
- развиване на "невидимите" умения свързани със сензорната ситема/сензорна интеграция
- включване на децата в дейности, който са част от ежедневнието на семейството и заедно с това цел и средство за равиване на умения, които по една или друга причина са изостанали
•        Изхвърляне на боклука
•        Миене на пода с моп (включва изтискване на мопа, търкане на пода)
•        Зареждане на пералнята с дрехи за пране
•        Работа в градината, плевене
•        Махане на чаршафи, калъфки на възглавници, които са за пране
•        Оправяне на леглото
•        Чистене с прахосмукачка
•        Сгъване на прането
•        Миене на съдове
•        Готвене (особено разбъркване и наливане в съдове)
•        Избърсването на масата
•        Чистене на прозорци
•        Миене на колата
•        Миене на всякакви предмети с гъба или изстискване на мокри дрехи, подсушаване на съдове с хартия или гъба
•        Поливане на растенията със бутилка с пръскало (напр. бутилка от препарат за прозорци)
•        Простиране на прането и използване на щипка
•        Следване на рецепта
•        Приготвяне и опаковане на храната за училище
•        Сортиране, разпределяне на покупките
•        Изваждане на приборите от съдомиялната или прибиране на измитите прибори/съдове по местата им
•        Подреждане на масата за обяд/вечеря

Ако имате нужда от консултация, за това каква е причината детето ви да не може да се включва в дейности от ежедневието на вашето семейство, как да ангажирате детето в игри подходящи за неговата възраст, справяне с обучителни затруднения, двигателни затруднения, не се колебайте да се свържете с ерготерапевт.
Поздрави
Руслана

И аз имам въпроси.

Ще ми е интересно да споделите упражнения, техники как да помогна на сина си да кара успешно колело. Той го подкарва, но много странно.... с единия крак върти педала. Сякаш не балансира двата крака при карането. Другият му проблем е трайно да хваща химикала правилно, иначе знае как се прави, но не му е удобно и хайде пак с цяла длан, а иначе пише и рисува що годе успешно и по този начин, който си знае.  Тук имахме назначен час с ерготерапевт ( ние сме в чужбина ), но покрай локдаун го оставихме за след време. Иначе моя син е в аутистияния спектър,  почти всички домашни дейности, които изброихте ги върши имайки предвид, че е едва на 6..... това му е хоби да е като един малък иконом у дома.

Здравейте,
Балгодаря че се обръщате към Ерготерапевт!
За да може един човек да кара колело, е нужно преди това да има няколко фактора на лице: да  сме сигурни че тази дейност е интересна на детето, да има стабилност на торса, да е развито усещането за пространство, координация на движениета на двете части на тялото, проприоцептивната система да е добре разбита, да може да пази равновесие и баланс, да има добра кординация око-ръка, добър очен контакт. Разбира се важно е да сте подбрали правилното колело за вашия син, да е удобно, да може да стига до земята с крака, правилен терен за каране (може да изберете леко нанадолнище), придържайте седалката, учете го да спира, може да пускате видеа с хора които карат колела, за да види как изглежда отстрани.
Ако вашия син не е карал тротинетка , баланс колело или колело с три гуми, може да предложите, макар да е на 6г.
Помнете че винаги първо се работи за глобалната моторика и след това за финната (захвата на молива). Може да купите специални хващачи, които се слагат на молив, те помагат на децата да поставят пръстите на правилното място, много често обаче децата не ги харесват, за това може да намотаете около молива ластици или нещо друго което да напомня на детето да постави пръсти на това място. Бих ви предложила да рисувате на ветикална повърхновт, не само на маса.
Дано съм била полезна, пишете ако имате още въпроси
Поздрави сърдечни
Руслана

#Ерготерапия
Здравейте,
Тъй като все още не е много ясно какво е Ерготерапия и кога може да се обърнем към ерготерапевт, бих искала да ви запозна
“ Кога помага ерготерапията?-
 Вероятно не е никак лесно за един родител да избере правилния подход към детето си или да намери подходящ специалист, който да отговори на въпросите които родителите имат, свързани с развитието на техните деца. Именно поради тази причина, бихме  искали да ви дадем малко информация кога помага ерготерапията.
Фокуса на ерготерапевтичната практика е върху основните сфери на дейност характерни за всяко дете:
Самообслужване
Обучение
Игри

Тези три сфери имат базисно значение за развитието на всяко дете, и именно за това те са обект на стимулиране и развиване. Често пъти, за да се включи детето в различни дейности, то трябва да има развити определени умения- баланс и координация, двигателно планиране, пространствена ориентация, сензорно базирано планиране, фина моторика, сензорна интеграция и др.
Ако забележите че вашето дете изпитва затруднения с  включването с ежедневни дейности или самостоятелното изпълнение на дейности характерни за възрастта, то имате основание да се консултирате с ерготерапевт. Ерготерапевт може да помогне когато едно дете изпитва затруднения с:
дейности в дома, училището и приятелската компания
Има нужда от непрестанно присъствие на родител по време на игра
Затруднения при игра на имитация
Неизследва и не играе целенасочено и функционално с играчки
Повтаря една и съща игра/дейност многократно с часове
Не се включва в играта на други деца системно
Трудно се концентрира и задържа вниманието си в една дейност
Трудно следва вербални инструкции и завършва дадена задача
Трудно научава нови игри/дейности/училищни задачи
Тича безцелно в стаята, без да задържа вниманието си върху предмет или игра
Непрестанно се движи, скача
Често се спъва, пада, блъска се в предмети
Трудности с училище или детската градина
Неиграе с топка
Трудно координира двете половини на тялото
Не може да държи молив/маркер/ножица
Трудности със обличане/събличане, обуване/събуване, закопчаване/откопчаване, миене на ръце, къпане и др.

Трябва да помним, че децата са различни и определени умения и включването в дейности се случват индивидуално, въпреки това, ако смятате, че детето ви изпитва затруднения с гореописаните умения, моля свържете с ерготерапевт.

Здравейте,
Ето как помага #Ерготерапията

Ерготерапията  помага на хората изправени пред различни предизвикателства- социални, здравни, психически, да участват в ежедневни дейности, които са важни за тях, като бъдат максимално самостоятелни при изпълнението им.

Ерготерапевтите могат да помогнат да се върнете към живота, който обичате. Ние осъзнаваме, че едно заболяване или временна невъзможност за участие в любими дейности, могат да бъдат опустошителни и че огромна част от терапевтичния процес включва възможността да участвате в ежедневието си по начини, които са важни и значими за вас.
Играта е водещ метод в ерготерапията, тя е организирана така че да следва детето, да използва силните му страни, за подобряване на слабите, следва нуждите му и подпомага цялостото му социално и физиеческо развитие.

 Как работи ерготерапевтът с деца:

Установява съвместно с родителите и детето трудностите, с които то се сблъсква при изпълнение на  ежедневните дейности.
Подбирa значими за детето дейности/игри и ги адаптира, ако това се налага, с цел да стимулира неговото развитие и независимост.
Прави оценка и препоръчва оборудване и адаптиране на околната среда с цел обезпечаване на достъпност, независимост и безопасност.
Стимулира положителни модели на поведение при деца, които изпитват затруднения в ежедневната си комуникация
Работи с деца със сензорни нарушения или дефицит на вниманието с цел подобряване на техните умения и включването им в дейности, които биха имали положителен ефект
 Извършва цялостен подбор на значими за детето дейности.
Ерготерапевтите спомагат за компенсирането на трайно увредени функции чрез адаптиране на домашната и училищната среда.

Нашата роля е да  бъдем ваш партньор, като помагаме на детето и цялото семейство да установи своите терапевтични цели - и след това да работим с вас, за да намерим точните интервенциите, оборудването, които работят най-добре за ВАС, за да стигнете до там, където искате да бъдете.

Здравейте!
Дъщеря ми е вече голяма, завърши магистратура, но има един страх от изпити, сега съответно от интервюта за работа. Справя се с изпитите, защото е умна, но ѝ е много притеснено, нервно. Не желае да учи повече, дори за магистратурата с голямо колебание се записа и то защото бакалавърската степен е прекалено обща. Склонна е към депресивни състояния.
Аз прочетох статия за диспраксията и отбелязах неща, които забелязвах в моята дъщеря, но все обяснявахме с интровертност, притеснителност, сврухчувствителност и наследена от баща ѝ разсеяност. Имам предвид неща като: не може да каже, дори в гимназията вече, от колко часа им е примерно голямото междучасие, като студентка все не помни от коя точно дата им е ваканцията или на коя дата си е купила билет да се прибере - все казва: Момент, ще погледна и ще ти кажа; когато решава задача често не получава верния отговор, защото ако на предходния ред на уравнението е било числото 37, на следващия ред тя го преписва като 73, отивала съм да занеса чадър или нещо друго забравено в училище и я откривам да стои в класната стая в междучасията напълно индиферентна към другите деца - те тичат, говорят, смеят се, тя си стои на чина и гледа нанякъде ...
Не знам, дали не е прекалено късно. Какво мога да очаквам да се подобри при нея, ако работи известно време с ерготерапевт? Към момента основното, което ме притеснява, е, че се чувства неуверена и се притеснява от изпити и всякакви подобни изпитания.

Здравейте,
ерготерапията има какво да предложи за състоянието на дъщеря си, но се чудя дали психолог  или така наречените "life coutch няма да се по-добрия избор, но имайте предви, че вашата дъщеря трябва да е съгласна и заявката да идва от нея, а не от вас.
Поговорете с нея, обяснете и своите тревоги, тя да сподели своите и нека фокуса на разговор да е към това,какви са нейните силни черти, силни качества, кога и как ги използва, в какви ситуации, нека помисли, дали е самостоятелна, в какви дейности е самостоятелна и в какви има нужда от съдействие.
Пишете ми на мейл,ако има имате още въпроси
Поздрави
Руслана

Здравейте,
Търся някакво обяснение за сина си и попаднах на тази тема 🤗
Не мога да преценя има ли проблем при него.
Той е на 12 години. На ръст е доста нисък, на долна граница е, няма генетични нарушения. Физически е много активен. Отдават му се всякакви физически активности - плуване, каране на колело, футбол, тичане... Може да издържи доста дълго на физическо натоварване и това му е приятно.
Не е така с ученето, обаче. Трябват му много уговорки и увещания, за да седне да учи. А като седне - все се чуди къде да си отклони вниманието. Сеща се, че е гладен, жаден, ходи му се до тоалетна... толкова е трудно да го накарам. А дори като седне, все се върти на стола, подскача, става, сяда.... , подлудява ме. А ако искам все пак нещо да понаучи, трябва все да му стоя на главата, за да го връщам на урока. Няма ли ме, нищо няма да научи.
И за мен, и за него е мъчително.
Вече си мисля, че може да не е само мързел или хитруване от негово страна.
Как бих могла да разбера има ли проблем?
😥

Здравейте,
моля да ме извините за закъснението с моето ви връщам отговор.
Доста подробно сте описали с какво се справя сина ви с кои дейности има затруднения.  Ученете  е доста сложна дейност, която изисква не малко умения, които да са добре развити и да работят заедно, като например- организиране и планиране, включване на работната памет, ориентация в пространството, както физическото, така и на тетрадката, учебника, обработка на получената информация и слухово и визуално.
От написаното от вас, оставам с убеждението, че не сатва дума само за чисто поведенчески отказа от учене и анагжиране с учебни дейности, а като че ли за нешо повече.
Моя съвет е да направите консултация със специален педагог, може в детски клиничен психолог (мога да препоръчам Анета Атанасова), който да направи необходимите оценки, който биха могли да кажат за какво става дума. За съжаление, много често затрудненията при децата са "невидими" и е нужно намеса на специалист.
От ерготерапевтична гледна точка, бих ви помолила да наблюдавате дали сина ви е самостоятелен в дейности типични за възрастта му, като - да си оправя леглото, статята, да участва в подредба на масата за вечеря, да помага в кухнята, да изхвърля доклука, да пазарува за себе си или за семейството , да организира срещи с приятели, ориентира ли се града и др. Всички тези дейносто изискват съшите умения, както и ученето.
Надявам се да съм успяла да ви дам насоки, но все пак е нужно да се направи консултация при нужда разбира се.
Поздрави
Руслана

Много благодаря за подробния отговор! 🌺

Здравейте мили родители, днес бих искала да споделя с вас една кратка статия за това какво казва Ерготерапията за Дейностите от ежедневието, като бих искала да направим едно малко предизивикателство, за което ще разберете в края на статията !:purple_heart:

Има редица дейности, в които ние се включваме ежедневно, дейности съобразени с възрастта, възможностите  и желанията ни, които допринасят за цялостното ни развитие.
Тези дейности биха могли да бъдат ключови за стила ни на  учене и обработка на информацията, активното участие в дейности ни помагат да реализираме потенциала си.
Ерготерапията казва, че включването и участието в дейности е и ЦЕЛ и СРЕДСТВО.
Дейностите от ежедневния живот, в които децата се включват биха могли да бъдат:
Хранене с ръце или прибори
Пиене от чаша/сламка
Ходене на тоалетна
Обличане и събличане
Обуване и събуване на обувки/пантофи
Миене на ръце/коса, миене на зъби
Къпане
Игра с играчки
Отивате в детск градина,  училище или университет
Писане на домашна работа

За някои деца и младежи  горе изброените простички задачи биха  представлявали голямо предизвикателство. Това може да се дължи на физически затруднения, проблеми в развитието или временна задръжка в усвояването на дадени умения..
Ето няколко конкретни причини, които възпрепятстват включването на детето в дадена дейност от ежедневния живот
 Трудности при хранене с прибори,защото координация око-ръка не е добре развита
Трудности при хранене, защото детето е чувствително към определени храни
Трудности при къпане, защото има сензорни затруднения в някоя от 7-те сензорни сфери
Трудности при самостоятелна  игра, поради занижени възможности на въображението
Трудности в писането и внимание в час, защото тялото изпитва непрекъснато нужда да се движи и липсва фокус.
Въпреки, че детето изпитва затруднения в участието в една или друга дейност, това не означава че не бива да го включваме в нея, да му предлагаме алтернатива на дейността или пък да адаптираме дейността/задачата, така че детето да се включи и да изпита удоволствие от участието си

А вие, родители в какви дейности от ежедневито включвате вашите деца? Оставяте ли ги да се опита да бъдат самостоятелни или правите нещата вместо тях?
С уважение
Руслана-Ерготерапевт

Опитвам да го оставям да е възможно най-самостоятелен (с оглед на това, че е на 1,8г.) Докато още ходехме на детски площадки го оставях да се отдалечи, винаги го наблюдавам и съм готова да скоча, но да не е залепен за полата на мама. Да се катери, да изучава, ако се спъне го уча да се изтупа и да стане. Сутрин мием зъбки заедно, давам му той да ми ние зъбите, питам го за мнение коя от две блузки иска.. Същевременно ако реши, че има нужда, може да ме гушка докато му омръзне. Оставям го да се заиграва сам с играчките, а когато иска ми носи играчка да играем заедно. Пускаме музика и танцуваме.
Четем много приказки, познава си ги по кориците и избира коя да му чета. Обича за вълка и трите прасенца, докато чета показва по картинките, а след това играем-той е вълка, издухва ме и аз (прасенцето) падам, после аз съм вълка и го издухвам и той пада.
С храненето имаме малко проблем, защото е злояд и е предизвикателство, но иначе той. храни всички, няма проблем с координацията
Имам нужда от помощ за отказите, казвам ясно и категорично НЕ, без да крещя,не харесвам насилствените методи на възпитание или наказанията. След това опитвам с прости думи да обясня, че нещото е опасно/горещо/не е негово. Но не съм сигурна, че всеки път се справям, понякога той опитва да го обърне на игра или го прави, за да казвам НЕ.

Здравейте на всички мами и татковци, баби и дядовци
Днес бих искала да ви споделя една кратка статия която написах свързана с ПРАКСИС, термин който много специалисти позлват и бих искала да ви разкача, че това не е само двигателно планиране, а и.......

Праксисът е неврологичен процес, при който чрез когницията предизвикваме някакво движение на тялото или по просто казано- при извършването на дадена дейност е необходимо възникването на намерение/идея за нея (идеация). Следваща стъпка е планирането на самото изпълнение, последвано от конкретното изпълнение.
За праксиса са важни 4 големи сфери- идеация, двигателно планиране, изпълнение,обратна връзка, като всяк една от тези сфери е доста обширна и сложна. Например, за да планираме и организираме едно действие, ние трябва да имаме стабилна и добре развита схема на тялото, да имаме когнитивните умения да разбираме това което правим, да имаме добре развита билатерална координация, за да изпълним движението плавно, трябва да можем да разберем/усетим обратната връзка която получаваме от средата или друг човек по отношение на нашето изпълнение, за да може да го коригираме или адаптираме при следващо изпълнение. Праксиса  е сложен многоетапен процес, който често приемаме за даденост, защото се случва автоматично (на подсъзнателно ниво). Но как можем да разберем дали детето ни изпитват трудности в планирането и изпълнението на дейности? Ето няколко примера:

Избягва дейности, изискващи сръчност(пр. Рязане с ножица, пъзели, писане и др.)

Често се спъва, блъска се в предмети, движенията са  неумели/неловки

Храни се доста мръсно, не усеща че имат храна по лицето, храни се с ръце

Не може да кара колело или изпитва затруднения при каране на колело

Ограничения при въображаема игра

Трудности при координирането на двете ръце (пр.при закопчаване на копчета, вдигане на цип и др.)

Нежелание и трудности по време на часовете по физическо възпитание

Ограничена концентрация

Бавно завършва задачи в клас или в къщи

Трудно се самообслужва (пр. връзване на обувки, ползване на прибори за хранене)

Трудно създава приятелства с връстници, предпочита компания на възрастни

Ако забелязвате някой от тези състояния, но те да се повтарят повече от веднуж, може би е добре да направите консултация с ерготерапевт или психолог.
Дано ви е била позлена информацията
Поздрави
Руслана- магистър ерготерапевт

Здравейте Руслана, благодаря Ви за инициативата.
Нашият случай е следният. Имам син на 3 и половина години, роден нормално, физически здрав. Заради късно проговаряне имахме съмнения за аутизъм, които след няколко консултации и с напредване на времето се разсеяха. Детето проговори активно на 2,8 години, оказа се, че има голям пасивен речник, не е особено разговорлив, още говори във второ лице - Искаш хляб (вместо искам) например. Знае едноцифрените и двуцифрените числа, с малко помощ брои до сто. Научи сам азбуката на български и на английски, цветове, форми, плодове, зеленчуци, превозни средства, и др. може да разказва две приказки и знае две стихотворения наизуст. Наблюдението ми е, че фразите са му по-скоро наизустени, отколкото да ги използва спонтанно. Има слонска памет. Понякога, когато е нетърпелив за нещо пърха с ръце. Като беше малък ядеше абсолютно всичко, пиеше със сламка. Пиенето със сламка го забрави и не мога да го науча пак. Не може да възприеме, че трябва да смукне през сламката. Сокчета, бонбони и други такива аромати не обича. Пие само кисело мляко и вода. Откакто беше на 1,5 година спря да спи на обед, иначе през нощта спи 10 -11 часа. Има хубав сън. Знае имената на всички роднини, къде живее - град, адрес. Играе си с най-вече с колички - по предназначение. Влакчета, камиони. Обича много да четем книжки, наизустил е повечето приказки и ме поправя, когато объркам. Има чувство за хумор, реагира на шеги, често и той прави такива. Понякога си има някакъв негов си ред и се ядосва много, ако не стане на неговото - мама да седне на дивана, а тати на леглото или нещо такова. Извинявам се, че толкова дълго стана, но се опитвам да обясня максимално ситуацията. Понякога имам чувството, че може и да е в спектъра някъде, понякога си мисля, че може би не е. Конкретно моля за помощ по следните проблеми:

1. Не успях да го науча да ака на гърне. Въпреки, че махнахме памперса преди една година, с малката нужда нямаме никакви проблеми, даже вече се буди сух и сутрин (все още слагам нощен памперс), казва си, когато иска да пишка, няма издънки, но ака само в гащите. не иска по никакъв начин да седне на гърне / тоалетна и изпада в истерия като го накарам. Пробвам всякак, гледам да не го насилвам, защото имаше запек по едно време и ме е страх да не започне да се стиска. Просто изпада в истерия, плаче и се дърпа, ако го накарам да седне на гърне / тоалетна. Сигурно грешката е в мен, не знам защо така се получи. Награди предлагам, картинки гледаме с други деца, говоря и пак не се осмелява. Имам чувството, че го е страх по някаква причина. Моля за съвет какво да правя.

2. И другият ни проблем - откакто спрях да го храня в устата, т.е. на година и нещо беше, вече не иска да яде никаква супа / готвено. Само неща, които евентуално могат да се набодат на вилица, като напоследък яде вече почти предимно само тестени неща. С лъжица яде единствено кисело мляко с мед или без. Предлагам какви ли не нови неща, не насилвам, винаги с усмивка, с шеги, ние ядем пред него - той въобще не иска да опита, кара ме да махна чинията с новото ядене и е готов да заплаче. Почти всеки ден гледам да сервирам супи, различни консистенции, различни цветове, с надеждата, че някой ден ще се осмели да опита - само ги върти с лъжицата и си играе с тях. Забравих да кажа, че е гнуслив. Гнус го е от косъм, от някои по-лепнещи косистенции. Ако капне супа, мляко на масата, докато не го избършем не мирясва. Моля за съвет как да му разнообразя менюто.

Извинете за дългия пост. Предварително благодаря за времето, което ще отделите за нашия проблем.

Здравейте,
забавих се с отговора, защото ми се иска да ви дам максимално пълен отговор на двата основни въпроса, които имате. Вие сте дали много пълна информация, за което благодаря, ценно е когато имаме повече информация, и въпреки това е трудно да дам индивидулане отговор, който да съответства на  конкретните нужди на вашето детенце.
Все пак ето няколко идеи:
1. за ходенето по голяма нужда в гърнете- бъдете постоянни в това което искате от детето, не променяте често стратегиите си, за да не го объркате; четете книжки за ходете на гърне(мисля че малкия Каьо има такава история); сложете в банята картинка на дете което ходи до тоалетна и когато посещавате тоалетната му я показвайте, той може да я взима в ръка докато ака и след като приключи да я сложи на мястото и.
2. ядене на супа- слагайте хляб, за да стане на пупара; играйте игри наужким, като храните кукли, мечета и т.н; слагайте го да се храни с вас, ако може да остане поне 5 мин на масата; не го гонете в стаята за да яде, защото се хапва седнал  на столче и на масата; опитайте да не настоявате за няколко дена, да видим какво ще стане.
Знам че вероятно сте пробвали всичко което съм ви написала, но може би много важното нещо е , когато изберете една стратегия, не я променяте поне 2 или 3 дена, за да не объркваме детенце.
Ще се радвам, ако имате още въпроси, да се чуем по телефон и ако имате нужда да направим консултация.
Поздрави
Руслана

Здравейте! Много полезна тема. Имам прекрасен малък племенник, който имам проблем с изхождането.  
Споделям ви историята на проблема, написана от моята снаха, майка на Криси.

"Имам момченце почти на 3г.
Махнала съм дневния памперс Юли месец тази година. Слагам само нощем.
Изключително успешно се справи с пишкането, но имаме огромен проблем с изхождането.

Основният проблем, с който не можем да се справим повече от година вече е категоричният отказ да се изходи в гърне/тоалетна.
Изхожда се само и единствено в гащите и то прав или на колене докато играе на дивана. Без да каже, че има позив, та да отидем до тоалетната, просто го свършва в гащите прав и казва, че се е наакал в гащите.
Или казва, че му се ака и аз веднага го слагам на гърне, но стои известно време и става. Стиска се явно.

През Май месец мина през тежък запек, който след много време на хомеопатия + сироп, предписан от педиатъра пооправихме и вече изпражненията са с нормална консистенция.

Предполагам, че е възможно все още да помни запека от Май месец, макар и да е минало толкова време.
За съжаление хомеопатичното лечение, многото говорене и всякакви мотивации не дават резултат и все така не желае да се изходи на правилното място.
А вече ходи и на градина. Не можем да разберем причината за този отказ. Не знаем дали е страх, срам, не ни казва. Просто не иска.

Опитали сме всичко. Шоколадчета, други лакомства, които обича, книжка за лепене на стикерчета при успех, говорене колко е хубаво да се ака в тоалетната, а не в гащите. Че ще го боли коремчето, дупето, ако не ака където трябва. И с каране сме подхождали, и с мълчание и с мнооого говерене. Всичко. Имаме и книжки за акането. Облепих цялата тоалетна в картинки с животни да му е приятно, но не иска там.

Около Никулден някъде два поредни дни се изходи в гърнето, което беше велико събитие. Имаше си обещаните награди.
След това 3 поредни дни изобщо не се изходи, наложи се да направим клизма. Днес отново е 4-ти ден, в който не се изхожда.
Казва, че му се ака, слагам го на гърнето, но не свършва нищо и става. И така по няколко пъти на ден. На тоалетната не иска и да седне даже.
Вече съм наистина отчаяна, защото опитах всичко.

Какво бихте ме посъветвали?
Благодаря ви предварително!"
И аз ви благодаря предварително!

Здравейте, темата замря тотално? Нали не е спряна, щом не е заключена?

Здравейте отново. Искам да попитам дали е в обсега на вашата специалност липсата на емпатия на децата (не знам как се нарича като термин). Детето е на 5 г и не умее да говори за чувствата си. Иначе Изразява чувства с жестове и изражение на лицето при определените ситуации. Не умее да се поставя на мястото на друг човек, който страда и не прави опити да го утеши, изглежда не разбира чувствата на околните. Когато близък човек си отиде, той не му липсва. Отстрани изглежда като безчувствено дете. Като се подхване въпрос за чувства, обръща темата.
* детето има ХАДВ

Здравейте,
Емпатията се изгражда с времето.
Аз бих ви насочила към дедетски психолго.
Поздрави
Руслана

Здравейте,
моля да ме извините че се забавих с отговора толкова време, моля е грешката.
Браво на вас за махането на памперса през деня. За съжаление има не малко случи в които децата неискат да сядат на гърне по голяма нужда, което води до едни не леки поведения от тяхната страна , а ние родителите се чусим вече на къде и какво да опитаме.
Тък като явно се опиали доста неща, аз бих ви посъветвала, да започнете водене на бележки, кога,по кое време на деня се изхожда сина ви, водете бележките поне 2 седмици, за да имате достатъчно данни, след което започнете да го слагате в тези часове в които най-често се е изхождам. Дори да не свърши работата, вие бъдете постоянна и го правете това поне 3 или 4 седмици, без да се ядосвате, само напомнете че "акането се случва в тоалетната"
Детето на гърне ли ходи или на голямата тоалетна?
Давайте награда ,само ако работата е свършена където трябва.
Често пъти тежките констипации водят до известен регрес в трениранети на навици, като ходенето до тоалетна, ако медицинки всичко е ок вече, много вероятно причината да е емоционална.
Ако искате можете да се обърнете към детски психолог.
Поздрави
Руслана
П.С отново, моля да ме извините за забавянето

Здравейте, не съм пускала отдавна нова тема/статия, но тези дни много мислих за играта, за уменията нужни за игра и всичко това съобразено с възрастта. Та, едно едно четиво от мен,което се надявам да ви допадне и да даде отговори на въпроси които имате свързани с детската игра. Написаното е от ерготерапевтична гледна точка.
Възрастово развитие на уменията за игра


“Играта” е едно от онези неща за който се говори и пише много, както от родители, така и от различни специалисти.
Всички сме чували и чели статии в който се обсъжда, колко е важно децата да имат повече време за междучасие и свободна игра, децата учат най-лесно чрез игра, да оставяме децата да изследват и играят с различни материали, за да развиват сензорната система.
Вярвам че всички ще се съгласим, че играта е в основата на детството и води до много и важни социално-емоционални и образователни бенефити и резултати.
Но се чудя, колко от нас се замислят за стадиите на играта, за уменията нужни за игра съобразени с възрастта на детето, тийнейджъра и възрастния човек? В какви видове игра се очаква да се включва едно дете съобразено с неговата възраст?
0г-2г- “Сензомоторна игра”- характеризира се с изследване на усещанията и движеният, основна цел е удоволствието от тях, без правила и граници. Представете си бебе, което е “открило” че собствения му палец на крачето, може да е чудесна играчка за дъвчене или пък дете което току що се е научило да лази и открива че купата за вода на кучето е далеч по интересна от светеща и въртяща се играчка. Този стадии на играта включва дейности като- гоненица, имитация, хвърляне, изпускане на предмети, изваждане на предмети от кутии и прибирането им обратно.
1г до безкрай- “Игри наужким”- може да очаква появата на тази игра около първата година, ….
“Самостоятелна игра” - случва се обикновено през първите две години, детето играе със собствени играчки, в близост може да има друго дете и ако те не си взаимодействат, това не е проблем, очаква се децата да се включат в по-социална игра в други деца след 3 годишна възраст.
2г -4г.- “Символна игра”- детето умее да използва въображаеми или нереални предмети като част от играта “наужким”. Представете си едно малко дете, което сипва кафе на мама от въображаем чайник или пък дете което храни с вилица и въображаема храна своето мече. Това е Символна игра и тя може да бъде усложнявана с порастването на детето или пък включването на връстници в играта.
2г-4г- “ Конструиране”- появява се в символанта игра и позволява на малкото дете да използва материали с който да конструира, строи базисни фигури, като използват дървени блокчета, за да построи мост или гараж. В тази възраст и през тази игра, децата започват да демонстрират собствените си изследователски и креативни умения.
Във възрастта  след 3г се наблюдава преминаване от Самостоятелна игра към Паралелна такава. Това означава че децата могат да играят едно до друго и вероятно ще има малка интеракция помежду им, но може би ще забележим че те започват да се имитират един друг.
4г-7г- Социални и по сложни Асоциативни игри- в тези игри, децата се асоциират  едно с друго, като важна част от една дейност, която предполага някакъв вид споделяне на материали, играчки, думи… Представете си група от деца на възраст между 5г. и 6г. Който участва в свободна игра и взимат от една и съща кутия дървени блокчета. В тази фаза на играта, децата могат да споделят материали, но не е задължително да координират собствената си игра с останалите.
7г-11г.- “Игри с правила”- в тази възраст децата участват активно в игри които имат правила (шах, баскетбол, футбол). Правилата биха могли да бъдат “официални” или “ неофициални”- такива които са измислени на момента. В този период децата са доста “обсебени” от правилата и много от нас остават така дори и като станат възрастни хора . Именно в тази възраст става и преминаването от Асоциативна игра към Кооперативна игра, давайки възможност на децата да работят заедно и да постигат резултати заедно в организирани активности е много ценно.

Поздрави
Руслана

Здравейте, имам близнаци на 3г и 2м момиче и момче. Синът ми има забавяне в развитието и аутистични маркери, от месец посещава психолог, но все още нямат свободни часове за ерготерапия и не я е започнал. Като цяло няма двигателни проблеми, има очен контакт, но не говори, не може да се храни сам и още е с памперс. Сестричката му също отказва да ползва гърне, въпреки че преди година беше започнала. Според психоложката в яслата е солидарна с брат си. Бихте ли препоръчали някакви упражнения, с които да може да напреднем там. За съжаление от както започна тази Ковид криза почти не посещават ясла и се гледаме сами вкъщи и това не се отразява добре и на двамата. Благодаря

Здравейте,
благодаря че се обръщате към ерготерапевт за идеи.
На първо място бих ви посъветвала да включвате и двете деца във всичко което правите в къщи и е подходящо за децжата разбира се- слаган/ване на пране в пералнята, бърсане на масата, самостоятелно хвърляне на пампери в кофата, хвърляне на боклук в кофата, насърчвайте саностоятелност при миене на ръце, лице, обуване/събуване на обувки и дрехи, осатвяйте децата да игратя в различни материали(плателин, пясък, камъчета, пяна, тесто и др.)
От поста ви разбирам че имате нужда от съвет за трениране на позлване на гърне, така ли е  или греша?
Бих насочила да съберете данни в рамките на 2 седмици примерно, колко често е пълен памперса, по кое време пишка детето, и точно в тези часове да го слагате на гърне, но е нужда да бъдете стриктна и последователна, а не да се откажете на първата седмица. Научаването на позлване на гърне/тоалетна е дълъг процес.
Пожелавам успех, ако не съм успяла да ви бъда ползна или не съм разбрала правилно въпроса ви, ако имате нужда свържете с мен на ruslanaanastasova@gmail.com
Поздрави
Руслана

Според вас до колко е правилно ерготерапевтът да прегръща детето, дори и да е било спонтанна прегръдка от детето, особено ако се знае, че това е дете с проблеми в привързаността и за това е предупредено.

Здравейте,
интересен въпрос задавате, свързан с етиката на професийте който са ангажирани с работата с деца.
Аз ще ви отговоря по следния начин- не съм запозната със цялата ситуация и въпроса ми е малко изваден от контекста. Ако детето се е наранило и е протегнало ръце за помощ и прегръдка, не е проблем, ако детето само е тръгнало към терапевта за прегръдка би било странно да не му се откликне на прегръдката. Вие казвате че колегата е предупреден за трудността с привързаността, и явно е спонтанна реакция. Може би е добре  да поговорите с терапевта си и уточнете нещата, особенно ако терапевта работи добре с детето ви. В работата с деца е важна връзката която изграждаме с тях и ако трябва да бъда честна с вас, това отнема доста време, а тази връзка е ключ към терапевтичната работа.
Не съм сигурна че ви отговорих на въпроса, но определно възбудихте доста въпроси в мен.
Поздрави
Руслана

Здравейте,Руслана.Имам момченце на 3,8г.със сензорни проблеми,съмнение за ДЦП лека форма,неуточнена диагноза.Проблемът при сина ми е,че стъпва предимно на пръсти,често се спъва,разсейва се,не си гледа в краката и се удря в предмети.От малък има проблем и с храненето.Отвращава се от повечето храни,гнус го е,не иска да докосва и опитва нищо по-различно от това,с което е свикнал.Яде само пасирана храна и тестени неща и не желае да се храни сам.Няма мотивация да се обслужва сам.Ако опита и не се справи от раз,се ядосва и се отказва.От скоро се научи да кара колело с помощни колела и тротинетка,но ходенето на пръсти продължава.Притеснена съм тази походка да не се отрази на стойката му и да не доведе до скъсяване на ахилесовите сухожилия.Бихте ли ми препоръчали някакви упражнения,които да правим вкъщи.

Здравейте ,
първо да се извиня за малкото забавяне с отговора.
Добре е да е знае каква е причината за ходенето на пръсти, но при описаното от вас (съмнение за ДЦП и затруднения със сензорната интеграция), мисля че става ясно в общи линии, но все пак може би е добре да спомена някой от причните за ходене на пръсти:
- Стегнати мускули в задната част на подбедрицата (мускули на прасеца )
- Слаб мускул в предната част на подбедрицата им (предната тибиалис помага за отдръпване на крака ви от земята)
- сензорни затруднения и да не харесват петите си на земята
- Неизвестна причина
Добре е да започнете да вклювате не само пасирана храна, лека полека, без да насилвате нещата, но това е важен елемент от цялостонто развитие на дететнце. Чудесно е че се е научил да кара колело, а това е доста сложна дейност от към планиране, кординация и баланс
Преди дам идеи за упражнения, ще ви помоля да направите няколко наблюдения:
- на пръсти ли е през цялото време докато ходи?
-когато е с обувки пак ли ходи на пръсти?
- може ли все пак да отпусне ходилото до земята?
Ето моите предложениия за упражнения които може да правите, но имайте предвид че това не е рецепта и не мога да обещая че ходенето на пръсти ще изчезне. (то е типично в периода на прохождане и обикновенно изч3зва до около 2г или 2,6)
- упражнения за разтягане
- упражения за засилване на кускулатурата
- вижте тозиhttps://llatherapy.org/7-exercises-to-decrease-toe-walking/?fbcl … vdcmWatsXyNOy_Xcs има чудесни снимки на който е показано как точно да изпълнявате упраженията

Поздрави
Руслана
Оставам на разположение

Благодаря Ви много за изчерпателния отговор.Относно ходенето на пръсти,специалистите казват различно.Ходили сме при ортопед,невролог,физиотерапевт.
Ортопедите смятат,че ходи така по навик и не намират отропедичен проблем,освен че детето е с много еластични стави.Неврологът смята,че мускулният тонус в долните крайници е повишен.Може да стъпва на цяло стъпало.Когато му направя забележка,започва да стъпва на цял крак,стабилно но после пак започва да върви по своя си начин.Не ходи така през цялото време,но бих казала че ходенето на пръсти преобладава.С твърди обувки когато сме навън,по-рядко се случва.

Здравейте! "Случайно" открих темата, зачетох се и реших да споделя моите терзания, с надеждата да ми дадете някакъв съвет. Дъщеря ми е на 4,7г. Да разкажа малко за нея, отговаряйки предварително на въпроси, които досега са ми задавали. Силно желано (второ) дете, зачената нормално, родена нормално, без упойки, и двете не сме пили никакви лекарства (аз от много години, а тя никога), изцяло на класическа хомеопатия сме. Никога не е лежала в болница и не изпитвала силен стрес. Кърмих я 8 месеца, като първите 6 месеца беше изцяло на кърма. Захранена на 6+ месеца, там всичко мина като по учебник. До 3-годишна възраст се хранеше балансирано, не познаваше т. нар. боклукчави храни. После като тръгна на градина нещата малко се промениха, но пак не мога да се оплача. Единствено, че не иска да яде плодове в цял вид. Давам ѝ пасирани, в кисело мляко. Иначе дъвче всичко останало, нормално. Като цяло развитието и в първите 2 години беше в норми, с тази разлика, че не проговори, когато "трябва". Имала е гукане, лепетна реч, очен контакт, усмивки и т. н. Не е имало нищо, което да ми подскаже проблем. Проходи точно на 1 година, преди това пълзеше, изправяше се...както казах всичко в норми. След втората година започна да си отмества погледа, когато искам да я снимам. Много чувствително, емоционално и сензитивно дете. Забравих да кажа, че на 3 месеца отключи атопичен дерматит, имала е тежки моменти (предполагам, че това по някакъв начин може да е повлияло на психо-емоционалното ѝ развитие), овладявали сме всичко само с хомеопатия, а вече почти го израстна (обривите).
Гледах си я до 3 години, след това тръгна на детска градина и оттам се засилиха притесненията ми. Тя все още не беше проговорила, трудно се адаптира, в смисъл не се включваше в общите занимания, не осъзнаваше авторитетите, не беше самостоятелна (хранене, ползване на тоалетна, обличане - към тези неща и у дома не проявяваше интерес). Учителките приеха случая присърце, опитаха се и продължават да я приобщават. Има напредък, вече е втора група. Все още не мога да кажа, че е проговорила хубаво, но вече знае и използва много думи, отговаря на кратки въпроси, може да се храни сама, но изглежда ѝ е трудно и предпочита да я хранят. Същото е и с обличането. Без памперс - дневен и нощен е от 3-годишна. Контролира се отлично, но не казва, кога има нужда.Чака да ясложат на гърне, често дава сигнали, но някой трябва да я наблюдава. Като цяло напредна с говора, знае стотици думи, свързва по две думички, но рядко. Предпочита да отговаря с една дума. Абсурд е да разкаже нещо. Може да брои до 10 предмета, знае азбуката без грешка, може да отделя първата буква от думички без да ги вижда, реди пъзели, познава форми, цветове, има логическа мисъл. Много е привързана към нас, контактува отлично, все търси внимание, обича да я гушкаме, имитира отлично, но само което тя реши. Разбира на 80% като ѝ говорим. В детската градина много ѝ харесва (влиза и излиза с усмивка), но не може да се впише в групичката. Рядко изпълнява това, което се изисква от нея. Според мен липсата на комуникация/реч е една от основните причини. Когато децата са 1-3 играе с тях, прегръщат се, подават си топка, но ако са много, тя някак си се стресира и ги наблюдава отстрани. Обожава да разглежда книжки и по тях много говори - казва какво вижда, кой какво прави и т. н. Обича и да ме изпитва. Ходи на логопед и психолог от 3-годишна.Не сме правили някакви по-сериозни обследвания, защото виждам прогрес и че и става все по-общителна. Определено има голям напредък, но все още е далече от връстниците си. Много дълго стана, извинявам се и предварително благодаря!  

Здравейте,
Извинявам се че отговарям с малко закъснение.
Описали чудесно какво може вашето детенце, какво харесва, с какво се справя и с кои дейности има известни затруднения. Първо искам да ви уверя, че колкото повече насърчвате самостоятелност и усещане за справяне с каквато и да било дейност, толкова по добре и толкова по бързо дейността ще бъде овладяна.
В началото на поста си казвате, че имате нужда от съвет, но от написаното виждам че вие сте поели по определен терепаевтичен път който да съдейства на вашето детенце и ако виждате напредък, значи е правилния път. Това което ще добавя е, да я включвате във всичко което правите у дома, готвене, месене, бъркане, сипване, измерване, прибиране на пране, слагане на пране в перашнята, нека си носи раницата от и до градина, това е важно за проприоцептивната система, насърчавайте я да ви подава неща, пазарувайте заедно, оставяйте да я намира неща в магазина, да подав паричките на продавача,. Ако ми оставите мейл, мога да ви изпратя списък с подходящи за възрастта дейности, които са терапевтиюнич но се случва в домашни условия.
Оставам на разположение.
Руслана

Много благодаря за отговора. Опитвам се да правя споменатите от Вас неща. Раничката от/до градината сама си я носи без проблем. Сама обува чорапи, по-широки дрехи (особено моите рокли ), обувки...но само когато си играе. Като ме види да правя сладкиш, веднага си взема столчето, качва се и почва да помага. Насърчавам я и да се храни сама, но го прави с удоволствие, само когато яде любима храна (например сладолед, бисквити и т. н). В магазини скоро не съм я водила, от една страна заради пандемията, от друга, защото там е доста непослушна. Почва да взема от рафтовете много неща, по някое време почва да плаче и да иска да излизаме. Но това беше преди повече от година. Аз мисля, че тя има някакъв сензорен проблем. Някои неща ги преодоля - преди искаше навън само да я нося, сега върви на дълги разстояния без проблем. Преди не искаше да влизаме на детска площадка, когато има хора, сега влизаме нормално, понякога си закрива лицето (все едно я е срам). Миналото лято пищеше от морето, през цялото време беше вкопчена в мен, истински ужас изпитва от тази огромна водна площ. Ние живеем на морето и преди години е ходила, пак я беше страх, но съвсем поносимо. Сега тази година не знам още, направо не смея да я заведа. Иначе цяла година  повтаря "морето, морето, пясъка, кофички, лопатки"- с любов, гледа го на картинки, на видео, но ако реално тръгнем натам, не знам... Исках да попитам, дали да потърся консултация с ерготерапевт в нашия град, дали би помогнал в случая. Лятото ще продължи да ходи на логопед, от психолога малко ще си почине...и евентуално мога да потърся ерготерапевт, дори не знам дали има такъв в Бургас.
P.S. Изпращам мейл на лични. Благодаря!

Здравейте, бихте ли споделили какво трябва да миже да прави дете на година и два месеца (като двигателна активност и чисто поведенчески), за какво трябва да следят родителите, кое би било притеснително?

Здравейте,
всяко дете се развива със свое собственно темпо, но разбира се има норми и граници които са ориентир за нас родителите и е важно да ги знаем и да наблюдаваме дали бебето/детето преминава през всички важни етапи през който е нужно да премине. Бих искала да ви напоня че все един етап от развитието е като "прозорец от време" т.е не е един ден, а може да продължи няколко седмици или месеци.(пример: самостоятелен седеж- може да продължи между 4 и 9 месец)
 Детенце на 1г. и 2 м би следвало да може:

всободно да се придържа към стабилни предмети с ръце

свободно да се придвижва подпирайки се към стабилни предмети

свободно да става и сяда и да се изправя самостотятелно

ходене с помощ от възрастен, а може и вече да е самостотелно, макар и нестабилно

манипулиране с играчки- хващане, подаване от едната в другата ръка, подаване на друг човек, вгнездяване

самостотелно хранен с познати храни, които са безопасни разнира се (хранен с ръце имам предвид)

може да изпълнява инструкция в една стъпка (виж, дай...)

има звуци, може дори думи- мама, тата

може да изкачва и слиза по стъпала лазейки

позлва двете ръце при игра

посочва

драска с молив/тебешир/маркер..

Ако обаче вашето дете пада често, спъва се често, не успява да забележи стена или предмет и се спъва, не се интересува от собствените си двигателни умения и не изследва средата, може да направите консултация с вашия предиатър или ерготерапевт.
Надявам се съм била полезна!
Поздрави
Руслана

Здравейте, имам син на година и половина, който си смуче палеца държейки чаршаф. Прави асоциация при заспиване с чаршаф, калъфка или възглавница. През деня не си смуче пръста, когато играем, или сме на вън. Смуче си пръста предимно преди заспиване или когато сме вкъщи и влезне в спалнята прави асоцияция с калъфката и веднага я взима и започва да смуче пръстче дори да не е време за спане. Опитвам се да го разсейвам с игри, песни и да му казвам да не го прави, но асоциацията с чаршафите е много голяма. Когато няма чаршафи си измъква от кошарата неговите или взима възглавничка. Бихте ли споделили идеи за отучване от пръста и по конкретно от асоциацията с чаршаф. Знам, че има лакове, но все още е малък и също е емоционален и не знам дали ще има успех.

Здравейте, синът ми е на 13 години,много е притеснителен по време на часовете в училище. Не се справя с четенето на уроците. Опитала съм няколко варианта да му помогна да преодолее стресът, но безуспешно.

Здравейте Мариана,
извинявам се за забавянето с отговора.
Чудех се дали сте се обръщали към психолог за този пробле,, споделяли ли сте с учителите му? Чудех се дали е правено обследване за дислексия? Винаги ли е било така или този проблем е от скоро? Сина ви кав споделя?
Поздрави
Руслана

Здравейте, имам нужда от помощ. Синът ми е на 3 годинки и му поставиха диагноза забавено речево развитие и забавено сензорно развитие. Той страда от лека форма, но психиатъра препоръча посещение при логопед и ерготерапевт. Моля ви, ако имате информация за добри ерготерапевти в кв. Люлин и Обеля, споделете с мен . Логопед вече сме намерили, но ерготерапевт ми е трудно. Препоръчаха ми центъра в Слатина но е много далеч от дома ми. За това питам за Обеля и Люлин. Благодаря Ви предварително.

Здравейте, Руслана,
Имам дете на 2.1г. , роден в 33г.с.
Към момента мисля вече е наваксал коригираната възраст - 13кг. 87см. Говори с изречения 3-4 думи, разбира всичко и изпълнява сложни команди.
Без памперс и може да се храни сам - но проблемът е, че от почти година, а може и повече отказва да яде сурови плодове или зеленчуци. Не опитва дори банан. Само скрити в печива
Захранен е педиатрично и нямаше проблеми, но около годинката почна да отказва суровите плодове.
Гледа ни, предлагам му под всякаква форма, ходи от 8 месеца на ясла - и там отказва.
Преди дори не докосваше плодовете, съответно ме навежда на мисълта, че проблемът е сензорен (може да дъвче парчета). От скоро пипа ягоди/череши и ми ги дава на мен да ги ям, но отново ако го приложа да опита, веднага ги плюе.
Някакви съвети как да подобря ситуацията или може би трябва да посещаваме физически ерготерапевт?

Здравейте,

Поради повишената служебна натовареност на Руслана Анастасова онлайн консултациите в настоящата тема временно са преустановени. Благодарим Ви за проявеното разбиране!

Руслана Анастасова ще отговори на всички новопостъпили въпроси при първа възможност.

Здравейте с какви упражнения или занимания бих могла да помогма на малкия на 4 години със Сид, става дума за проблемите с обонянието.
Голям е проблема, защото мирише абсолютно всичко, първата му реакция като види нещо е да провери ухае ли добре, пречи ни много това с миришенето на всичко дори и с храненето. Решила съм да посетим и УНГ специалист вече, защото наистина много му пречи. Благодаря Ви.

Здравейте дъщеря ми е на 9   в първия срок на първи клас я преместихме в трето поред училище. Историята ни е много дълга  . В предучилищната падна през прозорец  за щастие не особено висок ,но в случая дълбок.. скриха истината от нас  относно падането. Преместих я в първи  клас , в друго училище,но обединиха училищата  на новото и инцидентното,понеже сме от малък град и ада започна..Това доведе и до сегашното трето по ред училище. Като цяло училището за нея е мъчение,тоест трудно и е по всичко ,най вече по математика  никакви способи и средства не са в състояние на я концентрират и да й бъде интересно що се отнася до математика. С български се е справя далеч по добре,  с английския се справя някак ,въпреки че аз съм го изоставила , с оглед трудностите й  в математиката  и българския. Оказа се ,че има дискалкулия!  Има поведенчески проблеми вече е по- организирана и търпелива от миналата година ,но общуването с деца й е трудно. Въпроса ми аз ли бъркам нещо.. как да й помогна колкото е да е трудна математиката е нужна тя не може смята въобще,дори пари или в магазина...?

Здравейте ,
бих искала да се извиня, че ви отговарям след толкова много време. За съжаление, ерготерапевтите са малко все още (надявам се това да се промени), в център "МАлки чудесна" имат ерготерапевт (намира се в кв. Надежда), може да се свържете с тях. Искам да ви окуража и мотивирам да включите вашето детенце в дейности които са от ежедненвия ви живот, които биха могли да бъдат също терапевтични и да бъдат полезни за детето ви. Оставям ви мейла си, ако искате може да ми пишете и ще се опитам да бъда по-конкретна към нуждите на детето. Сърдечни поздрави!

Здравейте,
много съжалявам, че детето ви е преживяло инцидент с падане в училище, наистина неприятно , също така преместванията вероятно също не са били леки нито за вас, нито за дъщеря ви. Дано намирате сили  (вярвам че е така) да я подкрепяте по начин който тя има нужда.
Не съм сигурна, дали е в ерготерапевтичната компетенция отговора на вашия въпрос, но ми хрумват няколко идеи които се надявам да са ви полезни.
1. Добре е да проверите кои основни концепции са трудни за детето (пр. дали може свободна разбира числовата редица- пред 5 е...? след 4 е...?между 6 и 8 е числото..?; събиране на 1+1,2+2,3+3 и т.н; разбира ли концепцията за добавяне +1/-1, +2/-2; концепцията да бори по 2, по 5, по 10 и др)
2. направете математиката забавна
3.консултирайте се със специален педагод или колегата който е тествал дискалюлията
Сърдечни позрави
Руслана

Здравейте ,
благодаря за този пост и въпроса ви. Очевидно детето има нужда да провери това което вижда, как ухае и да го опознае през това сетиво, за да се увери, че е безопасно, че нешо познато или обратното, да насити нужда която има. Чудя се до колко това възпрепядства включването на вашето дете в дйностите от ежедневието -осново участието в игра, самооблужване, хранене? Колегата който ви е казал че има СИД, какви препоръки направи?
Поздрави
Руслана

Здравейте ,
бих ви начика към хранителен терапевт, но ще си позволя да ви дам няколко иди- нека плодовете и зеленчуците са видими, нека са лесно достъпни за детето, без да го карате да ги яде, нека играе с тях, да сред играчките с които обича да играе.
Поздрави
Руслана

Развитие на двигателните умения. А какво всъщност са двигателни умения? За какво служат?Защо е важно?

Развитието и усъвършенстването на двигателните умения е важно за да може човек да участва активно, с желание и самостоятелно или с асистенция в ежедневните дейности- игра, самооблужване и учене (при възрастни хора-работа, хобита и др.)
Изброенеите по долу дейности предоставят възможност за широк репертоар от двигателни преживявания, които
ще постави основите за по-добра координация на тялото. Включвайки дейности и игри, които предоставят
„тежка работа“ за мускулите подкрепяме проприоцептивната и вестибуларна системи, които са важни за двигателните умения. Ето няколко идеи:
1."бутане и дърпане"-отваряне чрез бутане на тежка врата; путане на пазарска количка; носене на тежка торба; копане;бой с възглавници; носене на раница; игра на дърпане на въже; подскоци като жаба и др.
2.игра "ръчна количка"- добре е детето да е хванато първо за таза, докато стабилизира позицията, след което хванете в областа на коленете, а може и за глезените.
3."Животински походки"- заедно с детето, опитайте да се движите като различни животни, като включвате придвижване по корем, на ръце, колене, крака.
4.Игри които включват търклане- върху терапевтична топка, търкаляне по трева, по нанадолнище, навийте детето в одеало, като главата е извън одеалото и асистирайте за отвиването му и др.
5.игра с топка- хващане, хвърляне, ритане
6.двигателни игри- скачане на батут, плуване, езда, катерене, трасе с препядствия.

Дано съм била полезна .
Успешна нова седмица
Руслана

Здравейте Руслана!
Обръщам се към Вас защото сме много объркани със съпруга ми.Имаме дете на три години,което до 2 години беше плътно гледано от мен.За жалост хванахме и ковидните затваряния и почти не е общувал с други деца.На 2 тръгна на бавачка,като там бяха само той и друго дете на почти същата възраст.двуезичен е и има забавяне в речта,като допреди 2-3 месеца употребяваше 50-80 думи.Преди 3 месеца тръгна на градина (в чужбина сме и тук се казва училище) и оттогава много напредна с говора,но все още изреченията са рядкост и не повече от 2-3 думи.Започнахме работа с логопед и тя ни каза,че е заради двуезичието и липсата на социални контакти дълго време.
За жалост в училище имаме доста проблеми-не желае да говори там,блъска децата,напоследък много често ,разваля им играта и сме сочени с пръст поради тази причина.Днес например е бутнал дете,докато са отивали към стола и са пднали и други 10 деца..
Вкъщи като се разлигави и сме седнали на дивана,се хвърля върви нас и изобщо не слуша какво му се казва..
Иначе разбира прекрасно всичко.
Не знам към какъв специалист да се обърнем,но много се притеснявам.Вече ми е нарочено детето за черната овца и децата го избягват.
Блаходаря ви за отговора.

Здравейте,
благодаря че се обръщате към ерготерапевт. Важно е да започнете работа с логопед, както детето,така и той да ви подкрепи и даде насоки как да подкрепите комуникацията в къщи, не само в кабинета на логопеда. Често пъти когато едно дете няма достатъчно средстава за да изрази желание, нежелание, искания и т.н се стига до поведения които не са приемливи (бутане, дърпане, викане, и др.). Чудя се дали в училището което дететнце посещава има ресурсен учител/специалне педагог/ психолог, които биха могли да съдействат на вас, на детето, на учителя да се справят със ситуацията? Важно е да не се настройвате че детето ви е нарочено или набелязано, важно е да знаете че то има нужда от подкрепа от нас, възрастните, в случая от вас и неговите учители. Ако във вашия район има АБА специалист (поведенчески терапевт) мисля че би ви бил доста полезен.
Ето няколко общи насоки:
- ако детето няма все още начин по които да си иска/търси желание предмети/храна, трябва да го научите
- ако детето все още няма начин за отказ, е желателно да го научите (пр; да казва" стоп" или"помогни" или да ви хване за ръка)
- избягвайте многото думи, за да не го натоварвате, а по скоро да му подавате конкретната дума която да носи смисъла/ функцията на това което правите или му пидавате (пр. ако детето иска  ябълка и ви дърпа към купата с ябълки, не го питайте какво иска,, кажи ми какво искаш, а му подайте думата "ябълка")
Ето моя мейл ако искате пишете ми мейл, за да ви насоча кък колега АБА терапевт (ruslanaanastasova@gmail.com)
Поздрави
Руслана
-

Здравейте,
много се радвам че имам отнов възможността да бъда част от великолепната инициатива на БГ-Мамма "Специалистите говорят". Ще се опитвам да отговарям на всеки въпрос, като това ще се случва всеки понеделник следобед, също така ще качвам интересни статии, както мои, така и на колеги, които имат отношение към детското развитие.
В този пост ви запознавам съвсем на кратко какво е ерготерапия!
Успешен ден на всички и до нови виртуални срещи!

Здравейте, днес е понеделник и както бях обещала, проверявам дали има запитвания или коментари. Днес реших да споделя с вас една съвсем кратка информация, дано я намерите за полезна.
Успешен ден!
Има редица дейности, в които човек се включва ежедневно, дейности, съобразени с възрастта, възможностите и желанията ни, които допринасят за цялостното ни развитие.
Тези дейности биха могли да бъдат ключови за стила ни на учене и обработка на информацията, активното участие в дейности ни помагат да реализираме потенциала си.
Ерготерапията казва, че включването и участието в дейности е и ЦЕЛ, и СРЕДСТВО.
Дейностите от ежедневния живот, в които децата се включват, биха могли да бъдат:

Хранене с ръце или прибори

Пиене от чаша/сламка

Ходене на тоалетна

Обличане и събличане

Обуване и събуване на обувки/пантофи

Миене на ръце/коса, миене на зъби

Къпане

Игра с играчки

Отивате в детска градина,  училище или университет

Писане на домашна работа

За някои деца и младежи  гореизброените простички задачи биха представлявали голямо предизвикателство. Това може да се дължи на физически затруднения, проблеми в развитието или временна задръжка в усвояването на дадени умения..
Ето няколко конкретни причини, които възпрепятстват включването на детето в дадена дейност от ежедневния живот
 

Трудности при хранене с прибори, защото координацията око-ръка не е добре развита
Трудности при хранене, защото детето е чувствително към определени храни
Трудности при къпане, защото има сензорни затруднения в някоя от 7-те сензорни сфери
Трудности при самостоятелна  игра, поради занижени възможности на въображението
Трудности в писането и внимание в час, защото тялото изпитва непрекъснато нужда да се движи и липсва фокус

.
Въпреки, че детето изпитва затруднения в участието в една или друга дейност, това не означава, че не бива да го включваме в нея, да му предлагаме алтернатива на дейността или пък да адаптираме дейността/задачата, така че детето да се включи и да изпита удоволствие от участието си.
Не спирайте да се движите!
Прегръдки:
Руслана

Здравейте! Имам дъщеря на почти 4 години. Имам усещането, че е много "спъната". Често пада дори ходейки на равно. Неволно бута и разлива чаши, усеща се една непохватност. Също така отказва да си оправя леглото, като се опитаме да я включим с помощ, казва че не може и даже не се и пробва, а не са неща, които да не са й по силите. Ние с баща й се напрягаме доста, защото ни прилича на мързел цялото това нещо. Често се изпуска в гащите, защото я мързи да иде до гърнето и стиска до последно.

Като цяло уж се развиваше нормално, проходи на година и месец-два, говор, самостоятелно хранене, но така и не пропъля, а пролазването беше късно и за кратко. Нещата, които съм очаквала да прави като по-малка, да се заиграва с конкретни играчки или предмети, така и не се случваха. За разлика от нея, брат й на нейната възраст сега прави всичко, което тя не правеше тогава. Например, играчка, в която се пускат монети през тесен отвор, при което се пускат разни звуци. Така и не ни се наложи да обезопасяваме шкафове и чекмеджета, защото не направи опит да отвори някой. Докато наборчетата й преравяха цялата къща Както и брат й сега. Също така например, с огромно закъснение спрямо наборчетата се усети, че може да си добута стол донякъде, за да се качи нависоко.

Може ли ерготерапията да помогне за тази непохватност? Нежеланието да свърши нещо конкретно? Може би е добре специалист по ранно детско развитие да прецени състоянието на детето и дали е имало пропуснати етапи. Като цяло имам усещане за изоставане в развитието, много трудна социализация, с деца най-вече, ни не само, за което обмислям да потърсим психолог.

Благодаря ви за отговора!

Здравейте,
благодаря Ви, че се обръщате към ерготерапевт! Преди да дам няколко насоки, ми се иска да споделя, че не сте първото семейство, което среща и наблюдава това, което Вие споделяте, искам  да кажа, че не сте сама. Бих Ви окуражила да не сравнявате децата, знам, че е неизбежно, всички го правим, но това не ни помага.
На 4-годишна възраст вече са изградени едни достатъчно добри моторно-кординациони движения, които да подкрепят участието на детето в различни дейности – катерене, лазене, носене на леки/тежки предмети, обличане/събличане, миене на ръце, зъби, лице, игра, изобщо дейности, които хем са функционални, хем са подкрепящи развитието на детето и даващи възможност за опознаване на собственото тяло и неговите възможности.
Четейки Вашия пост, си представям, че вероятно става дума за малко по-слаб мускулен тонус, вероятно има не напълно интегрирани примитивни рефлекси и леки затруднения със сензорната преработка, както и фактори на средата, като всичко изредено по-горе има отношение към картината, която описвате. Ако имате възможност, обадете ми се по телефона или ми пишете на мейл. Дотогава бих посъветвала следното:
- включете детенце в игри, които да са малко „по-диви" – боричканица, "меси, меси питка"
- нека носи раница, когато излизате, за по-добро усещане на тялото
- играйте на игри с носене на по-тежки неща – туба с вода, кашон с играчки/книжки, строеж на кула и др.
- скачане на батут, люлеене на люлка
- игра на "как ходи животното" – мечка, слон, заек, змия и др.

Сърдечни поздрави:
Руслана

Привет!
Аз съм майка на момче на 5год със сензорен проблем имахме и късно проговаряне в момента говори доста нямам притеснения там.
Притесняваме единствено че си запушва за всичко ушите най малкото чува и започва нещо чувам и започва мамо нещо чувам какво чувам какво е това правят нещо и изпада в истерия чувствам се страшно изтощена от всичко това мислех си че с проговарянето чувствителността му ще намалее но това не стана не намаля и не намаля единствено нещо което страшно му пречи.Децата за него викат това е не ги иска Запушва уши и бяга настрани имам нужда от помощ немога да се справя не намаля моля ви кажете му как мога да му помогна с какво вкъщи какво мога ще се побъркам вече ад е със него дори навън не се излиза не се живее.Имали сме проблеми с подстригване преодоля го без намеса на ерготерапия не даваше рязане на нокти няма проблем не даваше сешоар няма проблем не даваше да го срешем няма проблем с дрехи не сме имали проблем носи всичко.Единстено което аз като една майка забелязвам което по никакъв начин дори не намалява даже се засилва това е миенето на коса и шума.Вече съм много изморена и изнервена живеем в малък град и тук няма ерготерапия.Много ви моля за съвети.
Имаме и стериотип и поведение което също не видях да намалеее говори много но пърха подскача има едно поклащане прав напред назад на стола така скърцане на зъби стискане на панталони едни странни звуци се появиха ъъъ спира почва пак ъъъ така стискайки се чупене на пръсти.Незнам незнам искам до 7год всичко това да изчистим всичко разбира норма по знания правен му тест за интелигентност абсолютно притеснения нямам когнитивна гледна точка но се надявах и да не свършат поне намалеят тези стериотипи и запушване на уши.Отчаяна съм моля ви за съвети

Здравейте,
благодаря Ви, че се обръщате за съвет към ерготерапевт, но също така мисля, че можете да се обърнете и към вашата родителска интуиция, защото споделяте, че доста от  затрудненията сте преминали и сте се справили!?
Трудно ще е да ви дам конкретен отговор,  защото "хапче" няма, децата растат, променят се, както и техните нужди, умения, желания и интереси.
По отношение на стереотипните движения бих казала, че те са средство/инструмент на детето да се саморегулира/да се успокои и да компенсира някаква тревога. По-скоро не се опитвайте да ги премахнете, а се замислете дали те му пречат на ежедневното функциониране, общуване с други деца, игра, самообслужване и др. дейности. Наясно съм, че самите движения могат да бъдат доста изнервяши за родителите, но те са инструмент на детето да се справя с различни сензорни предизвикателства на средата, така че бъдете разбиращи.
Запушването на ушите е често срещана реакция при деца със сензорни затруднения, може да опитате следните неща: в определени моменти/ситуации детето може да поставя слушалки, които заглушават шума от средата (бяха пуснали в лидл преди време); може да играете игра вкъщи "Кой издава този звук", има такива видеа в You Tube: https://www.youtube.com/watch?v=IFNmUpTXhZY, 
https://www.youtube.com/watch?v=n1m4h79JZso&t=19s, https://www.youtube.com/watch?v=n1m4h79JZso&t=19s
Добре е да предупреждавате Вашето дете къде ще ходи днес, какво може да чуе, за да може нервната система и мозъка да са подготвени поне малко, уверете се, че през деня има определено време за спокойна и релаксираща среда с релаксиращи дейности (тиха музика, масаж, завийте го с тежко одеало)
Също така, опитайте се да забележите точно в какви ситуации, в каква среда детето си запушва ушите, така ще знаете как точно да адаптирате средата или самата дейност, така че детето да се чувства комфортно.

Оставам на разположение, ако искате да обсъдим малко по-конкретно въпроса, не се колебайте да се свържете с мен.
Поздрави:
Руслана

Здравейте,
Всеки родител е изпадал с ситуация, в която вече наистина не знае какво още, какво ново преживяване или игра да добави в ежедневния живот на своето дете.
Често пъти семейства, с които се срещам, ме питат какво бих препоръчала да се прави вкъщи, да дам “домашно”.
 Е, като човек вярвам, че всяко дете е нужно да бъде включено в дейности, които го вълнуват, усмихват и му носят щастие. Ерготерапията от своя страна се базира на идеята, че ние подкрепяме хората да се включат и ангажират с дейности/игри, които им носят смисъл и развиват потенциала им. За децата тези дейности са ориентирани около ИГРАТА, усвояване на нови умения, развиване на и стимулиране на самостоятелност в дейности, които носят удоволствие, за да се завърти “колелото на желанията” и да се засили мотивацията.
Във виртуалното пространство може да намерим много и различни предложения за дейности/игри, които развиват социални и комуникативни умения, подобряват моторното планиране и сензорна интеграция, подкрепят координацията и баланса на тялото, както и подобряване на вниманието и концентрацията. Обаче… в никакъв случай не бива да забравяме и да омаловажаваме всички дейности, които са част от ежедневието на детето (т.нар. ДЕЖ) и тяхната терапевтична стойност и подкрепа за цялото развитие на детето!
Важно е да създаваме ежедневно условия за това детето да се включва и участва доколкото е възможно самостоятелно в дейности като:
Събуване/обуване
Обличане/събличане
Хранене с ръце и/или прибори
Миене на ръце/лице/зъби/къпане
Приготовления на сандвич или друга храна
Включване на детето в процеса на пазаруване и приготвяне на храната
Включване на детето в пране/простиране/сушене
Включване в почистване на мястото, на което се е хранило детето, ако е важно
Изхвърляне на боклук
Миене на съдове
Включване/изключване на лампи и затваряне на врати
Събуване и обуване при нужда от тоалетна
Почистване на къщата
Засаждане на цветя или други посеви
Грижа за домашни любимци или други животни

По време на ерготерапевтична сесия фокусът е върху индивидуални нужди на детето, но има няколко основни посоки, в които ние работим, а именно: развиване на умения за включване в дейности- глобална и фина моторика, планиране и последователност, визуално-моторна координация, сензорна преработка и интеграция, постурален контрол, изобщо подкрепа на цялото невро-сензорно-моторно развитие на детето. Вкъщи всички тези умения могат да се подкрепят, като даваме възможност на детето да участва в горепосочените дейности!

Здравейте,
Синът ми е на 5 години. Излгежда има някаква супер чувствителност на кожата. Обличането е пълен кошмар. Всички дрехи (панталони, блузи, якета, суитчъри, чорапи) са му неудобни, въпреки неимоверните ми усилия да избера меки и удобни дрехи. Все нещо някъде му боцка, дращи, убива. Например от 5 памучни анцунга или пижами (дънки и панталони абсурд) един ще бъде одобрен като удобен, но често в един момент и той става неудобен. Има обикновени дни и дни, когато се събужда и от целия гардереб нищо не става за обличане. Излизането навън е кошмар. Така е от най-ранно детство. Още на 1 година отказваше да го обличам и да носи чорапи. Първоначално бях убедена, че това е някаква глезотия, все повече се убеждавам, че реално детето не се чувства добре. Сега си говорим за чувствителната му кожа поне да се чувства разбран. Други проблеми нямаме. Какво мога да направя?

Здравейте, като ерготерапевт за мен е важно, когато едно семейство се свърже с мен, да го информирам какво да очаква от срещата ни/от консултацията.
Какво да очаква семейството по време на посещение при ерготерапевт?

Първото, което е добре да знаете, е, че няма от какво да се притеснявате, срещата с ерготерапевт преминава под формата на игра за детето, разговор с родителите, наблюдение.(Терапевтът предварително е получил допълнителна информация за семейството и неговите нужди от попълнени от родителите Родителски въпросник, Сензорен профил, Кратък дейностен профил на детето.)
Ерготерапевтичният процес най-общо включва следните фази:
1.Събиране на информация – за силните и слабите страни на детето; трудностите, с които цялото семейството се сблъсква ежедневно. Когато терапевтът е сигурен, че има всичката нужна информация, той ще обясни как тези затруднения повлияват развитието на детето и ще обсъдите различни възможности за подкрепа.
2. Фаза на оценка – след като проблемът е установен, следващата стъпка е да се събере  информация чрез специфични ЕТ инструменти за затрудненията, които детето изпитва, и как те повлияват способностите да участва и изпълнява дейности и задачи, свързани със самообслужване, игра, учене. Тук ролята на родителя е по-скоро да наблюдава и да участва, ако е помолен.
3. Фаза на поставяне на цели – След оценката терапевтът ще помогне на детето и семейството да решат кои от затрудненията са най-неотложни и влияят за осигуряване на щастлив и самостоятелен начин на живот. Въз основа на решението на семейството, терапевтът ще постави цели – специфични и индивидуални за детето и семейството.
4. Фаза на подбор на терапевтични дейности – за да се постигнат вече определени цели, терапевтът избира терапевтични дейности, които са индивидуални и са подходящи за развиване на умения, нужни, за да се постигнат вече поставените цели. Тези дейности са в голям диапазон, от съвсем простичка игра с пластилин до сложни такива, изискващи моторно планиране, екзекутивни умения и т.н
5. Активна терапевтична фаза – тук започва терапията, възможно да видите малки промени в уменията на детето и позитивното влияние на ерготерапията. Самите сесии обикновено се случват в залата по ерготерапия, в дома ви или в училище. В повечето случаи терапията е индивидуална, но понякога и в група с други деца, най-добрият вариант е комбинираният.
6.Регулярна обратна връзка – терапевтът дава обратна връзка за семейството веднъж седмично или месечно за това как преминава сесията, какви дейности и игри се включват, дава идея как да бъдат пренесени и в дома. Освен това терапевтът обсъжда със семейството какви подобрения забелязвате, дали има прогрес от преди месец примерно, какво работи добре и какво – не, кои цели са постигнати и кои все още не са, нови цели, които семейството да иска да включи.
7.Последна фаза на преглед на целия терапевтичен процес и приключване на терапията – важно е да се знае, че ерготерапията е фокусирана върху подкрепа на детето да участва самостоятелно в дейности и да води независим живот. Воден от тази мисъл, терапевтът трябва да предложи приключване на терапията и подкрепа на семейството как да продължават извън залата, като се прави обзор на прогреса, който детето е постигнало, и да насочи към други специалисти, ако това е необходимо.

Поздрави сърдечни:
Руслана

Здравейте Руслана,
Имаме момченце на 1,4 години и не иска да проходи. Изправя се по мебелите и така обикаля из стаята подпрян за каквото хване. Ако седи на едно място седи на цяло ходило, но ако тръгне да ходи прави няколко крачки на цяло краче и след това се вдига напръсти. Не иска да сочи с пръст, но дава "боц". Казва "мама", "тата", но като питаме "Къде е мама/тате", не ни обръща внимание. Не маха за "чао". Усмихнат е и обича да играе с нас, но не носи предмети. Ако иска да играем с него с някоя играчка, я мята към мен. Мислите ли, че е подходящо да се обърнем към ерготерапия или по-добре към друг специалист - невролог или ортопед?

Здравейте,
благодаря, че се обръщате към мен, аз бих Ви посъветвала да направите консултация с детски невролог и ортопед, но преди това обсъдете ситуацията с личния лекар на детето. Докато чета поста Ви, в главата ми се въртят много въпроси, свързани с периода на бременността, ражането, периода 0-12 м, храненето, едно дете ли е в семейството, сънят как е, мускулатурата ок ли е, преживявало ли е някакви медицински интервенции детето, харесва ли да е навън, наблюдава ли как други деца играят, следи ли движещи се предмети, проходилка ползвали ли сте????
Щом детенцето е на 1,4 и все пак се изправя до стабилна поврърхност и се придвижва, това е много добре за прохождането.
Ерготерапевт, логопед и други специалисти извън медицинските такива, ние можем да прилагаме терапевтични модели и техники основно, разбира се, да Ви насочим към друг медицински специалист също, ако видим такава нужда.
Ето няколко видеа за стимулиране на прохождането:

Може да се обърнете към физиотерапевт за оценка за двигателните способности, мога да препоръчам Юлия и Стоян Грошлеви, кинезитерапевти. Работим с бебета и деца. Юлия- 0883383957; Кабинет по кинезитерапия "Малки Стъпки"/Little Steps Physical Therapy
Дано съм Ви била полезна!
Поздрави:
Руслана

Здравейте! Искам да попитам има ли ерготерапевт в Благоевград?

Здравейте, в регистъра на работещите ерготерапевти към Асоциацията на българските ерготерапевти няма регистрирани в Благоевград. Ще задам вашия въпрос и във ФБ групата на Асоциацията и ще ви пиша.
Поздрави:
Руслана

Здравейте, ще се радвам, ако може да ми дадете насоки за следния казус. Извинявам се за фермана, но се стараех да съм максимално изчерпателна. Благодаря ви предварително!
Имаме момченце, което след наколко дни става на 3 години. В отглеждането сме аз и баща му (след работа и през уикендите). Не е оставян на или с баби/роднини. Преди е нямало проблем с отделянето от родител. Сега е по-прикрепен към майката, но все още няма проблем да кажа, че излизам. Казва ми чао и това е. Тръгна на детска градина края на септември месец, в началото без проблем. После имаше период на плач при влизане.
Наблюдаваме, че изпитва нужда да чопли/докосва (себе си или мен). Прави го от много малък, главно чоплеше моите ръце, но впоследствие започна пренасочване. Понякога търка пръстите си все едно щрака с пръсти, дланите са насочени нагоре. Дъвчеше/смучеше си ръкавите и яката. Това премина в бъркане в устата. После в пипане на мекото на ушите до разраняване. Сега е пренасочено към чоплене на горна устна, търкане на глава и пипане на лице. Всичко това го прави неосъзнато. Докосванията са му "по-тежки". Не усеща с каква сила да помилва например. От около половин година има проблем с дрехи, чорапи. Лятото отказваше да ходи без чорапи и да е с по-отворени обувки. Сега чорапите трябва да са задължително с цветна пета, която да е наместена по определен начин. Горе чорапа също си има определено навиване. Дрехите са неудобни, драскат, пречат. Има определени блузи и спортни долнища (дънки, панталони абсурд). Изпада в истерия, ако някой го кара да се облече, с нещо което не му е ок. Съобразяваме се максимално. За момента сме свели до минимум тантрумите. От бебе не обича да бъде пипан от други хора. Гушлив е към мен и отчасти към баща си.
При него нещата се случват, когато той реши, че е готов. Пробвам и при отказ прекратявам. След време пак. Тръшканията по принцип са рядкост. Работи метода да е подготвен за това, което следва. Това се отнася от излизане за игра до ходене на лекар. Изключително разбрано дете е, стига да му е обяснено всичко.
На градината споделят, че е тревожен. Много се разтройва, ако има промяна в поредността на заниманията. Вкъщи си има ритуали, които не иска да се нарушават. Изключително наблюдателен е, веднага реагира когато нещо е преместено или сменено (например, цветето е изместено 20см встрани). Той се облича и съблича сам (бельо, чорапи, дрехи и обувки), храни се сам, ходи до тоалетна и си мие ръцете сам. Но когато има дейност - рисуване, пластелин, предпочита да има възрастен наблизо, често пита за помощ (дори за неща, които може). Той обича да оглежда и преценява средата преди да влезе някъде, дори на площадка. Така и учи. Запомня много бързо песнички, стихчета, дори сложни и логически концепции (какво е гравитация, как работи еди кое си). За целта стои отстрани, мирен, безизразен и попива. Докто другите подскачат на музиката например край него.
Има изключително изострено усещане за миризми. Като отидем някъде първо помирисва, пита ме често на какво мирише. Така си избира и какво да не яде (не е злояд). Не обича шумни места и много хора. Шумовете и мигащите светлини са "проблем". Навън понякога запушва уши. Реагира на звуци, които ние рядко отчитаме. Пита ни какво се чува. Дронове, духалки в тоалетните го ужасяват. Казва, че децата са шумни и не му харесва. Много обича музика (саксофон, барабани, други инструменти) различава ги в песните, които иска да слуша. По-рядко иска да слуша детски песнички вкъщи. Дори до към 2г. въобще не му правиха впечатление, че съм ги пуснала. Екранно време му въведохме на 2г.6м. като в момента гледа по 20мин. 2 пъти в седмицата. Докато гледа, комуникацията е невъзможна. Като замръзнал е и после казва, че е изморен. Рядко може да каже за какво е гледал, но ако сме чели книга разказва.
Проговори с изречения като му махнахме памперса на 2г1м. Има богат речник, сложни думи, но и заучени фрази. Понякога повтаря въпросите, които сме му задали обратно, вместо ода отговори. Все още говори за себе си на "ти, теб". На мен (майката) казва "аз" понякога. Комуникацията му е малко "странна" понякога. Започва да говори на хората, дори непознати, за темите, в които е в момента. Главно пожари, инциденти и че той бил еди какъв си. Говори, без да го интересува отсреща слушат ли, питат ли го нещо. Просто повтаря наколко изречения непрекъснато. Случва се вкъщи да прави с нас така. Уж си комуникираме нещо и той просто превключва. Има групичка от деца, с които се познават от бебета и с всяко си има определена игра, в зависимост какъв темперамент е детото.
Много обича книгите, разглежда си ги сам и задължително имаме четене на книжки всеки ден. Това му е времето за успокоение и релакс. Лесно може да се превъзбуди и книжките помагат. Може да стои и да слуша с часове, без да преувеличавам. Докато ние не кажем край. Иначе е много активен, кара колело, тротинетка. Обожава люлеенето, също може с часове да се люлее.

Здравейте,
благодаря че се обръщате към ерготерапевт и за това че така точно и подробно сте описали ситуацията, определно успях да си представя средата, ситуаците. Първо ще започна с това, че интервенциите, които включвате, са подходящи – да предупреждавате какво ще се случва, да давате дрехите, които са удобни, с много малко екранно време (но да знаете, че може и без), чудесно, че сте забелязали всички негови интереси и хобита.
Може би е добре да не отстъпвате всеки път щом откаже нещо, може да включите фраза като "виждам, че сега не искаш тази игра, може да опитаме по-късно" .
Това, което описвате, свързано с чопленето, дъвкането, дрехите, тревогата, на мен лично ми се струва, че става дума за по-слабо регулирана и интегрирана сензорна система. Чудя се дали сте правили консултация с детски клиничен психолог, който да може да направи оценка на нуждите чрез скрийнинг и тестови интрументи, с които те разполагат? Само предложение! Друго предложение е, ако искате, да направите консултация с Ели Делева Савова, която е специалист логопед и специалист - интеграция на примитивни рефлекси (струва ми се, че тревожните поведения, които споделяте, са свързани с неинтегрирани примитивни рефлекси, което не е патология, а по-скоро нещо, което търпи развитие).
И все пак, ето няколко базисни предложения:
- уверете се, че детето ляга и става с подходящо време (да има мин 9 часа сън за нощта)
-може да включите вечерни ритуали, ако вече нямате, разбира се (светлините в дома да са по-слаби, може тиха музика, баня, лек масаж за успокоение)
- направете визуален график за деня/седмицата, за да може да подкрепите детето и неговото разбиране и яснота за деня, и така да намалите тревогата.
- за детската градина - може да започнете да четете детски книжки на тази тема (на английски има една страхотна авторка Julia Cook, която пише на всякакви теми, свързани с градина и училище, книгите са за деца) https://www.juliacookonline.com/about-julia/

Оставам на разположение, може да ми се обадите по телефона или да ми пишете мейл.
Поздрави:
Руслана

Здравейте и моето дете е същото. Обличането е кошмар от най-ранна детска възраст. При нас трябва всичко да е широко.  И при нас дънките са мираж. Въобще всичко, което е по тялото не става за носене. Когато се сменят сезоните е кошмарно. Представете си 28 градуса, а тя е с дебели дълги дрехи, защото, когато облече къси на секундата ги сваля и се започва един рев. Много е изнервящо. Вече съм сигурна, че има някакъв задържан рефлекс. Как да си помогнем?!

Здравейте,
темата за децата които изпитват неудобство при носене на дрехи, не е никак нова, причини за това могат да бъдат не една, но ще се опитам да дам няколко идеи:
- правете гимнастика редовно/спорт
- леки масажи след баня с олио/крем/
- нека детето заедно с Вас избере дрехите за всеки ден от седмицата, така че родителят да е спокоен и детето също
-избирайте си битките, ако детето не иска дънки, не е драма, не се ядосвайте
-може да става дума за неинтегрирани примитивни рефлекси, може да направите консултация с такъв специалист

Поздрави
Руслана

Благодаря ви!