Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 10

  • 46 662
  • 452
# 45
Така, че по-добре да го няма.


Не вярвам да го мислиш в буквален смисъл... Дори лош пример да е, пак е пример. Родителите сме пример на "какъв Искам да стана" или "какъв НЕ ИСКАМ да стана"
Аз се радвам, че бившия е жив и здрав и все пак съществува в живота на децата, въпреки че възпитанието е изцяло моя отговорност и той винаги е одобрявал как се справям и ме е подкрепял пред децата. То е много лесно да обвиняваш другия, че ти не си се справил. Мерило е колко ти се чува думата. Никоя майка не може да ме убеди, че таткото е виновен, че децата й не й чуват думата. Тук е й както си го направи... Да, пубертета може да промени нещата, но тогава ще се молим да имаме повече сили, за да сме ДО децата си в този труден за тях период, не срещу тях.
Скоро питах голямата "добре де, мамо, защо така ми говориш, с какво съм го заслужил?" и тя милата (на 10) "не знам, мамо, нещо ме кара, по-силно е от мен, съжалявам...и аз не мога да се позная"
Помня, че бях на ръба да я шамаросам, но реших да действам с дипломация и се получи. Наясно съм, че най - страшното предстои.
Бъдете силни, момичета! Никой няма силата на майката... Тя е само една. И ние сме благословени да сме тази единствена 🥰
Виж целия пост
# 46
Абсолютно съм съгласна с това, че човек и от добър и от лош пример може да се поучи.
На бившия и аз му желая само доброто, защото всичко друго би се отразило  на децата ми.
..... Колкото до пубертета - ясно, неизбежно е, само се моля да успяваме да задържим добрия тон и откровената комуникация.   Сега сме много близки. Аз самата никога не съм била толко близка с моите родители, особено пък с майка ми. Винаги е имало някаква бариера в общуването, каквато при нас няма. Големият ми споделя всичко, чак ми идва в повече на моменти. Ако нещата се запазят в този дух, вярвам всичко ще е наред. Най-лошо е отчуждението. Ако не знаеш какво става с детето и не те допуска до себе си, няма как да си му полезен. Много е деликатно - хем трябва да подпомагаш неговата независимост и личностно израстване без да се месиш, без да съдиш (а това колко ми е трудно на мен), хем да знае че си там, то продължава да е най-важното нещо за теб и ще го подкрепиш във всичко.
Усещам как следващите няколко години (да не кажа грубо 10.... докато стане и малкият на едни 17 години), приоритет ще е именно това...… трудно ще мисля за себе си на преден план.
Виж целия пост
# 47
Ред, грозно си ми извъртяла смисъла на думите. Разбира се, че не искам да умре. Как ти е минало през ума... Просто не искам да е ежедневно около децата.
Виж целия пост
# 48
Ред, грозно си ми извъртяла смисъла на думите. Разбира се, че не искам да умре. Как ти е минало през ума... Просто не искам да е ежедневно около децата.
Извинявам се за грешното тълкуване, просто ми прозвуча, че предпочиташ изобщо да не съществува
Явно твоят случай не е такъв, но съм чувала и от приятелки такива изказвания. То от тях и много обиди пред децата съм чувала за бащата, което е много грозно и не съм им спестявала, че според мен това е признак на емоционална и психическа нестабилност. Аз никога не съм си позволявала да го обиждам пред децата
Виж целия пост
# 49
Преди време молех баща им да ги взема и да им обръща внимание. Две момчета са, трябва си и мъжко влияние ако щете дори и мъжка гледна точка. Бях отсвирена,  децата също не можел - нямал време, пари и тъй нататък. Аз трябваше да обяснявам на големия ми син как да си бръсне лицето и куп други неща. Наложи се да съчетавам 4 в едно - да съм майка, баща, приятел, авторитет. Не знам точно как и до колко съм успяла - с големият ми син нещата минаха леко.  Той беше на 14 години когато се разведохме. Беше ме страх от предстоящия пубертет, но детето сякаш порасна изведнъж. Не ,че не сме имали проблеми, беше се отпуснал в 8 и 9 клас, търкаляше по половината предмети едни слаби оценки, но никога не ми се е отговарял, тръшкал, обиждал, нарушавал ограничения за излизане или час за прибиране, който съм определила, не е прекалявал с алкохол - един път само се прибра пиян и то беше в 12 клас. Имаше един период в който пушеше - слава Богу обикновени цигари. Доста споделяше  - косата ми се изправяше, като ми разказвал колко от неговите съучениции пушат трева, а вземат и по-твърда дрога. Винаги съм се стремяла да му показвам и доказвам с държанието си, че неговото мнение за мен е важно, винаги съм го изслушвала и съм обяснявала защо налагам някои забрани и ограничения. Защо се налага да правим това или онова, защо се лишаваме от определени неща. Явно виждаше и оценяваше какво аз правя за да осигуря средства за живот, да имат една нормална среда и относително спокойно ежедневие, не съм обсъждала никога баща им и неговите действия и изказвания. Та пубертета мина и отмина , даже той се превърна неусетно  в мъжкия авторитет за по-малкия си брат. На моменти ми е било много гадно, че той едва ли не беше и брат и баща за по-малкия си брат.Той и баща ми и  до ден днешен са моделите за подражание на малкия ми син. Сега на него му предстои да навлезе в пубертета. Сега тръпна и се чудя, ще имам ли за втори път щастието да мина през този период без значителни сътресения и проблеми. Засега е кротък, разумен, учи се и с него лесно се комуникира.  Брат му вече е трета година студент, учи в друг град и в началото малкият понесе много тежко раздялата с брат си.
 Сега наблюдавам обрат - баща им мрънка, че  не споделят нищо с него, че не зачитат мнението му, доста често големият син   не си  вдига телефона, когато го търси и не му връща обаждане./ Малкият все още е жаден за вниманието на баща си и би вдигал телефона, ако баща му благоволи да му се обади, но това се случва 1-2 пъти в годината. Да не говорим, че след редица действия на баща им дори от малкия съм чувала думите "на него не му пука за нас"./ Честно казано не разбирам какво се чуди, той какво е очаквал, дори му го казах в прав текст - ти прекъсна връзката с тях, ти се подигра с доверието и обичта им. И да не си помислите, че ги делят стотици километри - живеем в един град.
Виж целия пост
# 50
Явно добре се справяте с момчетата. Браво на вас!
И аз съм решила да говоря с баща им, пък да видим. При нас стана сложно .... той има друга жена, тя има дете, а сега имат и бебе.... смятайте стават общо четири броя. Те като идат там не им се обръща никакво внимание. С другото дете не се разбират, особено големият. Обиди, подигравки, баща им трудно взема отношение в тази ситуация. Според тях даже защитава другото дете. Може и да не е точно така, не съм свидетел, но те така го разбират и усещат явно.
Та мисля да го помоля, да ги взема за един ден и да ги води някъде само тях, за да са заедно.  Не знам как ще реагира, ама не ми хрумва по-добър вариант. Те в тази къща (неговата) се чувстват зле - уж е на баща им, а другото дете си е вкъщи....
Мислите ли, че е добра идея?
Може и да си навлека малко гняв, ама по-разумно ми се струва.  Сигурна съм даже, че и на онази жена и е много трудно като са всички там.  Според мен всички биха се разтоварили.
Виж целия пост
# 51
Аз на моя бивш така му бях споделила, че децата не е чувстват комфортно като са с детето на новата му жена. Първоначално уж щеше да измисли нещо, после почна да ги лъже, че то няма да е там. Те се връщаха много напрегнати. Като ги взима, в повечето случаи ходят на вилата, където е бившия ми свекър, който е страхотен човек и децата много го бичат, обаче бяха почнали да намразват ходенето заради другото дете. Той явно е много лигави и не му се правят забележки (първи клас е). Дядото му е правел няколко пъти, но не взима от дума.
Когато бившия взимаше мойте в апартамента им, разбрах, че спяли заедно тримата на един разпънат диван. Те са момичета, все пак,много им беше неприятно. Казах му или той да спи заедно с тях, или няма да ги взима с преспиване.
Момичетата почнаха много да ми плачат, че баща им не се интересувал от тяхното мнение. Казах им, че аз повече няма какво да направя, само от тях зависи, ако не искат, да не ходят. Казах му веднъж, че ако момчето ще ходи с тях на село, те не искат и сам ще ги загуби. Той каза, това е положението, ако искат. Не разбирам каква е драмата да отиде само с децата една вечер на вилата

Сега момчето е при баща си в друг град, докато е извънредното положение, защото майката работи и няма кой да го гледа. И децата са много спокойни баща им като ги взима. Но това е временно, нямаме трайно решение на проблема.
. Тъпото е, че на вилата има едно единично легло, което е само високо втори етаж, там спи голямата. Докато бяхме заедно, малката беше в кошара, явно като е пораснала, не й е взел друго. Та малката преди спеше при баща си на спалнята. Сега на спалнята спи новата жена и нейното дете и бившия. Малката се чувства изритана. Редуват се едната спи горе, другата при дядото, после се сменят
Виж целия пост
# 52
Едно към едно сме с вашата ситуация....   При нас поне всичко е момчета, но иначе същата работа - спяха на разпънат диван и …… абе всичко същото.....направо не повярвах.  Свекървичка ги е отрязала да ходят на вилата, защото много се дразни на другото дете и явно стават конфликти..... 
Аз съм в нормални отношения с нея. Даже ми прави мили очи, защото е сама, а и няма кой друг да и води да вижда децата - те с маминия не са в добри отношения и то в голяма степен заради новата жена и нейното дете. Макарче това е поводът в случая, никога не са се много разбирали.
Сега ми се струва че ще назрее друг конфликт, защото ние (аз включително) сме добре дошли на въпросната вила, а те с целия им антураж не са...… изобщо по "италиански", ама не съвсем Wink
Радвам се, че някой мисли като мен.... чудех се дали аз не си нещо въобразявам.
А колко съм била в грешка да си мисля - в началото като заживя с тази жена  си бях въобразила, че те сега много ще искат да ходят и  там ще им е по-добре, защото ето виж те са цяло семейство - майка, баща, деца..... а то баш обратно стана. Само  обясняваха как принципно искат да ходят, ама ако може тези новите да ги няма. Сега вече с бебето спряха - ясно им е, че няма да стане.

Светъл празник, момичета!
Да прекратим злободневието;)
Виж целия пост
# 53
Аз съм в много добри отношения със свекъра. Винаги много сме се уважавали. Сега даже ни направи балконска пейка, без да ни иска пари... Разбира се, ние вече сме решили как ще се компенсираме.

На нас веднъж ни се наложи да седнем на вечеря с бившия ми и новата му и моя новия 😁 абсолютно по италиански.
Виж целия пост
# 54
Здравейте и аз съм вече почти  в групата.10 години гаджета на 3 годинки детенце и семейство. И 3 годишна  изневяра.В началото разбрах разделихме се кълнеше се че е само единичен случай а се оказа че продължава и до днес.До преди 3 дни като чух всичко. Много е гадно лъжата,предателството ,чувствам се виновна и към детенцето ми. Първите 2 дни яд ,злоба към него а сега рев. Малкия само тати тати..
Сега взел да ми обяснява че не можел да живее без мен
Просто имах необходимост да споделя с някого
Виж целия пост
# 55
Честито Възкресение Христово !
Нека животът Ви бъде изпълнен с радост, топлина и надежда, а сърцата - с вяра и любов ! Бъдете благословени, Вие и Вашите семейства !

П.С. foxy-, съжелявам за това, което ти се случва и преживяваш в момента, звучиш много емоционално. За да взимаш правилни решения, умът и сърцето ти трябва да са спокойни, затова ти го пожелавам.
Виж целия пост
# 56
Честито Възкресение! Желая здраве и хармония на вас и любимите ви хора!

foxy-, минаваш през много неприятен период. Наистина трябва първо да се успокоиш и  после ще видиш как нещата ще започнат да се подреждат постепенно. Нормално е да си емоционална в момента. Боли от преживяното. Нормално е и детето да търси баща си. В малката главица сте си тримата заедно. То не познава друга действителност и е твърде малко, за да проумее света на възрастните със сложните взаимоотношения в него. Давай му цялата си любов. Обяснявай, че  и тати го обича и винаги ще го обича. Че ще се вижда и с тати. Постепенно ще свикне  и детето, но не трябва да спира да чувства любов и подкрепа. Плачи си когато ти се плаче, но скришно, за да не разстройваш детето.
Виж целия пост
# 57
foxy-   неприятна ситуация, но далеч не края на света. Първо се успокой и наспи, с хапче ако трябва...на всяка цена го направи. Няма нужда никакво решение да се взема нито днес, нито утре, нито другата седмица.
Много неща трябва да се вземат предвид. Като цяло добре ли живеете, какви са ви отношенията? И най-важното - дай си сметка с какво можеш и с какво не можеш да живееш. Ако е истина - 3 години паралелна връзка, това отдавна не е само секс и проблем има и между вас. Корабът не потъва от водата в морето, а от водата вътре в него.
Ако решиш да даваш шансове, бъди наясно че в 9 от 10 случая това се повтаря. Като цяло верните мъжете не са много, но 3 години е друго нещо, не е единична случка.
Ако пък прецениш, че не ти е там мястото, бъди сигурна, че ще справиш. 
Дай си време.... ще изкристализира решението.
И в двата случая няма да е лесно ❤
Виж целия пост
# 58
Здравейте, на вас редовно ли ви изплащат издръжката за децата? Аз не съм получавала вече за два месеца. То няма и как да го питам затруднения ли има или какво се случва. Ще почакам още, защото не съм опряла до неговите пари. И да ви питам вашите бивши мъже/жени интерсуват ли се по някакъв начин от децата? Моето освен, че не го взима да го види и поканата за приятеслтво във фейсбук не му прие. Покрай това онлайн обучение направил профил на детето. То пък взело, че искало приятелство на баща си, но пък той не му дава. Grinning
Виж целия пост
# 59
Издръжката засега си я получавам.
Взима ги в уредените дни.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия