Номинации за най-голям беляджия!

Ей така с вдигане на ръце е много лесно.

Говори му, не спирай да му говориш. Намери подход. Обясни му нещата по детски, рсзбираемо, обясни му, че те кара да се чувстваш зле, когато прави тези неща, че добрите деца не правят така, питай го добро дете ли е, обясни му опасностите и т.н. ти го познаваш най- добре

Ами, да гледа детски, що не.
КПП- то е с бележка, нали знаеш. Каква ще ви е причината?

Оо,че той голям .Аз мислех ,че е на около 2-3 и не осъзнава.Ами сега вече съм сигурна ,че нарочно ги прави тези неща .Като истерясва ,ти трябва да си категорична и да не отстъпваш .Че той те манипулира от всякъде .Казваш “не може” и точка по въпроса .Такава истерия имах веднъж с малкия в хиполенд,оставих го да се дере на пода,след това се успокой и си тръгнахме.Обаче видя ,че на неговото няма да става .Детски по цял ден ,не ,но по час да ден не е драма,че има и хубави анимации(Дисни) .Пластелин не обича ли или да рисува ?

Пускай му детски докато рабориш, или си заета, не е драма и това няма да те направи лоша майка, в момента всички се учим да оцеляваме. По- добре да погледа час- два детско, отколкото да подпали къщата, отегчен.

Мисля си, че правиш грешка, с пускането на тази тема. Съвети  няма да получиш, само "акъли" и упреци. Моя петгодишен е с подобно поведение, но все пак се грижим за него двамата с баща му, и до такива изстъпления не се стига, защото го контролираме и възпираме.
 Не знам защо когато става въпрос буйно, енергично  дете, което може би е с хиперактивни нотки в характера , се дават стандартни съвети. Защо си мислите, че на такова  дете не му се говори, обяснява, не е ограничавано,  оставено е да си прави каквото си иска  и т.н.
  В конкретния случай, детето иска вниманието ти на 100%, не го интересува, че работиш, и че си заета. Прави пакости, и те предизвиква, за да му обърнеш внимание. За него и това,  че му се караш е победа. Ще преживее и ще приеме наказанието, защото пак е форма на внимание.

Аз съм с 2 момчета, големият е сравнително послушен, НО малкотооооо, малкото откакто проходи ми съкрати живота. Аз не го отглеждам, аз се боря да му спася живота ежесекундно. Толкова екстремно дете никога не съм виждала. Непрекъснато се катери върху нещо, колкото по-нависоко е толкова по-добре се чувства. Види ли глутница кучета-отива при тях, види ли кола-излиза на улицата, види ли кал или локва-ясно е какво става. Дявол в тялото на ангел.

Не мога да повярвам, че някои майки си мислят, че детето не е възпитаван, наказвано, не е говорено с него или пък е оставено само да си дивее на воля. Само майките, които имат такива деца знаят за какво става въпрос, наистина си е ежесекундна борба, както се е изразила Sneji_Georgieva. Аз мисля, че просто по някое време детето ще израстне и ще стане по спокойно и по предпазливо. Имах надеждата, че това е към 5 та годинка но явно има да си седя на щрек още няколко години.

При авторката проблемът е произлязъл от карантината, което е напълно нормално. Децата след 3 имат нужда от социални контакти, общуване с връстници и игри на открито. Ежедневие, минаващо между четири стени само с мама неминуемо избива нанякъде.

amy_nka, а от детската градина какви са отзивите? Понеже у нас ситуацията е обратна - хитрото, умело, яростно, бясно беляджийче от детската градина у нас е поносимо дете. Има инцидентни цупни и сръдни, но засега ситуацията е под контрол. На прозорците имам райбери за PVC дограма, не че на единия прозорец не се е научил да ги отваря, но след няколко забрани и обяснения защо не трябва да се отварят, не се е повтаряло. Умувам за ключалка на райберите на този прозорец, контактите все още са с предпазители. Съгласна съм със Sunshine-rainbow-lollipop, че детето те предизвиква и се бори за вниманието ти. Прилича на страх от изоставяне, тя сега се занимава с нещо друго, а не с мен, активира се защитната реакция на организма - да се скрие, да избяга или да се бори. Тук детето изглежда се бори - я да й привлека малко вниманието, да видим какво ще направи. Точно на тая възраст моето дете се дереше без видима причина, когато излизахме с моя приятелка из квартала. Това, че аз не откривах причина, не означава, че няма такава. Когато го гушвах, спираше да реве. Иначе е в състояние да се дере с часове и дори не преграква. При него проявите са в детската градина, някои от тях са като градски легенди, последната е, че посред всеобщата паника в началото на грипната ваканция беше кашлял нарочно 1 час без прекъсване и накрая и медицинската сестра разбра, че симулира, а гърлото му е червено от напъване, но вече ми се беше обадила и се бях върнала да го прибирам, което ми костваше пари за такси, закъснение за работа, излишни нерви и притеснения. По-скоро са нужни някакви техники за справяне със стреса, както на него, така и на теб. Музика? Дишане? Броене отзад напред - от 10 към 1. Ние отскоро играем на "Улови звуците" - отварям прозореца на балкона и за 2-3 минути трябва да чуем всички звуци отвън (бръмчене на коли, лаене на куче, отваряне на врати, вятър, падането на дъждовните капки, говор, птички) - това е разновидност на традиционната мълчанка, която аз по принцип не одобрявам в чистия й вид. Може да се слуша и вкъщи - печка, хладилник, часовник. Опитай се да измислиш игри, в които да ограничиш или движението или говоренето, т.е. може да се движи без да говори или може да говори без да се движи. Може да играете на огледало - заставате един срещу друг и единият показва движение, а другият повтаря (без да се говори). В момента могат да се намерят безплатни онлайн обучения за справяне със стреса, както за възрастни, така и за деца. Проблем е, че нямаш подкрепа от втори възрастен, но не е непреодолимо. Лесно е да се каже "Успокой се", ама не помага, помисли какво ти помага да превъзмогнеш изтощението и изнервянето си. На мен за мой срам ми помага яденето на шоколад, когато съм на път да си изпусна нервите. Успех!

Допълвам: ако поведението е провокирано от карантината, може да накараш детето да нарисува вируса и после да го накараш да помисли какво може да се направи, за да се справим с вируса (не да го убием, а да се справим), тук може да се включат - мием си хубаво ръцете със сапун преди ядене, след като се приберем от пазар, не се навираме в хората, не се здрависваме, стоим си вкъщи, работим и учим от вкъщи.

Леле, такива коментари ми вдигат кръвното и препотвърждават приказката "сит на гладен не вярва"
Естествено, че сме поставяли граници, но за разлика от ангелчета, които възразят 5 мин, тук говорим за неподчинение, инат, енергия и изобретателност.
Престанете да нападете родителите, а плюйте в пазва, че не ви е в къщата.

Госпожо, помбер,  Вдигайте кръвното колкото количествено и качествено искайте.
Деца с интелектуални и ментални дефицити приучават позволени и непозволени неща. Работа, говорене, заучаване, приучаване и пак и пак и пак.
Ангелчета никой не гледа. Просто има родители, които са способни да се справят и текущите нужди и такива, които гледат " чудо невиждано" и вдигат ръце.
Аз няма да си плюя в пазвата, защото във Вселенското проклятие първо не вярвам, второ вярвам в себе си.
Малодушието не е зад вратата, в душите е.

Искрено се посмях на написаното.
Напомняте ми на мен когато бях само с баткото. Той беше (и все още е)много послушно и възпитано дете. Мислех се за супер майка и назидателно гледах моите приятелки с по-палави деца. Чудех им се, как така не могат да ги усмирят.
Елате да ме видите сега с дете номер 2.

Горджи, нямаш деца, нали? Много те обичам, ама личният опит е друго нещо от теорията.

Що да няма деца? Виждала съм палави, много при това, но въпреки това го коткат и се спрягат... Понякога и с цената на някой шамар.