Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 21 872
  • 250
# 240
Здравейте!
Наскоро мой много близък човек отне живота си и оттогава не мога да намеря душевен покой! Постоянно превъртам в ума си как е станало, какво е изпитвал и т.н., сякаш искам да съпреживея всичко заедно с него. Знам, че това не е от полза на никой, също както и че си вредя по този начин, но просто не мога да се отърва от тези натрапчиви мисли, а и изпитвам и вина, че не успях да помогна достатъчно... Тази карантина допълнително влоши нещата, защото останах още повече насаме с мислите и чувствата си, които се опитвам да потисна, за да не тревожа детето и всички други около мен. Дълго време се подвизавах в корпоративните среди, срещах се с хора на високо ниво, също както и много пътувах, а сега съм у дома, работейки от вкъщи и така се очертава и занапред. Моля посъветвайте ме как да преодолея тази мъка, тази трагедия, за да продължа напред, без да се отъждествявам с чужди съдби, решения и състояния!

Ще добавя, че се обърнах към радиестезията като алтернативен метод за справяне с емоционални неразположения, опитвайки се да намеря и дълбоките причини за това състояние, което се точи вече доста време. Дали е плацебо, или наистина работи, но за определен период нещата се нормализират, но след време (например, когато се видя с близките на починалият) отново започвам да преживявам всичко наново...

Здравейте!
Самоубийството на близък човек е едно от най-разтърсващите събития, свързани със загуба. Само безследното изчезване на близък причинява повече угнетеност и се помни може би с още по-голяма болка и страх поколения наред.
Това е ситуация, в която всеки човек има нужда от психотерапевтична подкрепа.
Аз съм привърженик и прилагам в работата си системния подход и по-специално школата на Берт Хелингер. Самото самоубииството,  а също и начинът, по който го възприемаме, е свързано със съдбите на хора от нашата семейна система. Това е един линк към работа на Берт Хелингер, където той говори много важни неща за самоубииството. 
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10219371322011565&se … theater&ifg=1 
Питате ме за радиестезията? Не бях чувал, но се запознах с метода от мрежата. Според мен фиксацията върху движението на махалото довежда хората до лек транс, който им помага да наместват вътрешните пластове и действа успокояващо. Но не е възможно такъв метод да те направи осъзнат, както психотерапията и да доведе до трайни резултати, ако нещата са по-дълбоки.
Виж целия пост
# 241
Скрит текст:
Здравейте!
Наскоро мой много близък човек отне живота си и оттогава не мога да намеря душевен покой! Постоянно превъртам в ума си как е станало, какво е изпитвал и т.н., сякаш искам да съпреживея всичко заедно с него. Знам, че това не е от полза на никой, също както и че си вредя по този начин, но просто не мога да се отърва от тези натрапчиви мисли, а и изпитвам и вина, че не успях да помогна достатъчно... Тази карантина допълнително влоши нещата, защото останах още повече насаме с мислите и чувствата си, които се опитвам да потисна, за да не тревожа детето и всички други около мен. Дълго време се подвизавах в корпоративните среди, срещах се с хора на високо ниво, също както и много пътувах, а сега съм у дома, работейки от вкъщи и така се очертава и занапред. Моля посъветвайте ме как да преодолея тази мъка, тази трагедия, за да продължа напред, без да се отъждествявам с чужди съдби, решения и състояния!

Ще добавя, че се обърнах към радиестезията като алтернативен метод за справяне с емоционални неразположения, опитвайки се да намеря и дълбоките причини за това състояние, което се точи вече доста време. Дали е плацебо, или наистина работи, но за определен период нещата се нормализират, но след време (например, когато се видя с близките на починалият) отново започвам да преживявам всичко наново...

Здравейте!
Самоубийството на близък човек е едно от най-разтърсващите събития, свързани със загуба. Само безследното изчезване на близък причинява повече угнетеност и се помни може би с още по-голяма болка и страх поколения наред.
Това е ситуация, в която всеки човек има нужда от психотерапевтична подкрепа.
Аз съм привърженик и прилагам в работата си системния подход и по-специално школата на Берт Хелингер. Самото самоубииството,  а също и начинът, по който го възприемаме, е свързано със съдбите на хора от нашата семейна система. Това е един линк към работа на Берт Хелингер, където той говори много важни неща за самоубииството.  
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10219371322011565&se … theater&ifg=1  
Питате ме за радиестезията? Не бях чувал, но се запознах с метода от мрежата. Според мен фиксацията върху движението на махалото довежда хората до лек транс, който им помага да наместват вътрешните пластове и действа успокояващо. Но не е възможно такъв метод да те направи осъзнат, както психотерапията и да доведе до трайни резултати, ако нещата са по-дълбоки.
Здравейте отново!
Благодаря Ви за отговора!
Навярно трябваше да уточня, че става дума за човек от приятелския кръг, с който бяхме неразделни повече от 2 десетилетия. Може би затова го приемам и като роднина, тъй като отношенията ни бяха от онези най-чистите, породени още в ранно детство. Загубата за мен е огормна, разтърси ме много силно, а аз не мога да спра да се боря с чувства като вина, гняв, обвинения и прочее. Постоянно анализирам и мисля, което не е добре, знам, но сигурно и това е част от преживяването на подобна загуба.
Последвах линка, който публикувахте и тук възниква въпросът дали приемането и прошката важи за хора, които не са от самото семейство, т.е. кръвни роднини? Вероятно да... Истината е, че вътрешно се опитвам да приема и разбера, но в следващия момент ме обзема страх, който сякаш ме сковава и изтрива всяка една рационална мисъл. Преди този случай дори не съм се и замисляла за този вид смърт като "вариант", но сега сякаш това се превърна в някакъв стандарт. Как да изместя фокуса си от тези негативни мисли. Благодаря!
Виж целия пост
# 242
Скрит текст:
Здравейте отново!
Благодаря Ви за отговора!
Навярно трябваше да уточня, че става дума за човек от приятелския кръг, с който бяхме неразделни повече от 2 десетилетия. Може би затова го приемам и като роднина, тъй като отношенията ни бяха от онези най-чистите, породени още в ранно детство. Загубата за мен е огормна, разтърси ме много силно, а аз не мога да спра да се боря с чувства като вина, гняв, обвинения и прочее. Постоянно анализирам и мисля, което не е добре, знам, но сигурно и това е част от преживяването на подобна загуба.
Последвах линка, който публикувахте и тук възниква въпросът дали приемането и прошката важи за хора, които не са от самото семейство, т.е. кръвни роднини? Вероятно да... Истината е, че вътрешно се опитвам да приема и разбера, но в следващия момент ме обзема страх, който сякаш ме сковава и изтрива всяка една рационална мисъл. Преди този случай дори не съм се и замисляла за този вид смърт като "вариант", но сега сякаш това се превърна в някакъв стандарт. Как да изместя фокуса си от тези негативни мисли. Благодаря!

В случая най-важно е приемането: "Аз приемам и уважавам начина, по който ти живя и начина, по който си тръгна от живота"
Но все пак ще ви насоча вниманието и към вашата семейна система. Има ли и там хора или човек, който да е приключил живота си по този начин? Или човек, чиято съдба да свързвате със  съдбата на самоубиеца?
Виж целия пост
# 243
В случая най-важно е приемането: "Аз приемам и уважавам начина, по който ти живя и начина, по който си тръгна от живота"
Но все пак ще ви насоча вниманието и към вашата семейна система. Има ли и там хора или човек, който да е приключил живота си по този начин? Или човек, чиято съдба да свързвате със  съдбата на самоубиеца?
Разбирам, че приемането и прошката, отнесена към себе си и другите стои в основата на душения мир и комфорт, затова и точно върху това работя. Не, в моето семейство няма подобни трагедии, но аз приемам много лично конкретната. Изпитвам вина, че не успях да помогна още повече като приятел, а сега, когато всичко е непоправимо, остава само горчивината и купищата въпроси, които ме налягат изключително нощем. Има много неща покрай тази история, които мога да споделя, но не бих, тъй като има читатели, които могат да се афектират от казаното. Затова ще се огранича дотук. Писах с идеята да успея да погледна нещата от друг ъгъл, а не през собствената си призма, която съмнявам се е съвсем обективна.
Благодаря за разбирането!
Виж целия пост
# 244
ОК. добре е човек да спира навреме. Simple Smile
Виж целия пост
# 245
...
В отговор на тези въпроси пускам част от мой текст, който съм писал преди време. В него пиша за съзависимостта, за това, как заедно с наркозависимия често цялото семейство става зависимо от неговото състояние. Препоръчвам да се обърнете към специалисти, които се занимават само с такива проблеми.

ПРИЧИНИ ЗА НАРКОЗАВИСИМОСТТА. СЕМЕЙНАТА СИТУАЦИЯ НА НАРКОЗАВИСИМИТЕ
...

Много благодаря за отговора. Момчето в момента е на лечение при психиатър,назначени са медикаменти за подтискане на психозните моменти,слагат му се системи за детоксикация. Искам да попитам след като премине този тежък период,на какъв специалист трябва да се отиде за да продължи лечението? На психилог,психотерапевт или продължава лечението при психиатър? Не съм наясно,те също не са много наясно и ме помолиха да ви попитам какъв е пътя за справяне със ситуацията и въобще да му се помогне да преодолее вътрешните си борби,които явно са много отдавна подтискани.
Виж целия пост
# 246
Много благодаря за отговора. Момчето в момента е на лечение при психиатър,назначени са медикаменти за подтискане на психозните моменти,слагат му се системи за детоксикация. Искам да попитам след като премине този тежък период,на какъв специалист трябва да се отиде за да продължи лечението? На психилог,психотерапевт или продължава лечението при психиатър? Не съм наясно,те също не са много наясно и ме помолиха да ви попитам какъв е пътя за справяне със ситуацията и въобще да му се помогне да преодолее вътрешните си борби,които явно са много отдавна подтискани.

Здравейте!
Смятам, че е добре и момчето и родителите да посещават пкихотерапевт. Аз по принцип винаги се срещам първо с родителите самостоятелно, за да изследваме какво е довело до тази зависимост и да преценим заедно как да продължим. Важно е тези терапевтични сесии да имат регулярност: може да са и през две седмици, но да са по график.
Виж целия пост
# 247
Май ще съм единствената която ще иска съвет за втори път.Grinning
Проблема ми е следния. Живея с приятелят си от 3 години в последно време имахме проблеми от гледна точка на разбирането между нас,в момента сме в процес в който се опитваме да оправим нещата и като че ли нещата се подобряват.Обаче проблема е следният,аз нямам желание за интимности изпитвам някакъв неприязън към това действие. В началото на връзката ни всичко беше нормално. Да ви кажа честно притеснявам се,защото той усеща този неприязъм,не искам да го отблъсквам от себе си. Моля за съвет.
Виж целия пост
# 248
Здавейте,  bobi_bs!
Не сте единствената. Simple Smile
В позитивната психотерапия наричеме  сексуалното охлаждане при жените ""СПОСОБНОСТ  да кажеш НЕ! чрез тялото си". Наблягам, че това не е проблем, недостатък или неспособност. Това е СПОСОБНОСТ да кажеш НЕ! чрез тялото си.
Так че големият въпрос е с какво още не сте съгласна с партньора си? За какво бихте искали да му кажете Не!? Къде е нужно да се отстоите, а пък вие не го правите?
Обърнете внимание, че понякога жените от малки са възпитавани да не казват твърдо Не!, да са мили и учтиви, да говорят с намеци и завоалирано, когато искат да отстояват себе си. И затова се случва те да казват Не! чрез тялото си. Защото директното Не! им е забранявано още от малки.
Освен това ми идват и още въпроси за важни неща, които могат да доведат до разминаване между партньорите и единият да е неудовлетворен и това да доведе до желението и до активиране на способността да се казва не чрез тялото:
- имате ли съгласие за това да имате заедно деца? Ако единият не е готов за това, а другият го иска, това е разминаване, което е логично да води към дистанция и охлаждане;
- има ли намеси от родителските семейства във вашата връзка? Това също е сериозно...
Такива са моите коментари и въпроси на първо време.
Намирате ли нещо за себе си?
Поздрави!
Виж целия пост
# 249
- имате ли съгласие за това да имате заедно деца? Ако единият не е готов за това, а другият го иска, това е разминаване, което е логично да води към дистанция и охлаждане;

 За деца не сме говорили на този етап. Може би ви се струва странно че не сме говорили по този въпрос.Мисля че и двамата още не сме готови за това. А и не знам до колко,като цяло хората са готови за това до като не ти дойде до главата.

Цитат
- има ли намеси от родителските семейства във вашата връзка?
Живее отделно от родителите си,така че намеса от двете родителски страни няма.
Виж целия пост
# 250
Тоест - остава да си дадете сметка, за какво казвате Не чрез тялото си? За какво имате дълбоко несъгласие с партньора и връзката си, за което или мълчите, или не се отстоявате достатъчно? Когато започнете да се отстоявате, твърде е вероятно нещата да се оправят или нещо да се придвижи напред във вашата връзка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия