Другото, което казвате, е, че голяма част от нашите действия/разбирания/преживявания са в резултат от събития преди да се родим. Как се прекъсва тази връзка, в този ден на мисли всички (дори царски особи) сме прецакани, защото а оглед на световните войни, преврати и т.н. в рода на всеки ни е имало силно драматични събития. Как да "изчистим" себе си, за да осигурим и чист старт на децата си?
Здравейте!
Човешките отношения и особено семейните се развиват добре, когато всеки си знае мястото. Тези отношения е добре да се подчиняват на Закона за реда. Защото в семейството има йерархия, има естествен ред. И в тази йерархия родителите стоят на първо място. Те са създателите на семейството. Те са големи, а децата са малки. Родителите са на едно ниво в йерархията, а децата на по-ниското. И това е така завинаги. Независимо на каква възраст сме, ние сме малки пред нашите родители. Това е прост житески факт. Това е вярно и правилно. Такъв е реда, който е определил Живота.
Но понякога родителите се държат така, че нарушават закона за реда. Например майката се опитва да привлече сина си за съюзник в нейните конфликти с бащата. Оплаква му се от него. Или бащата се опитва да настрои дъщерята срещу майката, защото тя флиртува с други мъже, а същата майка пък ѝ се оплаква от бащата, че е ревнив. Има случаи, когато деца биват използвани от единия родител да шпионират другия, да му следят активността в социалните мрежи и да докладват.
Това са по-малки или по-големи злоупотреби с децата и нарушения на Закона за реда. Така родителите качват децата си на нивото на големите, правят ги участници в отношения, в които те нямат статуса да участват. И това носи на децата голямо страдание. Детето, например, много обича мама, обаче татко през сълзи му говори, че мама си е намерила друг и иска да се разведе и да ги изостави. И детето се опитва да задържи мама в брака. Или друг случай: бабите /които са още по-високо в йерархията/ подтикват детето да отиде при баща си и да го върне в семейството. Такива непосилни задачи носят на детето страдание.
И СЕГА, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ какво става с детето, когато стане възрастен, ако двамата родители или единият от тях са правили опити да го привличат на своя страна като малко? То няма добра връзка нито с родителя, който го е вербувал /защото той не се е държал като голям, а е стоял в позицията на жертва и го е настройвал срещу другия/, нито с другия си родител, защото може да е гледало на него с лошо око и да е станало надменно спрямо него.
И затова порасналото дете е добре да излезе от тази игра. И да каже на майка си онези думи, които сте цитирали: "Майко, това са си ваши неща. Аз не мога да се намесвам. Аз съм дете и на двамата и ви обичам еднакво. Смятам, че ти си ми избрала най-добрия баща на света." Тук няма отхвърляне. Има само любов и миротворчество. Има заемане на правилното място. Има стремеж към това, най-после да бъдеш признат за дете от собствените си родители.
Ще ви дам и друг пример. Един мъж е настройван цял живот от баща си, богат и доста арогантен човек, срещу майка си - "обикновена домакиня". Баща му така му бил обърнал представите за това, кой кой е, че той наричал майка си пред учителката си в първи клас "куха лейка!" /чувал често това от баща си/. Това момче става млад мъж и навлиза в бизнеса на баща си. Но за да се почувства нормален човек, който стои на двата си крака, трябваше да каже на баща си: "Татко, аз уважавам и ценя майка си. Не искам да я обиждаш пред мен. Аз съм ви дете и на двамата".
По втория въпрос съм писал в поста, който и вие цитирате, но не мога да го обоснова накратко.
Поздрави!