Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 373 866
  • 2 561
# 1 275
Здравейте, моля за съвет. Имам проблем с отлагането и си дадох сметка колко ми пречи. Отлагам важни неща, най-често до най-последния възможен момент. Това се проявява често в различни ситуации. Примери - планирали сме преди месец почивка и аз трябва да поискам отпуск. Правя го в деня преди да пътуваме и съм в стрес, при все че ръководството на фирмата е разбрано и никога няма да ми откаже. Или пък трябва да отида на мед. преглед и да изляза за час-два от работа. Говоря с прекия си ръководител половин час преди прегледа, вместо да го уведомя примерно предишния ден или когато съм уговорила часа. (примерите са от различни фирми). Но така е и за ситуации, които са потенциално приятни - например трябва да резервирам лятна почивка, платила съм сума, но трябва да посоча мястото - правя го в последния възможен ден, при все че съм го мислила месец преди това и се радвам на планирането. За лични неща е същото - започвам, но не довършвам нещата, купувам лампа, няма кой да я сложи, защото е по-сложен модел, събирам идеи и телефони за майстор и не стигам до там да го викна. Лампата стои с години. А а, минавам на нещо друго, на нов проект. Това са малки примери, но си дадох сметка с колко много и по-важни неща съм така. Питала съм се защо започвам ентусиазирано нещо, но отлатам, от какво се притеснявам... Чудя се дали не ми е трудно да отстоявам и налагам себе си, дали това е проблемът. Като цяло съм неконфликтен човек, не се чувствам на място в ситуации на конфронтация, не ги разбирам, опитвам се диполоматично да реша проблемите. Има ли практически техники да променя нагласата си? (Тъй като питате често за семейството, където обикновено се коренят проблемите - баща ми почина, като бях на 16 - 17, беше ми трудно. Майка ми е направила спонтанен аборт преди да се родя, но не е говорила за това, доколкото знам след година е забременяла с мен. Обичано и чакано дете съм била. Баба ми (майката на майка ми) е починала малко преди да се родя. Ще съм благодарна за съвет.
Здравейте!
Вие сте дали отговор на най-важния въпрос: Какво всъщност искате да отложите? Искате да отложите смъртта на баща си.
Но има и по-дълбок мотив, който идва от най-ранното детство: от самото начало на живота си искате да отложите смъртта на баба си. И този мотив ви е внушаван от майка ви още от утробата. Само си представете:  още от вашето зачеване майка ви си е казвала: "Ех, защо мама не поживя още малко, за да може поне да види детето ми!" И в това е имало много болка.
Ето защо, когато ми се е случвало моя клиентка да забременее малко след смъртта на майка си, баща си, брат си или сестра си, аз съм ѝ предлагал  да си представя, че запознава детето си с този толкова близък човек още докато то е в утробата ѝ.
А на вас ви предлагам следното упражнение: мислено да се свързвате с баба си и да ѝ казвате в душата си:
"Мила бабо, за мен ти направи достатъчно. Ти роди и отгледа майка ми, която ме доведе на този свят. И всеки път, когато я виждам,  в нея виждам и теб!"
Нещо подобно правете и с баща си:
"Мили татко, ти ми даде достатъчно. Останалото ще си го създам сама."
Има и още едно дете в семейството, спонтанно абортирано, на което казвате:
"Ти трябваше да отлагаш, а не аз!"
Желая ви весели празници!
И не отлагайте боядисването на яйца. Щом дойде Велики четвъртък. Или най-късно събота. Simple Smile  Знаете на кого да наречете първите три!!!
Виж целия пост
# 1 276
Здравейтем докторе, вслушах се в някои ваши съвети и се чувствам много по добре, и лека по лека излизам навън без гадене!
Виж целия пост
# 1 277
Благодаря за ценните съвети и напътствия !
Всичко е така както го описвате - за страховете и моделът на поведение.
Ще опитам да следвам съветите .Но най- ценното в случая е ,че ми вдъхнахте увереност и виждам светлинката в края на тунела ! Благодаря!
Светли празници !





.
Виж целия пост
# 1 278
Здравейте,
Съпругът ми има нужда от малко помощ за един проблем, но решихме аз да направя пост, тъй като той е чужденец и не говори български.
Той има проблем с двете си деца от предишните си бракове . Живеем в България тримата заедно с моя син на 10 г.от предишен брак. Съпругът ми и синът ми много се обичат и харесват, всичко е точно между тях.
Проблемът е обаче, че много често съпругът ми се опитва да установи комуникация с децата си (които живеят в неговата държава), но те не отговарят на обажданията му със седмици. Дъщеря му е на 25 години, а синът му на 8. Майката на сина му изискваше мъжът ми да звъни на нейния тел. номер, когато иска да се чуе с детенцето, на което аз се възпротивих (при положение, че синът му има Месинджър и личен тел. номер, ми се стори доста контролиращо от нейна страна), а с дъщеря му по принцип си чатят и понякога (веднъж на месец-два)  - и се чуват. Мъжът ми им пише/звъни 2-3 пъти седмично. Проблемът е, че когато нито един от двамата не отговаря (90% от случаите), мъжът ми много се депресира и фрустрира, а аз вече не зная как да му помогна и да го успокоя. Става тъжен, нервен, с прикрито чувство за вина (аз не виждам той да има вина за ситуацията), понякога казва „Животът ми е безсмислен, никой не ме обича и уважава и отразява”. Разбира се, ние с моя син се опитваме да го разведрим и подкрепим, но често без успех. На мен също ми е обидно от тяхното игнориране към него, макар че не са мои деца, и ако бях в неговата ситуация, просто щях да спра всякакви опити за контакт, колкото и крайно да звучи. Бих предпочела да не им звъня повече, отколкото да се разочаровам всеки път, пък били те и мои деца. Но това все пак е само моята гледна точка. Също така, фактът, че и двете му деца имат втори бащи, не значи да захвърлят биологичния си баща като непотребна вещ. Той смята, че си заслужава да продължи да опитва. Според мен трябва да спре да търси уважението им, което те не дават така или иначе. Ще се радваме на Вашата професионална гледна точка. Благодарим Ви сърдечно.
Здравейте!
Това, което се случва със съпруга ви, е често срещана злоупотреба с бащата, която майките практикуват след развода. В психотерапевтичната и в съдебната практика се нарича Синдром на родителско отчуждаване (Parental alienation syndrome – PAS) и е описан за първи път през 1987г. от американският психиатър д-р Ричард Гарднър, като вид патологична връзка между децата и техните родители, в която единият родител съзнателно или не саботира взаимоотношенията на детето / децата/ с другият родител. /в този линк можете да прочетете повече  https://eubova.com/2019/02/11/%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0% … 0%B0%D0%BD%D0%B5/    /
Вие казвате /цитирам/:  "На мен също ми е обидно от тяхното игнориране към него, макар че не са мои деца, и ако бях в неговата ситуация, просто щях да спра всякакви опити за контакт, колкото и крайно да звучи. Бих предпочела да не им звъня повече, отколкото да се разочаровам всеки път, пък били те и мои деца. "
Това изказване говори за трудността ви да вникнете в неговата ситеация.  Може би дори смятате, че за него е достатъчна компенсация, че има добра връзка с вашето дете. Уверявам ви, че това не е така. Като баща той е подложен на сериозно мъчение от бившата си жена.
Не зная от коя страна е съпругът ви, но ако беше от България, той със сигурност можеше да си потърси правата в съда, защото в страната има доста натрупана съдебна практика. Същото се отнася и за Европейските страни. По този въпрос говорим заедно с адвокат Бекирска в това телевизионно предаванее:  https://www.facebook.com/1146875222137779/videos/2279372535482986
Разбира се, освен в съда, съпругът ви може да потърси подкрепа и от друго място: общи приятели с бившата, хора, които биха могли да застанат на негова страна и да ѝ повлияят и т.н.
Много е важен и начинът, по който той говори с детето си при лична среща, когато има такава. И колкото по-често са тези срещи, толкова по-добре. Има значение и дали бившата му жена има деца от партньора си. Тогава детето може да се чувства със застрашен статут в семейството, да се притеснява, че заради роденото в севмейството дете ще бъде изтласкано и за да не му се случи това, да е склонно да пожертва връзката с баща си, за да се хареса на майката.
При всички подобни случаи, с които съм работил, бащата много засилва позицията си, когато говори пред детето с добро чувство за онова време, когато се е запознал с майката. Давам ви няколко измислени примери:
- Обаждам ти се от Малта. Тук сме идвали с майка ти преди да се родиш и сега седя в едно кафене, където обичахме да ходим с нея...
- Ето тук майка ти ми каза, че е бременна с тебе. И аз много се зарадвах и ѝ купих цветя от онзи магазин на ъгъла.
- Гледал ли си филма "Децата на доктор Стоунс"? Гледай го непременно. Майка ти преди години ме заведе на него и много ми хареса...
Когато чува такива думи, детето се връща в Светлия кръг на любовта /аз така наричам времето, когато двамата родители са се обичали и са го създали/. Ако мъжът ви говори за този светъл кръг на любовта, много трудно така наречения втори баща може да го измести . Поради простата причина, че когато това дете е създадено, той не е бил там Simple Smile / /изразът втори баща ми звучи несъстоятелно. Все едно детето е заченато на два пъти. По-приемливо е доведен баща/  А ако майката се опитва да го настрои срещу бащата, на нея ще ѝ е доста по-трудно, ако той говори за началото на връзката им по този начин. Това говорене рано или късно ще се отрази укрепващо на връзката между баща и син.
Тук има значение и дали съпругът ви не участва в изтласкването на бащата на вашето дете... Ситуацията е сложна и изисква задълбочено разбиране и конкретна консултация.
Поздрави!
Виж целия пост
# 1 279
Много Ви благодарим за отговора и подкрепата. Ще потърсим психотерапия на английски.
(Относно бащата на моя син, той поддържа добра връзка с него, а с втория ми съпруг също се разбират добре, всички сме добронамерени в тази „колаборация”, мисля, че се дължи на факта, че с бившия ми съпруг сме разведени от 9 години и много отдавна сме изгладили споровете и сме постигнали уважение. Но за съжаление бившата жена на мъжа ми няма същото ниво на уважение и комуникация. Дано и те двамата да го постигнат, защото наистина е много вредно за децата след развод..)

Благодарим Ви сърдечно. Simple Smile
Хубав и успешен ден
Виж целия пост
# 1 280
Да постояно се тревожа за всичко абсулютно особено с моето бебе постояно ме страх за него 😏 а детенцето си е добре
Виж целия пост
# 1 281
Здравейте и от мен аз съм дама на 30 години.От 4 месеца вече и мама на едно прекрасно създание.Пиша защото вече найстина незнам какво да правя,от известно време имам ужас от мисълта че ще умра и край че няма да виждам няма да чувам.Вече дори и си представям как ще ме сложат в земята и опа ще стана храна на гадините в нея.Ужасно е само при мисълта,че няма да виждам и да гушкам детето се побърквам и испадан в ужасен плач.Просто не знам какво да правя .Посетих и баби който уж лекуват и какво ли не но просто не помага,замислям се колко ли дни и години ми остават,страх ме е да излезно за да не се случи нещо.Осъзнавам,че нещата са сериозни и търся помощ.😪😪😪😪
Виж целия пост
# 1 282
Здравейте и от мен аз съм дама на 30 години.От 4 месеца вече и мама на едно прекрасно създание.Пиша защото вече найстина незнам какво да правя,от известно време имам ужас от мисълта че ще умра и край че няма да виждам няма да чувам.Вече дори и си представям как ще ме сложат в земята и опа ще стана храна на гадините в нея.Ужасно е само при мисълта,че няма да виждам и да гушкам детето се побърквам и испадан в ужасен плач.Просто не знам какво да правя .Посетих и баби който уж лекуват и какво ли не но просто не помага,замислям се колко ли дни и години ми остават,страх ме е да излезно за да не се случи нещо.Осъзнавам,че нещата са сериозни и търся помощ.😪😪😪😪
Здравейте!
Страхът от смъртта изглежа е най-естественото нещо. Всеки се страхува.
Но на какво се дължи този ваш ПРЕКАЛЕН страх?  И от кога се появи?
Обикновено такъв прекален и натрапчив страх е свързан с дълбокото ни несъзнавано желание да умрем. Само че това желание, съвсем естествено, предизвиква страх.
Защо, обаче, човек може да иска да умре? Това е интересен въпрос!!!
От моя опит мога да кажа, че човек често изпитва такова ужасяващо желание,  когато се чувства притиснат от близките си /родители, партньор, деца, родители на партньора, братя и сестри/.
Когато другите близки за него хора прекалено му навлизат в личното пространство и той просто не знае как да се справи, трудно му е да се отстоява.  И тогава неговата фантазия, неговото подсъзнание произвежда идеята, че ако еди кой си умре, нещата в живота ще станат по-лесни. /например, "ако мъжът ми умре, тогава спокойно ще си заживея с Мишо!" или "ако мама умре, няма повече да ми се меси в живота"/ Фройд дава много примери за това, как когато сме недоволни от партньора си, сънуваме, че децата ни умират. Това е отражение на идеята, че децата са пречка. "Ако не бяха те, нямаше да търпя повече този човек!"
С една дума, нашето несъзнавано е склонно да "разчисти терена" от хора, които ни създават трудности и да ни подари свободата по този начин. Само че от тук моментално следва чувство за вина /как може да искам такова нещо за близките си!!!?/ А вината произвежда желанието да умрем самите ние и да ни изядат червеите, защото сме лоши...
Отново от чувството, че сме притиснати от близките си, следва директно най-логичната мисъл: "Ако умра аз, тогава пък всичко ще се оправи и няма да имам проблеми". А освен това фантазията ни произвежда и допълнителен "бонус - отмъщение": "Когато умра, всички ще страдат и ще видят колко им е мъчно без мен!"
На вас специално бих задал и въпроса, дали от самото начало искахте това бебе? Дали не се съмнявахте, че сега е момента или че това е човека, който искате за баща на детето си? Питам, защото в начина, по който говорите за детето си, има нещо прекалено. Имам предвид това, че го наричате "прекрасно създание". Обикновено зад такова прехласване се прикрива предходен момент, в който новината за зачеването на бебето е била посрещната с известни резерви...
Това е посоката на мислене.  Ето защо първият въпрос, който ми изниква в съзнанието при подобни симптоми, е от кого всъщност този човек иска да да се отърве? Кой му идва в повече?
Но каква е правилната  посока на действане??
Ако се чувствате притисната от близките си хора, правилната посока на действане е да се учите да се отстоявате от тях, да не допуската който си поиска да нахлува в пространството ви... И тогава много по-рядко и много по-умерено ще ви навестява фантазията, че умирате вие или някой друг.
Това е пътят, според мен.
Вие как бихте коментирали?
Поздрави!
Виж целия пост
# 1 283
Здравейте,
С бившия ми съпруг живеем в различни държави. Преди, по време и след развода не съм спирала контакти между децата и баща им, включително и винаги предоставям възможност на бащата да прекарва повече време с тях, извън режима предоставен от съда.
По това, което знам и забелязвам, е че той ме пренебрегва като авторитет и като родител пред децата - съдя по различни примери.
Другото е, че той в момента води изпълнително дело за връщане на суми по издръжка, защото според последното съдебно решение, вторият съд отмени решението на първия и значително намали издръжката, поради което за 5 години назад ще трябва да му връщам част от изплатената издръжка, т.е. той ми извива финансово ръцете по този начин.
Бихте ли ме посъветвали как да постъпя, когато бащата очевидно ме пренебрегва като майка на децата му и всячески се опитва да руши моето име пред тях, въпреки че създавам всички условия да имат добра връзка с баща си понякога ми се струва, че постъпвам глупаво по този начин, защото той се възползва и държи зле.
Също така, по какъв начин се създава връзка след развод при недостатъчен опит с мъжете и има ли шанс децата да приемат нова връзка на майката ?
Благодаря предварително.
Виж целия пост
# 1 284
Здравейте. Преди това ви писах, че пия АД след стесова ситуация. Изброихте ми 3 начина за преодоляване . Наистина имам много гняв. В каква посока мога да работя. А и откакто пия АД заспивам към 22.00 часа -22.30 часа .и към 3 часа вече съм будна. Не мога да лежа , тревожна  съм . Ставам през 15 минути и обикалям стаята . Така до 7.00 часа сутринта. Пия и лорадзепам от 2.5 мм и той не помага да спя повече. Благодаря ако ми отговорите
Виж целия пост
# 1 285
Здравейте,детето ми сега направи 4г,и имаме проблем с общуването,незнам дали е темперамент,или просто няма навици на общуване,или е болест,ако играе с едно дете,рядко се включва в разговор,вчера например бяхме на парка с племеницата ми която е също на 4г,тя си намери приятелката,докато моето дете не можя да се включи в тяхната игра и се натъжи,започна да си играе сама,ако е с дете пред блока говори но е сдържана,не дава идеи за игри,на възраст ните като е питат нещо отговаря с по една дума!Ходи на градина и там е така сдържана,някви съвети,стрямя се да сме постояно с хора и деца!Благодаря ви!Любопитно дете, съобразително,изпълнително,самостоятелно,спи сама в стая,прекрасно дете,само това не можем да подобрим!
Виж целия пост
# 1 286
Може ли да попитам, щом понякога гневът държи хората в по-силна връзка от любовта, какво трябва да се направи, за да се освободи човек от тази връзка? И като се има предвид, че гневът на единия човек е силно подтиснат, той почти не го изразява, или поне не с викане, думи.. А другият се разгневява често и за дребни неща, и за несвързани с първия човек, и си изразява гнева бурно. И става дума за майка и дете. Детето е с подтиснатия гняв.
Виж целия пост
# 1 287
Здравейте,
Баба ми почина от коронавирус и тотално се сринах емоционално,психически и физически.
Бяхме много близки и това ме съсипва,имам чувство че няма да го преодолея никога. Освен това постоянно обвинявам себе си и близките си за случилото се,дали е можело да бъде по-рано в болница,защо това или онова не е направено. Много е тежко всичко..в пълна безизходица се чувствам....
ЗА ЕСТЕСТВЕНИЯ И НЕЕСТЕСТВЕНИЯ ТРАУР
Здравейте!
И моите съболезнования за баба ви!
Ще започна с това, че при подобна загуба има един период на траур, който е неизбежен и естествен. И за вас този период още не е отминал...
Разбирам от личното ви писмо, че вие сте мъж на 30 години и се чувствате виновен за смъртта на баба си. Имате баща, майка, сестра, но баба ви е най-близкия ви човек, човекът който ви е слушал за много неща и ви е трудно да приемете смъртта ѝ.
Спомням си една история, в която става дума за китайски император, който при личен празник поискал благословия от един известен духовен учител. Учителят му дал следната благословия: "Дядото умира - бащата умира - синът умира - внукът умира!" Императорът побеснял от гняв и поискал да го убие. Но преди това попитал,  какъв е смисълът на това зловещо предсказание. Учителят казал, че тази благословия е насочена към това, смъртта да следва естествения си ред. Би било зловещо, ако синът умре преди бащата или преди дядото.
Пишете също, че се чувствате и виновен за смъртта на баба си. Това утежнява и може  да удължи по неестествен начин траура, който всички ние преживяваме при загуба на толкова близък човек. Вината, както пишете, идва от това, че може би не сте я завели на време на лекар. Но аз си представям, че има и още причини. Твърде е вероятно  сега  да изплуват от паметта ви и всички други моменти, когато не сте обърнали внимание на баба си, когато сте ѝ казали крива дума, когато не сте бил достатъчно мил с нея и това също засилва вашето чувство за вина. Запитайте се също така, дали има нещо важно, което не сте казали на баба си? И дали има нещо, което тя е помолила, вие сте ѝ обещали, но тя не е доживяла да го получи? Нещо, което да сте обещали да направите за нея? Ако има такова обещание за нещо, направете го сега. За вас това ще има смисъл...
Много силно впечатление прави, че вие сякаш сте склонен да твърдите, че баба ви е по-важна за вас от всичките ви други близки. Ако стоите в тази идея, то вие  все едно казвате на баща си,  майка си и сестра си: "По-добре да беше умрял някой от вас, отколкото любимата ми баба!" Имайте предвид, че ако баба ви можеше да чуе тези ваши думи,  тя не би се почувствала по-добре. Тя едва ли би се зарадвала на такава прекалена любов. Има опасност този ваш  траур да ви отдалечи от близките ви и те да ви гледат с подозрение. Това би било твърде много както за вас и за вашите близки, така и за паметта и достойнството на баба ви.
Спомням си част от една народна песен, с която ми се иска да завърша. Може би това са най-красивите стихове за траура, казани на български език. В песента става дума за син,  който е починал, а майка му години наред не може да го прежали,  непрекъснато плаче,  не може да обърне внимание  на другите си деца, сякаш изгубва душата си по него. И в песента синът накрая казва:
" Мале, мила мале! Стига, мале, плака!
Твоите сълзи, мале, рекичка станаха.
Не мога да мина във Рая да ида."
Отново повтарям,  че вие сте все още в естествения период на траура.
Това, което ви пиша, е като напомняне, че траурът може да стане и неестествен.
Особено, ако заради този траур се отчуждите от близките си. Сигурен съм, че в такъв случай баба ви щеше да ви каже: "Аз бих се радвала, ако ти продължиш и без мен. Ако обичаш хората от твоето семейство, ако продължиш живота си по най-добрия за теб начин!"
Това е от мен за сега...
Виж целия пост
# 1 288

Благодаря ви за отговора!

Нямам угризения към нея,държах се много добре с нея,по-скоро изпитвам гняв,че останалите не са й обръщали повече внимание и за това възникват конфликти с тях.... Как да се справя с гнева и болката,че вече има ваксини,коронавируса минава, а тя за малко не успя да изчака..Това не ми дава мира...Това ме кара да нося чувство за винаги,че не сме я предпазили или не е отишла на време в болница. Как човек се справя с гнева,когато нещо е минало и не може да се промени? Всеки ден си казвам,ако,ако..  
Как се преборваме с "неествествения траур",ако влезем в него?

Поздрави,
Виж целия пост
# 1 289
Здравейте!
Истината е, че на моменти изпитвам тотално отчаяние, защото при мен депресията продължава вече много време. Не откривам решение, не виждам надежда. Ще се опитам да бъда кратка. С приятеля ми се запознахме във Варна и живяхме там на квартира. Аз имах добра работа, бях доволна от заплащането и при него нещата стояха долу-горе така. Забременях и всичко тръгна надолу. Бремеността ми беше - не бих казала тежка, но определено не беше от най-леките. Имах много болки, гадене, стрес. Беше ме страх от игли, болници, но предвид състоянието ми, често се налагаше да ги посещавам. Заради вируса, приятеля ми не можеше да е с мен на прегледите и това внасяше допълнителен стрес. Всичко вървеше все още добре, докато не започнах да си мисля за това, което ни предстои, а именно раждането но нашето слънчице. Започнах да си правя сметки и те все не излизаха. Плащахме наем и сметки и накрая ни оставаше едната заплата за ядене и евентуално кратко пътуване, дрехи и т.н. Осъзнах, че след появата на детето тези пари няма да ни стигнат. Най-малкото, след 1 година, която вече мина, знаех, че майчинството ще ми стане 300 лв.  Тогава се намесиха родителите. Настояваха да живеем при тях в много много малък град, без никаква перспектива. Настояваха, че един ден пак ще си се върнем към Варна, но нека сега не си даваме парите по квартири, все пак чакаме дете, а къщата им е много голяма и има място. Това решение го взехме много трудно, с много сълзи на очи, но се съгласихме. Тръгвайки си от Варна, оставихме живота си там, навиците си, приятелите си - всичко. Живяхме там 10 години - най-хубавите ни години. Дойдохме тук и приятелят ми си търсеше работа в продължение на 5 месеца, накрая си намери работа като охратител на обект на минимална заплата. Нямаме приятели, нямаме познати, но нямахме избор. Тук започнахме да се сблъскваме с още повече проблеми. Родителите ни държаха да поемат всички разходи и сметки в домакинството, тук и дума не може да се каже. Пари не искат. По този начин ние станахме техни роби. Звучи крайно, но са ни учили, че не се хапе ръката, която те храни. Започнаха да ни се месят. Типични глупави и дразнещи коментари. Това дете не е ли гладно, не е ли жадно, защо реве. Никаква Варна. Как ще се върнете във Варна - нямате пари, нямате работа. Оставайте тук. Знам, че много прескачам от историята, но наистина е много дълга и искам да ви начертая в общи линии положението. Истината е, че се чувствам тъжна, много тъжна, самотна. Не искам прегръдки, целувки, не искам секс. Не искам разходки. Започнах да получавам паник атаки по време, на които имам чувството, че се задушавам и умирам. Не ми се излиза. Не искам да съм груба, но нямам приятели, а излизайки от вкъщи виждам само стари хора и роми. Такова е положението в малкия град. Бяхме млади хора с бих казала доста добри професии, а сега самочувствието ни е на 0. Не се чувствам добре и не намирам лъч надежда. Нищо не ми се прави, нищо не ме прави щастлива. Посещавам психолог, макар че трудно намирам време. Отзивите за нея са прекрасни, но не ми помага, защото и аз не виждам как да ми се помогне. Колкото и да искам да се махне тревогата, все пак след сеанса аз отново се прибирам в отровната среда. Последният път ми каза, че  анти депресанти ще ми се отразят добре. Каза ми, че иска да се справим без тях, но ако искам да отида на друг психолог да пи изпише, защото тя не изписвала. Не искам да ходя при друг психолог и да се започва отначало. Първо искам да ви попитам, може ли да ми препоръчате нещо за прием, тип мента-глог-валепиан. А, вторият ми въпрос е -как да се чувствам добре? Как да се върне желанието ми за живот? Как да се върне желанието ми за интимност? Как да спра да чувствам постоянна умора? Как да спра да се страхувам от смъртата? Как да се науча да приемам времето с детето, не като задължения( все едно на сила трябва да го изведа на разходка), а да го приемам като нещо хубаво?  Благодаря ви.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия