Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте!
От терапия има нужда не само нарцисиста, но и този, който изпитва влечение към такива хора,  които първо ти показват, че те боготворят, а после се стремят да те направят зависим, да те подчинят./това обикновено правят нарцисите/

Връзка с уязвима патологична нарцисистка и последващи цикли. Травматична зависимост, обезценяване, тръст ишус, проблеми при последващи връзки, намалено самочувствие и всичко прилежащо.

Здравейте д-р.Стефанов,колебаех се дълго време ,преди да ви пиша.Следя темата отдавна,но подобен случай ,не съм срещала.Става въпрос за моя роднина(не кръвна),която обичах 29г  ,и бях приела за моя сестра.Живея в чужбина и в родния си град се прибирам за седмица -две,всяка зима.Баща ми е пенсионер ,но работи.Преди 10г,сподели на мен и мъжа ми,че от сметката му,където му превеждат пенсията и ,която е в брат ми,понеже живее в града,а баща ми на село,липсват пари.Сумата е била към 1000 лв,като са теглени по 50-100.Баща ми е ходил да пуска декларация ,заедно със снаха ми.Така и нищо не се разбра тогава,освен,че е бил близък човек.Няколко години,по-късно,баща ми споделя на брат ми,че си е отделил настрани пари,ако се наложи да има,понеже е възрастен човек,в случай на нужда.Същата  неделя,брат ми отива на село с жена си,и като си тръгват,баща ми отива да провери,и …отново липсват пари-500лв.В началото като разбрах,бях шокирана ,и не повярвах,като тайно си мислех,че баща ми може би си кани приятелка или нещо подобно.Със снаха ми ,винаги сме били в отлични отношения,бях готова за нея да си сложа и двете ръце в огъня.Баща ми я намрази,но заради брат ми ,си мълчеше.Брат ми ,както и аз,винаги сме я защитавали,в очите ми е била като ангел ,Апартамента  в  ,който живеят ,е на родителите ни,когато майка ми почина,се отказах от дела си ,в тяхна полза.Праща съм им много пъти подаръци и пари,баща ми също им е давам,финансово са добре,работят,нормално семейство са.Та декември им бяхме на гости за 2дни,аз се прибрах с дъщеря ми ,а мъжа ми остана  още седмица.Сънувах странен сън,че се разхождам боса  на една поляна,че е лято,а вали сняг.Не мога да ви опиша какъв шок беше за мен,когато разбрах от мъжа си,че и на него са му изчезнали пари,веднъж100е,после50.Аз съм разсеяна ,и никога не си броя парите.Така,тогава се обадихме на баща ми и,и пъзела се нареди.Казахме и на брат ми,който беше изненадан,но не чак толкова.Снаха ми ми звънна,призна си,че е тя,плачеше ,и аз отново й подадох ръка,успокоих я ,че ще й помогнем,че няма да ни връща нищо ,и ми обеща,че ще отиде на лекар и ще започне лечение.Така,докато не разбрах и друго от леля,сестрата на баща ми.Те се имат много и тя ,виждайки,че аз продължавам да защитавам снаха си,ми разкри някои приказки,който е чула,и от които ми стана много болно.Излиза,че никога не съм я познавала,и че все едно е чужд човек.Да вметна,че майка й е шизофреничка,баща й има проблеми с алкохола,явно и затова ,ние я приехме с отворени ръце.Майка ми умираше за нея.Чувствам се предадена,и виновна,че не повярвах на баща си и не взех неговата страна още преди.Горчи ми и хляба,много ми е болно.Простих й за кражбите,но тези приказки,не мога да преглътна.Какво мислите вие ,клептомания ли е това,и как човек може да живее така.Да добавя само ,че тя има фобия за чистене,и непрекъснато  нещо върши,което сега си обяснявам донякъде,откъде идва,а също и нервността и и заекването.Казах на брат си,че повече не искам са я виждам.Най-гадно ми е и не разбирам,как е имала очи да отиде с баща ми  в банката,при положение,че точно тя го е обрала.Като факт ,само ,че и детските на племенницата ми-също.Благодаря ви от сърце,и извинявайте,че пиша несвързано,но се чувствам ужасно.Поздрави.

Просто си пазете портмонетата.
Тази жена има нужда от психотерапевтично лечение.

Благодаря ви за отговора, но не знам отсега нататък, как да се държим към нея, как да седнем заедно на една маса ,все едно нищо не се е случило. Племенницата ми роди тази година, заради нея, решихме  да запазим всичко в тайна.Правилно ли постъпихме? Според  вас ,кое я тласка да краде,  и то от най-близките си,много ми се иска да я разбера .Тя казва,че го прави несъзнателно,но е факт,че веднага харчи парите,и то за лична изгода.Благодаря ви още  веднъж.

Добър ден, г-н Людмил Стефанов.
Имам проблем на работа посредством моя приятел тъй като идва на местоработата ми и стой с часове следейки ме дали не общувам с мъже случайно. По принцип е много ревнив, не го отчитам за израз на чувства. Дори да ме обича, не мисля че е много. По скоро усещам че ме използва като цяло.
Днес ми казаха че ако идва на работа отново, то ще ме уволнят.
Иска ми се да разрешава този проблем, да се задържа на работа и да му обесня по нормален начин, че не трябва да идва.
Пробвала съм да му казвам, че ще ме уволнят, ако продължава да идва, в общи линии не му пука..
Благодаря предварително за предоставения съвет.

Здравейте, г-н Стефанов,
Имам следния проблем: през последните 2 седмици всяка сутрин се будя с тревожност и буца в стомаха. В момента съм в майчинство и отглеждам дъщеря си, която е на 4 месеца и половина. Понеже я кърмя и имах период на намаляване на кърмата преди 2 седмици, от тогава много се притесних да не спре, 1 седмица храненето беше мъка и за двете ни, тя явно ме усеща, че съм напрегната. Сега се нормализираха нещата с кърмата, но това чувство на тревога остана. Не знам какво точно ме притеснява, може би да спра да я кърмя и  да не иска адаптирано мляко или че не съм направила достатъчно да си върна кърмата. Днес си купих rescue капките на д-р Бах. Подкрепа получавам от семейство си и когато съм с тях, не се чувствам потиснато, но като съм сама с детето имам тревожни мисли. Дали става въпрос за следродилна депресия?

Здравейте д-р Стефанов! Преди известно време Ви бях писала с молба за съвет, свързан с отношенията с партньора ми. Тогава  си мислих, че проблемът е един, но от няколко месеца осъзнавам, че е съвсем друг. Не съм специалист, знам, но съм сигурна, че мъжът ми е нарцисист и то в много тежка форма. След като осъзнах това,  стана още по-трудно. Сега вече знам, че тормозът никога няма да свърши и да заживеем щастливо. Той просто е лишен от емоции. Никакви разговори не помагат. Става все по-безскрупулен. Опитва се да ме смачка, да ме обезцени, а няма никаква причина. Скоро ей така от нищото ми заяви, че не значи нищо за него, не ме уважавал и не изпитвал никакво влечение към мен. И ми каза цитирам “ От тук нататък аз ще си правя каквото си искам и с която си искам. Ако искаш да си с мен не ми прави физиономии, гледай си детето и си трай. Живей си живота.”  Психическия тормоз стана нетърпим. Осъзнах, че това не е нормално. След толкова години манипулации и смазване на самочивствието ми, аз чак сега осъзнах, че трябва да бягам. Казах му, че искам да се разделим наистина. И че аз така не искам да живея. Отказва да си тръгне / живеем в моя дом /.  Вече няколко пъти му казвам да се разделим и той отказва. Не знам защо. Сякаш иска да съм до него, за да ме мачка.
Отклоних се от въпросът ми. Искам да питам има ли някакви техники да запазя себе си докато съм в съжителство с него?  Знам, че ще си тръгне някой ден. Просто искам да знам как да запазя себе си от неговият манипулации. Защото неговата тактика е да ме изкара виновен за всичко. Нямам представа защо го прави. Вече не искам и да знам. Благодаря предварително !

Здравейте!
По принцип тайните действат разрушително  на семейните отношения. Това се отнася особено за тайните, които всички знаят.
Ще ви дам и друг пример като аналогия, за да го разберете по-добре този принцип. Представете си, че мъжът /или жената/ в семейството има паралелна връзка. Това, разбира се, руши семейните отношения и жена му не се чувства добре. Но си представете сега, че жена му знае за тази  паралелна връзка, но не се решава да му каже, че знае. Тоест - това се оказва "тайна", за която всички знаят. В този случай нещата са много по съсипващи за психиката и на жената и на мъжа и на децата.  По-добре е тази жена да каже на мъжа си, че знае за неговата паралелна връзка, за да не потъват всички в блатото на тайна която е всеизвестна...
Във вашия случай също е най-добре  някой смел човек, например вие, след като е предупредил и останалите от фамилията, да кажа на клептоманката публично:
- Виж какво, всички знаем, че ти крадеш. Откраднала си на този 500 лв, на онзи 100 лв и така нататък. Ти имаш нужда от лечение. Искаме да се лекуваш.
Казването на истината в прав текст ще доведе до облекчение за всички.
Замислили сте се за племенницата, която скоро била родила. НО ИЗОБЩО НЕ СТЕ СЕ ЗАМИСЛИЛИ ЗА БЕБЕТО. Защото присъствието на такъв човек в дома е най-опасно за бебето.
Какво имам предвид?
Една от най-големите специалистки по детска психоанализа Франсоаз Долто,  разказва случай, как в кабинета ѝ довели  едно бебе на два месеца, което било много нервно и плачело, без да има видима причина. Оказва се, че една от гледачките на бебето била клептоманка. Естествено клептоманката влиза в стаята и постоянно се огледжа, какво може да открадне. Тоест - тя внася в атмосферата на стаята много напрежение, враждебност и силни чувства, които за нея са тръпка, която му качва адреналина и ѝ достави удоволствие. Почти като сексуалното. Но бебето усеща тези чувства и те му носят страх.
Така че колкото повече пазите тайната, толкова по-застрашено ще се чувства бебето. Бебетата са най-уязвими от присъствието на такива хора около тях. За съжаление възрастните са склонни да мислят, че бебетата нищо не разбират и затова са неуязвими. Точно обратното е. Когато разбираш, тогава си неуязвим. Когато не разбираш какъв е произхода на чувствата, които носи човека около теб, се чувстваш застрашен лично. Защото смяташ, че всеки миг може да станеш обект на атака. Това се усеща с всяка клетка на тялото, а не с разума. Затова дворните кучета, ако по улицата просто си минава някой, може да не лаят. Но ако до оградата се приближи крадец, почват да лаят. Те усещат, че това е крадец, въпреки че и те като бебетата "нищо не разбират".
С други думи - за бебето трябва да се помисли, а не за майка му...
Това е за сега....

Ах ,цялата настръхнах докато четях.Накарахте ме да погледна ситуацията от съвсем друг ъгъл.Благодаря ви за отделеното време и безценните съвети.Уникален Човек и Специалист сте,бъдете здрав и благословен!

Здравейте, имах голяма промяна в живота си, която ме разтърси психически. Не бях очаквала, че преместването в новият желан дом може да ми се отрази така. Преместихме се извън града и пътуването явно ми действа зле, защото започнах да получавам паник атаки. В следствие на това започна една изолация и чувството, че вкъщи е най-безопасно и сега буквално ме е страх да живея както преди-да шофирам, да съм активна, да живея. Как да се успокоя и настроя позитивно?

Здравейте доктор Стефанов. Възможно ли е да се проведе консултация онлайн или присъствена с дете, което не желае?Става въпрос за дъщеря ми, на 13 години и казва, че няма нужда, а според мен има. Има направо зависимост към електронните устройства, затвори се в себе си и не желае да общува с връстници, казва, че я е срам, отделно има хиляди страхове. Например в началото на учебната година я беше страх да се прибере сама на училище, което е на 100 метра у нас. В понеделник като се прибра от училище ми се обади, че в нас е тъмно и я е страх (бях пуснала щорите, за да не става жега, както правя всяко лято). Отделно седми клас е, а въобще не знае къде иска да учи, питам я периодично как ще подредим желанията, тя казва все ми е едно всички еднакво не ми харесват. Не че очаквам кой знае какви резултати от изпитите, но сме в малък град, все някакъв избор ще имаме. Бих избрала аз, но ми се иска да ходи с желание на училище, това са 5 години, тя сега всеки ден мрънка, че не й се ходи и казва дано се разболея, за да не ходя на училище. Много е разсеяна, дори когато остави телефона, все едно се пренася в някакъв друг свят, понякога общувайки си с нея, имам чувството, че сама си говоря. Всичко започна когато ни затвориха, заради ковид, съвпадна и с пубертета, а миналия април и баща й почина внезапно. Януари тази година почина единият й дядо -свекър ми. Задавала ми е въпроса защо е толкова гаден живота, та хората умират винаги по тъжен и мъчителен начин и какъв изобщо е смисъла да се живее.

И аз се нареждам с въпрос за зависимостта от компютъра. На 23 е моят син. Прекъсна, не учи. Намери си работа онлайн, не му хареса и напусна.  И сега стои вкъщи, нито учи, нито работи, играе игри на компютъра по цяла нощ, през деня спи. Почти не излиза вън, дебело дете е. Живее сам в наследствен апартамент от баба си от една година. Издържам го аз, не мога да го оставя да гладува.
Също му казвам, че има нужда от психологическа помощ, отказва, казва аз да ходя на психолог, той проблем със себе си нямал, аз съм имала проблем с него.
Какво да го правя? Има двама приятели, но те са в университета, а той там не иска да се връща. Не му се работи. Не се среща и не общува извън чатовете с никого, даже с мене почти не говори, вменява ми вина че навремето съм се разделила с баща му. А баща му е като него, цял живот родителите му го издържат и живее с тях.
Благодаря ви, дано ми отговорите.
EDIT: Трябва да кажа, че явно не само моето дете е така. За час имам четири съобщения от майки на деца вече над 20 годишни, които се борят със същото - децата не учат и не работят, а прекарват времето си в компютърни игри. Асоциални, много умни деца, но някак встрани от порядките на обществото.

Здравейте. Темата е "Избор на име и конфликт със семейството".
В очакване съм на второто си дете - момче.
Предистория: Каката я кръстихме с любимо за мен име, което по стечение на обстоятелствата започва с буквата на свекъра и предполагаемо и двете фамилии са си наумили, че е кръстена на него.
Настоящ проблем: с второто дете решихме името да е неутрално (за да няма сърдити). Да, обаче, баща ми минава през трудна лична година - съкратиха го от работа малко преди пенсия и е в депресия. Явно майка ми и баща ми са си наумили, че второто дете ще бъде кръстено на него (както майка ми казва "Така било редно"). В момента са ми сърдите, защото споделих, че името няма да носи ничия буква.

Бременна съм в 9 месец и този въпрос ми тежи адски много вече, чувствам се притисната, постоянно ми се повтаря как баща ми бил нещастен и как това щяло да го зарадва. Обаче някак си аз не мога да се зарадвам истински на предстоящото събитие, защото този въпрос не ми дава мира.

 Проблемът е, че:
1. Аз вярвам в енергията, която носи името, а баща ми е чешит, труден характер.
2. Фамилията на детето ще е чуждоезична, тъй като мъжът ми е грък, а с буквата на баща ми няма подходящи имена, които да звучат адекватно, т.е. трябва да направя компромис и се притеснявам да не ми тежи цял живот.

Имам нужда от съвет:
1.Трябва ли да сме длъжни пред родителите за избора на име?
2. Има ли правилен подход?

Здравейте!
Въпросът, който задавате, е свързан с магичното мислене, което е присъщо на много хора. Особено, когато са в криза.
Имам предвид това, че ако кръстим детето си на някой дядо или някоя баба, това осигурява символично безсмъртие на съответния дядо или баба. Все едно чрез детето той ще продължи да присъства наоколо и след като е отишъл в отвъдното. И ще продължава да е фактор в живота на следващите поколения.
това е пресъздадено по много красив начин в едно известно стихотворение на Елисавета Багряна, което не напразно се казва:

В Е Ч Н А Т А

Сега е тя безкръвна и почти безплътна,

безгласна, неподвижна, бездиханна.

Очите са притворени и хлътнали.

и все едно - дали Мария, или Анна е,

и все едно - да молите и плачене, -

не ще се вдигнат тънките клепачи,

не ще помръднат стиснатите устни -

последния въздъх и стон изпуснали.

И ето че широк и чужд е вече пръстенът

на нейните ръце, навеки скръстени.

 

Но чувате ли вие писъка невинен

на рожбата във люлката съседна?

Там нейната безсмъртна кръв е минала

и нейната душа на тоя свят отседнала.

Ще минат дни, години и столетия

и устните на двама млади, слети,

ше шепнат пак "Мария" или "Анна"

в нощта сред пролетни благоухания.

А внучката ще носи всичко: името,

очите, устните, косите - на незримата.

Така че темата за наследяването на името е свързана със страха от смъртта и с търсенето на символично безсмъртие. Което е глупаво, разбира се. И колкото повече новите поколения се откъсват от старите и се еманципират от тях, толкова по-рядко това наследяване на името ще се прави.
А във вашия случай става дума и за баланса в брака. сякаш това, че едното дете е кръстено на единия род, а другото е "свободен електрон" дава преимущество на рода на съпруга ви или поне така го чувстват родителите ви. Сякаш ги поставяте на второ място. Дори не на второ, а някъде по-назад...
Темата за името е много голяма, защото то не е просто един етикет, а е по-скоро като символ на това, какво или кого искаме да почетем символично. И това се отнася до всяко име. Много хора са кръстени на политици, на артисти, на писатели, литературни герои и това издава винаги предпочитанията на родителите... Или пък името е пожелание за бъдещето или за характера на детето. например Стоян /да е устойчив/, Свободка, Победа и т.н.
А вие сякаш искате да се откъснете от влиянието на родителите и да се заявите като свободен човек. Но защо не сте следвали този принцип и при първото ви дете?
Опитвам се да ви дам по-широк хоризонт за осмисляне на темата за името.
А да давам съвети - не би било етично; би било намеса в семейните дела...
Желая ви здраве, мъдрост и леко раждане!!!!