Проблем с отделянето на децата в отделна стая.

  • 2 329
  • 17
Здравейте,
предполагам темата е разисквана из форума и преди, но предпочитам да направя нова такава.
Ситуацията е следната:
Имаме две момчета на 7 и на 5 с разлика под две години. Първите години спяха при нас в спалнята в отделни кошарки, но пропуснахме възможността да ги отделим като по-малки, защото малкия имаше проблеми със съня  близо до навършване на 3. Нощем се будеше по 3-4 пъти с истеричен рев, също и цяла нощ циркулираше наоколо, обикновено на пода из стаята или дори е имало случаи да го намерим сутринта в друга стая. Успокои се трайно, когато му сложихме дюшек директно на пода до майка си и спеше до главата и. Нямаше как да го взимаме при нас в спалнята, защото леглото ни е тек и половина и просто няма място. След като се успокои, за първи път от години започнахме да имаме нормален сън, заради което изкарахме така още близо година и половина.
През това време им обзаведохме детска стая, с двуетажно легло и допълнителни неща, но проблема е, че отказват да спят сами там. Всяка вечер обикновено майка им ги приспива в стаята им, някой път и аз, но нощем като се събудят идват един по един при нас в спалнята и спят на поставените за целта дюшечета на пода. Случва се и да изкарат цяла нощ в детската, но е по-скоро рядкост. Това ни създава големи трудности, който ги приспива, заспива при тях, после следва местене, след това през нощта отново ни будят като идват.
Така сме вече година и половина, не виждам някакво подобрение с течение на времето. Не съм привърженик на твърдия подход, това не е някаква лиготия, а по-скоро страх от тъмното и стоенето сами (особено за по-големия ни син), и силовото налагане би влошило ситуацията. Като възможно решение е майка им да спи при тях цялата нощ, но пак не може да се наспи, защото трябва да спи на единично легло с едното дете, а и такъв вариант не ми допада особено. Другия вариант е да им преместя двуетажното легло в нашата спалня, но те вече са по-големи деца, което създава неудобства, а и едва ли точно това е решението на проблема.

Та надявам се да получа мнения други родители как са се справили с този проблем и какъв метод би дал резултат без да травмира излишно детската психика.
Виж целия пост
# 1
Говорете им, че са големи и трябва да са самостоятелни. Ако проблемът е страх от тъмното, това се решава лесно с нощна лампа.
Нека майката седи при тях в началото, докато заспят, после да се премести в спалнята.
Виж целия пост
# 2
Говорете им, че са големи и трябва да са самостоятелни. Ако проблемът е страх от тъмното, това се решава лесно с нощна лампа.
Нека майката седи при тях в началото, докато заспят, после да се премести в спалнята.

Правим го, но не действа. По-скоро е срах от оставяне сами, а не толкова от тъмното.
Виж целия пост
# 3
Ще свикнат, няма да е изведнъж.
Виж целия пост
# 4
Имаме две деца - момиче на 13 и момче на 5,5. И с двете практикувахме дълго кърмене и co-sleeping в семейното легло.
Дъщеря ми реши да спи в отделно легло по нейна инициатива на 2,5. Била голяма вече 😁, но продължи да спи в присъствието на баща си в нейната стая на легло на два етажа до към 11,5. Страх от тъмното. В момента спи сама на нощна лампа.
Синът ми и до момента спи или в моята компания или с баща си. В голямата спалня имаме легло два персона плюс единично и се въртим на смени с мъжа ми, че малкият много рита нощем. Той, и до момента, не иска да спи в отделно легло. Още по-голям страх.

Мъжът ми има голяма разлика с брат си и от една възраст нататък му се е налагало да спи сам. Няма добри спомени от този период. И до момента не може да спи спокойно сам, да не говорим без нощна лампа. На 40+....
Та в този ред на мисли, не ги форсирайте децата. Хората сме социални същества, за които да са част от група, особено по време на сън, се равнява на оцеляване. В продължение на хилядолетия. Само за нашия клон Хомо сапиенс поне 100,000 г, а за по-ранните хоминиди -  милиони години. Та от еволюционна гледна точка co-sleeping е нормата, не изключението. Отделни стаи за децата са имали от макс 1000г. богатите/аристокрацията, тоест пренебрежимо малък процент от всички хора), а и при техните деца е имало денонощно дойка/бавачка.
Съвсем в реда на нещата на децата им е силен инстинктът за самосъхранение и това предполага да не спят сами.
Отделен е въпросът, доколко е лесно за нас.... 😂 Желая ви търпение и сила на духа. Ние решихме да си пазим енергията за по-важни битки....
Виж целия пост
# 5
Дъщеря ми като малка заспиваше само в тъмна стая и абсолютно сама. Много се радвам, че я отделихме рано, не само за да ни е по-лесно на нас, но и да не се мъчи тя после. Така си живеехме в един розов свят до 2 г., когато без никаква причина започна по същия начин да идва при нас.
Нито ревеше, нито казваше нещо, каквото обясняваме, веднага се съгласява, но заспим ли - пристига. Понеже и нашето легло беше малко я намирахме някъде в краката ни, незавита и премръзнала.
След сума ти нощи без сън и за нас, и за нея, с непрекъснато влачене по стаите, просто я сложихме да спи в нашата спалня.
Така че това с ранното отделяне веднага замина за мен в графа "градски легенди" Simple Smile

На 6 г. и половина усетихме, че е готова и предвид това, че вече беше "голяма", написахме един договор Laughing с рисунки, защото още не можеше да пише.
Не помня вече какво точно беше, но знам, че я водихме някъде + да ѝ оправям стаята 1 месец.
Като изтече каза - чудя се как съм се мъчила да спя при вас Simple Smile

Така че съветът ми е да се водите по децата, когато усетите, че са готови, измислете им някаква такава награда, която да ги привлече като начало, после сами ще се сетят, че е по-добре да са си двамата. Имате предимство, че са двама, за децата, които са по едно е по-трудно.

Ако имате СОТ, пускайте го вечер заедно, така ще са спокойни, че ако тръгнете да излизате ще ви чуят. И говорете открито за страха от изоставяне. Директно обяснете колко скъпи са децата за всеки родител и че той има същите страхове като тях, т.е. че се страхува, когато не са при него, затова никога не би ги изоставил.
Като цяло за всички проблеми трябва да говорите открито, това ще ги накара да се чувстват големи и ще започнат да се държат като такива.
Виж целия пост
# 6
Децата са различни. И все пак около 7 г. макс. започват да спят сами. Някои още от 2-3-годишни. По-лесно е, когато са две, поне така си мисля - говорят си, не се чувстват сами.
Не мисля, че е голяма драма да спят с някой родител, просто е неудобно, ако леглото е тясно.
Виж целия пост
# 7
Говорим им, поощряваме ги, казваме им, че след като е заключена входната врата никой не може да влезе вкъщи, също знаят, че бих ги защитил от всичко, но както казвате просто като се събудят нощем и идват. Понякога единия, повечето пъти и двамата на различни етапи на нощта. Не им се караме, дори аз лично съм им казвал да идват, когато се събудят и ги е страх.
Знам, че ще свикнат, но този период продължава вече 1,5 години и е доста изтощително за нас.
Ще опитаме също и някаква награда за поощряване на спането отделно. Забелязал съм, че големия изпитва някакъв страх да остава сам дори и през деня, малки по не му пука. Случвало се е да ги оставя сами в колата докато отида до магазина, и започва да се разстройва. В последно време обаче като че ли преодоляхме това последното, поне през деня.
Ще продължаваме по същия начин, благодаря за отговорите и съветите на всички коментирали.
Виж целия пост
# 8
Извинявай, но оставянето сами вкъщи е безотговорно. Да не говорим пък в кола.
Виж целия пост
# 9
Опитайте да оставяте нощна лампа запалена. На тавана да залепите звездички. Да окачите светеща гирлянда, като лампичките са например автомобилчета. Не знам плюшени играчки за гушкане дали стават за 7-годишно, но поне можете да им наредите любими играчки в леглото, да не са самички. Да им окачите на стената някакви приятни плакати, с нещо любомо и неплашещо. Ако има малка светеща лампа, ще се виждат.
Може те да дадат идеи как тяхната стая да стане най-хубавата момчешка стая на света. Вашата далеч няма да е толкова хубава.
Пак ще идват при вас, но постепенно ще се окажат.
Виж целия пост
# 10
С малкото ми дете имахме подобен проблем. Идваше през нощта при нас. Баща му пък отиваше в детската да си доспива (и нашето легло е тясно за трима). Така карахме повече от година. Към този момент (детето е на 6г) идва някои нощи полежава при нас и после го връщам да си спи пак в неговото легло. Трудно е, но се иска търпение. Ще свикнат да спят сами, но ще отнеме повече време.
Създайте някакъв ритуал за лягане. Оставяйте нощна лампа да свети. Оставете ги сами да си изберат например чаршафите или мека възглавничка. Може да им дадете да гушкат пижамата (блузата )на майката или бащата. Въобще импровизирайте. Вие си познавате децата най-добре. Но каквото и да правите, няма да стане от днес за утре. Ще отнеме време.
Виж целия пост
# 11
За сега с говорене опитваме да се справим, тази нощ и двамата изкараха в детската до сутринта, ще продължаваме в този дух. Опитваме се да създаваме в тях самостоятелност и отговорност към себе си. Оставяне сами в колата примерно за 2 минути докато отида да платя на бензиностанцията или до магазина. Също майка им ги оставя сами за няколко минути докато отиде да изхвърли боклука или до магазина в съседната кооперация. Интересно е, че на село или в производствената база като ги пусна, играят дълго време сами и не търсят никой. Но все пак там са в оградено пространство, без достъп на външни лица, както и те самите не могат да излязат. Също и няма големи опасности за тях, за по малките са предупредени и знаят къде да си играят, и къде не.
Виж целия пост
# 12
Каката спеше са от 9 месечна в друга стая и така до 3+, когато реши, че я е страх от килима и така е вече няколки месеца. Махнахме килима и й забраних да гледа детски филмчет на телефона. Казах й, че когато започне отново да спи сама или двамата с брат си, ще й върна телефона. Иска й се да гледа, но все още не се престрашава. Опитва се, но легне ли започва да плаче.
Решихме, че ще сложим брат й с нея в кошара (на 2г), но с това само развалихме и неговият сън. До тогава си заспиваше сам в кошарата в спалнята, а сега трябва да стоя при него, докато заспи, двамата ми е почти невъзможно да приспя. Та, спя аз на едното легло, малкият в кошарата, а какта на нейното легло и вече нямам спомен кога за последно съм спала непробудно 4-5 часа. Изтощително е, ходим и двамата на работа, наложи се да тръгна на работа още докато малкият беше 10м и съм вечно с черни кръгове под очите, в кофти настроение, супер докачлива и нервна.
ММ ако отиде да спи при тях, малкият, като се събуди си търси мен и докато не го гушна и взема не спира да плаче.
Успех
Виж целия пост
# 13
Купете им някаква готина лампа.
Тип лава лампа или фиброоптична лампа.
Или по стената слънчевата система - светеща в тъмното.
Оставете вратите отворени между стаите и си говорете така като си легнете..
Ако играят на игри на телефони-проверете внимателно какви са точно и дали някоя от тях не им засилва страха..
Виж целия пост
# 14
Имаме известен успех откакто пуснах темата, говорим им повече, че са големи и трябва да спят сами. Вече почти всяка нощ изкарват и двамата, по-рядко някой от тях идва да спи при нас. Също сами избраха да спят и двамата в едното легло, това изглежда им дава някаква сигурност. Но за сега категорично не искат да заспиват сами вечер.
Иначе за лампата е малко по-сложно, имат нощна лампа, която представлява нещо като светещата земя с континентите, обаче няма как да я оставим да свети през нощта, защото светлината от нея влиза директно в нашата спалня и пречи на нас. Евентуално може да потърсим някакво решение по въпроса, но за сега ще продължим без да им свети по цяла нощ
За сега мисля, че се подобряват нещата, ще продължим с говоренето и съответно похвалването при успех.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия