предполагам темата е разисквана из форума и преди, но предпочитам да направя нова такава.
Ситуацията е следната:
Имаме две момчета на 7 и на 5 с разлика под две години. Първите години спяха при нас в спалнята в отделни кошарки, но пропуснахме възможността да ги отделим като по-малки, защото малкия имаше проблеми със съня близо до навършване на 3. Нощем се будеше по 3-4 пъти с истеричен рев, също и цяла нощ циркулираше наоколо, обикновено на пода из стаята или дори е имало случаи да го намерим сутринта в друга стая. Успокои се трайно, когато му сложихме дюшек директно на пода до майка си и спеше до главата и. Нямаше как да го взимаме при нас в спалнята, защото леглото ни е тек и половина и просто няма място. След като се успокои, за първи път от години започнахме да имаме нормален сън, заради което изкарахме така още близо година и половина.
През това време им обзаведохме детска стая, с двуетажно легло и допълнителни неща, но проблема е, че отказват да спят сами там. Всяка вечер обикновено майка им ги приспива в стаята им, някой път и аз, но нощем като се събудят идват един по един при нас в спалнята и спят на поставените за целта дюшечета на пода. Случва се и да изкарат цяла нощ в детската, но е по-скоро рядкост. Това ни създава големи трудности, който ги приспива, заспива при тях, после следва местене, след това през нощта отново ни будят като идват.
Така сме вече година и половина, не виждам някакво подобрение с течение на времето. Не съм привърженик на твърдия подход, това не е някаква лиготия, а по-скоро страх от тъмното и стоенето сами (особено за по-големия ни син), и силовото налагане би влошило ситуацията. Като възможно решение е майка им да спи при тях цялата нощ, но пак не може да се наспи, защото трябва да спи на единично легло с едното дете, а и такъв вариант не ми допада особено. Другия вариант е да им преместя двуетажното легло в нашата спалня, но те вече са по-големи деца, което създава неудобства, а и едва ли точно това е решението на проблема.
Та надявам се да получа мнения други родители как са се справили с този проблем и какъв метод би дал резултат без да травмира излишно детската психика.