Здравейте!
От няколко месец работя за един онлайн магазин - един вид в кол център. Заплатата на този етап ме устройва, но доста неща не ме и това от ден на ден все повече и повече ме тормози, и не ми дава мира. Създава ми невероятен стрес. Работи се по празници, почива се само един ден в седмицата, работиш по 8 часа на ден като нямаш нито минутка почивка т.е. си забит в компютъра през цялото време - нито да хапнеш, нито нищо. Само от дъжд на вятър, ако ти "разрешат" и уж, че трябвало всеки ден да почиваш, но пък да си свършил всичко, че и повече. Осигуряват те на минимална заплата, ежедневно ти се натякват грешки, които ти дори не си допуснал. Но това не е всичко - по всевъзможни начини мениджърът се опитва да ме пробва дали си върша работата и дали не го лъжа, като явно се заяжда. Въпреки че от самото начало той ме "назначи" на изпитатателен срок, като просто първата седмица работех без договор под предтекст, че го подготвят, а дори не знаеха трите ми имена. След като минаха 3 дни от първия работен ден ми стана ясно, че първата седмица ще е да видят дали ставам за работата. Чашата преля, когато ми бяха сипани с големия черпак куп обвинения и недостатъци на работата, която върша, за които смея да твърдя, че и 1% не бяха истина. И то след 2 месеца работа. Смея да твърдя, че всичко, което ми е дадено като работни задаци, ги изпълнявам. Като през това време никой не е споменавал, че нещо не е наред или да ме поправи с нещо, или да ми направи забележка. При това дори не ми бяха дадени конкретни случаи, в които съм допуснала тези грешки. Отделно бях обвинена, че се държа студено с колегите си, при положение, че комуникацията става само и единствено чрез чатове. Едва ли не, ме изкараха супер некадърна. Може и да съм, знам ли, но давам всичко от себе си, старая се и съм съвестна към задълженията си. Ядосах се и определено се обидих, защото човек който не ме познава, ми поставя подобни подигравателно
оценки. Едва ли не, не трябва и дума наопаки да кажеш, трябва да им лижеш задниците - поне с такова впечатление оставам за тях. Дори не трябва и да се защитиш, когато си прав. Кажат ли ти еди какво си - и ти "да, веднага". В крайна сметка, както и да постъпиш, все си постъпил грешно - в повечето случаи.
Сериозно се замислям да се махна. Преди съм търпяла кофти отношение на колеги и то с години, но това не ми е донесло нещо хубаво до този момент. Сега ми се струва, че повече няма да мога да изтрая тези "величия". По-притеснителното е, че ще остана без работа, на борсата не мога да се запиша и ще увисна чудничко, особено в тази ситуация в страната. Не искам да оставам и да чакам само на половинката ми, защото той предостатъчно се труди. Но и не искам някой, който не ме познава, ежедневно да ми срива самочувствието и да ме изкарва, че едва ли не съм некадърна и малоумна, и да ме пробва по абсолютно плоски начини.
Моля дайте съвет.
Виж целия пост
От няколко месец работя за един онлайн магазин - един вид в кол център. Заплатата на този етап ме устройва, но доста неща не ме и това от ден на ден все повече и повече ме тормози, и не ми дава мира. Създава ми невероятен стрес. Работи се по празници, почива се само един ден в седмицата, работиш по 8 часа на ден като нямаш нито минутка почивка т.е. си забит в компютъра през цялото време - нито да хапнеш, нито нищо. Само от дъжд на вятър, ако ти "разрешат" и уж, че трябвало всеки ден да почиваш, но пък да си свършил всичко, че и повече. Осигуряват те на минимална заплата, ежедневно ти се натякват грешки, които ти дори не си допуснал. Но това не е всичко - по всевъзможни начини мениджърът се опитва да ме пробва дали си върша работата и дали не го лъжа, като явно се заяжда. Въпреки че от самото начало той ме "назначи" на изпитатателен срок, като просто първата седмица работех без договор под предтекст, че го подготвят, а дори не знаеха трите ми имена. След като минаха 3 дни от първия работен ден ми стана ясно, че първата седмица ще е да видят дали ставам за работата. Чашата преля, когато ми бяха сипани с големия черпак куп обвинения и недостатъци на работата, която върша, за които смея да твърдя, че и 1% не бяха истина. И то след 2 месеца работа. Смея да твърдя, че всичко, което ми е дадено като работни задаци, ги изпълнявам. Като през това време никой не е споменавал, че нещо не е наред или да ме поправи с нещо, или да ми направи забележка. При това дори не ми бяха дадени конкретни случаи, в които съм допуснала тези грешки. Отделно бях обвинена, че се държа студено с колегите си, при положение, че комуникацията става само и единствено чрез чатове. Едва ли не, ме изкараха супер некадърна. Може и да съм, знам ли, но давам всичко от себе си, старая се и съм съвестна към задълженията си. Ядосах се и определено се обидих, защото човек който не ме познава, ми поставя подобни подигравателно
оценки. Едва ли не, не трябва и дума наопаки да кажеш, трябва да им лижеш задниците - поне с такова впечатление оставам за тях. Дори не трябва и да се защитиш, когато си прав. Кажат ли ти еди какво си - и ти "да, веднага". В крайна сметка, както и да постъпиш, все си постъпил грешно - в повечето случаи.
Сериозно се замислям да се махна. Преди съм търпяла кофти отношение на колеги и то с години, но това не ми е донесло нещо хубаво до този момент. Сега ми се струва, че повече няма да мога да изтрая тези "величия". По-притеснителното е, че ще остана без работа, на борсата не мога да се запиша и ще увисна чудничко, особено в тази ситуация в страната. Не искам да оставам и да чакам само на половинката ми, защото той предостатъчно се труди. Но и не искам някой, който не ме познава, ежедневно да ми срива самочувствието и да ме изкарва, че едва ли не съм некадърна и малоумна, и да ме пробва по абсолютно плоски начини.
Моля дайте съвет.
Пък да търсят грешки на някой друг, не си за един ден. Ако имаш спестявания и можеш да издържиш няколко месеца докато си намериш нова работа, прецени дали не е по-добре да напуснеш с този ежедневен тормоз - заради парите не си струва да се осакатяваш с такъв тип колеги. Така както чета, нормален човек трудно би издържал.