Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Работата ми ме изтормозва ежедневно

  • 2 102
  • 22
# 15
По каквито и причини да се чувстваш така, работата не е за теб. Дали ти не си за нея, или работодателите са зле, това е без значение. Щом ти е зле, трябва да напуснеш според мен.

И ние имаме онлайн магазини и знам какво е. Аз самата съм изперквала от работа понякога, но не чак до такава степен. Не си струва да се чувстваш така заради работа.
Виж целия пост
# 16
Благодаря на всички за отговорите Simple Smile Всички сте прави за ситуацията. Спира ме, както казах, фактът, че не искам да остана без работа и да чакам да човека до мен. Но като се сетя за изключително долните лъжи по мой адрес и сякаш съм предала себе си и съм се съгласила с казаното, почвам да се ядосвам.
Виж целия пост
# 17
Не подтиквайте момичето да напуска - нека напусне когато си намери нова работа. Казвам го по ред причини, но най-вече защото е много по-лесно да си намериш работа, когато имаш такава, отколкото когато нямаш, не те възприемат сериозно когато си без работа. Казвам го от пит понеже бях потършевша през 2 поредни кризи и зная какво е и колко време отне намирането на нова работа. Второ ме притеснява, че май си в по-малък град и не е ясно какви са възможностите за работа. Като цяло натоварване има на много места и много повече от твоето дори. Навсякъде по света обаче работата в кол център е временна и не се препоръчва за дълъг период от време. Бих те посъветвала да се пренасочиш към друг вид работа, но трябва да решиш как можеш да работиш, в офис, в дома си и т.н и второ да избереш професия, която да упражняваш. ИТ сектора ще дава по-голяма независимост откъм място, където живееш в бъдеще. Но...не всеко може и иска да е ИТ. Ако искаш собствен бизнес препоръчвам фризъорство или маникюр или и двете. Ако ще е онлайн магазин потърси при по-големите т.е дори и да нямат обяви ги потърси дирекно. Не казвам, че ще ти е лесно в тази криза, но направи крачка в посока търсене и не напускай все още.
Виж целия пост
# 18
Да, за сега няма да напусна, въпреки "прекраснотите", но съм наясно, че това е временна работа и я възприемам като такава. А и съм на 30 години вече. Добре е да се ориентирам най-накрая.
Виж целия пост
# 19
Аз съм на 31. И аз като теб като ме удареше мисълта колко съм дърта и как още не съм си намерила постоянно място и се депресирах още повече.

Аз работех в община като ст.юрисконсулт. Един от шефовете имаше лична вражда с мъжа ми и направо ме ненавиждаше, обаче аз издържах. Щукна ми след майчинството да търся друга работа, защото исках нещо ново, а и друг стана кмет, така че нямаше да иска да работи с мен. В нашия град има и една голяма фирма, западна, модерна и дрън-дрън та пляс.
 
Скрит текст:
От 20 години на бг територия и без юрист, та кандидатствах. Ей, как гадно се държаха! Как пък нямаше едно нещо законно при тия хора!

Момичетата са прави да съдиш по интервюто, защото при мен мина катастрофално и крайно обидно. Обаче ми се обадиха за второ и отидох. Е, размазах ги, защото се оказа, че и аз като момичето по-напред не съм оценявала качествата, които имам, а са били подходящи, а и защото изглежда е норма да пишат, че владеят език, а иначе смях. Сложиха ме в отдел "Х", но в стаята на "Човешки ресурси", като мениджърката ми каза, че там не ме искат, но нямало тя какво да ми възложи, а и повечето им проблеми били там, та по-добре там да съм била. Е, каза ми и че не ме искат от този отдел.
Та там, в тоз отдел велики, седмица преди мен дошла нова мениджърка. Ма вряла, кипяла, всичко знае и може, а най-вече се гордее с това, че е устата и нагла. Същата я познавам от една проверка в детска градина, която ми беше възложена като юрисконсулт в общината и в която градина бяха крали, лъгали и мазали. Та тук направо ми е** майката. Всеки ден тормоз, всеки ден унижения и обиди. Като чу, че ме похвали баш шефа чужденец, щеше да пукне. А това стана, защото тя е некомпетентна, но излязоха от ситуацията с моя помощ. Как им пусна мухата, че юрисконсултът щял да им вземе работата и че щели да ги съкращават заради мен и че всеки въпрос бил юридически иначе юристът какъв юрист бил... и още, и още. А моята мениджърка като ѝ казах, а то беше неминуемо, понеже оназ госпожа я чуха как вие странични хора, каза, че това е една луда баба, която и хабер няма от Кодекс на труда и че е там, защото е братовчедка на друга служителка.

В заключение, всъщност и за момент не съм допускала, че проблемите им с Инспекция по труда се решават на маса, с пиене и с връзки, че най-големият и престижен работодател в региона прави длъжностни характеристики когато му ги поискат от Инспекцията, 'щото те "не били задължителни", както и че нямат никаква деловодна система, че подменят документи когато им скимне, че не се знае кой какво и кога е писал и подписал, белснаха с твърдението, че държавният служител нямал трудов стаж и още глупотии. Видях с очите си как всеки, който има ТЕЛК (не става въпрос за мен), но въпреки това си изпълнява нормите за деня, тоест е продуктивен и не е в тежест на колектива, му се търси цаката и го привикват да напускал, щото бла-бла-бла. Оказа се, че единственият в пустия му отдел, който е с образованието за длъжността, която заема, съм аз. Останалите не и остави това, но и не желаят промяна, тях ги спасява софтуера и нищо друго. През куп за грош и нито секунда мисъл.
Дойде извънредното положение и почнахме хоум офис заедно с мъжа ми. Като видя с очите си с кво ме занимават и колко е зле положението ми вика "Веднага се махай! Боже, къде те пуснах!". Та така.

Много е гадно да не те оценяват и особено в твоя случай да те обиждат и да ти приписват някакви несъществуващи неща. Мен ме дразнеше факта, че лелката си позволяваше да прехвърля собствените си задачи на мен, без документи, без нищо. "Ти си юриста!" и край. И тъй като заплащането беше 856 лв., от които не вземаш и толкова, както и че работех не като юрисконсулт, а като ТРЗ и счетоводител (знам, знам, че няма логика) си бих камшика. Още ги сънувам тези мили хора, но ми олекна, че се махнах. Момичето от по-напред е право, че по-лесно се намира работа, когато имаш такава, а не си на борсата. Потърси нещо другаде и тогава се махни.
Виж целия пост
# 20
Благодаря на всички за отговорите Simple Smile Всички сте прави за ситуацията. Спира ме, както казах, фактът, че не искам да остана без работа и да чакам да човека до мен. Но като се сетя за изключително долните лъжи по мой адрес и сякаш съм предала себе си и съм се съгласила с казаното, почвам да се ядосвам.
И тук те разбирам напълно...

И благодаря като цяло за темата и на мен ми бе полезна и за коментарите от другите съфорумки. Дано не ни се налага повече да изпадаме в такива кофти ситуации.

От години си повтарям една еврейска мъдрост "Не се нервирай, затова не плащат".  Може за някого да бъде в отполза.
Виж целия пост
# 21
Ами как да си намери работа преди да напусне, като с тоя график е невъзможно.
Работа, която ти докарва прекалено много стрес и те разболява,не си заслужава. Никоя работа не си заслужава да си съсипеш здравето. Говори с партньора си. Ако те обича, ще те подкрепи. Междувременно не е лошо да помислиш дали можеш да си повишиш уменията и квалификацията.

п.с Преди години напуснах работа заради напрежение и тормоз. Беше най-доброто решение за мен, макар че периодът изобщо не беше лек.
Виж целия пост
# 22
Ами как да си намери работа преди да напусне, като с тоя график е невъзможно.
Работа, която ти докарва прекалено много стрес и те разболява,не си заслужава. Никоя работа не си заслужава да си съсипеш здравето. Говори с партньора си. Ако те обича, ще те подкрепи. Междувременно не е лошо да помислиш дали можеш да си повишиш уменията и квалификацията.

п.с Преди години напуснах работа заради напрежение и тормоз. Беше най-доброто решение за мен, макар че периодът изобщо не беше лек.
Той е абсолютно "За", но не искам да чакам на него и едва ли не да стигна до там да му искам пари за нещо елементарно. Те парите са ни общи, не ги делим на мои и твои, но все пак няма да ми бъде удобно и особено приятно. А и, както писах по-горе, знам, че намирането на работа не е никак лесно.
Чудя се  и аз как бих могла да повиша квалификацията си или да я променя с нещо друго. Имам завършени икономическа гимназия, бакалавър Финанси и магистратура Счетоводство. Но вече съм стигнала до извода, че образованието не значи нищо, ако не можеш нищо.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия