Годеж - как да съобщим на родителите

Когато стигнахме до етапа на съобщаване на родителите, мъжът ми, тогава още гадже, искаше просто така да се изтупаме вкъщи и да им съобщим „благата вест“. (Не бях бременна, много държах да не съм бременна на сватбата и се пазех. Държах да се омъжа за човек, който иска точно мен, а не се жени по принуда, само защото ми е направил дете, както беше обичайно в онези времена.) Аз пък се възпротивих и настоях да кажа поне на майка ми, за да се подготви с по-така вечеря, подходяща за целта. Майка ми го беше виждала, бях ги запознала веднъж, баща ми обаче дори не го беше виждал (живеехме и учехме в градове, различни от родния). Тя, разбира се, изприпкала веднага да каже на баща ми. Неговата реакция: „Какво??? Х ще се жени??? Трябва да е луда!“. Е, лудата завършваше вече висшето, беше решено с гаджето да се приберем в родния си град и тук да свиваме семейното гнездо.
Както и да е, дойде вкъщи в уречената вечер, официално поиска ръката ми от нашите и т.н.
Да, ама техните още не знаеха. Не знам какви страхове го друсаха – дали, че няма да ме одобрят, дали, че по принцип ще се жени... Дойде моментът и на тях да съобщим. Въпреки моето настояване да ги подготви морално, поне майка си, той реши да е изненада. Напазарувал, заявил, че вечерта той ще приготви вечерята... Майка му веднага се усетила, че тук има нещо и даже подметнала на баща му: „Абе, този, нашият, да не е решил да се жени?“. И в момента, в който аз цъфнах на вратата, вече се убедила и изненадата не се оказа съвсем изненада. По време на вечерята им беше съобщено, че сме взели решение да се женим – просто ги поставихме пред свършен факт. И уговорихме среща в ресторант с моите родители след няколко дни. Ресторантът беше този, който си бяхме харесали предварително за сватбеното тържество. Срещнахме ги, запознахме ги, още същата вечер запазихме и дата за сватбата.
После правихме традиционен годеж – в дома на родителите ми с най-близките и кумовете.
Пръстен нямаше, тогава още не беше навлязъл този американски обичай, но получих стандартния пакет, който свекървата връчва на бъдещата снаха: нощница, пеньоар/халат, чехли, престилка... Май и още нещо имаше.
Бъдещата свекърва се оказа достатъчно съвременна, за да ми връчи предварително една сума и да ме помоли да си ги избера сама, защото не ми познава вкуса. С голямо удоволствие си купих неща, които после ползвах години наред.
От самия годеж всъщност най-много ме трогнаха емоциите на баба ми и дядо ми, особено на дядо. Никога няма да ги забравя и цял живот ще топлят сърцето ми.