Малко размисли за Романтиката

Вярвай ми, и аз така си мислех.
Особено след задушаващата фалшива романтика в предишния брак.
Скърцах със зъби при всяко скъсяване на дистанцията и не давах да ме хванат за ръка, камо ли да се гушкам.
Но..някак си се получи. Леко, на пръсти.. с безкрайно търпение и спокойствие на всяко мое подскачане и тежки подозрения, че е мил заради причина.
И не, не ме задушава. Уважава и пази личното ми пространство, време и не се сърди, като му кажа да ме остави сама за час или цял ден/уикенд.

"Той" е виновен винаги и за всичко. По подразбиране.
Люляка за нищо го нямате, аз се чудя що толко ошмулен ми се види, не само тоя покрай Перловската река.
Па и не цъфти по сяко време, треа някъде по тропиците да се заселите. В Амазония, там нали сичко е вечнозелено и цъфти постоянно?
Аве нещо чета напоследък, намаляла и джунглата? От много романтика намаляла.

Романтично би било той да поема вината и невиновен да е, както и да търси любимия люляк, щом трябва джунглата.
Мисля, че и на мъжете им харесват подобни жестове, макар и в по-женски вариант, с елемент на кокетност.

Душата иска романтика, д... другото - приключения.

Не мисля, че романтиката трябва да се търси само когато има нечия вина.
Защо не - разходка в палнината, изморителен излет, красиви гледки, радостта от тях в очите на партньора. И вечерта разговор, споделяне на преживяното и планове за нови разходки.

Романтичен мъж:
да поставя винаги и за всичко, моите нужди и желания над всичко.

А романтична жена?

да поставя винаги и за всичко, нейните нужди и желания над всичко

мъжът-роб ми е силно неромантичен типаж

Ох, най ми е романтично като отворя миялната и видя, че е разтоварена, а аз даже не съм разбрала

За мен е важно да имам някакъв коректив, мъж който ми тича по г*за за щяло и нещяло не ща. Романтично ми е да споделяме музика, която и двамата харесваме, да не ми гледа рамбо и да се прехласва по филми с летящи нинджи, за мен еквивалент на романтика май е повече общи интереси.

Романтичен е жеста, в който е вложена неподправена емоция, прозира лично отношение. Тези, които са знак на лична загриженост, обич, че този човек ти е специален и държиш на него.  Различни жестове на внимание, които показват, че някой ти е Личен. Емоционалната близост е романтична. Начините може да са различни. Дори съвсем тривиални. Един от тях може да е мъжът ти да измие чиниите.

Практичната романтика, а?
Точно това е моят тип романтика - сега, в зрелите ми години. Някога бях романтична в класическия смисъл - залези, вечери на свещи, дъъълги масажи, цветя често и без повод, малки луксозни подаръчета - пак често и пак без повод. Бившият ми съпруг с удоволствие и някак естествено правеше всичко това. Отвътре му идваше рязко да отбие колата от пътя, за да ми отчупи стрък разцъфнал слънчоглед, защото знаеше колко ги обичам. Мога да изброявам безкрай... Но пък имаше и друга страна, която ми разбиваше романтиката - непрактичност и протакане на някакви битовизми, които после ми трошаха нервите. Няколко пъти имах следната ситуация - от седмица мивката се оттича бавно, явно е запушена, но не прави нищо. Наясно е, че трябва да вземе мерки, защото водопроводната система ни беше малко по-сложна, специфична и искаше постоянно внимание, за да не стане проблем. Тръгва в командировка, на втория ден цялата канализация се запушва, не мога да ползвам кухненската мивка, от сифона на пода в банята извират някакви неща, а аз съм с бебе и малко дете сама. Отпушвам уж с някакви препарати, те още повече влошават нещата, викам водопроводчици, те работят два-три часа, след тях къщата е с главата надолу, оправям и плача, а все някое от децата плаче с мен Подобни случки имахме не една и две през годините. Романтичност, ама и разсеяност, непрактичност, невнимание към уж дребни, ама всъщност важни неща... Какво значение има, че прави най-прекрасния масаж на стъпала, като все трябваше да търча и да оправям каши, забъркани от очарователната му разсеяност и постоянна склонност да забравя или отлага...

В сегашната си връзка се радвам на друг тип романтика - не толкова поетична, някак спокойна, грижовна и да, практична. Ако искам вечеря на свещи, аз ги вадя и паля, понякога сама си купувам цветя за вазите вкъщи... но пък ми е толкова мило, че ми е купил поставка за телефона, за да ми е по-удобно по време на безкрайните ни Вайбър разговори с едно от децата ми в чужбина или приятелките. И куп още такива жестове на специално внимание. И никога не ми се налага да върша "мъжка" работа, тя някак сама, неусетно се е свършила Та... дълго стана, ама това си мисля за романтиката сега...

Изключително разнопосочни определения за романтика прочетох.
Романтиката-тя те кара да се чувстваш специален, те е една лека милувка, една усмивка.
Много битово ми идва миенето на чинии...

Дадох пример с вината случайно. Исках да акцентирам на разликата между скъпоструващия и безплатен жест, кой по-искрен се явява.
Всеки жест, всяка грижа ми е романтична, но не да се обезличиш от жестове. Всъщност последното става, ако обекта ти те използва и не цени това, което му даваш. Ако грижата ти е еднопосочна.