Бременността ми напредва, а мен неистово ме е страх

  • 4 796
  • 59
Здравейте, бъдещи мами. След 2-3 дни.
влизам в 4-ия месец. Засега бременността ми минава чудесно и неусетно, без симптоми с изключение на загубата на апетит и отвращението от определени храни. Проблемът ми е чисто психически, първа бременност ми е и неистово ме е страх от предстоящото. Постоянно си представям най-страшните и ужасяващи сценарии като отлепяне на плацента, обилно кървене, че ще умра при раждането, че ще ми стане нещо, че като бебето нарастне няма да мога да дишам и ще се задуша (това е най-големия страх, който най много ме мъчи)😫😫😫 Само черни мисли ми се въртят в главата. Моля помогнете. Благодаря предварително. ❤
Виж целия пост
# 1
Мисля,че първият въпрос,на който трябва да си отговориш е: Какво поражда този страх?Ако е четене в интернет,спри да четеш.Ако е от разкази на доброжелателки-игнорирай ги.Вярно е,че сме по-ограничени като бременни,но не сме перманентно такива и всичко отминава.Не мисли за лошото.
Виж целия пост
# 2
Успокой се. Всичко ще е наред. Не е толкова страшно, колкото си го представяш.
Виж целия пост
# 3
Аз не съм била бременна и не искам , но от приятеки съм чувала , че не е чакнужно толкова страшно само успехи ти пожелавам💜💜💜
Виж целия пост
# 4
Тука във форума има една тема "смешно ли е раждането". Много е забавна и помага да се разсее страхът.
Виж целия пост
# 5
Супер са ти препоръчали “Смешно ли е раждането”! Миналият декември родих второто си дете и макар да имаше неприятни моменти, пак си спомням все хубави нещица. С напредването на бременноста ще ставаш по-нетърпелива да си видиш бебчето и няма да те е страх чак толкова. Коремът ти ще расте постепенно, точно за да имаш време да свикваш с тежестта. Може да се задъхваш, но чак пък да се задушиш...бременноста не работи така.
Не слушай коментарите и постоянните въпроси. Най-мразех да ме питат не ме ли е страх. Обикновено този въпрос все ми го задаваха раждали жени и много ме напрягаха. Направо кеф им доставя на някои да плашат.

Замисли се, ако беше толкоова страшно, щяха ли жените да искат да си го причиняват втори и трети път. Аз, като човек, който пророни повече сълзи на махане на мъдрец с упойка, бих се навила на трето. Раждала съм със секцио и после по естествен път.

С две думи- няма страшно! Живей си живота и се радвай на бременноста🙂
Виж целия пост
# 6
Помисли за секцио. Аз съм предоволна, нищо страшно, бързо и леко, местна упойка, преживяваш си и емоцията, а това за дългото и трудно възстановяване са митове и легенди . Само да е добро място с добри специалисти. На втория ден качвах и слизах стъпалата по етажите, а момичето с мен в стая седеше по турски на леглото. Така че, в днешно време имаш избор. Може и без мъки Simple Smile Кураж!
Виж целия пост
# 7
Здравей мила!Аз бях същата като теб,много четох в интернет понеже първо дете ми е и не знаех какво ме чака,исках да зная предварително и за това четох..Няма нищо страшно,само незнам по естествен път как ще е,аз родих със секцио...Влязох със рев във операционната,даже и аз като теб си помислих че нещо лошо ще ви се случи,даже предупредих съпруга ми да се грижи добре за дъщеричката ни..Но когато излязох от упойка ми беше малко лошо,сложиха ми деган и до вечерта бях добре,даже и дъщеричката си видях като се събудих...Затова имай кураж,не слушай никой и си мисли за хубави неща,които те чакат занапред..Желая ти успешно раждане!
Виж целия пост
# 8
Помисли за секцио. Аз съм предоволна, нищо страшно, бързо и леко, местна упойка, преживяваш си и емоцията, а това за дългото и трудно възстановяване са митове и легенди . Само да е добро място с добри специалисти. На втория ден качвах и слизах стъпалата по етажите, а момичето с мен в стая седеше по турски на леглото. Така че, в днешно време имаш избор. Може и без мъки Simple Smile Кураж!
При теб може да е било песен,но не при всички е така.Аз имам нормално раждане и секцио по медицински показания.Ако имах избор никога нямаше да си причиня секцио.Така че нека първо да успокоим сегашните страхове.
Виж целия пост
# 9
Мистириъс, явно хормоните са ти дошли в повечко. Но понеже всичко е на периоди, от сърце ти пожелавам скоро да се поуталожат. Ето една друга гледна точка на бременността: сега си в един от най-хубавите периоди от живота. Ти и бебчето сте си най-близки. То чува сърцето ти и това го успокоява, и го кара да се усмихва. Наистина се усмихват, знаеш. Вие сте почти като един човек, никога повече няма да сте си толкова близки.

Имаш ли някакви хронични заболявания? Диабет, високо кръвно? Ако да, слушай лекарите и всичко ще бъде наред. Ако не - още повече ще е наред. Виж през прозореца, слънцето свети, небето е синьо. Излезте на разходка, с бебчо напред, и се насладете на поредния хубав ден. Чака те най-чудното време.

А за излизането на бебенцето, ами да, има няколко неприятни часа, не прекалено много, и толкова. Даже навремето ражданията са минавали добре, ккогато са раждали по къщите. А сега медицината е толкова напред, помисли за упойка, за секцио, за естествено раждане. Имаш мноого месеци да помислиш.
И да, не чети шашави коментари, които да те стресират. Те не ти трябват, нито на теб, нито на малкото човече.
Виж целия пост
# 10
Зълва ми умираше от страх от раждането и даже в деветия месец казваше "Аз няма да раждам", а аз се смеех, че малко късно се е сетила. Отиде, роди за един час и даже казала на сестрата след раждането: "Това ли беше цялата работа?! Само дето толкова ме плашеха..." В момента си в един от най–хубавите периоди в живота. Не чети в интернет за разни усложнения, мисли позитивно, почивки, разходки, срещай се с положителни хора, забавлявай се, всичко ще е наред!
Виж целия пост
# 11
Помисли за секцио. Аз съм предоволна, нищо страшно, бързо и леко, местна упойка, преживяваш си и емоцията, а това за дългото и трудно възстановяване са митове и легенди . Само да е добро място с добри специалисти. На втория ден качвах и слизах стъпалата по етажите, а момичето с мен в стая седеше по турски на леглото. Така че, в днешно време имаш избор. Може и без мъки Simple Smile Кураж!
При теб може да е било песен,но не при всички е така.Аз имам нормално раждане и секцио по медицински показания.Ако имах избор никога нямаше да си причиня секцио.Така че нека първо да успокоим сегашните страхове.

Ами щом е имало мед.причини, може би затова е било по-тежко. Аз пък никога не бих си причинила естествено раждане и часове наред мъки, и после /което съм чела и тук от мн.потребителки/ седмици наред да не може да си седнеш на д-то и да отидеш нормално до тоалетната. В днешно време това е рутинна операция, бърза, лека, особено със спиналната упойка. Може би е много важно и да е на добро място, аз избрах такова и се чувствах сигурна. Нямам за цел да споря, просто всеки си дава мнението и опита, а авторката сама ще си реши за себе си.
Виж целия пост
# 12
Умерената до тежка прееклампсия няма общо с това,как се възстановява тялото.
Нека не превръщаме темата в "За или против секциото?",а да помогнем на момичето(жената)да преодолее сегашните си страхове.
Виж целия пост
# 13
Да, нямам за цел да споря (и не съм наясно с медицинските термини и проблеми), казах си мнението. Мен лично това ме правеше спокойна, че няма да се мъча с ест.раждане и нямах страх от операцията, щом има упойка. А авторката ще си преценява за себе си. Иначе от самата бременност е нормално да си има някакъв страх, тъй като това е една неизвестна - какво следва по-нататък, ще има ли некомфорт, проблеми, или не... Това е неизвестност за всяка жена и за всяка бременност и е нормално да има и доза страх. Просто да се опитва да не си ги създава, без да ги има, да не допуска да я обземат негативни представи, когато няма конкретен проблем. Казвай си на себе си "не мисли за нещо, което го няма". Като те обземе мисълта за задух, кажи си "няма задух, няма да си го представям". Ако се появи некомфорт или проблем, той се следи от лекаря и ще ти казва какво да правиш.
Виж целия пост
# 14
Спрете да четете всякакви страхотии свързани с бременността и раждането.
Страховете, предвид неизвестното са реални и част от тях споделях и аз, но все си намирах спасителни мисли “за след това” - бебето в прегръдките ми, разходките, случки, които ще ни предстоят заедно, дори и планове на кого ще прилича.
Всякакви такива отклоняващи мисли ме спасяваха, от страховете и глуповатите ми същности, които се променяха всеки ден.
Ако смятате, че ще Ви помогне - говорете с гинеколога, който Ви следи, майка Ви, четете повече от книгите, които харесвате, доставяйте си всякакви удоволствия, които преди не сте си позволявала.
Бременността е период, който ако сме здрави (а Вие сте Simple Smile) е наистина уникално пътешествие, пълно с незабравими моменти, които ще помните завинаги.
Уверявам Ви, че телата ни са буквално програмирани, за да износят и дарят живот без особени трудности.
Ако все пак нещо се обърка, то лекарят е онзи, който ще помогне и на Вас, и на рожбата Ви да преминете без риск през това пътешествие.
Тъй че - уверено напред! Предстоят Ви вълшебства Heart.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия