Мисля, че всеки е свободен да изрази мнението си и опита си. Казах това, което на мен ми е помогнало да не се страхувам и не съм съжалила. Бих посъветвала същото всеки, който ме попита относно това. Авторката е свободна да прочете всяко мнение и да вземе тези, които пасват на нея. Казах също, че двата варианта на раждане си имат плюсовете и минусите и човек избира един вид "по-малкото зло", според собствените си представи. Не виждам смисъл да се води такъв вид спор. Човек, който търси мнения, ще получи най-разнородни такива и ще отсее за себе си.
Сега ще споделя моя най-голям страх с големия ми син.До 7-мия месец честно не се страхувах.Не знам може би двамата доктори в къщи и биологичното образование са си казали думата.С наближаването на 8-мия месец ме обхвана страх да не родя по-рано.Не заради четени или разказани истории,а защото аз самата съм родена 30 дни по рано(хайде 28 по лунарни месеци).Не стана така и си казах:"И защо се тормозех толкова?"С малкия не беше така,хем беше трудна бременност.Толкова спокойна бях,чак ми се чудеха.И за секциото бях спокойна.Приех,че така трябва,за да сме добре и двамата.Работя в болницата,в която раждах.Отидох и почнахме да се бъзикаме с екипа,ама с нашия черен хумор.
А за умирането по време на раждане - някоя мама беше писала, че шансът е колкото този да спечелиш от лотарията. Медицината е толкова напреднала и лекарите са толкова добри, че това по никакъв начин не ми е минавало дори през ума.