Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Бременността ми напредва, а мен неистово ме е страх

  • 2 169
  • 45
# 30
Мисля, че всеки е свободен да изрази мнението си и опита си. Казах това, което на мен ми е помогнало да не се страхувам и не съм съжалила. Бих посъветвала същото всеки, който ме попита относно това. Авторката е свободна да прочете всяко мнение и да вземе тези, които пасват на нея. Казах също, че двата варианта на раждане си имат плюсовете и минусите и човек избира един вид "по-малкото зло", според собствените си представи. Не виждам смисъл да се води такъв вид спор. Човек, който търси мнения, ще получи най-разнородни такива и ще отсее за себе си.
Тук съм съгласна с теб,но авторката не пита как да роди.Тя се страхува от отлепена плацента,което реално погледнато никой не може да кажа ще стане или не.Това е обоснован страх,защото може да се случи,но може и да не стане.Срахува се да не се задуши бебето като нарастне.Това пък не знам от къде идва.Бременността е период на радост,очакване,но и страхове от неизвестното.
Сега ще споделя моя най-голям страх с големия ми син.До 7-мия месец честно не се страхувах.Не знам може би двамата доктори в къщи и биологичното образование са си казали думата.С наближаването на 8-мия месец ме обхвана страх да не родя по-рано.Не заради четени или разказани истории,а защото аз самата съм родена 30 дни по рано(хайде 28 по лунарни месеци).Не стана така и си казах:"И защо се тормозех толкова?"С малкия не беше така,хем беше трудна бременност.Толкова спокойна бях,чак ми се чудеха.И за секциото бях спокойна.Приех,че така трябва,за да сме добре и двамата.Работя в болницата,в която раждах.Отидох и почнахме да се бъзикаме с екипа,ама с нашия черен хумор.
Виж целия пост
# 31
Мисля, че всеки е свободен да изрази мнението си и опита си. Казах това, което на мен ми е помогнало да не се страхувам и не съм съжалила. Бих посъветвала същото всеки, който ме попита относно това. Авторката е свободна да прочете всяко мнение и да вземе тези, които пасват на нея. Казах също, че двата варианта на раждане си имат плюсовете и минусите и човек избира един вид "по-малкото зло", според собствените си представи. Не виждам смисъл да се води такъв вид спор. Човек, който търси мнения, ще получи най-разнородни такива и ще отсее за себе си.
Тук съм съгласна с теб,но авторката не пита как да роди.Тя се страхува от отлепена плацента,което реално погледнато никой не може да кажа ще стане или не.Това е обоснован страх,защото може да се случи,но може и да не стане.Срахува се да не се задуши бебето като нарастне.Това пък не знам от къде идва.Бременността е период на радост,очакване,но и страхове от неизвестното.
Сега ще споделя моя най-голям страх с големия ми син.До 7-мия месец честно не се страхувах.Не знам може би двамата доктори в къщи и биологичното образование са си казали думата.С наближаването на 8-мия месец ме обхвана страх да не родя по-рано.Не заради четени или разказани истории,а защото аз самата съм родена 30 дни по рано(хайде 28 по лунарни месеци).Не стана така и си казах:"И защо се тормозех толкова?"С малкия не беше така,хем беше трудна бременност.Толкова спокойна бях,чак ми се чудеха.И за секциото бях спокойна.Приех,че така трябва,за да сме добре и двамата.Работя в болницата,в която раждах.Отидох и почнахме да се бъзикаме с екипа,ама с нашия черен хумор.
Страхувам се аз да не се задуша като порасне бебето и ме притиска.
Виж целия пост
# 32
Няма как да стане.Природата се е погрижила.
Знаеш ли колко е приятно като вземе да се движи бебенцето в корема?Моето към осмия месец така риткаше,беше забавно как целият корем се движи насам натам.С една приятелка даже си говорихме,че да усещаш бебето да се движи е едно от най-хубавите неща изобщо.
Приготви се за щастливи моменти!
Виж целия пост
# 33
Няма да се задушиш.От къде ти хрумна това?Детето е в матката ти, а тя е в малкия таз и физически няма как да стане.
Виж целия пост
# 34
Няма да се задушиш.От къде ти хрумна това?Детето е в матката ти, а тя е в малкия таз и физически няма как да стане.
Ами чувала съм, че притиска диафрагмата и било по-трудно да се диша и че задухът бил нормален.
Виж целия пост
# 35
Не съм чувала такова нещо,не съм преживявала такова нещо,никоя позната или приятелка не е споделяла.
Виж целия пост
# 36
Сърдечният ритъм и дишането на майката се ускоряват леко,за да може да се набави кислород и за двамата.Нотова не е задух.Как притиска диафрагмата,при положение,че тя е под ребрената дъга?Анатомочно няма логика.Кой неграмотник плаши хората?
Виж целия пост
# 37
Или прекалено много четеш из интернет, или слушаш не особено компетентни хора да ти говорят какво ли не.
Не отричам факта, че бременността носи своите неразположения, ограничения и прочие, но спри да си представяш най-апокалиптичните сценарии.
Щом лекарите не отчитат проблем, значи всичко е наред. Как ще се развие бременността до края никой не може да ти каже. Спри да се тормозиш за въображаеми проблеми.
Да, накрая тежи, не е комфортно, трудно се спи ( аз бях последните месеци в най-големите жеги), но всичко минава.
Няма страшно.
Виж целия пост
# 38
На мен не ми тежеше,обаче безсъние имах.После се установи сериозен проблем с щитовидната жлеза,но това си е особеност на моя организъм.
Наистина не съм изпитвала задух по време на бременността.От жлезата по-нататък да,но докато бях бременна не.
В последния месец коремът доста се смъква надолу и в повечето (ако не и всички) случаи не притиска диафрагмата.
Не си мисли лоши неща,чети приказки на бебето,говори му,радвай се,че всичко е наред и си повтаряй,че ще продължи да е наред!
Виж целия пост
# 39
Здравейте, бъдещи мами. След 2-3 дни.
влизам в 4-ия месец. Засега бременността ми минава чудесно и неусетно, без симптоми с изключение на загубата на апетит и отвращението от определени храни. Проблемът ми е чисто психически, първа бременност ми е и неистово ме е страх от предстоящото. Постоянно си представям най-страшните и ужасяващи сценарии като отлепяне на плацента, обилно кървене, че ще умра при раждането, че ще ми стане нещо, че като бебето нарастне няма да мога да дишам и ще се задуша (това е най-големия страх, който най много ме мъчи)😫😫😫 Само черни мисли ми се въртят в главата. Моля помогнете. Благодаря предварително. ❤

Аз имам бебче на няма и два месеца. До разждането съм имала своите страхове. Нормално е да се притесняваш, но не го превръщай в мания. Мисли за хубави неща, прави покупки за бебето, планирай нещата с позитивна нагласа. Разсейвай се като цяло, говори с приятели, забавлявай се, вземи всичко от тези мигове на бременността. Simple Smile
Виж целия пост
# 40
Авторке, щом към момента бременността преминава добре, мисля че всичките ти опасения са породени от страха от неизвестното. Истината е че раждането минава и заминава, не е най-приятното нещо, но няма по-прекрасно усещане от това най-накрая да срещнеш малкия човек. Всичко ще бъде наред, не се притеснявай!
Виж целия пост
# 41
Също така много ме е страх да не умра по време или след раждането. 🙁🙁🙁 По принцип съм много голям карък.
Виж целия пост
# 42
Мисля, че всеки е свободен да изрази мнението си и опита си. Казах това, което на мен ми е помогнало да не се страхувам и не съм съжалила. Бих посъветвала същото всеки, който ме попита относно това. Авторката е свободна да прочете всяко мнение и да вземе тези, които пасват на нея. Казах също, че двата варианта на раждане си имат плюсовете и минусите и човек избира един вид "по-малкото зло", според собствените си представи. Не виждам смисъл да се води такъв вид спор. Човек, който търси мнения, ще получи най-разнородни такива и ще отсее за себе си.
Тук съм съгласна с теб,но авторката не пита как да роди.Тя се страхува от отлепена плацента,което реално погледнато никой не може да кажа ще стане или не.Това е обоснован страх,защото може да се случи,но може и да не стане.Срахува се да не се задуши бебето като нарастне.Това пък не знам от къде идва.Бременността е период на радост,очакване,но и страхове от неизвестното.
Сега ще споделя моя най-голям страх с големия ми син.До 7-мия месец честно не се страхувах.Не знам може би двамата доктори в къщи и биологичното образование са си казали думата.С наближаването на 8-мия месец ме обхвана страх да не родя по-рано.Не заради четени или разказани истории,а защото аз самата съм родена 30 дни по рано(хайде 28 по лунарни месеци).Не стана така и си казах:"И защо се тормозех толкова?"С малкия не беше така,хем беше трудна бременност.Толкова спокойна бях,чак ми се чудеха.И за секциото бях спокойна.Приех,че така трябва,за да сме добре и двамата.Работя в болницата,в която раждах.Отидох и почнахме да се бъзикаме с екипа,ама с нашия черен хумор.
Страхувам се аз да не се задуша като порасне бебето и ме притиска.

Извинявай за въпроса, но... на колко години си? 🙄
Такива неща ти хрумват, ами то дай да се страхуваме всеки ден, че кола ще те блъсне, ще те заколи някой на улицата, гръм ще те удари. Четеш само за лошите неща, а информира ли се за хубавите? Растящото коремче, първото ритниче! Мястото ти хич не е за такива форуми щом изпадаш в такава паника. Ако трябва сподели всичко с някой специалист, за да разсее страховете ти. Довери се! Момичетата вече са писали, че в България има страхотни специалисти, които ще се погрижат за теб и бебето ти. Не чети кой го е болял повече при секцио или нормално раждане, приеми че болка ще има, няма как, но знай че всяка една от нас е различна и има различни усещания и праг на болка. Споделяй и с таткото, не се оставяй сама със страховете си. Успех и бъди спокойна! 🙂
Виж целия пост
# 43
Ама, какви са тези необосновани страхове всеки ден? Как ще я караш? Престани да си измисляш за какво да се страхуваш. Не, бременността не е най-лекия период в живота, да има неразположения и дискомфорт, да боли от раждането независимо дали е естествено или секцио. Трябва да го приемеш. Не си измисляй проблеми.
 Всичко ще мине.
Дръж се като възрастен човек. Майка си решила да ставаш!
Виж целия пост
# 44
Нормално е всяка бъдеща майка да има притеснения по време на бременност. И аз преди всеки преглед леко се напрягам, но като видя малкото човече настава пълно спокойствие. Нямам идея как ще мине раждането - не се и замислям и дори не искам да чета какво и как може да се обърка, иначе ще се побъркам и най-много да навредя на мен и на бебето с такива нерви.
Не мога да си обясня как може да си мислиш, че то може да те задуши като расте. Просто физически не е възможно. Да, може да се задъхваш, ама чак задушиш... Rolling Eyes А за умирането по време на раждане - някоя мама беше писала, че шансът е колкото този да спечелиш от лотарията. Медицината е толкова напреднала и лекарите са толкова добри, че това по никакъв начин не ми е минавало дори през ума.

Ако нещо не вярваш на лекарите покрай теб по-добре потърси и други. Аз лично съм много доволна от моята АГ и й имам пълно доверие и знам, че като дойде моментът да родя ще ми е спокойно с нея и всичко ще бъде наред.
Спри да четеш страшни истории и се съсредоточи върху малкото човече - какво ще му купите, как ще се разхождате, как ще му се радвате за всичко, което направо за първи път. Залисвай се и с други неща - работа, филми, сериали, книги. То тепърва ще почнат притесненията ти - колко е качило, колко е изяло, дали не е гладно, защо плаче. Ако и тогава анализираш нещата така, то няма да успееш да се насладиш на растящото мъниче.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия