искат да оставам в извънработно време

  • 3 600
  • 50
Здравейте, имам следния проблем на работа - искат да оставам в извънработно време. Накратко работя при настоящия си работодател от мин.10 години, последните 2 години бях в майчинство и сега се върнах (сякаш не са щастливи от това). Преди да имам дете не беше проблем и съм стояла дори и по 2 часа след работно време. Проблема е, че също се пътува до клиенти в други градове и шефа не спазва работното време. Случвало се е в 18 тепърва да тръгваме обратно за нашия град при положение, че сме до 17:30. Не ме разбирайте погрешно не цепя минутата да си тръгвам точно в 17:30, но вече имам семейство и дете и не мога да си позволя да работя до 18 всеки ден или по това време още да не сме тръгнали на път към нашия град (шефа изобщо не се съобразява). Колегите са или мъже или вече децата им са големи - не мога да срещна подкрепа в тяхно лице. Харесвам си работата, но на този етап не мога да работя извънредно. Чудя се как да изляза от ситуацията без да се скарам с прекия си началник. На този етап не е удачно да търся нова работа, не го изключвам, но за по нататък. Имам ли законово основание да откажа пътуване в извънработно време или пък да искам да си ползвам тези часове?
Виж целия пост
# 1
Седни и говори с него, че нямаш възможност да оставаш извън работно време, тъй като няма кой да гледа детето. Или ако има кой, и ти си окей с това, да ти казва няколко дни предварително, за да организираш кой да гледа детето.
Според мен всичко извън работно време имаш право да откажеш, но вече дали работодателя ще е щастлив от тоя факт нямам идея.

Успех с намирането на нова работа ☺
Виж целия пост
# 2
Ами защо не предложиш на шефа си да съобразява работните си срещи с теб?  Вместо в 18 часа да тръгва в 15:30?
Или да намериш работа, където ще се съобразяват с това, че имаш дете,    и ще можеш спокойно да излизаш и болнични като започне да се разболява детето.
Виж целия пост
# 3
Може да се опиташ да говорите, но не очаквай голям ефект. По-добре започни да се оглеждаш за нова работа. От опит знам, че в подобни фирми не се гледа с добро око на човек, който си спазва работното време.
Работих в такава фирма, в която, като наближеше края на работното време, тепърва шефката се сещаше, че има нещо супер неотложно и трябва да се остава след работно време. Системно, почти всеки ден.
Аз заявих категорично, че не мога да оставам, защото си вземам детето от градина. Отношението беше такова, че ме караха да се чувствам виновна, че си тръгвам в края на работния ден. Не останах много дълго....
Всеки човек е съгласен, когато има нещо извънредно, да остане, да помогне, да свърши нещо допълнително. Стига това да е изключение, а не правило.
Виж целия пост
# 4
За колко чести оставания след работа става въпос и колко дълго след края на работното време?
Така написано, аз разбирам, че ходите в командировки и тръгвате по-късно? За мен това не е необичайно, особено ако разстоянието е голямо и се гони свършването на конкретен обем задачи.
Точно в настоящия момент аз лично бих се въздържала от такива разговори, освен ако не създават непреодолими проблеми с детето.
Виж целия пост
# 5
Съгласно чл. 310 КТ, работодателят не може да командирова бременна жена и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие.

http://trudipravo.bg/index.php?option=com_content&view=artic … t20&Itemid=41
Виж целия пост
# 6
Много неща има писани в КТ, но не забравяй, че живееш в БГ. Следователно или си търси нова работа или търси детегледачка. Всичко зависи от това колко важна за теб е точно тази работа.
Виж целия пост
# 7
Същия линк щях да ти постна. Прочети го, виж си правата.
Говори с прекия си началник. Кажи, че ще поемаш неограничено задачи в рамките на работното време. Обърни му внимание, че това е така, докато детето е малко, тоест ти не отказваш по принцип.
Не мисля, че ще могат да те уволнят или съкратят току така.
Виж тълкувание на член 333 от Кодекса на труда. Виж си в самия Кодекс този член, за да знаеш от какво си защитена и от какво не, за да си прецениш сама рисковете:
http://www.gli.government.bg/page.php?c=69&d=256
Виж целия пост
# 8
Ако ти е важна заплатата и разчиташ на нея си трай.Винаги могат да намерят начин да те освободят.Работодателя не е длъжен да се съобразява със семейните ангажименти на служителите си,той си гледа неговия интерес.На КТ може разчиташ само ако си държавен служител.Потърси си друга работа,но преди да започнеш ги предупреди,че не можеш да оставаш.
Виж целия пост
# 9
В тая обстановка как се намира работа, че и с малко дете... За съжаление, не е оптимистична прогнозата. Много безработни има.
Виж целия пост
# 10
Човек трябва да си търси правата. Много ми е примиренческо това да си трае. Затова има КТ, да се спазва.
Виж целия пост
# 11
Човек трябва да си търси правата. Много ми е примиренческо това да си трае. Затова има КТ, да се спазва.

Така е ама нашите работодатели не са от най-скрупульозните. И като остане без работа и заплата, като й ревне детето гладно, много ще я топли това, че си е търсила правата. Не казвам, че няма такива или да не си ги търси ами че трябва хубаво да си прецени дали да мълчи и да си получава заплатата с цената на въпросните неудобства или да остане без работа в усложнена обстановка. Едва ли става дума за кой знае колко квалифициран труд, демек не е незаменима. Пък и жена в мъжки колектив... На мен ми се струва, че търсят начин да я разкарат.
Виж целия пост
# 12
Аз бих се опитала да поговоря с началника си като много внимателно си подбирам думите. Ако не се съгласи на исканото от мен или си трая или си търся нова работа. Но това да ме карат да работя извънредно, да не ми харесва и да си трая не е опция, а работодателя няма как да знае че е проблем за мен.
Виж целия пост
# 13
На КТ може разчиташ само ако си държавен служител.

хахаха, ама вие сериозно ли Wink ако мислите, че има голяма разлика с частния сектор - няма.
в случая много зависи какви са хората. и аз оставах, даже съм ходила събота и неделя да работя преди децата. след това им казах, че нямам възможност. директорката ми леко се цупи на тръгващите в 5.30, но прекият ми шеф ме подкрепи изцяло и застана зад мен. та не ми дреме.
Виж целия пост
# 14
Случвало се е в 18 тепърва да тръгваме обратно за нашия град при положение, че сме до 17:30...... Имам ли законово основание да откажа пътуване в извънработно време или пък да искам да си ползвам тези часове?

Да, имате законово основание и можете да си потърсите правата - по-горе посочиха точния член от КТ.
Друг е въпросът дали работодателят може или иска да се съобрази с Вашето изискване.
Аз ръководя екип от търговски представители. 90% от работното им време е срещи с клиенти, като всеки от тях има и пътувания извън своя град. Да, налага се да се връщат по-късно. В тази професия няма как. Не върви да си на 70-100 км от града си, да ти е останал само още един (или два) обекта да посетиш, но да си тръгнеш в 16.15, за да си точно в 17.30 пред къщи. А има и клиенти, които директно искат срещата да е в 17, в края на работния им ден, когато им е по-спокойно. Което нас не ни устройва, но... ако искаме да работим с този клиент, отиваме тогава, когато може да ни приеме.
Решението, което ние сме избрали, е хората да имат възможност да си вършат свои ангажименти в работно време, да излизат понякога по-късно на работа и т.н. За майка с малко дете обаче това не е достатъчно добро решение.
Истината е, че (колкото и да не ни се иска) някои работни позиции стават крайно неподходящи след появата на децата. При нас например се налага да се работи и през някои уикенди. Всички конференции и форуми в бранша са в почивни дни. Както и срещите на екипа всяко тримесечие. Разбира се, плащаме на служителите извънредния труд според КТ, но на майките с малки деца приоритет им е личното време, а не допълнителното заплащане. Имала съм случаи да ми кажат: "аз имам право да не приема тази задача". Съобразявала съм се, когато мога, замествала съм колежки, но е имало и ситуации, в които не мога (две едновременни събития в различни градове). В крайна сметка колежките или намират кой да се грижи за децата, или се разделяме. Просто няма друг начин. Аз самата навремето съм минала през такъв избор - взех решение в полза на децата си, оставих работа, която (както тогава си мислех) беше работата на мечтите ми. Никога не съжалих за това. Сега зная, че тогава просто не съм мечтала достатъчно смело Blush
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия