Не понасям родителите си

  • 6 724
  • 78
# 45
А според мене опитва какво е да се пуши, да се лъже и да се краде. В тази възраст е нормално да опитват непозволените неща.

Момичета от класа на сина ми редовно си „пазаруваха” от близка до училището дрогерия. Интересното беше, че разполагат с пари, но тръпката да си откраднат беше по-силна. На служителите в магазина им писна, когато започнаха да се обзавеждат с преси за коса. Разтръбиха по медиите, мацките усетиха, че може да ги разкрият със записи от камерите, и се спряха. Говоря за дъщери на неслучайни хора. Сигурно нито една от тях не е била обичана достатъчно. Стига глезотии.
Виж целия пост
# 46
Докато се търси оправдание за всяка детска простотия в липсата на обич, винаги ще има пропаднали деца.
Една моя съученичка, от здраво семейство, родителите ѝ трепереха над нея, редовно крадеше от близкият супер, беше се забъркала и с разни наркомани.
Друга, също много глезена, на която се позволяваше всичко забременя на 15.
Други две, отново презадоволени, се напиха до несвяст в тоалетната на 12 и ги прибраха с линейка.
Аз самата пушех на 16 и майка ми изобщо не подозираше, ми не беше от липса на обич. Просто тийнеджърска простотия.  
Мога да изреждам примери до утре. Все още помня какво е да си на 16, не е било чак толкова отдавна. Само с любов и доверие няма да ѝ пресекат глупостите. Трябва твърда ръка, забрани, ограничения. И най-вече сериозен родителски авторитет, които обаче е трябвало вече да е изграден. Жал ми е за майка ѝ, явно е мека Мара и вече изпуска юздите. А дъщерята едни ден ще погледне назад и ще съжалява за глупостите, които е вършила .
Виж целия пост
# 47
Когато има твърда ръка, но няма разбиране, приемане, споделяне, това води до още по-силен бунт и разрушаване на отношенията. Не мисля, че в нейното сем-во има глезене. Само с майка, втори баща, тяхно дете, лашкана насам-натам, не виждам глезене. Това е объркало детето. Да, много деца опитват лошите неща на тази възраст, но дали ще залитнат трайно има значение колко почва за това има създадена в тях, а това се създава от сем-то. Децата приемат твърдата ръка, когато вече в тях има закотвено от малки, че са обичани и че родителите се грижат за тяхното добро, а не че са някакво бреме примерно. А отхвърлените деца ще търсят приемането другаде...
Виж целия пост
# 48
Scroll lock и вие намирате, че си е съвсем в реда на нещата родителят да ти смъкне кожата от бой, задето преди това той самият не те е възпитал по желания от него начин; т.е да те бие заради своя вина? Ми не зн какво да кажа.
Когато премине пубертета, улегнеш и ти се родят деца ще започнеш да ги понасяш. Написаното от теб е много емоционално и явно си в моментен на ефект към тях. Води си дневник и някой ден когато пораснеш го прочети и ще разбереш колко нелепи неща са те карали да изпитваш всичко това към тях. Сега си в период, в който доказваш независимост и сила, но те не ти мислят злото. Водиш война с грешния противник Stuck Out Tongue Winking Eye
Никаква война не води и никакви мускули не доказва, къде го видяхте изобщо това? Защото доколкото аз помня, авторката каза, че се старае като грешен дявол да покаже, че се е променила към добро и да бъде каквато те я искат (лоша идея според мен), но и това не е достатъчно. И пак това омаловажаване на непростимо родителско поведение. Те я искат еди си каква сега на момента и чакат да им падне от небето някак си ако може, ама хич не им иде в акълите, че това е била тяхна работа - с обич, приемане, подкрепа и уважение (Да, дори децата от най- нулева възраст имат нужда от уважение) да я възпитат в желаната от тях посока. Не случайно има такава (тибетска, ако не се лъжа) поговорка - Дай ми детето и аз ще ти дам човека. А когато ''възпитаваш'' едно дете, опитвайки се да го пречупиш, насила натиквайки го в руслото, в което искаш, като нищо може да стане още по-негативен ефект - един безволев, покорен и малодушен човек, който тепърва ще бъде мачкан и унижават в големия живот.
Някой спомена за уважението към родителите - ами това е двупосочна улица - как по дяволите се очаква ти реално да знаеш какво е това животно, когато досега никой не го е показвал към теб, щото уважението като всичко друго се възпитава, децата не се спускат на тоя свят научени...
Спирам, че нямам намерение да правя научен труд. Само в заключение ще кажа, че възпитанието на деца не е детска игра и не всеки става за такава огромна отговорност; а от друга страна, никое дете, ако имаше избор, не би избрало родители като тези на авторката.
Пропуснала съм да отговоря... извинете ☺
Като жена преминала през пубертета и имала сходни драми с родителите ми, си позволих да дам този коментар.
Препоръчвам Ви да прочетете малко информация за пубертета.
Децата в тази възраст се чувстват неоценени, дискриминирани, пренебрегнати и т.н.
Има и деца, които успяват да ”украсят” историята си, за да могат да се изтъкнат като жертви...
Пример е моето дете- „мама не ми дава да гледам телевизия, защото иска само тя да гледа”. Истината- в 23:00ч не е време за гледане на телевизия...
Съмнявам се, че родителите на това 16 годишно дете, което според мен е добре гледано, са лоши хора, които искат да изтезават смисъла на живота им. Родителите напътстват децата си и са длъжни да ги вкарват в правия път, когато се отклоняват от него.
Виж целия пост
# 49
Не знам хора ама мен нищо не беше в състояние да ме убеди, че не мога да изгледам второ дете. Нито колики, нито зъби, нито ангини и шарки, или пък въшки в градини, както и дроби и паралелипипети. Исках да имам още 1 дете. Пубертета на дъщеря ми ме отказа. Вярвате ли ми, че не ми се прибира вкъщи. След дългия работен ден на отговорен пост да слушам офкане, оплакване и тръшкане на врати. Амиииии....
Виж целия пост
# 50
Пубертетът е труден период за децата, по чисто физиологически и емоционални причини. Грешка е родителят да се поставя като център на света, когото детето в това особено за него време го дразни и му разваля спокойствието. Това е временно все пак, минава.

В случая освен пубертет, според мен има и дълбок семеен разрив, което се е отразило на девойката и не е ясно кой всъщност отговаря за нея, май много хора я възпитават, но по-скоро я лашкат от едно семейство в друго. Дано с майка си намерят начин да запазят някаква близост, не е приятно да остава с усещането, че майката е предпочела да си гледа новото семейство, за нейна сметка.
Виж целия пост
# 51
Много деца ходят при бабите си, децата на разведени родители обикновено посещават и бащите си. Никакъв семеен разрив не това, а едно нормално семейство.
Виж целия пост
# 52
Авторката може да не е глезена, но изказванията как близките не забелязват, че вече се старае да се държи нормално, не ми се връзват с благия характер, който демонстрира.

Нормалното затова е такова. Да не чака в замяна да ѝ отворят компот.
Виж целия пост
# 53
Искам да си го излея, така че...Не ги понасям!! На 16 години съм. Откакто съм се върнала от баща ми , се опитвам да се докажа, че не съм същото лайно каквото отидох, ама как се доказваш на човек, който ти няма доверие и реално не вижда, че се опитваш? Държат ме на каишка все още, не съм излизала от 2 месеца, а днес ме видяха с цигара... Бях на терасата, докато трябваше да гледам малкия ми брат, бях страшно изнервена и реших да запаля - не съм редовен пушач, напоследък много се карах с майка ми и доведения ми баща, не излизах, губех си и връзката с приятелите така... и вторият ми баща ме видя Simple Smile При което беше много бесен, просто мина покрай мен, каза че ще ме накара да я изям тая цигара (беше забравил нещо в апартамента и се върна да го вземе), а дори преди малко, когато говорихме, той сам каза, че до 24 годишна възраст е пушел... Не разбирам??? Казаха ми, че съм им едно огромно разочарование - тва беше първата стрела, втората стрела беше, когато майка ми напълно безсърдечно каза “ти си си същата от преди да отидеш при баща ти, нямаш никаква промяна”, а аз преди да отида крадях, лъжех, стоенето при баща ми беше най-трудният момент от живота без да имам връзка с майка ми.Страшно много се стараех  да забележи промяната, когато се върнах, адски много се старая да правя квото искат, ама го правя така че и аз и те да сме доволни, АМА ПАК НЕ Е ДОСТАТЪЧНО. След целия пищен скандал си отидох в стаята, при което на майка ми ѝ е любимо след като утихнат нещата - 20 мин след скандала, да дойде в стаята ми и да продължи да налива масло в огъня, при което аз почнах пак да ѝ говоря, бях плакала - нормално и тя чак ми се учуди и ми вика “за кво ревеш” Simple Smile) Накрая ми каза, че едва ли не се опитвала да ми помогне хаха... с какво? Като говори с втория ми баща да го убеждава, че не съм такова лайно принципно? Как ми помага, като при някой голям проблем ние не го решаваме като семейство, а те просто ме пращат при баба и дядо и после се очаква от самосебе си да се оправи? Втория ми баща се преструва, че му пука за мен, а реално му пука само за детенцето му, което майка ми му роди преди 2 години... Искам да се махна колкото се може по-скоро от тея хора, тва не е семейство, семействата не се оставят така при трудни моменти, тва е няква импровизация, а да не говорим, че такава ситуация вече се случва за пореден път. Току-що отново дойде в стаята ми за второ продължение на скандала, отново незнайно с каква цел влезна в стаята ми и започна да ми обсъжда ситуацията, накрая ѝ казах, че не е наред и излезна... и така накратно за взаимоотношенията ми със семейството Simple Smile
#родители #неразбирателство #мразяродителитеси #stressful




Благодаря за всички мнения, някои наистина ми помогнаха ❤ След няколко дена се връщам вкъщи при наще... В момента поддържам връзка с майка си, но си говорим само за работа - помагам ѝ с бизнеса, поддържам ѝ страницата, обогатявам я и т.н., а когато се опитам да отворя темата за взаимоотношенията ни, тя започва злобно, аз се извинявам (тя никога не се, аз правя първата крачка винаги) а тя ми казва “Няма какво да ми се извиняваш” или “С извинение нищо няма да промениш”, а как да променя като не съм при нея, за да види? Та... Реших да пиша и на втория ми баща, макар че си мисля, че не заслужава - разрових се в интернет и му пратих една поема, което намерих в един сайт. Доста е красива и тъжна едновременно, на английски език е и когато му я пратих той нищо не ми каза... Преди няколко дена дойде до баба и деде, където съм аз, за да вземе някакви материали и други неща и не си казахме и думичка, просто се спогледахме - не с лош поглед, но мнооого студен беше. Не знам какво да очаквам, когато се прибера 🤷🏻♀ Пратих на майка ми някои от нещата и съветите, които ми писахте тук и тя се ядоса... Не иска да си признае, че не е права — не пада по гръб никога.

#teenproblems #stessful #parents
Виж целия пост
# 54
Не иска да си признае, че не е права, защо е права. Не чакай да падне по гръб, не чакай извинения. Просто наведи глава и кажи "съжалявам, мамо, искам да започнем на чисто." И вече се старай да се промениш, обичай братчето си, обичай родителите си. Не кради, не лъжи и не пуши. С времето, когато се убедят, че наистина си се променила отношението им към теб ще се промени.
Виж целия пост
# 55
Не иска да си признае, че не е права, защо е права. Не чакай да падне по гръб, не чакай извинения. Просто наведи глава и кажи "съжалявам, мамо, искам да започнем на чисто." И вече се старай да се промениш, обичай братчето си, обичай родителите си. Не кради, не лъжи и не пуши. С времето, когато се убедят, че наистина си се променила отношението им към теб ще се промени.


Никога не съм чакала извинения, но понякога прекалява. Не винаги е права, никой не е винаги прав. Много хора са ѝ го казвали и на психолози сме ходили знаедно 😃 Не знам защо толкова държиш да се заяждаш с мен с всеки един коментар по темата... Аз чух достатъчно лоши неща, няма нужда да ми наливаш допълнително. Извинявала съм се точно по този начин, който ти казваш - не помага, тя не го приема. След това се опитвам да ѝ се доказвам, но тя пак не го приема, вижда го, ама го изкарва пак по лошия начин 🤷🏻♀ Обичам ги всичките, но не обичам да се държат така, при положение, че аз наистина се старая да им влизам в положение, да не правя драми... Мина 1 година вече от голямата ми издънка, когато бях съвсем друг човек, от тогава съм обиколила всички възможни психолози в област Пловдив и Пазарджик, дори и София и през цялото това време се опитвах да си градя ново доверие малко или много, но те пак... Просто не признават усилията ми, особено втория ми баща
Виж целия пост
# 56
Още две години и си пълнолетна, оставяш ги и се оправяш сама. Все ще издържиш дотогава. Постави си за цел да станеш независима.
Виж това с краденето, лъженето и другите неща, сама знаеш, че е кофти. Защо не остана при баща ти?


Баща ми... След раздялата с майка ми стана съвсем друг човек - студен, рядко изразява емоция. Пие хапчета за нерви, за успокоение, антидепресанти, а когато се опитаме да водим разговор - той просто се опитва да го прекрати по-бързо, отговаря ми с по една думичка само. Той живее с баба и дядо, заедно управляват 1 къща за гости и един ресторант, за това когато ходя при тате, ходя и при родителите му - другите ми баба и дядо, които изобщо не са приятни хора. Само за пари мислят, дори съм чувала от майка, че мамят, от хората също съм чувала за дядо ми лоши неща... Не знаят какво е да обичаш, явно и да бъдеш обичан, знам че са си изневерявали дузина пъти, накрая пак са оставали заедно, не защото се обичат, а заради бизнеса, но странното е, че баба и деде се разбират - баба върви по гъза на деде, свикнала е, доста често ходят на почивки заедно, не знам дали имитират щастие, но ако не ги познаваш, ще кажеш че са щастливи
Виж целия пост
# 57
От 2 месеца всички не сме излизали - извънредно положение му казват. За това и обстановката се изневя. Хубаво е да се огледаш около себе си и да видиш, че не само ти си изнервена.
  Майка ти също. От една страна ти няма доверие - а загубеното трудно се връща. От друга - опитва се да лавира между теб, съпруга си и две годишно дете. А това е доста изнервяща и напрягаща ситуация. Майка ти се пече жива на огън. Хубаво би било да се опиташ да я разбереш.
  Вярно, че и в теб бушуват хормони, чувства. Но за да те приемат като голяма е добре да се държиш като такава. Не разбрах - от колко време си се върнала при майка си?
  И нещо, което може и да не е приятно, но: да. Правим го. Казвам го като жена и майка. Когато се поуспокои ситуацията, се опитваме да обясним още веднъж какво искаме или как да не се повтори. Или просто от нерви имаме нужда още да говорим за случилото се.
Бъди малко по-търпелива. Твоите нерви са по-запазени. Дай време на майка си. 
 Вярвам, че да гледаш 2 годишно дете не е най-приятното за теб занимание и можеш да си прекарваш много по-приятно. Но в семейството си и помагаме. Така можеш да дадеш пример, че вече си голям и отговорен човек.


Това казах и аз на майка ми - че с който и човек да е затворена вкъщи за 2 месеца, накрая ще се изпокарат, особено с дъщеря си, с която по принцип едва крепят взаимоотношения, но тя отново не го прие и ми каза, че не съм права, без да се аргументира
Виж целия пост
# 58
Уви, не всички хора, които имат деца стават за родители и като те чета, май и твоите натам клонят. Как може да наричаш себе си най-големия боклук и да не казвам още какво, че и такъв ник да си измислиш?! Кой за Бога ти внуши на 16 години такива глупости? А това една майка да каже на детето си, че е най-голямото разочарование не знам как да коментирам, защото децата са отражение на родителите си - всяко заслужава сигурна и стабилна семейна среда, да се чувства обичано и подкрепяно, за да расте пълноценна и уверена личност. Оставам с впечатлението, че си расла в дисфункционално семейство и последствията не са закъснели - звучиш сякаш в душата ти е голяма каша, правиш впечатление на нещастна и объркана. Съжалявам много за това. Не мисля, че родителите ти ще се променят и не знам какво окуражително да ти кажа. Вероятно би било добре да поговориш с добър психолог (наистина добър) и да опиташ да намериш някак си някаква опора и център в живота си, но хич няма да ти е лесно, имаш възможно най-лошия старт. Преживяванията в детството ни правят това което сме и изковават характер, програмират ни какви ще бъдем в по-нататъшния си живот. За да промениш това ще има много работа и както вече са ти казали след 2 години ставаш пълнолетна, можеш да запишеш нещо да учиш (как се справяш в училище?), да се изнесеш и да си самостоятелна. Само се надявам да не залиташ по лоши компании и неподходящи мъже. Добре би било да опиташ да се съсредоточиш върху ученето и какво искаш да кандидатстваш, да обмислиш какво те влече, за да си ориентирана.
От разказа ти не стана ясно, но за какво е бил тоя скандал, дето споменаваш, за цигарата ли? Казваш преди да отидеш при баща ти - живяла си с него ли? Нямала си контакт тогава с майка си- защо? Какво значи, че преди да отидеш си била зле, пък после се очаква да си се оправила - би ли пояснила (ако желаеш).



Точно заради цигарата беше скандала, да. Родителите ми са заклети непушачи и наистина мразят цигарите. Аз съм в компания с пушачи, когато се прибирам често мириша на цигарен дим и често са се съмнявали в мен и сега, когато втория ми баща ме видя с цигара, все едно сама доказах, че пуша. Не ми вярват, че просто съм припалила.

Живях с баща ми миналото лято 2 месеца, бях скарана с майка ми и втория ми баща много жестоко, тогава мога да кажа, че пубертета ме тресеше най-жестоко, изобщо не ми пукаше за нищо, държах се много кофти с нашите и те ме изпратиха при баща ми. Нямах връзка с майка ми 8 дена плътно, дори ми изключиха картата на телефона, защото беше на тяхна сметка, една сутрин се събудих и видях, че картата ми е деактивирана - а се събудих с надеждата, че мама може да ми е звъняла. Тва бяха 8 дена, в които не съм спала, по цели нощи съм ревала, чела съм тук някакви истории за кофти взаимоотношения с родители, за да се успокоя малко или много, че има хора и с по-големи проблеми от моите. Накрая майка ми ми писа, ама не хубави неща - един голям роман, в който ме плюе... Ама за всякакви минали и минали неща, по най-лошия начин ги беше казала, аз не ѝ отговорих, тя ме остави без думи и след 2 дена ми написа “Обичам те, обади ми се” точно това ѝ бяха думите. Обадих ѝ се, разговаряхме... Започнах да посещавам психолози, шиацу терапевти, почнах по-често с медитациите... А вторият ми баща по това време със сигурност е бил много щастлив, че не съм била при тях, колкото и да не го казва. Той тотално ме беше отписал. Мога да дам и точен пример:
Имаме много семейни снимки в апартамента, от фотосесии и с малкото ми братче често ги разглеждат и вторият ми баща е показвал членовете на семейството “мама, тати, бате...” и кака (аз) я е пропуснал, все едно не я вижда 🙂
Това много ме заболя...
Не ми помогна седенето при баща ми, даже напротив, помогнаха ми психолозите, терапевтите, приятелите ми и особено bg mamma, много неща изчетох тук и в момента разсъждавам много по-добре от всякога, но пак явно не е достатъчна промяната за тях
Виж целия пост
# 59
Ами добре, изля го, сега успокои ли се малко поне?!
Ти си едно буйно, хапливо и интелигентно паленце, което иска повече от онова, което получаваме всички до момента.
Предвид потенциала ти - искрена си, четяща доста/ тоя правопис няма как да дойде свише/, енергична и темпераментна личност, интелигентна и умееща да разсъждава, то поседни малко /нали всичко изля/ и изслушай и нас по-големите.

Има отношения, които са неотменими завинаги. Майка ти винаги ще ти бъде майка и ще те обича, независимо какво правиш и какво ѝ се налага да казва понякога.
Това двегодишното след години може да е най-доброто ти приятелче, защото е лукс човек да има брат или сестра, на които да може да се облегне. Сигурно ти досажда, защото сега е мъничко, но пък те прегръща искрено и те обича. Несъмнено и ти го обичаш.

Няма идеални семейства, привидно някои може  да ти  изглеждат розово щастливи, но всяко  минава задължително през трудни моменти и всякакви ситуации са  възможни да изострят нервите вътре.
А ти имаш щастието да имаш родители, баба и дядо...не всички са такива късметлии.

Опитай да бъдеш малко по-разбираща, трудно е с тоя пубертет и хормони, разбирам те,  всеки понякога има нужда да изкрещи, но в това личи кой колко е силен. Да успееш да надвиеш себе си и да опиташ да погледнеш от друга гледна точка.
Опитай да тренираш нещо в къщи, тоя адреналин има нужда да бъде изразходен по някакъв начин, има много видео тренировки, ще останеш без дъх..
И не кради повече, че това изобщо не отива на една бъдеща дама! Чети, учи ...инвестирай в полезни дейности  , за да можеш да бъдеш след две години напълно самостоятелна и горда от себе си!



Много ти благодаря!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия