Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Моля за вашето мнение, "не ни трябваш вече"...

  • 1 932
  • 16
?
Виж целия пост
# 1
Детето вероятно е разстроено, че си се върнала на работа, и е на 4 години. Толкова са му уменията да изрази чувствата си на тази възраст. А ти какво оправдание имаш, че от най-малката глупост се засягаш и мислиш за шамари? Сериозно ли мислиш, че с игнориране и цупене ще постигнеш нещо? Направо ме е яд като чета такива неща. Игнорът не е метод за възпитание. Утре може да се ядоса и да каже, че не те обича повече и иска друга жена да му е майка, тогава какво ли ще последва.
Виж целия пост
# 2
Скрит текст:
Здравейте мамита....имам един малко различен въпрос, свързан със сина ми, който и на 4г. и 5м. Бяхме вкъщи заради това извънредно положение...и снощи бях за първи път на работа от един месец насам. Одеве малкия направи беля и аз му се карам и той ми вика: " ми ти не ни трябваш вече, ние с тати можем и без теб..." направо щях да му плесна 2 шамара....попитах го какво каза и той ъъъъ нищо мамо...казах му, че съм му сърдита и сега тука сам си говори и аз въобще не го отразявам
. Вие как бихте постъпили, ако чуете такова нещо и защо според вас говори такива неща?
Бих се засмяла, ако въобще такава глупост може да ме впечатли.
Сериозно ли си щяла да му плеснеш два шамара и се цупиш като 5-годишно?
Виж целия пост
# 3
Иди си в спалнята, вземи си една книжка и си почивай. Сам ще те потърси Simple Smile
Виж целия пост
# 4
От двамата ти си възрастния човек и трябва да реагираш адекватно. Да не би баща му на майтап да му е казал "аз съм тук, за какво ти е мама", ако малкият е плакал за теб, докато те е нямало и той затова да повтаря? Малките много буквално ги приемат нещата, а баща му може просто да е опитвал да го успокои.
Виж целия пост
# 5
Изглежда, че детето е нещо разстроено относно вас. Сега ви е обиден и сърдит. Затова ви е казало такива разстройващи думи.
Виж целия пост
# 6
Неговите думи не са непривични за възрастта, но твоята реакция и терзания са.
Виж целия пост
# 7
На тази възраст говорят и правят какво ли не. Надявам се не смяташ, че едно 4- годишно осъзнава въпросните изречени думи.
Виж целия пост
# 8
Като не му говориш, едва ли ще оправиш положението. Каква ти е целта с това мълчане?

Според мен, точно обратното - трябва благо и кротко да го предизвикаш на разговор и да си изкаже всичко, което има. А ти да му кажеш, че много го обичаш и сега си много тъжна заради това, което е казал.
Понякога, даже да не си му се скарала току що, детето може да ти каже някакви такива неща и да си го изкара на теб, защото примерно се е ударило или по друга причина, която го е разстроила. На 4-5 години дечицата са едни мили нежни душички и не заслужават да им се отказва разговор, каквото и да са направили. Говори с него до дупка, не го овиквай и "респектирай".

И да, казвано ми е подобно нещо - "не искам теб, искам тати" и съм правила, както ти казах.
Виж целия пост
# 9
А аз като малка всеки път, когато майка ми се е карала за нещо, съм молела баща ми да я изгони и да ми доведе друга, по-добра майка. И на въпроса коя точно, съм отговаряла: „Лили Иванова!“. Laughing
Виж целия пост
# 10
Не си го слагай на сърце. Децата са доста манипулативни, когато е с цел да изразят недоволство или да получат нещо. Много са сладки, милички, но все пак са хора и си изграждат всякакви стратегии, за да получат това, което искат или да "си върнат", когато нещо им бъде отказано или просто не стане на тяхната. Възрастните са същите, но са се научили да бъдат по-умели манипулатори.
Виж целия пост
# 11
Колкото повече внимание му обърнеш, толкова повече ще го прави. Така ще чувства, че владее ситуацията. Че той е "шефът". Така е поне при нас. Може и да го е чул някъде. Според мен е малък още, за да му се връзваш.
Виж целия пост
# 12
Спонтанно им идва на децата и го прилагат само към хора, за които знаят, че са важни. А кои са тези хора - майките. Затова го казват на тях. Или на други роднини, които душа дават. Не го казват на лелката в детската градина.
Виж целия пост
# 13
Неговите думи не са непривични за възрастта, но твоята реакция и терзания са.

Абсолютно!
Виж целия пост
# 14
Идентична ситуация онзи ден, уважаемият 5 годишен ( или както той сам се нарича - човекът на 5), ми иска нещо сладко. Обяснявам 100 пъти, че току що е ял и ще му стане лошо ако продължава, но той си знае неговото. Изнервя ме накрая и просто му казвам не може, а той се фръцна и ме пита: "Ти пък защо си се родила изобщо, само да ми забраняваш!" Опитах се да не се хиля на глас, щото от устата му звучи просто покъртително тая реплика, и му обясних, че не е хубаво да се говори така, че думите му могат да наранят или разстроят човек. Той се извини и замина да играе. Толкова, няма как да се сърдя на дете, което дори не осъзнава тежеста на думите си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия