Къде завършва препоръката и къде започва комисионната?

Не разбирам въпроса. Чудиш се колко струва препоръката на дадена фирма във форума и изобщо в интернет ли?
Много зависи за колко се оценяваш самата ти. На мен веднъж ми предложиха на ЛС 50 лв. за няколко поста.
Не ме обиди толкова сумата или самото предложение (пробваха се, ако стане), колкото изискването да ми дадат готов текст, който да пусна от свое име. Може да е ник, но все пак почти 15 години самата аз стоя зад него!
Още по-обидно е, че има хора, които се навиват на такива предложения. Дано не си от тях.

Не, не, съвсем различно нещо питам. Чудя се ако аз съм самонаета (например фризьорка) или фирма (например за дограма) и някой приятел/съществуващ клиент/колега ме препоръча на потенциален нов клиент, при какви условия бих дължала на препоръчващия комисионна. Това много грубо обяснено, но дано става ясно какво имам предвид.

А защо да дължиш комисионна? Ако препоръката е от приятел и нямате изрична уговорка за това, не виждам причина да дължиш. По-скоро услуга в бъдеще.

Ами защото ми се случи приятел да ме препоръча за извършването на услуга на частно на друго лице и после да си потърси процент от заплащането, което получих. По-скоро не да потърси директно, а да намекне красноречиво, че е очаквал да получи. Услугата беше написване на текст. Не сме имали договорки да ме промотира или нещо подобно, направил го е по свое усмотрение. Нарочно не разказвам подробности на този етап, защото искам да разбера безпристрастни мнения.

Аз лично никога не бих поискала процент за такова нещо. Също съм работила дълго време с препоръки. Понякога съм правила подарък, но когато е ставало въпрос за по-голяма поръчка. Веднъж моя приятелка ме помоли да дам нещо на мъжа й, който ми доведе клиент. Казах й, че ще му дам процент от поръчката (вече не помня колко, но беше доволен). Смятам, че е честно, ако имаш предварителна уговорка. А това, което прави приятелят ти е изнудване. Бих му казала, ако пак реши да ме препоръчва, да увеличи цената, за да има за неговият процент, в противен случай моята печалба се намалява. Ако пак настоява, бих му платила, но бих си променила отношението.

Да не се е пошегувал? Малко не го разбирам, ако е на сериозно, но може би защото нямам такива приятели/приятелки. Имала съм подобни случаи с преводи, препоръчвана съм от две приятелки и то неведнъж, но и намек не съм получила за проценти. Дори едната доста време, докато си оправя нещата, ми получаваше заплащането, уреждаше нещата с удържането на данъка и ми превеждаше остатъка. Но, знам ли, хора различни.....

Не, не беше шега определено.
В моята сфера на дейност хората често взимат странични проекти и редовно съм препоръчвала колеги, особено в свързани услуги, най-често превод и графичен дизайн, но не ми е хрумвало, че някой дължи на някого комисионна. Просто ако ме питат дали познавам добър графичен дизайнер или преводач например, веднага мога да назова имена и не очаквам нищо в замяна. Дори препоръчвам и хора, с които нямаме отношения извън работата, но съм доволна от професионализма им. Държа да съм коректна и ако се окаже, че действително дължа нещо на някого, бих си поела ангажимента. Интересува ме и казус 2 за случая с фирма, поради други причини.

Ако Вие бяхте помолила приятелят си и той с цената на какво ли не, против волята му Ви е осигурил съответният проект, да кажем, че му дължите нещо. В настоящата ситуация не ми изглежда коректно от негова страна. Разбира се, ако примерно Ви е осигурил работа за стотици хиляди, да кажем, че ще искате да му се отблагодарите, но едва ли става въпрос за такива суми  А има и нещо друго, не знам дали е съвсем удачно в случая, но нали се сещате в много фирми, когато препоръчаш човек, получаваш комисионна, но комисионната ти я дава фирмата, а не наетият да изпълнява съответната услуга, та я има гледната точка, че услугата не е за Вас, а за фирмата...

Странна ситуация. Намекнал ти е, че очаква нещо. Питай го тогава на колко оценява услугата, дай му парите и си имай едно на ум що за човек е.
Никога не бих взела пари от познат, ако съм го препоръчала на някого за определена работа. Ако човекът е читав, винаги ще намери начин да върне жеста след време.
По друг начин стоят нещата, ако той е посредник в някоя сделка  между теб и друг. Тогава като комисионер той също ще има определени задължения и сумата трябва да се уговори предварително или да бъде % от стойността на сделката.

Според мен би дължала комисион, ако сте се уговорили предварително. Пример с фризьорка, че го спомена, да кажем, че имаш приятел фотограф, който се занимава със сватбена фотография.
Вариант 1(честа практика): даваш му визитки и се договаряте да те препоръча на булките, които ще снима. Ако булка дойде от негова препоръка му даваш (предварително уговорен) процент от сватбената прическа.
Вариант 2(неприемлив за мен): Питат фотографа за препоръка за фризьор(без да имате някакви договорки да те препоръчва), той се сеща, че ти правиш прически и подмята името ти. После си прави устата и казва, че заради него си изкарала едни пари, дето частично му се полагат. Не е ок.
Договорка и приятелска услуга се различват от това, за какво предварително сте се разбрали с човека. Ако не сте се разбирали за пари е нормално да смяташ, че не дължиш такива.

Ще ми платя само ако си имам договорни отношения (писмени) с този приятел да ми търси клиенти за текстовете. 
Или ако поне беше казал предварително, колко ще иска от мен, преди да съм написала текста и преди да ме е препоръчал.  Може да се окаже, че ми е неизгодно да напиша този текст и да се откажа.

Понеже имаш причини да не даваш подробности, казусът ти не е ясен.
Дали правилно описвам: Някой се е нуждаел от написване на текст. Твой приятел те е препоръчал, написала си го, взела си парите и така. Ами виж сега, странно е след цялата работа да се преговаря. Първо са преговорите. Но пък от друга страна, ако той е имал "ексклузивен" достъп до този клиент, ти иначе не е имало как да разбереш за това, мисля, че му дължиш някаква благодарност, ако и колкото ти прецениш. След като е и "намекнал", аз бих му дала нещо разумно, за да ми намира пак клиенти.
Ние сме имали агенти, които са ни търсели клиенти и сме им давали 5 до 10% от печалбата. Въпрос на разговори, не на намеци.

За фирма - важи същото: първо се договаряте с Пешо да ти търси клиенти, колко ще му плащаш за намерен клиент и после той търси. Аз с такива хора се договарям, че до живот за всеки клиент, ако прави допълнителни поръчки, аз ще плащам на Пешо тези 5% или за колкото сме се договорили, и винаги съм го спазвала. Твоята дума трябва да има стойността на гербов печат, тоест да се знае, че казаното е неотменимо, освен ако не се предоговори с взаимно съгласие.

По принцип, договорът може да е и устен, законът го позволява, но ако е фирма, имай си договор и давай парите или срещу подпис, или по банков път (ако е по-сериозна сума).

Подробностите са следните:
Човек, който на него му е важен понеже може да му помогне за негов собствен проект, се е нуждаел от написване на текст. Моят приятел се сетил за мен и дал моите координати. После ми се обади да ми разкаже и каза, че би било хубаво ако с човекът Х се споразумеем за текста, понеже онзи му е важен по други параграфи. В този момент аз имах свободно време и реших, че ще свърша работата, ако Х приеме моите условия. Х ми се обади, аз му дадох цена и срок, като поисках да му направя и отстъпка поради това, че е човек на моя приятел (и понеже приятелят беше казал, че човекът му е важен). Х отказа категорично и пожела да си плати пълната цена, като накрая под претекст, че е останал много доволен ми даде и малък бонус.
Не след дълго с моя приятел се видяхме семейно на обяд в хубав ресторант, където накрая аз и мъжът ми платихме сметката за тяхното семейство (3-ма души), като на техния първоначален отказ настоях с мотива, че искам да ги почерпя за препоръката. Те приеха и си заминахме по живо по здраво. Недълго след това с него отново се видяхме и се разговорихме по работа и тогава той спомена недотам завоалирано, че е очаквал да получи процент. Мен това ме зачуди, защото аз искрено исках да свърша работата освен за собственото си благо и заради неговото поради аргументите, които той ми изтъкна за важността на човека Х. Неговото виждане беше, че е препоръчал мен, понеже знае, че работя качествено и в срок и ако се представя добре, това ще вдигне и неговите акции пред Х. Освен това, аз смятам, че върнах жеста чрез семейния обяд. Не на последно място, тук става въпрос за еднократно написване на текст и без да изпадам в подробности за сумата, ако му дам и процент (да кажем 20-30 %?), реално от възнаграждението остава много малко за мен.
Може би нямаше да се чувствам толкова странно, ако беше казал на обяда, че предпочита да получи пари като жест в отговор на препоръката. Тогава щеше да има някакъв бизнес смисъл и за мен.
Нарочно не обясних в детайли в началото, защото ме интересуват отговорите ви не само за конкретната ситуация, но и за по принцип. Искам да съм си коректна с хората, но и да знам ясно дали и какво очакват, за да знам за себе си има ли смисъл да поемам дадена поръчка. Аз, както казах, препоръчвам на воля хора, от които съм доволна и не смятам, че някой нещо ми дължи, освен може би колегиално отношение и евентуално ако някога на мен ми притрябва препоръка. За мен е все едно приятелка да ме пита дали мога да ѝ препоръчам фризьор например, аз да ѝ дам координатите на моя и после да чакам % от него.

И аз пиша, ама досега не ми се е случвало такова нещо. Или преди 15 г бях дала един превод на баща ми, а той ми даде част от парите. Ама ми е баща, а аз бях по майчинство и т.н.
В края на краищата ти си си свършила работата, че и си почерпила. Чиста си. Оня нещо се опитва да играе цигански номера.
Аз 100 пъти съм препоръчвала езикови школи. Нищо не чакам.