Както казах разделихме се, но ми закъсня и 4 теста се оказаха положителни. Преди раздялата правихме опити. Когато му съобщих беше категоричен, че не се получава между нас, не съм виждала през неговите очи и не се отказва от бебето, иска го, но се отказва от мен. За да не израсне само детето, по-добре е на никой да не казваме и единственото най-добро решение в ситуацията било аборт. Той си поемал отговорността финансова, да ходи с мен по лекари. Аз му казах защо да не казваме на нашите, че да не разберат какъв боклук ли си и той буквално изтрещя. Аз съм била най-големия боклук, щял да ми счупи краката, кой изрод мен е родил, аз съм единствената жена, която го изкарвала извън равновесие. Няколко пъти каза, че ще спре колата и ще ми счупи краката, затова аз не казах нищо, за да мога да се прибера и да не го предизвиквам.
Иначе преди тази случка той много искаше дете и държеше да правим опити, не съм го насилвала аз. Моля без хейт, получих подкрепа от приятели, но всеки ми даде различен съвет. Той не може да ме задължи да го махна или да не казвам на никой, без него да го гледам, а други приятели бяха категорични, че това не е добре за мен. Аз дори не знам дали да кажа на моите родители, защото моя баща ще избухне да ме защити, ще каже на техните и ще стане голяма драма. Аз не бих се занимавала да им казвам, нямам сили, не знам тоя как ще реагира и те също. Просто ме дразни, че ще излезе без възмездие ситуацията, Някой ако има гледна точка или съвет ще бъда благодарна как точно да постъпя. Иначе утре ми предстои преглед при генеколог.