Дъщеря ми не иска да учи, как да постъпя?

  • 21 993
  • 384
# 360
Мамин акъл означава без оглед интересите и уменията на детето да се натиска някъде само защото е престижно, или мама не се е реализирала там. И защото го смятат за толкова смотано, че не може ссмо на 13 да знае какво иска. Ако щеш вярвай, но на приятелка детето изучава японски заради мангата. Само започна, учи и рисува. Наред с другото си учене.
   С дъщеря ми говорим за професии много преди 7ми клас. Миналата година им раздадоха проспекти от всяко училище, имаха срещи с учителите. Седнхаме и отново по-обстойно поговорихме. Тя каза, че не знае дали иска или не да следва след средното. Нормално, не е задължително. Казах и, че тогава е подходяща ПГ, нещо, което ще може да се работи и със средно образование, а ако реши, винаги може да продължи нагоре. С това или друго, но близко. Също така съобразих, че не обича да е под "чатала" на някой, не признава авторитети само ЗАЩОТО ТАКА.  Спори и си отстоява правата от малка. Стигнахме до извод 2 - да е нещо, което ще може да разработи и сама като частен бизнес. Така ограничихме още малко нещата. И стигнахме до туризма, защото няма много възможности в Разград. Нищо сложно, просто отчетох нейните способности, характер и желания. Ако каже, че ѝ стига 12ти клас, ок, имаш основа, можеш да работиш. Ако реши, че иска да следва, пак има някаква отправна точка. Ако иска, ще продължи с Туризъм, ако иска, нещо друго. Сигурно можеше да влезе и в ЕГ и МГ, но там ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА да учи висше, иначе нищо не излиза, няма образование все едно. Затова и не натисках за математиката. Пак казвам - нищо сложно, няма натиск, познаваш си детето, заедно, съобразявайки се се нея стигнахме до това. Никъде никакви врати не са затворени, всичко е пред нея, ако ИМА ЖЕЛАНИЕ.
Виж целия пост
# 361
Децата порастват с всяка изминала година.
В 7 клас може да не знае какво точно иска.
Обаче след 11клас да реши,че иска да учи в университет .
На някои даже и по-късно им идва желанието.

И родителят,като вижда,че детето има способности ,но е неориентирано или пък просто го мързи,нормално е да го побутне малко,да го насочи...
Виж целия пост
# 362
разбирам те, но не мога да разбера защо непременно се говори за двете крайности - ако детето послуша родителите, значи задоволява нечии чужди амбиции и без оглед на уменията, а ако настоява на своето, то непременно ще е ок и има трезва преценка. Ами, на 13 повечето нямат трезва преценка. И като  казах за аниметата и източните езици, нещо подобно имаше и при нас за един кратък период от време, някъде през първия срок на седми клас. Тогава казах къде може да ги учи, има време, но дали ще излезе добра комбинация за по-нататък, дали е емоционално искане. Дори предложих, че ако изкара бал, който му осигурява някоя от топ-гимназиите, запише се там с друг език, а после все още иска да учи източни езици, обещавам, че ще намеря най-добрите учители в София по тези езици и ще му осигуря колкото иска частни часове по този език. Обаче това трая до момента, в който излязоха оценките от изпитите, плюс изпитите от НПМГ. Тогава душевната драма беше между СМГ, физика в НПМГ и НЕГ. Накрая избра НЕГ. После сме си говорили, и сега е ставало въпрос за източните езици и реакцията е от типа "на толкова години колко акъл да искаш от мен, добре, че не си ме послушала". За мен като родител е по-малка беда да чуя "защо те послушах", отколкото "защо не те послушах".
Не е задължително да учи висше, то за висшето не карат насила. Обаче една добра общообразователна подготовка и висока диплома продължава да бъде добър капитал за бъдещи цели. Примерно, както тази година се оказа, че СУ класират по диплома. Беше супер възможност за хора, които едва ли биха се юрнали да учат за кандидат-студентски изпит по български или история, но искат да учат някоя от специалностите с тези изпити. С шестици от матурите навремето и оценките по балообразуващите предмети, такива хора си осигуриха влизане в желаната специалност. Ако нямаха високи дипломи, щяха да видят СУ без изпит през крив макарон. Добрата гимназия и високата диплома са като златото - уж изглеждат предвзети, обаче нито вода искат, нито хляб, а когато ти трябва винаги вършат работа.
Виж целия пост
# 363
   Вени: Пак изхождаш от идеята, че детето е някакво неориентирано същество, което няма представа от нищо. Не е така, разберете го. Може да дават вид на идиотчета, но са доста наясно с много неща, които големите "услужливо" не виждат. Ако на 13 чака някой да му каже къде го бива, загубена работа е.
   Какво стана с общата култура и ЩОМ ГО ИМА В УЧЕБНИКА - НУЖНО Е?
Виж целия пост
# 364
на 13 не знаят къде ги бива. То и на 23 някои не знаят, та на 33 си разбират къде ги бива, някои и цял живот не го разбират. Затова са родителите, да вземат отношение, да насочат, да кажат.
Да, щом го има в учебника - нужно е, най-малкото за висока диплома е нужно. А някои неща, които уж изглеждат ненужни ,на стари години човек се сеща, че са нужни.
Виж целия пост
# 365
Децата на 13 години не са достатъчно зрели,за да имат реална преценка.Това не значи,че са идиотчета .


За общата култура-да,много е важна.
Колкото повече знания има детето,толкова по-добре.
Виж целия пост
# 366
Съгласна съм с Авндариел, че не трябва да има ранно профилиране, защото това ще създаде неравенство. В българското средно образование имаше едно добро нещо и сега искат да го премахнат - възможността да следваш всичко без оглед на завършеното училище.

Тея, зелената еуглена има "око" -  светлочувствително петно.  И може да се храни като растение и като животно.
Виж целия пост
# 367
Здравейте!Имам проблем с детето ми.В момента е в 11-ти клас и се чуди с какво да се занимава в бъдеще,тъй като не може да намери своето.В момента учи в гимназията за строителство и архитектура в града ни,но осъзна,че това не е нейното.Преди няколко години се сблъскахме с проблеми като депресия и тормоз от съученици и сега детето ми е доста несигурно в себе,въпреки че ходихме по психолози и терапевти.От 1 година се чуди с какво да се занимава и водим разговори всеки ден,че всичко е наред и че пак ще я обичам дори и да е с едно средно,но тя иска да продължи и да учи напред в университет.Искам да й помогна много да намери своето.Майки,очаквам вашите съвети  за това как да помогна на детето си да се чувства сигурно в уменията и знанията си и да й помогна да продължи напред и да има успешно бъдеще.
Виж целия пост
# 368
mama.mia76, завършила съм елитна езикова гимназия, в която на времето не се влизаше лесно, а влезеш ли веднъж, ти съдираха гърба от учене. Имахме хора в класа, които едва минаваха от клас в клас. Тези хора бяха подлагани на множество унижения и подигравки от страна на учители и ученици/други бяха времената за съжаление/. Като завършихме и направихме първата сбирка на класа - изненада, оказа се, че точно тези хора се бяха справили най-добре професионално в реалния живот. Едно от момчетата, което даже не знам как завърши, смятахме го за най-големия глупак на света, завърши дентална медицина в UK. Затова сега се опитвам да обясня на дъщеря ми, че е неправилно да съди за останалите по техния успех в училище.
Обясни на дъщеря си, че много често успехът в гимназията не е мерило и гаранция за успех в живота. Също така успехът в кариерата не гарантира щастие. Познавам много хора, които са успешни, но нещастни. Аз лично нямам против детето ми да бъде щастливо работейки в някоя сфера, з която не се изисква висше образование. На света са нужни и продавачи, и работници във фабрика, и фризьори, и маникюристи, и сервитьори - вади ли си хляба с честен труд, лошо няма.
Ако имате познати, които работят в различни сфери, може да я вземат да прекара 1-2 дни за по няколко часа на тяхното работно място, за да добие представа какво би й било интересно и приятно да работи, съответно да учи. В много чужди страни това е част от обучението в последните години в гимназията - стаж и опит. Обикаляш в различни фирми, наблюдаваш и си избираш професия. Малко са тийнейджърите, които действително знаят какво искат да правят след като завършат. Освен това всяка година има толкова нови специалности и професии, които се отварят в университетите, че то се иска проучване, за да си в час и с тях.
Виж целия пост
# 369
А вие какво сте готови да поемете като родители във връзка с евентуална специалност и обучение - къде да учи - България, чужбина, в родния град или на друго място, редовно или задочно и т.н.? Ще я издържате ли, кой ще плаща таксите? Това са все параметри, които трябва да очертаете в семейството.
Виж целия пост
# 370
А вие какво сте готови да поемете като родители във връзка с евентуална специалност и обучение - къде да учи - България, чужбина, в родния град или на друго място, редовно или задочно и т.н.? Ще я издържате ли, кой ще плаща таксите? Това са все параметри, които трябва да очертаете в семейството.

Бих направила всичко за дъщеря си,тъй като имаме средствата и бих направила всичко за да се почувства добре.За в момента,от разговорите,които сме водили,това което разбра х е че тя иска да продължи обучението си в България и то редовно.Миналото лято дъщеря ми започна работа в близкият магазин до домът ни и за в момента няма нужда от нас за джобни и да плати шофьорските си курсове.Но в това не е въпроса.Въпросът е в това как да й помогна да намери своето собствено нещо,което ще обича да работи в бъдеще.За в момента,нещата в които я бива са:изобразителни изкуства,кулинария,писане на истории в един сайт(за който ми говори постоянно) и огромно въображение върху някаква тема и рационално мислене.
Виж целия пост
# 371
Ами нещо приложно - някакъв компютърен/ дизайн.
Виж целия пост
# 372
Ако не става емоционално да вземе решение, то карайте по метода на изключването - това не го искам, това не става, това горе-долу, това ми харесва, това много ми харесва.
Виж целия пост
# 373
Ами нещо приложно - някакъв компютърен/ дизайн.

В Националната художествена академия има специалност "индустриален дизайн", която за мен освен че е интересна, е и много практична. Другата специалност, която аз харесвам е "печатна графика" - на фона на толкова много печатна реклама около нас, има малко професионалисти.
Добре е да проучите хубаво какво се предлага в униветситетите, в които иска да кандидатства. Някои университети преди организираха дни на отворени врати. Сега с тази Корона, не знам дали ги има...
В днешно време има много източници на информация, включително и теми във форуми за различните специалности, така пе няма да е трудно да се ориентира. По мое време разполагахме само с един справочник. Grinning
Виж целия пост
# 374
Записвам се и ще се върна да чета.

Дъщеря ми е на 10г, първа година в гимназия (при нас системата е друга).
Четирите години в основното беше любимка на учителките, но нямаше натоварване откъм учебен материал и изисквания.
Още първите седмици в гиманзията се провали и по немски и по математика. Изобщо не желае да учи, цял ден се размотава.
 Постоянно говоря, обяснявам, умолявам и в крайна сметка избухвам и й крещя, обещава от утре да учи и така всеки ден, отново и отново.  Някои дни я оставям да видя какво ще прави, ако не я подсещам да учи.... Виси на тв, телефон и пак се размотава.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия