Да знаеш език е богатство

Когато един език не се ползва, много бързо избледнява. Миналата година можех да пиша литература на английски, а сега всички синоними и интересни думички са ми избягали.

Тъй като имам представа от учене и владеене на езици, ми е малко несериозно някой да изброява смело повече от 2 -3 езика. Ако, да кажем, е израснал в двуезична среда, научил още един-два в училище на почти еднакво ниво, да приемем, че има знания по 4 езика. Но само при положение, че и 4те езика се ползват активно.  В такъв случай винаги питам, на какво ниво е писмения, на какво - говоримия. Винаги един или два са водещи.

Напълно подкрепям. Малко са хората, които владеят перфектно даден език. В училище език почти не може да се научи качествено, с изключение на езиковите гимназии. И дори и там не всички го научават. През последните години съм срещала доста хора, които завършват Руска гимназия, а не могат да говорят руски. Ако езикът пък е учен като втори език, още по–малък е шансът да се научи добре. При един–два часа седмично няма как да стане. Освен това при много хора я има психологическата бариера, не могат да си обърнат езика да говорят или ги е срам, че правят грешки. По–лесно се учи ако живееш в дадената държава и пак не е гаранция. Може би в университета филологиите го научават качествено.
Аз владея много добре руски, но никога не съм посмяла да кажа, че е перфектно, защото не е. Учила съм немски в университета, като след това продължих сама да се опитвам да науча повече. Не съм имала проблеми в общуването навън с немски, но смятам, че ми е А1. Английски се опитвам да уча сама, никога не съм го учила в училище или университета, децата ми се смеят на произношението, но се справям, когато се наложи. Въпреки това, не смятам, че владея езика. Учила съм и френски – като втори език в езикова гимназия. Но оттогава мина много време, не е имало с кого да говоря, много неща съм забравила. Разбирам и малко турски и малко испански, но много малко, примерно колкото да си поискам хляб и да намеря тоалетната или да не се загубя. Това за мен не е владеене на езика, а справяне със ситуацията. Към края на месеца приключвам едни спешни задачи и смятам да се захващам пак с немския. Един език се забравя когато няма с кого да го говориш.

Междудругото сега с онлайн обучението, мъжът ми(английски майчин език) има възможност да слуша учителката по английски, едва разпозна, че говори английски. Да не говорим, че и аз няколко пъти съм я хващала в грешен превод на думи.

Съгласен съм с последните постове, трудно ми е да кажа че владея дори българския (въпреки че по причина на това че съм живял на различни места в България, а и покрай факта че моите родители и роднини са от съвсем различни краища и диалектни групи съответно ) разбирам няколко наши диалекта (да добавя че запомням много лесно чужди думи, за сметка на цифрите - например знам наизуст само един номер на автомобил (старият ни когато бях дете) и всичко на всичко 2-а (два) телефонни номера ...но пък помня сума ти латински от университета /тоест отпреди 25 г. някъде/
Да добавя че когато бях в Чехия съм живял на около десетина места, и понякога диалектите говорени там имаха отчетлива разлика (почти както са чешкия и словашкия, макар да са много близки езици)

Английски и френски - отлично. С френска филология съм.
Италиански и руски - бива, учила съм ги по 2 години, разбирам текстове, трудно ми е да говоря, но ако се наложи, ще ги проговоря
Фински съм учила 2 години - никакъв шанс да го проговоря, но много ми харесва как звучи, помня отделни думи
Китайски и немски съм учила съвсем малко, от немския помня думи, от китайския нищо :D
Чудя се дали да не се запиша на един курс по немски от есента, обаче да мъкна детето на уроци, че и себе си да мъкна, май много ще ми дойде. Пък ми се учи език...

И аз не бих се осмелила да твърдя, че говоря някой език перфектно. Живея от близо 9 години в Германия и следването ми беше изцяло тук и на немски, така че нивото ми се покачи драстично в сравнение с началото, но въпреки това все още допускам граматически грешки. Вярно, много по-малко отпреди, но все пак. Покрай това, че имам приятели американци, както и всичките изгледани филми, изслушана музика и изчетени книги и научни статии на английски (литературата за магистърската ми работа беше само на английски) английският ми също е на много високо ниво, но отново не бих се осмелила да кажа, че е перфектен. Винаги има мегдан за подобрение.

И на мен ми се учи език! Италианският ми е слабост още от училище, а и имам усещането, че покрай френския ще мога по-лесно да напредна заради общи/подобни думи. За момента нямам за съжаление възможност да отида на курс, но може би като си намеря работа ще стигна и до там.

Имаше такава тема преди години. Масово всички бяха полиглоти и лингвисти
Ползвам ежедневно освен български, още немски, английски и сърбо-хърватски. Перфектни не са, ниво B2-C1.
Навремето бях добра с руския, но тъй като не го ползвам доста съм го забравила.
Смятам да понауча испански и италиански (учила съм ги малко, както и френски).
Наистина езиците са голямо богатство.

С английски, испански и руски можеш да се разбереш с всеки в двете Америки, Австралия, половин Азия и половин Европа.

Дъщеря ми е с почти перфектен английски и добър руски, малко немски и италиански, единствената държава, където е имала проблем с комуникацията е Франция, добре, че приятелят и говори френски, та са се оправяли. Но примерно в Италия и Испания много хора не говорят английски, а и да го говорят, то е с такова произношение, че почти нищо не им се разбира.

Аз съм лингвист и си знам нивата. Но няма да ги пиша. Да, форумът е несериозен. Не съм на тест. Пък и на тест не излиза истинското владеене.

Нещата са относителни, дори ако се справяш много добре на тестове и упражнения това не значи че ще се оправиш добре в съответната държава, например аз във Виена разбирах добре надписите, но диалекта който говореха беше много далеч от класическия немски; в Чехия  с украинци (а и с други) се оправях с руския, до степен като ме запитваха нещо докато съм задрямал отговарях на руски и то правилно, но бъркам падежи и окончания, а и във форумите които изобилстват от жаргон, неправилен диалект или просто някакви идиоми, ми е трудно - например разбирам смисъла но какво значи точно/буквално, не.
Докато помагах на една ученичка с домашните трябваше да превеждам уроци по френски и се справих за отличен ( беше добре и смислово ) въпреки че не съм учил никога самия език, но много ми помогнаха знанията от всякакви други езици, а и просто имам някаква дарба за това - по принцип където се изисква работа с текст съм много добър, но във разговор със хора за които езика е майчин ( и използват голямо количество жаргонни и диалектни думи / това все пак са обикновени хора а не професори по литература/, гълтат букви и самите те говорят неправилно като цяло, ми е доста трудно (изключая руския)

Руски,немски и английски.
Уча гръцки.

Това с диалектите е кошмар. Аз смятам, а и от опит го знам, че владея много добре чешки. Дори съм превеждала от него преди години, но той има много диалекти и при една обиколка на страната преди няколко години се видях в чудо. Двете неща смятам, че са несравними. Все едно някой да говори добре български и да твърдим, че не го знае, понеже има трудности при разговор с банскалии или не разбира какво му говорят по селата в Родопите, Северна България или из Пирин. Преди 2 г. в едно село в Родопите буквално ми трябваше преводач, за да се разбера на чист български с едно мило българско семейство, на което гостувахме неочаквано по време на една лятна буря.

Английски и италиански - отлично. Руски на ниво B2.