Екопътеки и всякакви приятни разходки- тема 2

Според мен Вихрен, макар че като ние ходихме минахме и през Кончето и после се качвахме по по-трудния маршрут, а слизането беше по по-лесния. До Райското ходихме преди години, не помня за нас да е бил тежък, но пък е много часове самото ходене.

Е, и аз мисля, че Вихрен, разбира се. Аз съм го качвала само от Казаните (уж трудния), но де факто е по-лесен, защото не се ходи по онзи гаден сипей от другата страна. Райското пръскало си е ходене, но все пак си е в гора, има денивелация и е по-дълго, но не е връх.
Сиси Кончето, ако сте го минали два пъти, браво. Психика си иска там.

Аз не минах Кончето, беше ме страх, но някои от групата го минаха и после продължиха към Вихрен като минаха през Кутело. За мен си беше първо такова планинско изживяване, така че  сякаш е нормално. Аз много се притеснявах да не закъсам някъде по пътя и да трябва да се връщаме с приятеля ми и да не се качваме до Вихрен, т.е. и него да лиша от това изживяване, но в крайна сметка успях. Нямам подготовка, не знаех точно какво ме очаква, четях разни разкази и пътеписи и преходът изглеждаше много страшен, но реално не беше така. След това исках още такива приключения.

Писахте за ремонт на пътя Мездра - Ботевград... Това включва ли паметника на дядо Йоцо ? Планирам пътуване към района....

На мен пък Райското ми беше по-изморително от Вихрен. Мноогоо дълго връщане...Има и изкачване  и в двете посоки, никак не е равно. Вихрен ми се видя по-лесен от страшната страна. Но там не препоръчвам с деца. Освен това се коментираше в началото на лятото, че въжетата са опасни и не добре сложени, и да не се разчита напълно на тях.
Иначе и двата  маршрута са супер. Бих направила Вихрен сега, а на пролет Райското.

Аз доколкото знам, паметникът е в района на искърското дефиле, а ремонтът е на пътя Ботевгард-Мездра, който остава в друга посока. Т.е отговорът, поне според мен, е не.

И аз да споделя няколко интересни места, на които бяхме това лято.
1. Пътека от яз. Доспат до Сърница до Стената. Не се заблуждавайте, това не е язовирна стена, а скала над язовира, от която има панорамна гледка към язовира и Сърница. На картата има показана маркировка, но в действителност няма такава.
Разстоянието е 3-4 км в едната посока, денивалацията - 340 м. Качва се за един-два часа в зависимост от темпото и почивките.
Пътеката тръгва от пътя от Сърница за курортната зона на брега на язовира, малко след като се мине мостчето. Има табела Стената. Ако застанете с гръб към язовира, тръгвате по пътеката, която е от ляво. В дясно има черен път, който също стига там, но заобикаля много.



В началото пътеката е стръмна и повечето време на открито. След това се влиза първо в иглолистна, после в букова гора и се върви по черен път почти по равно. Малко преди крайната точка в буковата гора отляво има чешма с вкусна студена вода.
Горе има навес с маси и пейки, под тях огнище. А на ръба гордо се вее българското знаме.







2. Южното Черноморие - пътеката от Беглик таш до Маслен нос. ВАЖНО - носете си вода и задължително шапка!
Пътят е от Приморско, покрай плажа на Перла. Има кафяви табели. До бариерата на малко над км от Беглик таш пътят е тесен, но прясно асфалтиран. Септември бариерата не работеше и с всякаква кола по лек черен път се стига до будката на входа. Има такса от 2 лв., дават листче с описание на камъните на тракийското светилище. На Бегликташ е лудница дори и в края на сезона.
Но интересното започва от там. Има две пътеки от поляната, пред които има информационни табели.



Ние успяхме да стигнем само до Маслен нос. Пътеката е лека, с малка денивалация. Първоначално е пътека през гората.



По някое време се показва и морето.



После се излиза на черен път, който се разклонява и има информационна табела за защитената местност (почти на същото място излиза и един по-стръмен черен път, който е от Перла, внимавайте на връщане да не тръгнете по него).



Тръгвате по дясната отбивка и след малко се стига почти до Маслен нос (самият нос е недостъпен заради военно подделение, до което е и фарът, който може да се види само от далеко). Долу има кей и малко плажче, както и красива гледка на юг.



От тук започва най-красивата част от разходката, но трябва да знаете от къде да минете. От дясно има малко параклисче Св. Никола



Срещу параклисчето е база на Института по океанология към БАН.



Между неговата ограда и съседна друга ограда има пътечка, която върви на север. Тръгвате по нея и след малко стигате до брега на север от носа. Морето е ниско под вас, прорязало е малки фиордчета в скалите и гледките са уникални. Вижда се дори и носа на Шаблана север.



 











Стига се до дървени маси и пейки, от които добре се вижда крайбрежието чак до Шабла.



След това се излиза отново на черен път. Продължавате вдясно по него до края му. Има още интересни гледки.



Пътят свършва и се връщате по него обратно, докато стигнете табелата за защитената местност. Тогава внимавате да влезнете в гората, не трябва да продължавате по спускащ се надолу черен път. Отново приятна разходка в гората и стигате до Беглик таш.

Да допълня Недоволна, че при фиордите има тюленова пещера, има и табела за нея.

Друга приятна пътека, която тръгва от Беклик таш е към залива света Параскева. Тръгва се в ляво след бариерата и по пътя има също доста скални образувания.







Преходът е приятен и за около час се стига до плажа в залива. Зад него е бил параклиса и има икона на света Параскева

Планирам малка разходка до Копривщица за няколко дни - има ли интересни места и  еко пътеки за разходки в района ?

Има ли много лесна еко пътека с минимални трудности около София?

Здравейте, има ли някой, който да предложи място за разходки около Бургас? 🙂

Не е еко пътека, но ми се струва, че разходка в района на Кремиковския манастир е подходяща.

В Банкя, алея на Здравето, лесна е и може да минете само част от нея и да се върнете, а и въздуха и чудесен.

И бистрица-железница си е изцяло равна.

Някой качвал ли се е от Рибарица до хижа Ехо ? Търся инфо за маршрута.