Здравейте! С огромно удоволствие се включвам в инициативата #ПътувайИСподеляй.
Обичам да пътувам и да откривам нови места, но тъй като последните месеци повечето дестинации не бяха възможни, реших да преоткрия по-близките до мен местенца.
В първия си пътепис искам да разкажа за Кремиковския рудник, който се оказа една изненадващо интересна дестинация. От няколко години мястото е безстопанствено и природата малко по малко е завзела някогашните пътища на тежки камиони и машини.
В един хубав съботен ден с мъжа ми запалихме колата и потеглихме натам. Намира се само на 30тина минути път от центъра на София и още с приближаването на мястото, започнахме да забелязваме редиците изоставени и неизползвани сгради, погълнати от весели дръвчета, храсти, мъх и цветя. Полуизтрити надписи напомняха за някогашното предназначение на сградите и ни караха да си представяме какво ли е било когато са били изпълнени с шум от машини, глъчка и светлини. Всичко беше някак красиво, покрито със зеленина и неведнъж спирахме за да погледнем подробно някое по-интересно местенце.
Спряхме колата и се запътихме към рудника. След около 2 минути ходене, пред очите ни се откри прекрасна гледка.
Етажите на рудника бяха покрити със зеленина, като стълби, водещи към кристално-синьото езеро. В далечината се виждаха полянки и прекрасното жълто на поле от рапица. Виждаше се планината, а от дясно, точно под нея - самата София. Беше достатъчно близо за да се различат някои от сградите и достатъчно далече за да може нищо от динамиката на големия град да наруши спокойствието на това място.
Прелитаха лястовички и други птици, а в езерото плуваха патенца. Далече, от другата страна, група рибари търпеливо чакаха потръпването на въдиците си. Над всичко това, множество облаци бавно се влачеха по небето.
Представяхме си че ще бъде интересно, но въобще не очаквахме да е толкова красиво.
Дори не искахме да търсим друго място. Опънахме одеалце и седнахме да се любуваме на гледката. Около нас имаше прекрасни, малки тревички, преливащи от зелено в розово.
Прекарахме доста време, загледани в тези красоти. Недалеч имаше стадо крави и техните звуци, примесени с песните на птиците и жуженето на насекомите ни пренесоха в някакво друго време.
Решихме да слезем до водата. Възможно е да се слезе и пеша и да се заобиколи с кола. По пътя още по-ясно видяхме колко ярък е цветът на почвата наоколо, остатък от отдавна забравената дейност наоколо.
Наближавайки езерото, започнахме да виждаме множество остатъци от черупчести, деликатес за местните птици.
Имаше всякакви гущерчета, които шумоляха из храстите и най-различни малки цветенца се подаваха между камъчета и дръвчета.
Стигнахме до самото езеро. Гледката отдолу беше не по-малко интересна от тази, на която се любувахме до сега.
Прибрахме се заредени и отпочинали, с един хубав спомен от това място. Със сигурност ще го посетим отново.
Знаехте ли за това място? Чували ли сте за други изоставени рудници, които могат да се посетят? Харесват ли ви дестинации, които преди са били с индустриално предназначение?
Полезна информация:
-Намира се на 30 мин път с кола от центъра на София / Възможно е да се стигне и с автобус до Кремиковци
-Може да бъде посетено по всяко време на годината
-Подходящо е за пикник, излет и кратка разходка
-Кремиковският манастир се намира само на 8мин с кола от рудника
Приятно прекарване на едно малко по-различно местенце!
#кремиковци #рудник #мина #излет #пикник #ПътувайИСподеляй #София #пътешествие
Виж целия пост
Обичам да пътувам и да откривам нови места, но тъй като последните месеци повечето дестинации не бяха възможни, реших да преоткрия по-близките до мен местенца.
В първия си пътепис искам да разкажа за Кремиковския рудник, който се оказа една изненадващо интересна дестинация. От няколко години мястото е безстопанствено и природата малко по малко е завзела някогашните пътища на тежки камиони и машини.
В един хубав съботен ден с мъжа ми запалихме колата и потеглихме натам. Намира се само на 30тина минути път от центъра на София и още с приближаването на мястото, започнахме да забелязваме редиците изоставени и неизползвани сгради, погълнати от весели дръвчета, храсти, мъх и цветя. Полуизтрити надписи напомняха за някогашното предназначение на сградите и ни караха да си представяме какво ли е било когато са били изпълнени с шум от машини, глъчка и светлини. Всичко беше някак красиво, покрито със зеленина и неведнъж спирахме за да погледнем подробно някое по-интересно местенце.
Спряхме колата и се запътихме към рудника. След около 2 минути ходене, пред очите ни се откри прекрасна гледка.
Етажите на рудника бяха покрити със зеленина, като стълби, водещи към кристално-синьото езеро. В далечината се виждаха полянки и прекрасното жълто на поле от рапица. Виждаше се планината, а от дясно, точно под нея - самата София. Беше достатъчно близо за да се различат някои от сградите и достатъчно далече за да може нищо от динамиката на големия град да наруши спокойствието на това място.
Прелитаха лястовички и други птици, а в езерото плуваха патенца. Далече, от другата страна, група рибари търпеливо чакаха потръпването на въдиците си. Над всичко това, множество облаци бавно се влачеха по небето.
Представяхме си че ще бъде интересно, но въобще не очаквахме да е толкова красиво.
Дори не искахме да търсим друго място. Опънахме одеалце и седнахме да се любуваме на гледката. Около нас имаше прекрасни, малки тревички, преливащи от зелено в розово.
Прекарахме доста време, загледани в тези красоти. Недалеч имаше стадо крави и техните звуци, примесени с песните на птиците и жуженето на насекомите ни пренесоха в някакво друго време.
Решихме да слезем до водата. Възможно е да се слезе и пеша и да се заобиколи с кола. По пътя още по-ясно видяхме колко ярък е цветът на почвата наоколо, остатък от отдавна забравената дейност наоколо.
Наближавайки езерото, започнахме да виждаме множество остатъци от черупчести, деликатес за местните птици.
Имаше всякакви гущерчета, които шумоляха из храстите и най-различни малки цветенца се подаваха между камъчета и дръвчета.
Стигнахме до самото езеро. Гледката отдолу беше не по-малко интересна от тази, на която се любувахме до сега.
Прибрахме се заредени и отпочинали, с един хубав спомен от това място. Със сигурност ще го посетим отново.
Знаехте ли за това място? Чували ли сте за други изоставени рудници, които могат да се посетят? Харесват ли ви дестинации, които преди са били с индустриално предназначение?
Полезна информация:
-Намира се на 30 мин път с кола от центъра на София / Възможно е да се стигне и с автобус до Кремиковци
-Може да бъде посетено по всяко време на годината
-Подходящо е за пикник, излет и кратка разходка
-Кремиковският манастир се намира само на 8мин с кола от рудника
Приятно прекарване на едно малко по-различно местенце!
#кремиковци #рудник #мина #излет #пикник #ПътувайИСподеляй #София #пътешествие
