Да усетиш едно място съвсем сам?

  • 1 082
  • 8
Замислих се, че първият път като посетих Виена бях с приятели и ми хареса доста. После, при самостоятелно посещение не ми допадна, някак не е моето място.
Но пък бях в Париж без никой друг и много ми хареса, направо едно приповдигнато ми беше, а очаквах да се разочаровам. Дори и просещите румънски циганки, хаосът на летището и миризмите не помрачиха опиянението ми от Париж.

Забелязвам го и тук - без компания не мога да понасям някои квартали на моя град, но с компания се ядват, а други ми импонират дотолкова, че нямам нужда от хора до мен за да се чувствам прекрасно там и дори ме зареждат позитивно.

Бихте ли пътували на дадено място съвсем сами, за да видите дали ви импонира и допада без лукса да имате до вас партрьор, приятели или роднини, особено, когато обмисляте по-дълга ваканция или емиграция? Не ми се мисли след този ковид колко скъпо ще стане това с такива "пробни" пътувания за уикенд примерно, но правилили сте го? И не е ли позитивно за нас точно място, където дори съвсем сами се чувстваме добре?
Виж целия пост
# 1
Правила ла съм го и дано имам възможност пак да го правя. Когато съм на обучение, задължително излизам да обиколя пеша квартала, така открих един съвсем различен Берлин от известните туристически "горещи точки". На една нова година бях сама във Виена, незабравимо ще остане, както и една разходка в някакъв огромен парк с дворец в едно ирланско градче.
Виж целия пост
# 2
Аз съм пътувала и сама, и с други хора, но никога не съм усещала тази разлика, за която ти говориш - толкова да ти харесва дадено място, че да искаш да си сам. Та чак не го разбирам добре. Винаги съм се чувствала по-добре с мъжа ми, където и да е, макар че наистина много съм пътувала сама, и съм живяла съвсем сама в чужбина.
Виж целия пост
# 3
Тази година за пръв път бях сама по стечение на обстоятелствата. Също във Виена ( Wink )  , където сме били семейно няколко пъти. За мен беше тъжно и самотно, колкото и да беше красиво. Звънях на мъжа ми и му разказвах какво виждам какво ми харесва. Аз съм интроверт по принцип , не съм по шумните компании , имам малко приятели но такива с които сме близки десетилетия, тип самодостатъчна съм. Независимо от всичко обаче ми беше едно такова никакво. Само двата дена в които бяхме с щерка ми , когато беше свободна , изкарах страхотно. Пътуването сам не е за всеки. Семейна съм от почти 30 години. Може би и това има значение. Мъжът ми е като ръка или крак, някак неделима част която не забелязваш, но като я няма - усещаш липсата.
Виж целия пост
# 4
Пътуването сам крие своите рискове, но и очарование. Смятах, че това не е за мен, докато обстоятелствата не ми го наложиха. Плюсовете - спонтанността и свободата да отидеш и направиш каквото ти е на душа. Най-големият недостатък - няма с кой да споделиш еуфорията, например.
Виж целия пост
# 5
Преди covid пътувах много, всеки месец в различна държава за по ден, два. Ходила съм с деца, племенници, приятели, но най - често сама. Не мога да определя кое ми харесва повече. Май да съм сама, без да се съобразявам с никой. От всички хора с които съм пътувала, само с една приятелка и една сестра бих повторила Simple Smile
Виж целия пост
# 6
Предпочитам да не съм сама.Случвало ми се е по работа  и не ми е ок.Още преди години и звънях по няколко пъти на ден от телефоните с фонокарти.Искам да си говоря и коментирам със семейството.
Виж целия пост
# 7
Според мен доброто или потиснато усещане и настроение няма връзка с населеното място в което си в момента. Човек може да се чувства радостен и щастлив в Париж,дори и когато няма пари да си купи кроасан и обратно - да се чувства тъпо,въпреки че е отседнал в х."Риц" там.
Виж целия пост
# 8
Аз предпочитам да съм с компания, но миналата година бях с майка ми  и детето в Египед и ми съсипаха почивката. Смятам, че ако бях сама щях да си прекарам по-добре.
По принцип най-добре се чувствам с мъжа ми, той най-малко ме дразни, но проблемът да ходим навсякъде заедно е липсата му на отпуска през отпускарския сезон, както и нежеланието му да харчи пари за скъпи дестинации. Така, че съм склонна да ходя с приятелки. Съвсеме сама пътувах когато бях много млада, откакто съм омъжена никъде не съм ходила съвсем сама и честно казано не знам как бих се чувствала.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия