Но пък бях в Париж без никой друг и много ми хареса, направо едно приповдигнато ми беше, а очаквах да се разочаровам. Дори и просещите румънски циганки, хаосът на летището и миризмите не помрачиха опиянението ми от Париж.
Забелязвам го и тук - без компания не мога да понасям някои квартали на моя град, но с компания се ядват, а други ми импонират дотолкова, че нямам нужда от хора до мен за да се чувствам прекрасно там и дори ме зареждат позитивно.
Бихте ли пътували на дадено място съвсем сами, за да видите дали ви импонира и допада без лукса да имате до вас партрьор, приятели или роднини, особено, когато обмисляте по-дълга ваканция или емиграция? Не ми се мисли след този ковид колко скъпо ще стане това с такива "пробни" пътувания за уикенд примерно, но правилили сте го? И не е ли позитивно за нас точно място, където дори съвсем сами се чувстваме добре?