Извинявам се предварително, но няма как с няколко изречения да разкажа всичко. Ще се опитам да съм максимално кратка. Всичко започна преди седем години, когато се запознахме в работата ни. Аз бях пред развод и имах нужда от емоции, любов, промяна. Той - доста по-малък от мен, не особено сериозен, но добро същество. Първата ми среща мислех, че е и последна-извади ми телефона си, на който имаше над 2 000 снимки на разни приятелки, познати и т.н. Тази му била бивша, онази просто приятелка, третата готина позната. Бях в потрес...След 6 месеца се засякохме на едно фирмено парти и въпросната нощ започна всичко - стояхме 5 часа седнали на една пейка и ми каза такива неща, които не ми се вярваха. Да не влизам в подробности, но брше прекрасно, а беше и много искрен, после се потвърдиха нещата, които ми каза. Още нямах развод, но с бившия ми вече бяхме формално заедно. Аз заживях в красив филм - по цял ден мили думи, внимание, отношение, дребни, но ценни жестове. Веднъж бяхме леко скарани, но аз преекспонирах всичко и получих най-красивият и разкошен букет от любимите ми цветя. Букетът едва се събра една кофа, беше и много голям. Скоро се премести до моя квартал, за да ме изчака. Чакаше и идваше под балкона ми. Бившият ми замина за чужбина, но не се бяхме развели. Скоро заживяхме заедно-първите месеци преди това и в 2, 3 след това не спираше да говори за деца, брак, за всичко. Тук е моментът да спомена най-сериозните мои проблеми, касаещи всичките ми връзки - болезнена ревност, обсебващо поведение и изискване само за контакти, одобрени от мен. Без значение дали говорим за стари приятели, роднини, родители...Неговите проблеми-с работата с инициативността, с апатията.
След два, три месеца той охладня, което ме мобилизира и при първата възможност, когато бившият ми дойде за малко към България, аз поисках развод. Когато казах на човека, за когато пиша, той сякаш даде заден ход, но след няколко дни се разбрахме. Развод не последва обаче...двамата се впуснахме в надпревара - ако аз направя това, ти ще направиш това. Бях се заинатила за дете, той каза, че е безмислено да коментираме на този етап, а и точно сега (вече) не искал. Така минаха още две години, през които аз ту изисквах нещо, ту той се инатеше за развода и че му писнало да чака, ту аз нещо упорствах. След общо 4 години сякаш влязохме в някакъв ритъм - бяхме си станали по-близки и от приятели, чак прекалявахме. Сексът беше хубав, но нередовен, той и никога не издържаше много, де, по думите му много съм го възбуждала. Появиха се проблемите му с работата-той е наивен и несигурен, редовно го лъжеха в изработеното, в сметките и т.н. Полудявах и му намирах нова работа, той никога нямаше инициатива. Междувременно почти не му останаха близки-приех само няколко негови приятели, дори с майка си се изпокара - и заради мен след много настояване, и защото разбра, че от години има любовник, а още живее с баща му. Но и тук не прояви решителност, нито някога постави ясна черта-или от едната страна му дуднеха, или от другата, а той мълчеше, както казваше-не обичал да се разправя. Научи се, но само с мен.
Годините минаваха, при спорове той често казваше, че сякаш е в клетка, аз недоволствах, после споменаваше, че още не съм разведена, аз питах защо му е и така минаваха разговорите. Често му проверявах телефона, вайбъра, всичко...И го будех в 2 сутринта, ако видех нещо, което не ми харесва...Гоних го поне 15 пъти, но той никога не си тръгна, на следващия ден ми беше минало...
През това време не спирах да се чувам с бившия ми-той е и баща на детето ми, винаги беше до мен и дори разделени, си казвахме всичко. Това подлудяваше моят, поне в началото, после претръпна, рядко проверяваше и само констатираше, че това никога няма да свърши.
Има още детайли, но става ужасно дълго, ако трябва после ще доуточнявам...
Преди две седмици изведнъж посърна и почти не говореше.Два дни го питах и накрая седна и каза, че му е писнало. Предчувствайки какво ще последва казах, че сега не ми се говори.На следващия ден той ме чакаше и каза, че трябва да се разберем. Каза, че повече не можел така и измънка, че иска да се разделим. Когато започнах да му обяснявам, че и аз съм осъзнала колко дълго съм протакала развода си и че обещавам да го задействам, той каза: "Вече не искам, искам да се разделим." За пръв път застана някак по-твърдо и каза- "За тези 7 години за пръв път взимам самостоятелно решение и то е, че искам да се разделим. Отдадох си сърцето и душата, а си загубих години от младостта. Ядосан съм и на себе си, обиден съм, огорчен съм. За толкова време вече можеше да имам вече деца". Тук е моментът да кажа, че в последната година родиха няколко приятелки, а негови набори станаха бащи и въпреки че допреди 6 месеца буквално казваше, че не иска още дете, той е много впечатлителен, но това се проявява след време, когато го осъзнае сам.
Аз съм истерична, заядлива, цуплива, инатлива, но този път просто го прегърнах и казах, че ще уважа решението му. Стоеше някак студен, далечен...Разбрахме се да остане още време, но в другата стая докато се разберем за разни неща, а и мен ме е страх сама (имам си други проблеми). Питах го, погледна ми и ми каза, че ме обича, но това е на заден план-след обидата, огорчението, ядът...И това не е достатъчно вече. Казах му излизай, ако искаш, но той каза, че иска да бъде сам. Но първата вечер обиколи половин София, върна се запъхтян. От втората започна да излиза всяка вечер на кафе. Една вечер остана вкъщи, защото трябваше да оправим едни текстове за унито-аз му ги пиша, той не умее. Звънна му телефонът и той изскочи-минаха 10 минути и отидох да проверя-шептеше с някого за разни общи неща, но личеше, че е с жена, която и не знаеше, че живее още с друга.Полудях и вдигнах скандал, на което той каза, че не сме се разбирали така. Не повярвах на ушите си...Каза ми, че снощи е излязал с един негов приятел, който го е запознал с момиче. Каза ми, че за момента не иска да говори за нас с никой по-близък, нито да се обяснява, а с нея си говорят общи и разсейващи неща. Беше още склонен да остане, дори и седмица, две, но вече съм нямала право да му държа сметка. Но ме и попита защо си причинявам тази агония.На следващия ден се разбрахме и се изнесе. Смени си някои пароли, но е оставил тази на Фейсбук, както и общата ни снимка...Днес, след 5 дни, се видяхме заради едни изпити, сред други хора-аз се усмихвах, той се усмихваше, сякаш не сме делили 6 години общ покрив. Усетих го, че ме поглежда, когато аз го наблюдавах с периферията си...Но само това е, сякаш бяха 6 дни...
Знам за лично моите и много сериозни проблеми-съвсем отскоро работя със специалист. Знам, че го притисках и дори управлявах. Знам, че се е чувствал смачкан. Някои неща осъзнах, когато се изправи и взе първото си самостоятелно решение. Осъзнах какво загубих. Да, той имаше своите грешки-нерешителност, несигурност, колебливост, зверски инат, но имаше и доброта, благост, търпение...
Чувствам зверска празнота, чудя се какво съм чакала, обичам само него, поне така го чувствам...
Пишейки това се чудя как дори ме е изтраял толкова години...И май не би се върнал...Но не мога да повярвам, че за седмица е променил всичко и е изчезнала любовта...
Виж целия пост
След два, три месеца той охладня, което ме мобилизира и при първата възможност, когато бившият ми дойде за малко към България, аз поисках развод. Когато казах на човека, за когато пиша, той сякаш даде заден ход, но след няколко дни се разбрахме. Развод не последва обаче...двамата се впуснахме в надпревара - ако аз направя това, ти ще направиш това. Бях се заинатила за дете, той каза, че е безмислено да коментираме на този етап, а и точно сега (вече) не искал. Така минаха още две години, през които аз ту изисквах нещо, ту той се инатеше за развода и че му писнало да чака, ту аз нещо упорствах. След общо 4 години сякаш влязохме в някакъв ритъм - бяхме си станали по-близки и от приятели, чак прекалявахме. Сексът беше хубав, но нередовен, той и никога не издържаше много, де, по думите му много съм го възбуждала. Появиха се проблемите му с работата-той е наивен и несигурен, редовно го лъжеха в изработеното, в сметките и т.н. Полудявах и му намирах нова работа, той никога нямаше инициатива. Междувременно почти не му останаха близки-приех само няколко негови приятели, дори с майка си се изпокара - и заради мен след много настояване, и защото разбра, че от години има любовник, а още живее с баща му. Но и тук не прояви решителност, нито някога постави ясна черта-или от едната страна му дуднеха, или от другата, а той мълчеше, както казваше-не обичал да се разправя. Научи се, но само с мен.
Годините минаваха, при спорове той често казваше, че сякаш е в клетка, аз недоволствах, после споменаваше, че още не съм разведена, аз питах защо му е и така минаваха разговорите. Често му проверявах телефона, вайбъра, всичко...И го будех в 2 сутринта, ако видех нещо, което не ми харесва...Гоних го поне 15 пъти, но той никога не си тръгна, на следващия ден ми беше минало...
През това време не спирах да се чувам с бившия ми-той е и баща на детето ми, винаги беше до мен и дори разделени, си казвахме всичко. Това подлудяваше моят, поне в началото, после претръпна, рядко проверяваше и само констатираше, че това никога няма да свърши.
Има още детайли, но става ужасно дълго, ако трябва после ще доуточнявам...
Преди две седмици изведнъж посърна и почти не говореше.Два дни го питах и накрая седна и каза, че му е писнало. Предчувствайки какво ще последва казах, че сега не ми се говори.На следващия ден той ме чакаше и каза, че трябва да се разберем. Каза, че повече не можел така и измънка, че иска да се разделим. Когато започнах да му обяснявам, че и аз съм осъзнала колко дълго съм протакала развода си и че обещавам да го задействам, той каза: "Вече не искам, искам да се разделим." За пръв път застана някак по-твърдо и каза- "За тези 7 години за пръв път взимам самостоятелно решение и то е, че искам да се разделим. Отдадох си сърцето и душата, а си загубих години от младостта. Ядосан съм и на себе си, обиден съм, огорчен съм. За толкова време вече можеше да имам вече деца". Тук е моментът да кажа, че в последната година родиха няколко приятелки, а негови набори станаха бащи и въпреки че допреди 6 месеца буквално казваше, че не иска още дете, той е много впечатлителен, но това се проявява след време, когато го осъзнае сам.
Аз съм истерична, заядлива, цуплива, инатлива, но този път просто го прегърнах и казах, че ще уважа решението му. Стоеше някак студен, далечен...Разбрахме се да остане още време, но в другата стая докато се разберем за разни неща, а и мен ме е страх сама (имам си други проблеми). Питах го, погледна ми и ми каза, че ме обича, но това е на заден план-след обидата, огорчението, ядът...И това не е достатъчно вече. Казах му излизай, ако искаш, но той каза, че иска да бъде сам. Но първата вечер обиколи половин София, върна се запъхтян. От втората започна да излиза всяка вечер на кафе. Една вечер остана вкъщи, защото трябваше да оправим едни текстове за унито-аз му ги пиша, той не умее. Звънна му телефонът и той изскочи-минаха 10 минути и отидох да проверя-шептеше с някого за разни общи неща, но личеше, че е с жена, която и не знаеше, че живее още с друга.Полудях и вдигнах скандал, на което той каза, че не сме се разбирали така. Не повярвах на ушите си...Каза ми, че снощи е излязал с един негов приятел, който го е запознал с момиче. Каза ми, че за момента не иска да говори за нас с никой по-близък, нито да се обяснява, а с нея си говорят общи и разсейващи неща. Беше още склонен да остане, дори и седмица, две, но вече съм нямала право да му държа сметка. Но ме и попита защо си причинявам тази агония.На следващия ден се разбрахме и се изнесе. Смени си някои пароли, но е оставил тази на Фейсбук, както и общата ни снимка...Днес, след 5 дни, се видяхме заради едни изпити, сред други хора-аз се усмихвах, той се усмихваше, сякаш не сме делили 6 години общ покрив. Усетих го, че ме поглежда, когато аз го наблюдавах с периферията си...Но само това е, сякаш бяха 6 дни...
Знам за лично моите и много сериозни проблеми-съвсем отскоро работя със специалист. Знам, че го притисках и дори управлявах. Знам, че се е чувствал смачкан. Някои неща осъзнах, когато се изправи и взе първото си самостоятелно решение. Осъзнах какво загубих. Да, той имаше своите грешки-нерешителност, несигурност, колебливост, зверски инат, но имаше и доброта, благост, търпение...
Чувствам зверска празнота, чудя се какво съм чакала, обичам само него, поне така го чувствам...
Пишейки това се чудя как дори ме е изтраял толкова години...И май не би се върнал...Но не мога да повярвам, че за седмица е променил всичко и е изчезнала любовта...
