Бебето пищи нощем

Ние бяхме така. Оказаха се възпалени уши.

Само вечер ли плаче? През деня как е? Много вероятно е да са зъби, но все пак, заведи го при педиатър.

Да, синът ми. Продължи около година, може и повече. Първоначално го отдавах на никнещи зъби, но "пищенето" не спираше дори и в периодите, в които не са избивали.
При него се оказа нощен терор, тоест сама си го диагностицирах с това състояние. Почти всяка нощ се будеше с неистов рев, не ни забелязваше, не отговаряше на комуникация и на многобройните ми опити да го събудя или разсея. Всичко това продължаваше между 5минути и над час. Пробвала съм да го люлея, да го будя, да му говоря, давала съм болкоуспокояващи, хомеопатия за спокоен сън, гасих му клечки. Нищо от това не помогна. С времето започна да го израства. Сега е на 2г9м и продължава да се случва, но по-рядко, може би веднъж или два пъти месечно.

През деня никога не ме е търсил толкова, сега постоянно подава ръчички да го взема и щом го взема ми дърпа блузата и иска да суче ама на всеки половин час буквално  (винаги съм давала на поискване) но определено тези дни е много различно държанието му...

Може и да е скок в растежа.

Прочетете за "сънна регресия".

Според мен е малко рано да се плаши насън.

Най-вероятно го мъчат зъби.
А може и да му е жега.

Малкото чудовище беше на 7-8 месеца, когато изкарах месец и половина без сън. Не беше от жега, не беше от студ, не беше от храна, не беше от газове... През деня беше кисел, разбира се, ама кой може да крещи неистово цяла нощ и да не е кисел на другия ден? Нощно време само придремваше, ако отривисто му клатим леглото/количката. Ама точно напред назад. С търкаляне на количката не ставаше. Знам, защото отчаяно го разхождах по нощите. И в колата го возихме. Нищо не помогна.

Давала съм нурофен, панадол, осадент, камилия, дентокинд, мазала съм с дентинокс... Пак си пищеше. И аз пищях. После рязко спря. Ей тъй, от нищо. Просто започна да си спи. Аз продължих да не спя още три месеца, ама това е друга история.

Около година по-късно имаше друга драма - пищеше на сън все едно го колят. Не реагираше на докосване, говорене, люлеене, човекът просто се мяташе и пищеше. Предполагам, че имаше някакви кошмари. Давах дормикинд (не видях ефект), сироп седивитакс (имаше известно подобрение, но за кратко), седатиф ПС (все още смятам, че има спорен ефект). Мисля, че най-добре подейства повече физическа активност през деня и по-малко пускане на ТВ вкъщи, по-малко музика и игри преди лягане, започнах да използвам ароматна лампа и нещата се успокоиха.
И сега се случва понякога да спи неспокойно и да пищи нощно време, но е по-скоро инцидентно.

При различните деца наистина е различно, но поне при нас до около година и половина се сменяха всякакви периоди и понякога през ден, понякога през седмица или месец се оказваше съвсем ново човече, което ту иска да спи по три часа на обяд, ту не иска да спи изобщо, ту обича броколи, ту ги плюе, и изобщо... След това вече стана по-постоянен и започна да редува кой е по-желана компания - аз или таткото.

Чай от лайка може  да помогне .

Рефлукс, уроинфекция, отит (или излив в средното ухо).
Най-важните.

Какво означава гасих му клечки?Извинявам се за невежеството си,но ми стана любопитно.
Моят син ревеше много в своето креватче,но като го вземехме се успокояваше.Спеше върху мен или плътно до мен.
За никненето на зъбки- дъвчеше своите ръце,моите ръце и всичко друго,но не и гризалките,а бях купила и една с гел,която дори се охлаждаше в хладилника,но и нея не искаше.Много се сърдеше,давахме хомеопатично,но нямаше особен ефект.

При нас бяха зъби. Докато избие зъбчето, нямаше спасение - разхождане, пеене на песнички до пресипване, друсане...