Наричам го "ходеща" депресия, защото вярвам, че това, което чувствам, е по-малко от това, през което минават хората в клинична депресия. Не съм самоубийствено настроена. Обичам живота. Просто усещам, че моят начин на съществуване ми пречи да имам качествен и щастлив живот.
Трудно ми е да казвам НЕ и да изговарям докрай нещата, когато има риск от конфликт. Опитвам се да развивам бизнес и постоянното ми одобрение на всичко което казва отсрещния човек ме вкарва в проблеми. * Потенциални * проблеми. Между мен и хората има напрежение, тъй като не съм общувала достатъчно добре с тях, но реално нищо *все още* не се е случило. Мисленето ми е катастрофално. В съзнанието ми зад всеки ъгъл наднича фалита, провала, срамът, дори смъртта. Чувствам се ужасно. Като хоби съм музикант, но през последните години не съм създала нищо, защото умът ми мисли само за тревоги и не оставя ресурс за нищо друго. Цялата ми енергия отива в решаването на потенциални проблеми. В края на деня мразя работата, която съм свършила и се чувствам бездушна и празна.
Сексуалният ми живот страда. Вече не чувствам удоволствие и вълнение от нищо и никой. Мразя всички около мен, които са някак безгрижни или свободни от гадостите, които аз трябва да преживявам. Хората, които с половината усилия постигат повече. Получавам главоболие, когато се дразня и имам чувството, че мозъкът ми се опитва да ме унищожи. Просто искам да избягам от кожата си.
Виж целия пост
Трудно ми е да казвам НЕ и да изговарям докрай нещата, когато има риск от конфликт. Опитвам се да развивам бизнес и постоянното ми одобрение на всичко което казва отсрещния човек ме вкарва в проблеми. * Потенциални * проблеми. Между мен и хората има напрежение, тъй като не съм общувала достатъчно добре с тях, но реално нищо *все още* не се е случило. Мисленето ми е катастрофално. В съзнанието ми зад всеки ъгъл наднича фалита, провала, срамът, дори смъртта. Чувствам се ужасно. Като хоби съм музикант, но през последните години не съм създала нищо, защото умът ми мисли само за тревоги и не оставя ресурс за нищо друго. Цялата ми енергия отива в решаването на потенциални проблеми. В края на деня мразя работата, която съм свършила и се чувствам бездушна и празна.
Сексуалният ми живот страда. Вече не чувствам удоволствие и вълнение от нищо и никой. Мразя всички около мен, които са някак безгрижни или свободни от гадостите, които аз трябва да преживявам. Хората, които с половината усилия постигат повече. Получавам главоболие, когато се дразня и имам чувството, че мозъкът ми се опитва да ме унищожи. Просто искам да избягам от кожата си.