Дали и той е влюбен

Здравейте! Със сигурност това не е тема, която за пръв път ще срещнете, но наистина се нуждая от мнението на някой страничен човек. В момента съм студентка ( предпоследна година) и в групата ми има едно момче, с което още първия месец от обучението ни много се сприятелихме и така вече няколко години мога съвсем смело да го нарека най-добрия ми приятел...или поне така си мислех до скоро.Никога не съм гледала на него по друг начин, имам и други приятели, които са ми такива до ден днешен, но някак той винаги е бил НАЙ сред тях без дори да го осмислям. Имах връзка 6 години, която приключи преди няколко месеца заради взаимно неразбирателство и това също бе един повод до сега да не съм гледала на нещата по този начин спрямо него. Той също имаше връзка от около година, която приключи. Попринцип е затворен човек, не споделя особено с другите, но с мен винаги го е правил, защото сме си били по-близки, а от както и започна да има проблеми във връзката си (както и аз) това ни сближи още повече. Съмненията ми за “чистотата” на нашите приятелски отношения започна още преди и двамата да сме приключили връзките си. Първо беше факта, че на рождения му ден (на който приятелката му не беше) се беше понапил доста, когато аз пристигнах и почна да се развиква пред всички “ето я моята любимка”, “най-готината в групата” ,“ето до мен съм ти запазил място” и т.н, което не ми се стори чак толкова странно до момента, в който и аз не се понапих и се озовахме хванати за ръце, лежейки на едно легло и се смеехме на някакви си глупости. Както и да, е този “странен” момент между нас отмина, нищо повече не е ставало, аз приключих връзката с дългогодишния ми приятел и дори бях почнала да излизам с един приятел на въпросното момче.Това ни сближи още повече, защото сега освен че той ми беше най-добрия приятел и най-близкия човек, с който прекарваме изключително много време заедно от сутрин до вечер, вече бях и приятелка с неговите приятели .Съответно всеки ден след университет обядвахме, после вечерта се събирахме с у тях или у нас с компанията, имах си някакво ново гадже и като цяло се чувствах ИЗКЛЮЧИТЕЛНО добре . Бях заобиколена от готини хора и това ме караше да сложа розовите очила и всичко останало в живота да ми се вижда някак по приятно от това, което е било до сега.В крайна сметка покрай коледните празници и сесията всички се бяхме прибрали по родните места и тези готини моменти бяха оставени на пауза, съответно и отношенията ми с другото момче . Освен отношенията ми с най-добрия ми приятел!Пишехме си всеки ден, все повече, помагахме си с уечнето, мотивирахме се да започнем работа и така началото на другия семестър бяхме тройно по-близки. Ходехме на лекции, след това обядвахме докато стане време да отидем на работа , чувахме се след работа и изобщо той се превърна в най-важния човек за мен. Започнах да си мисля колко е различен сравнение с което и да е друго момче, че е изключтелно интелигентен (топ студент и отличник) , че е симпатяга, добичък е и емоционално и дълбокомислещ човек. Осъзнах как в присъствието на други хора споменава за някакви тъпотии и лиготии, които сме правили заедно, че обича да намеква колко не понася бившия ми. Проблемите  с  неговата приятелка се задълбочиха той ми споделяше редовно и така един ден ми изтресе факта, че не я обича вече и обмисля да се разделят и аз като вече изпатила го посъветвах все пак да си помисли и да не решава в яда си. Минаха няколко дни и се бяхме събрали на купон отново всички, дори момчето(неговия приятел) с което бях излизала. Този път обаче не му обърнах никакво внимание и цялата ми концентрация беше насочена към най-добрия ми приятел. Напихме се , танцувахме, крещяхме на всяка песен и буквално си давахме разни солети и снаксове в устата като влюбени гълъбчета. На края вече доста се бях понапила и излязохме да поседим на хладно на едни стълби и той ми беше хванал ръката и ме ухапа ( попринцип не е така закачлив) , настъпи един много странен момент, в който просто усещах че не само аз си мисля някакви работи, но в крайна сметка нищо не се случи (той все още си беше обвързан макар и разочарован). Направихме си няколко снимки и аз отидох да спя а той се върна на купона. На следващия ден вечерта ми писа с думите “чувствам се странно, сякаш не знам какво искам от живота” и аз му казах “споко в такава възраст сме, че всички се чувстваме объркани” и той ми каза “ние с теб сме големи не би ли трябвало да знаем” . След това продължи едночасов чат в който ми обясняваше че не се чувства щастлив с приятелката си как тя не го разбира, но нямало смисъл да ми обяснява защото аз съм същата като него и той смята, че само аз го разбирам. Както си вървеше разговора за приятелката му изведнъж рязко смени темата като изпрати една от нашите снимки от предната вечер и каза “виж тези сладури”. След онези странни искри, които усетих вечерта и след този чат вече окончателно започнах да чувствам нещата по друг начин. Вече АЗ самата исках да съм по-близо до него, буквално съм го канила в нас да гледаме филм и да ядем пица, прала съм му дрехите, ходила съм с него на лекар и какво ли още не . Не се отделях от него но вътрешно знаех колко нередно и странно е цялото нещо. Той се раздели също с въпросната дама и така за жалост дойде епидемията, която ни раздели физически за доста дълго време. Въпреки това не спирахме да се чуваме и да си пишем дори един ден се напи и ми беше написал “ Обичам си те златно същество”. Направо се разкъсвах отвътре заради разстоянието след като по цял ден съм била с този човек. За жалост той ми каза че е почанал отново да си пише с бившата си , уж като приятели , и че ще я “потърпи още малко” да види как стоят нещата сега. Това ме натъжи и за около 2 седмици съвсем се бях отказала от тази мисъл докато не дойде рождения ми ден. Точно в 00:00 получих пожелание което гласеше “надявам се да намериш някой , който да те обича толкова колкото аз и да бъдеш щастлива ,дано всеки човек си намери по една такава приятелка, която да прави живота му по-цветен и забавен, от все сърце ти казвам ОБИЧАМ те” . Сега официално настъпи момента в който да му отвърна и му казах “обичам те много и  с цялото си сърце “ , а той повтори “много много те обичам”...... На рождения ми ден аз бях със семейството си и му писах нещо лигаво , на което той ми отвърна “за това си те обичам , и не само, а още 1000 други неща”. Към днешна дата той още се чува с бившата му и твърди, че ще я потърпи просто “ сега не му се занинавало с други” ... Очевидно от моя страна е ясно какво се случва и това не го подлагам на въпрос към себе си. Тотално съм хлътнала. От негова страна обаче изобщо не знам какво се случва. Никое друго момче не ми е казвало ,че ме обича, освен бившия ми.  Това ме навява на мисълта че може би ме обича наистина по по-специален начин. От друга страна си мисля, че си пасваме душевно като две парчета пъзел , но може би той не може да почне да мисли за мен по този начин и физически ,или пък си мисли, че не е подходящ за мен ( бившия ми беше много различен от него) .... не мога да направя никаква стъпка, нито разговор, нито целувка преди да съм поне в голям процент убедена в чувствата му, защото не искам да изгубя най-ценния и близкия си човек, с който съм по цял ден и ми е помагал за всичко в живота, нито искам да застуди отношението му към мен . Вие какво мислите за тази ситуация, имали ли сте подобни съмения, как бихте постъпили и като цяло по разказаното как смятате ще стоят нещата? Благодаря на всички изчели и отделили времето си!