Трудност и невъзможност за често носене на ръце

  • 1 223
  • 9
Здравейте,
Още от тинейджърка съм диагностицирана с нелека форма на S-образна сколиоза. В един момент дори обсъждахме операция, но с помощта на корсет и рехабилитация успяхме да задържим нещата.
Бременността предполагам също е оказала влияние на състоянието.
Синът ми е на месец и няколко дена и около 4кг,  но ми е трудно да го разнасям на ръце повече от 15тина минути.
Не е проблем да го вдигам за кратки периоди, но ако искам да се гушкаме за по-дълго време или трябва да съм седнала и гърбът ми да е облегнат или да съм легнала и той да лежи върху мен. В противен случай, започват болки в гърба и едно парещо усещане от страната на "гърбичката".

Днес сутринта болките бяха по-изразени и направо се зачудих как ще го отгледам това дете!
По парковете виждам как майките масово разнасят дечицата на ръца. Всеизвестен факт е, че когато бебето е раздразнено или му е некомфортно, много помага дундуркането. Ама не за 10 мин, а за значително повече време.
Скоро малкият ще прогледне и ще му стане интересно. Ще иска да разглеждаме разни неща по стаите, да си показваме, да се носим. Взела съм си един стягащ колан за гръб, за да може да имам някаква допълнителна опора и се надявам той малко да подпомогне нещата. След 3 месечна възраст ще се сдобием и с ергономична раница.Взехме хубав слинг, използвахме го няколко пъти, но бебо не спира да плаче когато е в него, а аз усещам, че нямам достатъчно стабилност на кръста и се превеждам напред.
Абе изобщо, започнах малко да се притеснявам, как ще осъществим стабилна връзка с това малко същество, ако още от сега, когато е 4кг, ми е трудно да го нося. Че то като се замисля, разнасянето на бебето на ръце си е сериозна част от "задълженията" на майката.

Ще се радвам ако други майки в същата или подобна ситуация споделят как са се справили!

PS: От друга страна се опитвам да запазя собственото си здраве, защото ако не намеря начин да се оправям с бебо и пак се стигне до разговори за операция, ще съм още по-безполезна и по-безпомощна в грижите за него.
Виж целия пост
# 1
Естествено, че ще  гледаш собственото си здраве. Просто няма да го разнасяш на ръце. Когато трябва да го успокояваш и да се гушкате, ще сядаш, ще лежиш...и т.н.  Когато обикаляте от стая в стая, може да си вземеш някаква малка лятна количка и с нея да го местиш. Освен това след 6-7м може да ползваш проходилка, столче за хранене с колелца. Въобще импровизирай и прави това, което ти е най-удобно. Бебетата може да се гушкат и без да се разнасят на ръце.
Виж целия пост
# 2
Rocket, не е съвсем така, не се притеснявай толкова. Не всяко бебе държи постоянно да е на ръце и това изобщо не е задължително. Аз нямам подобни проблеми, но изобщо не съм разнасяла сина си на ръце. Гушкахме се на дивана, на леглото, кигато беше буден стоеше в шезлонга, после на земята си играехме и забавляваме, там се и научи да пълзи, лази и ходи. Когато искаше да достигне или види нещо се оправяше сам. В монета в който започна сам да се придвижва от точка А до точка Б го оставих да ходи навсякъде както може. Присчивах го с кърмене седнала някъде. На ръце е бил ако трябва да го пренеса от едно мястобдо друго. Вкъщи слинг или раница съм ползвала 2 - 3 пъти за съвсем кратко. На площадката ако иска да го гушна сядам на пейката и той сяда в мен. Такова аз да обикалям с него на ръце не е било, не ми е хрумвало да го правя и той не е имал нужда.
Виж целия пост
# 3
Аз бях след тежка операция и не можех да вдигам моето. И си го отгледах почти без помощ от никого. Легнала с по-високи възглавници можеш да го слагаш върху теб и да потупваш гръбчето докато се оригне или успокои. Успокоява го, че чува пулса и дишането ти, особено ако и ти си спокойна. Бебето не иска да се "носите". Интересни неща може да правите заедно без да обикаляш с него на ръце. А когато започне да пълзи и да ходи, ще стига само до други интересни неща. Драмата е в твоята глава, а не в бебето. Разнасянето на ръце не е в задълженията на майката, задължението е да обгрижваш детето с любов. Имаш вдигане до мивката за 5 минути когато го миеш, и вдигане и сваляне от количката, докато не се научи да го прави само, а то ще се научи преди да е станало прекалено тежко за теб. Като започне да пълзи го научаваш с подкрепа да слиза и да се качва от леглото.
Виж целия пост
# 4
Аз имам проблеми с гърба и често ме боли. Избягвам да нося детето си, възможни най- много. Кърмя я легнала, за да ми е по- удобно. Приспивам я на ръце, но задължително съм седнала и съм се облегнала. Ако някой друг се опитва да я приспи и я носи даже не иска да заспива. Трябва да е седнал човека. Играем си на земята с различни предмети и играчки. Оставях я постоянно на земята, първо върху активна гимнастика, след това и подредих мек пъзел. Имаше стимул сама да се справя с изпиването и много бързо се научи да се обръща, пълзи и върви.
Въпреки че децата са различни, за сравнение на позната детето постоянно е оставено в шезлонг и качено на дивана или на леглото, дори на масата, за да било и то на високо и да гледало. Вече е на 8 месеца и никакъв мерак няма за пълзене или изправяне, обръща се с много зор. Чака да бъде разнасяно или да му се даде играчка в ръцете.
Според мен е добре да се направи консултация с ортопед, дали е удачно да се използва ергономична раница във вашия случай, защото пак има натоварване на гърба.
Виж целия пост
# 5
Същия проблем имам и се разнасяме вече 2 години... От ден първи детето ми беше с колики, чувствително, рев и истерии. Само на ръце се успокояваше и все още почти така. Освен, че сме на 5 етаж без асансьор и не желае да се качва сама по стълбите. Имаше едни периоди, в които следобед заспиваше с лашкане в кошарата или в количката, като обикалях из апартамента с нея. Имаше и един период, дето се качваше сама по стълбите, но и това мина. Все сме на ръце като се разстрои за нещо, гръб не ми остана. Ходих по лекари, на рехабилитации, пих хапчета, носих колан. Но болката е жестока, просто повече от 10 мин не се издържа. Тъпото е, че има вечери, в които се събужда с рев и само с разнасяне се успокоява, ама разнасяне с часове Sob на другия ден не мога да мръдна. Колко пъти съм я оставяла да реве и обяснявам, че ме боли, че не мога да я нося. Не и не, реве без спир по 40 минути, посинява, спира да диша... Накрая предпочитам да умра от болка в гърба, отколото да си прережа вените от рева и истерията. На ръба съм и психически, и физически... Силно ти пожелавам да не го преживяваш никога това, което описах... Sad
Виж целия пост
# 6
След раждането получих болки в кръста.  По тази причина, а и защото не исках да я свиквах не съм я носила на ръце. Да обикалям стаите с опознавателна цел не ми е минавало и на ум. Има безброй други начини да изразиш майчината си любов.
Виж целия пост
# 7
Около първата година има възможност да свикнат да бъдат носени. Като новородени имат нужда да бъдат гушкани, все пак са били 9месеца в корема на мама.
Ако имате финансова възможност ходете редовно на масаж. С моята масажистка бях се уговорила, че ще и бъда редовен клиент и ми прави отстъпки. Ходя почти всяка седмица и се чувствам доста по- добре.
Виж целия пост
# 8
Специално за раниците мога да кажа, че са тежки и за мен например не твърде подходящи, заболява ме кръста.
Виж целия пост
# 9
Най-важното е да не се депресираш. Другото важно, според мен, е да настояваш за помощ от страна на таткото.
Третото важно е да намериш онези практични решения, които биха ти спестили зора да го носиш. Аз преди да стана мама винаги съм се чудила на познатите си, които имат бебета, как си ги носят - не малко пъти са ми ги давали да ги подържа и определено бебетата са ми се стрували, че не са нещо леко за разнасяне. Обаче след като и аз се сдобих с бебе, осъзнах, че ръцете ми са заякнали, раменете ми са се разширили и бебето не ми тежеше толкова, колкото чуждите бебета. Все пак и аз срещнах трудност при повдигане и носене през първите месеци, заради секцио, от което много бавно и трудно се възстанових. Имах болки и не можех да стана от леглото си, като ревнеше, после дундуркането - не можех да вдигам тежко, защото не ми стигаше въздуха от болката, която изпитвах... Освен дондуркането има и къпане, където държиш бебето...
Първите три месеца мм се занимаваше повече със ставане, носене, дундуркане, че и къпане. После замина в командировка в друга държава и аз трябваше да му мисля как да се оправям. Горе-долу 3 месеца ми отне да се съвзема от операцията. Но понеже не можех да вдигам тежко, за къпането вместо да нося кофи с вода и вани разни (моето беше и зимно бебе, къпех го в кухнята), си реших проблема с къпане на мивката с гъвкав чучур.
За дундуркането - бебето обичаше да заспива с дундуркане и пеене на песни и много бързо заспиваше така.
За вън - разбира се, не понасяше количката в началото, но пък се сдобих с памучно кенгуру, което си го държеше да гледа напред. Има един такъв период, в който бебета се държат под дупето от бабите най-вече и бебето рита и подскача, докато наблюдава околния свят. Ето за това аз за себе си открих, че раница не върши работа, че ми трябва кенгуро с добра упора за кръста, и да не ми опира в раната от секциото. Ми, с търсене си намерих моя верен помощник кенгуру Томи. Когато бебето започна да не протестира в количка, беше вече на възраст проходило. И се случваше след ходене да не иска да заспи в количката. Тогава какво правех? Носех си Томито в багажника на количката. Слагах бебето набързо в кенгуруто, да гледа към мен, и хем спящо бебе носех, хем количка бутах. Само така заспиваше. Така че е много важно да намериш помощните средства, които биха те улеснили. А пък, ако виждаш зора, давай го на татко му, давай го на майка си, на дом. помощница, което сметнеш за улеснение. Да си мама не значи че носенето е само твое задължение. Натоварвай таткото с това, което ти не можеш. Да си влиза в ролята на родител. А, теб това не бива да те притеснява, нито да те депресира. Все ще порасне това дете. Две години няма да усетиш колко бързо са ти минали...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия