Всеки ден съжалявам за избора си

Повечето коментари са отвратително грозни, а има и откровено вредни.
Единственото, за което момичето трябва да съжалява, е, че е било искрено във форум пепелянки. Трябваше да си запази бушуващите емоции за пред най-близките, които ще проявят разбиране - или, ако те не проявяват, пред приятел, психолог (това не е лош съвет, но аз съм абсолютно сигурна, че не е за психиатър).

Чувствата й са сравнително нормални, просто е тежко табу да се използват резки думи по тази тема - както писа някой по-горе, бременната трябва да хвърчи от радост, да глади розови и сини дрешки и да се гали по корема със замечтано изражение. Това лицемерие само до проблеми води.

Аз родих на 30+, с направена кариера, изключително желано дете, имах пълна подкрепа от бащата, но въпреки това 9 месеца гадене и повръщане ме изкараха здраво от строя. Раждането пък беше на косъм от фатален изход (до голяма степен поради лекарска некомпетентност, но това е друг разговор). Отне ми около шест месеца да влиза в релси, кърменето и идването на пролетта ме спасиха, дори не съм прибягвала до професионална психологическа помощ. Подобни мисли на тези на авторката съм имала много и преди, и след раждането. През бременността - от безсилие, че не си в състояние нищо да направиш; след раждането - идвало ми е да затворя в гардероба проклетия ревящ вързоп и да изчезна нанякъде посред нощ.
Сега имам отгледан с много любов тийнейджър, съответно и други проблеми.

Аз се чувствах като нея. Планирана бременност и съм улегнал човек, който никога не е обичал дискотетки и др. подобни, омъжена от няколко години.
Не знам какво е, никога през живота ми не съм се чувствала така, затова го отдадох на хормоните конкретно в този период.

Никакви грижи не съм имала след раждането.

Ами не са тежки думите, че това е много грозна детска история. Страх я е от аборт и затова е решила да почака девет месеца, че раждането е по-лесно. А после да си изкарва на детето яда от неизживените излизания, да иска да го изхвърли или го пребие защото реве?!
Дано бащата на това дете има повече акъл и да се грижи за него.
И да има много бременни, който се усмихват, галят си коремите и ходят по облаци, защото не ги е страх да имат деца.
И определено трябва да има часове по сексология в училище.

Добре, че никога не е имало жени, които раждат деца, защото така трябва.
Омъжваш се млада и забременяваш. Е, какво се очаква от теб?
Не е нужно всяка жена да изпада във възторг, просто авторката ще го отгледа така както всички жени са си отгледали децата.
Мисли си, че се е прецакала като вместо да се забавлява и развива, на 20 години ще сменя памперси.
Каква е лоша, нали, даже е има нужда от лекар?

В тез часове ли ще учат как да си съвършената степфордска съпруга и как точно да си галиш корема и да грееш от щастие ?

Аз да питам авторката , като не иска това дете , защо въобще не е мислила тогава когато мъжа и е свършвал в нея . Отиди на лекар , не мисля че това е родилна депресия ...

Че какво им има - на човек с очевадно депресивен епизод и суицидни желания, да му кажеш как ще става само по-зле, всички ще са нещастни и т.н. си е право в целта.


Gergana5 никъде не прочетох, че детето не е целенасочено правено.

Айде кажи ми, защо така мъжът ѝ е правил? Ми защото ѝ е мъж. А тя понеже му е жена се очаква от нея да ражда.
Също така се очаква да е щастлива. Или поне колкото всички останали.
Твърде много очаквания от личността, без тя да се зачита. То това е по подразбиране.
Мислите ли, че може да му каже, че е решила да махне бебенцето, тази благословия. И какви очи щеше да опули той от недоумение.
Или пък тайничко да пие противозачатъчни?

Подхващам няколко пъти. Иска ми се да подкрепя авторката, защото явно е объркан млад човек. Самата аз на 20 бих изпитала голям страх, не само от една бременност, от целия живот и всички неизвестни. Но истината е, че бъдещето е пред теб.
На 20 години с милия ми мъж много се пазехме. Пазехме се, за да не загубим свободата си. Към 25-30 се усетихме, че губим повече от живота без дете, отколкото печелим. Спряхме да се пазим. Борбата да искаш да станеш родител и да не става е тъжна, много тъжна, когато си изпуснал толкова от живота си. На 20 не го исках. Сега искам повече от всичко. След няколко трудни години успяхме. И не беше леко, но не съм била по-щастлива, нито по време, нито след бременността. Убедена съм, че е въпрос на зрялост и увереност. Така че, така и така си пуснала темата, за да получиш съвет. Както са писали повечето момичета: потърси професионална помощ. Навреме!

Едно е родилна депресия да не знаеш как ще се грижиш за това дете , че за първи път ставаш майка и всичко ти е непонятно . Аз забременях миналия март месец на 22 години , малкия се роди декември 2019 сега е на 7 месеца , и аз не знаех как ще се грижа но с времето свикваш , но не може да наречеш нероденото си дете “ паразит” . Господ ти е го изпратил , колко хора се борят с години да имат бебе , ти имаш тази възможност .

Повечето изказали се дами са ми много интересни. Ама разбира се, че бебето е паразит в организма на жената! То от къде се храни, от къде му е кръвта, изобщо как да не е очевидно, че паразитира!
Друг е въпросът, че малкото паразитче е наполовина от твои клетки.

А прочутото майчиннско чувство е за мен мит, най-малкото, защото много жени го нямат в началото. Аз си спомням, че в родилния ден с първото ми бебе една акушерка ни обясняваше как в началото не можем твърде да се напаснем в ситуацията, но постепенно ще станем майки-орлици. Еми, с мен така стана, първото ми дете даже не го харесах - беше доста грозно, но си станах доста бързо майка-орлица, защото това невинно и напълно безпомощно същество не може да не те трогне с това, че само ти си му надеждата и закрилата. Е, и тати, и бабите, дядовците, но най-вече мама.
Вече за второто бях разбрала как изглеждат истинските новородени и си го харесах.
На авторката явно й идват доста черни мисли. Не мога наистина да си представя на какво може да се дължи. Моля те, авторке, не гледай на раждането като на нещо ужасно. Има упойки, само се поинтересувай.

Излизай, разхождай се, от това ще ти се появи серотонин и "демоните" ще се изпарят. Виж само колко си красива! Толкова млада майка, и с мъничко бебе в корема - наслади се на ситуацията, остави ги черните мисли, всичко ще се нареди. Карай на малки стъпки, не го мисли толкова. След като харесваш чуждите деца, какво да говорим за твоите!

Пиши тук, ако от споделянето ти олеква.

Авторката се скри и ни гледа сеира. Според мен е пързалка. Ако нее пак казвам момичето има нужда от помощ.

Целенасочено се прави дете, ако и двамата искат да имат деца. Отдавна сме минали периода, в който жените трябва непременно да раждат деца и да стоят пред печката. Не бива никола жена, само за да угоди на партньора си, да забременява с нежелано дете. Как до стане то стойностен човек, ако майка му го мрази.
Авторката да беши седнала да си поговори откровено с бащата, за плановете и желанията си за живота си. А не да се надява на спонтанен аборт.
Вместо да искаш съвети тук, наистина си поговори с партньора си много сериозно.

Gergana5  От първо лице - детето ни е желано и целенасочено правено, след дълга връзка , на 30+ години.
И въпреки това първата ми реакция на теста беше да се разплача и хич не съм сигурна, че беше от щастие. Момента на осъзнаването при някои настъпва след теста. В смисъл, при тез дето не сме съвършените вечно щастливи жени и майки
Ако бях на 20, вероятно мислите ми щяха да сходни с тези на авторката.

Сто и кусур години борба за правата на жените, някои тука още настояват да са боси, бременни и бити до печката. И да галят корема с унесен поглед.
А, и да сочат с пръст другите на мегдана. Абееее. Хич не съм сигурна, че са по-добри родители от другите, със съмненията и тревогите.