Пренатална депресия – не си сама

  • 13 918
  • 457
# 255
Бобчита, твоя мъж е доказателството, че мъжете могат всичко по гледане на бебе и " не мога" или "не знам как" не трябва да ги има.
Да,в интерес на истината много се ангажира,когато е в къщи.Работата му е с нощни смени и ..,но да ви кажа,малко преди да родя му казах ,че аз излизам в отпуск по майчинство!Не в отпуск по чистене ,готвене и пране,не готвя,и не пазарувам.Ходя само за млека,и дребни неща за вкъщи.Най-важно е да сме щастливи и спокойни с детето,а не манджата.И яйцата е ядене ,примерно.
Дам,не го е износвал мъжа ми,не сме кърмили и двамата,но моята кожа се разтягаше,аз вървях като патка и аз се боря с още 6 кг.Тъй че...моля,моля.Мъжа работил казват ,а че аз в носа ли си бъркам цял ден,майчинството е работа.Денонощна,без право на отпуск,и държавата ми плаща за това,което правя.
Така е Чичи,детето е общо,не съм си го донесла,ще помага.Веднъж в началото след цял ден и нощ на бебешки рев,ми идеше да се гръмна,казах му взимая я ,искам 10 минути с едно кафе и да гледам една точка на пода в кухнята.Така че,още в началото изисквайте от мъжете,свикнат ли че можете всичко ,няма оправия.
Виж целия пост
# 256
Бобчита, радвам се за теб. На мен ми остават още два месеца бременност и ми е много тежко вече. Снощи сънувах, че съм слабичка, с една рокличка, отивам да ми правят маникюр. Гладната кокошка...
Виж целия пост
# 257
Вкъщи не е стоял въпросът кой ще гледа бебето. Просто като всичко останало вкъщи - и двамата според възможностите. Той го поемаше като се прибере, приспиваше вечер, ставаше сутрин уикендите (и до сега става) и като цяло сме напълно взаимозаменяеми (не съм кърмила кой знае колко). Аз гледах да се наспи през нощта, понеже аз дремвах и през деня, но и малкият беше златен и си спеше по цяла нощ от втори месец. И по принцип той ревеше повече за баща си, отколкото за мен Grinning
Виж целия пост
# 258
Здравейте момичета
Вече съм в края на 8ми месец и се чувствам адски депресирана.. не ми се среща с приятели не ми се говори почти с никой на моменти.. нямам мотивация за нищо.. чувствам се адски изморена.. страх ме е че ще бъда така дори след като бебка се роди а бих искала да съм в състояние в което ще мога да се грижа добре за нея
Споделяте дали това е нормално за края на бременността Sad
Виж целия пост
# 259
Аз нямах търпение да родя, толкова ми беше омръзнало да съм бременна. Тромава, не можех да си намеря удобно място, понякога като бях легнала имах силни болки в кръста и не можех да стана сама.
Бебето като ревне, просто няма на къде да ходиш. Колкото и да си изморена, намираш сили и ставаш. Правиш каквото трябва. Оставяш настрани своите болки и нужди.
Аз съм голям егоист, признавам си го. Имах малко притеснения точно дали ще превъзмогна себе си. Но след като се роди в мислите ми беше само тя и нейните нужди. Родих секцио и в момента, в който ми я дадоха забравих за болката. Ако трябваше да става да отида до тоалетната ми беше много трудно. Обаче като я чуех да плаче, бях толкова пъргава, все едно нищо ми нямаше Grinning
Виж целия пост
# 260
Много се надявам се чувствам много по добре след като родя защото ми писна с тези чувства на тъга 1седмица 1седмица съм добре.. вече се отчайвам че ще се чувствам нормално и щастлива отново..
Виж целия пост
# 261
Здравейте бъдещи мами
Бременна съм в 34 г.с.  и почнах да се чувствам много тъжна и самотна.. имам подкрепа от семейството и мъжа ми..но всякаш изведнъж почнах да се чувствам много зле.. не ми се среща много с приятели защото се чувствам тъжна и ми се иска да съм като тях изпълнена с енергия е щастие а при мен го няма това чувство..
Възможно ли е да ме е хванала депресията или всичко идва от завишените хормони..
Ще бъда благодарна за вашите мнения
Виж целия пост
# 262
Малко бременни жени се чувстват в 34 г.с. леки като перушинки. Нормално е настроението ти, хормоните си казват своето . Ще мине и скоро ще имаш много други теми за размисъл. Леко раждане.
Виж целия пост
# 263
Благодаря за отговора! 🙏
Виж целия пост
# 264
Всичко е наред, вижда й се края на бременността. Аз се чувствах така през цялата бременност, въпреки че имах подкрепата на мъжа ми и вкъщи постоянно имаше приятели. Въпреки, че и аз нямах желание да виждам никой, мъжат ми все канеше гости, които ме разсейваха от лошите мисли. Предполагам, че си по-самотна и защото обстоятелствата в момента налагат изолация.
Знай, че скоро ще гушкаш бебче, а малко след това животът ще продължи по старому, само че ще е по-забавно. Казвам го от опит, моето бебче е на година и 4 месеца. Времето минава бързо, а с него и тези настроения си отиват.
Пожелавам ти лека бременност и раждане и горе главата!
Виж целия пост
# 265
Много ти благодаря!!! Радвам се че всичко е преминало при теб! Дано и при мен скоро се оправи.. по принцип съм много весел и комуникативен човек.. ние живеем в чужбина и тук срещите с познати се случват много рядко тъй като всеки е зает и единствената комуникация с близките ми е чрез телефона..
Всичко е наред, вижда й се края на бременността. Аз се чувствах така през цялата бременност, въпреки че имах подкрепата на мъжа ми и вкъщи постоянно имаше приятели. Въпреки, че и аз нямах желание да виждам никой, мъжат ми все канеше гости, които ме разсейваха от лошите мисли. Предполагам, че си по-самотна и защото обстоятелствата в момента налагат изолация.
Знай, че скоро ще гушкаш бебче, а малко след това животът ще продължи по старому, само че ще е по-забавно. Казвам го от опит, моето бебче е на година и 4 месеца. Времето минава бързо, а с него и тези настроения си отиват.
Пожелавам ти лека бременност и раждане и горе главата!
Виж целия пост
# 266
Разхождай се на чист въздух, това ще те ободри! Ако позволяват в тази държава...
Виж целия пост
# 267
...не ми се среща много с приятели защото се чувствам тъжна и ми се иска да съм като тях изпълнена с енергия е щастие а при мен го няма това чувство...
Какво щастие, каква енергия, като имах чувството че камион ми е паркиран на раменете. Хич не ми се отваря дума останалите "екстри" на бременността. Както писа Uncommon, излизай сама за кратки разходки, ако можеш - мен ми действаше ободряващо просто да изпразня мозъка за час-два. Нищо че после всички стави протестираха. В момента хем хормоните се вихрят много, хем тялото ти вече физически е натоварено доста, така че не бих се напъвала за каквото и да е.
Виж целия пост
# 268
Да напълно разбирам че бременността е доста тежка задача...
При мен проблема е че когато остана сама и мозъка ми почва да мисли за всякакви глупости.. и почвам да се чувствам сама и ми става едно такова тъжно..
Иначе имам да нападат още много малко неща за бебка та мисля тези дни да изляза по магазините да се разведря малко
Виж целия пост
# 269
Много ми е подтиснато и на мен. И от Ковид ме е страх вече, да не се разболее някой близък. Притеснявам се как ще гледам детето, дали ще имам сили, как ще стане раждането.
Физическите неразположения просто ме сринаха психически и тази пандемия...
Корема ми подпира, даже, като мия чиниите, уринирам по много пъти и ми е адски изнервено от вида ми и това, което ме очаква.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия