Здравейте, знам че има подобна тема, но тази е малко по различна. Тя се отнася до нещата които таим в себе си, по една или друга причина. Някои са твърде лични, други не са за пред хора, трети са цинични и брутални и т.н.
Нека пишат само тези които имат какво да кажат, без излишна критика.
Започвам със себе си.
1. Не изпитвам емоционална близост с родителите си. Нито със сестра си. Мога да не ги виждам и чувам с месеци, не ми липсват. Чудя се често защо е така. Бяхме сравнително нормално семейство.
2. Скатавам колкото мога на работа, не се занимавам с нищо допълнително като отговорности. Върша си работата, но на санитарния минимум. Причината за това е че си мисля, че шефовете така или иначе винаги са недоволни и неблагодарни. Парите също не са нещо особено. За сметка на това много се забавляваме с колегите и ми харесва да работя с тях. Не я сменям защото знам че нямам капацитет за нещо по-голямо.
3. Вярвам, че не се раждаме равни. Нито равно умни, нито равно привлекателни и амбициозни. Всеки има праг на успешност. Важното е да си в мир със себе си.
4. Завиждам на хората с възможности, хубава среда, много приятели. На здрави семейства с хубави отношения.
5. Мечтая си да мога да вляза в някои магазин, и да купувам каквото ми се иска, без да се замислям за цената. Да трупам количката с всякакви дребни неща, различни сосове, бири и замразени пици.
6.Не отидох на погребението на баба ми. Последната ми жива баба от двата комплекта баби и дядовци. Беше ми страшна мъка. Никои от роднините ми не знае точно защо, сигурно ме мислят за голям боклук. Така или иначе не поддържаме близък контакт, но понякога ми тежи.
7.Страданието на дете е единственото нещо което може да ме разплаче. Понякога не плача с години, но когато това стане, е свързано с онеправдано, болно или починало детенце.
Има и още, но нека това е за начало.
Виж целия пост
Нека пишат само тези които имат какво да кажат, без излишна критика.
Започвам със себе си.
1. Не изпитвам емоционална близост с родителите си. Нито със сестра си. Мога да не ги виждам и чувам с месеци, не ми липсват. Чудя се често защо е така. Бяхме сравнително нормално семейство.
2. Скатавам колкото мога на работа, не се занимавам с нищо допълнително като отговорности. Върша си работата, но на санитарния минимум. Причината за това е че си мисля, че шефовете така или иначе винаги са недоволни и неблагодарни. Парите също не са нещо особено. За сметка на това много се забавляваме с колегите и ми харесва да работя с тях. Не я сменям защото знам че нямам капацитет за нещо по-голямо.
3. Вярвам, че не се раждаме равни. Нито равно умни, нито равно привлекателни и амбициозни. Всеки има праг на успешност. Важното е да си в мир със себе си.
4. Завиждам на хората с възможности, хубава среда, много приятели. На здрави семейства с хубави отношения.
5. Мечтая си да мога да вляза в някои магазин, и да купувам каквото ми се иска, без да се замислям за цената. Да трупам количката с всякакви дребни неща, различни сосове, бири и замразени пици.
6.Не отидох на погребението на баба ми. Последната ми жива баба от двата комплекта баби и дядовци. Беше ми страшна мъка. Никои от роднините ми не знае точно защо, сигурно ме мислят за голям боклук. Така или иначе не поддържаме близък контакт, но понякога ми тежи.
7.Страданието на дете е единственото нещо което може да ме разплаче. Понякога не плача с години, но когато това стане, е свързано с онеправдано, болно или починало детенце.
Има и още, но нека това е за начало.
