Мразя майка си. Мислех си днес, че дори на погребението и няма да ида.
Чувствам се лузър, наказана от живота без да знам за какво и най-големния карък на света по отношение на семейство, близки. Всички покрай мен са психопати, не виждат нищо хубаво с мен, не ме оценяват, само ме критикуват и нападат.
Мисля си да се събера пак с един бивш. Но не съм сигурна на 100% че го искам - щом преди не го исках, сега едва ли ще е по-различно. Просто е единствения, който се държи нормално с мен и не ми лази по нервите.
точно по същия начин се чувствам и аз. Да не си зодия риби?
Виж целия пост
Чувствам се лузър, наказана от живота без да знам за какво и най-големния карък на света по отношение на семейство, близки. Всички покрай мен са психопати, не виждат нищо хубаво с мен, не ме оценяват, само ме критикуват и нападат.
Мисля си да се събера пак с един бивш. Но не съм сигурна на 100% че го искам - щом преди не го исках, сега едва ли ще е по-различно. Просто е единствения, който се държи нормално с мен и не ми лази по нервите.
Живея ден за ден, гледам да се разсейвам и да не мисля за лоши неща, само и само да изкарам деня на етапи. Иначе става лошо.
Чувствам се като в капан - работя нещо смислено, добра съм в работата си, но доста отдавна не усещам никаква мотивация...аз бях един от хората, които тайно се чувстваха добре в изолацията - това, че по независещи от мен причини можех да си седя вкъщи и да не се налага да минавам през ежедневния стрес на ставане рано, пътуване, общуване с хора...беше рай.
Непоносимо ми е в тази жега, шумовете - колите, хората по всяко време на денонощието, които викат, крещят и се смеят, докато аз се опитвам да спя - ме дразнят и ме карат да се чувствам безпомощна.
Нямам специален човек до себе си, от доста време съм си дала сметка, че е по-добре да си сам, отколкото да ти се налага да търпиш компанията на неподходящия, защото тази самота е по-страшна...Понякога имам чувството, че такъв човек за мен не съществува. Уж оставам отворена за нови запознанства, но когато някой понечи да ме заговори, аз се свивам и затварям, сякаш искам по най-бързия начин да се отърва от него, особено когато усетя, че няма да си паснем добре.
Общуването с повечето хора ме кара да се чувствам изтощена, после имам нужда да остана сама, за да дойда на себе си.
От малка съм много чувствителна и ранима, с основателни причини - травми от детството и юношеството, но вече съм на 35, привидно зряла и силна, повечето ми близки разчитат на мен за съвет и подкрепа, а истината е, че отвътре се чувствам точно като малко дете, което иска да избяга и да се скрие някъде и никой с нищо да не го занимава.
Понякога се чувствам, сякаш не съм изобщо приложима за този свят, за това време. Питам се защо изобщо съм се родила.
Чувствам се като в капан - работя нещо смислено, добра съм в работата си, но доста отдавна не усещам никаква мотивация...аз бях един от хората, които тайно се чувстваха добре в изолацията - това, че по независещи от мен причини можех да си седя вкъщи и да не се налага да минавам през ежедневния стрес на ставане рано, пътуване, общуване с хора...беше рай.
Непоносимо ми е в тази жега, шумовете - колите, хората по всяко време на денонощието, които викат, крещят и се смеят, докато аз се опитвам да спя - ме дразнят и ме карат да се чувствам безпомощна.
Нямам специален човек до себе си, от доста време съм си дала сметка, че е по-добре да си сам, отколкото да ти се налага да търпиш компанията на неподходящия, защото тази самота е по-страшна...Понякога имам чувството, че такъв човек за мен не съществува. Уж оставам отворена за нови запознанства, но когато някой понечи да ме заговори, аз се свивам и затварям, сякаш искам по най-бързия начин да се отърва от него, особено когато усетя, че няма да си паснем добре.
Общуването с повечето хора ме кара да се чувствам изтощена, после имам нужда да остана сама, за да дойда на себе си.
От малка съм много чувствителна и ранима, с основателни причини - травми от детството и юношеството, но вече съм на 35, привидно зряла и силна, повечето ми близки разчитат на мен за съвет и подкрепа, а истината е, че отвътре се чувствам точно като малко дете, което иска да избяга и да се скрие някъде и никой с нищо да не го занимава.
Понякога се чувствам, сякаш не съм изобщо приложима за този свят, за това време. Питам се защо изобщо съм се родила.
точно по същия начин се чувствам и аз. Да не си зодия риби?
Добре, че избутахме бебешкия период!