Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Смърт на домашен любимец

  • 1 087
  • 7
Моля за помощ! Как се казва на 11 годишно дете такова нещо, и по какъв начин. Все още не се е сблъсквало с това. Чувствително е. За сега знае че е на доктор и само пита. Трудно ми е.
Виж целия пост
# 1
Трудно се казва, но се казва... при нас нищо не се крие, защото това е неизбежно. Обичаме и се раздаваме, а после се сбогуваме.

Погребахме плъхче, коте... само май при рибките беше най-безболезнено... може би поради липсата на директен физически контакт.

Как се казва... ами като за човек... и всички знаят колко време се очаква да живее любимецът от самото начало... тъжно е да, но... детето е бъдещ възрастен!
Виж целия пост
# 2
На моя син му казахме,че кученцето е било болно и ,за да оздравее, сме го върнали при майка му.Той е на 12 и повярва.После му взехме ново кученце.
Виж целия пост
# 3
Зависи от детето, вие го познавате най-добре. Някак обяснете, че те не живеят дълго като хората, че идват да ни направят по-добри, да ни покажат какво е безрезервна обич, че винаги ще останат в сърцата ни. Ако прецените, че ще свърши работа, може да прочетете Мостът на дъгата, на мен страхотно ми действа това непретенциозно разказче, но не съм на 11 все пак. Което не  пречи да не мога още да се съвзема след същия проблем.
Наистина е трудно, а и децата различно го приемат. С подобни обяснения дъщерята на приятелка на 12 годинки, за която се чудеха как да и кажат, да я лъжат ли, го прие съвсем като нормално нещо. Т.е. разплака се, но за малко, попита "нали сега му е добре там, нищо не го боли и си тичка?" и нямаше драми. Съседи пък веднага взеха друго кученце и някак пак мина без особени драми. Та просто преценете според вашето детенце, представете го така, както ще е най-малко травмиращо за него. Понякога децата са по-издръжливи психически и приемат нещата по далеч по-нормален начин, отколкото си мислим за тях.
Виж целия пост
# 4
Това е естествен завършек на всеки живот. Детето ви не е толкова малко, за да поговорите открито и честно.
Ние преди няколко месеца минахме през това - малката ми щерка /на 9г./ плака и стада, голямата го прие по-лесно.
Виж целия пост
# 5
Сигурно вече сте казали на детето, дано го е понесло леко. Малкият ми син беше на 10г когато след кратко боледуване почина зайчето ни. Много драматично беше, а преди това баткото даваше индикации, че ще го приеме по-тежко. Много дни плака, неутешимо и до захласване направо. Много е труден от бебе на успокояване. Мои приятели и познати ме успокояваха, че с времето ще свикне с мисълта, че го няма и че това е един вид трениране за смърт и на близки хора. И дума не искаше да чуе за нов любимец - "не искам нищо живо". Много тъжен момент, но е неделима част от порастването, самата мисъл и сблъсък със смъртта...
Виж целия пост
# 6
Любимата котка на сина ми почина миналата година. На двора, пред очите ми, много тежко. Аз самата едвам го преживях и бях в такава истерия, че мъжът ми ме изгони. Детето беше вътре би нищо не разбра, видя само някои следи. Плака, много плака, и двамата плакахме заедно, гледахме снимките ѝ, спомняхме си за нея. Отгледахме я от шепичка, нея и братчето ѝ. След като мъжът ми я погреба в двора, детето ѝ сложи нагробна плоча и кръст от дърво. Хората които идват се стряскат в началото, после обясняваме че там спи Биби. Сега гледаме снимки, клипове, още ни е тъжно. Месец след смъртта ѝ , мъжът ми донесе ново малко момиченце. Имаме 4 котки, като деца са ни. Не съм крила емоциите си от детето, като не се плаче, плачем заедно.
Виж целия пост
# 7
Нашият котарак почина съвсем неочаквано наскоро. Най-тежко го прие малкият ми син, на 12 почти, а котакът беше на 7 години. Много плака като разбра, но такова нещо няма как да се скрие. Следващите 2-3 дена пак си поплакваше, когато се присетеше. Вече му мина. Сега просто си спомняме хубавите преживявания с Пухчо. Ще си вземем и отново коте.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия