Агресивно дете на 4 г.

  • 5 400
  • 62
# 45
Развалените почивки явно не са от сега,  всъщност как почивате? Има ли други деца, игри, занимания, нещо ориентирано към това на детето да му е забавно?
Защото едно и също дете в ситуация да се изцеди до обяд, да хапне и поспи и после пак игри и забавления и в ситуация да скучае до 11 в квартирата, после цял ден плаж и Остави ме, почивам си, без обеден сън и други деца, ще се държи по коренно различен начин.
Описвам крайностите разбира се, но доста често родителите имат малко нереалистични очаквания тръгвайки с деца на море.
Режимът му се спазва дори и на почивката-ядене,спане на обяд,вечерен час.Не е проблемът в почивката,че е провалена,не знам дали заради обстановката стана така,но е факт,че вчера и днес е по-добре.
Виж целия пост
# 46
Здравейте!Моля за съвет защото откачам вече.Имам момченце на почти 4 г.и последните нялколко седмици е много агресивен.В момента сме на почивка и направи почивката ни АД.Непрекъснато и за всичко казва "не", заплашва ни,че ще ни направи еди какво си, удря ни с мъжа ми,тръшка се за всичко,не стои на едно място повече от 5 мин.Обясняваме му, игнорираме го,някой път му се караме,но оправия няма.Направо не се издържа.Винаги е бил малко такъв,даже разглезен,защото му се изпълняват всички желания(от страна на баба му),но чак до такава степен никога не е било.Моля помагайте и какво правите Вие в такава ситуация,защото съм пред нервна криза.

Броя до 3 и ако не спре това, което съм преценила, че е неприемливо поведение, пращам го в спалнята да си помисли за поведението си.
Виж целия пост
# 47
С деца на море по принцип е трудно. Особено първите дни. Основното, което обичат децата е рутината. Със смяната на мястото се предизвиква голям стрес. Така че това поведение е обичайно. Разбира се, трябва да реагирате. Но също така и да го предотвратявате. Например - да не се излиза в жегата, да не се излиза сред много хора, детето да е хидратирано и нахранено. Много често може да се наложи единият да остане в стаята с него, вместо да отиде на плаж, ресторант или разходка.
Виж целия пост
# 48
Казваш, че детето напоследък се държи по-буйно. Т.е. по принцип нещата не са чак такива каквито са в последно време? Възможно ли е да му влияе горещината? Пр имоята дъщеря ( почти 7-годишна) категорично забелязах, че всяко лято щом започне горещото време тя става по-изнервена, чувствителна, ранима и в същото време избухлива. Оправя се щом времето се задържи по-прохладно за известно време.
Виж целия пост
# 49
Възможно ли е да му влияе горещината? ...Оправя се щом времето се задържи по-прохладно за известно време.
Много интересно, и аз съм забелязала подобно нещо. Поколението ни е бая студенолюбиво, и жегата направо разказва играта. Thinking
Виж целия пост
# 50
Аз съм съгласна с Hope for Two, че не можем да изискваме от роднините - баби, дядовци, лели и т.н. да следват нашата линия на възпитание. Това е нещо, което аз и бащата определяме и следваме последователно. И се възпитаваме вътре в семейството. Не е нужно да правим сцена пред баба му или на роднинско събиране. Има ситуации, които изискват незабавна намеса, но в повечето случаи може да се изчака и да си говорим, когато няма кой да каже пред детето, че не сме прави.
Моите деца са гледани с активното участие на баби и дядовци, но не са отглеждани от тях. Така че не можем да обвиняваме тях за грешките във възпитанието, те са си лично наши...
Виж целия пост
# 51
Аз пък смятам, че ако поверявам детето си на някого за ден-два или за седмици (както някои родители си оставят децата по-дълго при баби и дядовци), той трябва да следва моята линия на възпитание защото гледа МОЕТО дете и трябва да спазва моите правила, дори и да не ги намира за правилни.
Майка ми е си е отгледала вече детето, имала е времето и възможността да прилага своите разбирания, сега трябва да се съобрази с моите.
Ако това не се случва, просто не си оставям детето и драма няма.

Мисля да спра този безсмилен спор до тук, ясно е, че всеки си има мнение и разбирания. За мен е абсолютно недопустимо да знаеш, че родителите на детето не разрешават нещо, а да му го даваш или да го правиш. Както и да утешаваш дете, на което майка му му се е скарала. Свекърва ми например, е точно обратното. Винаги е на моя страна, поне пред детето и винаги ѝ обяснява, че трябва да ни слуша и т.н. Все пак ние сме възрастните и ако детето вижда разденине между нас по отношение на правилата става проблем.

В случая на авторката е просто невъзможно да се изключи бабата от картинката защото те живеят заедно. Не се виждат от време на време, за малко, та нейното държание да не влияе на поведението на детето. Тя заема основна роля в отглеждането и възпитанието му и няма как да прави сечено на родителите, да глези и угажда на детето ежедневно  и да се очаква от поведението му да излезе нещо добро.
Виж целия пост
# 52
Не е спор а мое мнение Simple Smile
Рядко баба или дядо правят сечено на родителите. Просто хората са поживяли и са видяли, че за глупости човек не трябва да се втвлясва.
Как баба та да възпита детето да се оправя сутрин бързо и стегната. Като бабата има цялото време на света и малко и пука дали детето ще се облече в 8 или в 8.30. E да де ама на майката и бащата сутрин този половин час ги изкарва от равновесие. Викат по детето, закъсняват за работа и обвиняват бабата че тя глези детето.
Детето ще получу всикичките положителни и отрицателни страни и при двете случки. Ще се научи че при баба може да не бърза а у дома трябва да е готово навреме. И в това няма нищо лошо. Цял живот детето ще контактува с различни хора и ще попива и лошо и хубаво. И задача на родителите е да го възпитат и научат. И хич не ми е ясно защо някой я прехвърлят на баби, дядовци и учители. И който я прехвърля в един момент е кофти изненадан.
Виж целия пост
# 53
Ама в случая те живеят заедно. "При баба" всъщност е вкъщи. Там е проблема.
Виж целия пост
# 54
Почивка с дете на 4 е трудна работа, особено, ако същото не е свикнало от малко. По принцип на такава почивка трябва да се спазва първо режима на детето, почивката да е съобразена с възрастта и интересите на детето. Особено, ако няма други деца с вас, на него е нормално да му става скучно и да почне да се изнервя.
Ако детето не е свикнало на пътувания, почивки и смяна на режим и т.н. е доста трудно в началото.

Вече, ако и у вас създава проблеми е крайно време да заемете вашата позиция на родители и да очертаете ясни граници. Децата имат нужда от правила, от поставяне на граници, които не трябва да преминават и да знаят, че въпреки това пак ще бъдат обичани. Така се чувстват по-спокойни. Забранете на баба/дядо да възпитават. Те нямат това задължение.

Hope for Two, подкрепям твоето мнение. Когато ММ е командировка, дъщеря ни знае, че сутрин нямам време за мотаене. Трябва да сме бързи и организирани. Като се върне баща й, вече може да си се излежава и по цял час сутрин в леглото, това не е проблем.
Виж целия пост
# 55
Ако не се лъжа, авторката е споделяла и преди, че бабата оставяла детето са гледа ТВ по цял ден, и се чудеше дали да не го праща на ясла. Явно проблемът се е задълбочил.
Виж целия пост
# 56
Почивка с дете на 4 е трудна работа...
Първото море с близнаците ни (момче и момиче) беше, когато бяха 2-годишни. Беше прекрасна почивка!
А иначе, мога да споделя няколкото важни неща, които спазваме. Не забраняваме много неща, но това което е забранено, е забранено винаги и категорично! Не, веднъж да е позволено, а понякога да го забраняваме. Например обида, посягане, агресия към родител/баба/дядо/брат/сестра/приятел/познат/непознат. При първи опит реагирам ужасена, че това се е случило и че не мога да повярвам, че го е направил/а. Натъжавам се и обяснявам, че такова действие не искам никога повече да виждам. И така е всеки път. Уверявам ви, опитите бързо спират. Например, когато единият каза на другия "ти си лош" (защото това е най-обидното, което са си позволявали да се наричат), аз първо реагирам с едно много учудено "Иииии!". После им казвам, че аз лоши деца нямам, а само добри. И като казва "лош" на брат си/сестра си, го казва все едно на мен.
Когато бяха малки, девойчето направи един, два опита да се тръшка на земята. Много бързо спря, след като започнахме да се шегуваме с нея, като питахме брат и "как се тръшка Крисито?" и той лягаше на земята и риташе и всички дружно се смеехме, включително и Крисито. Скоро ще станат на 10г. Не съм ги била, нито наказвала физически никога. Тяхното наказание е, че когато направят нещо, което не е трябвало, аз ставам тъжна и мълчалива.А това никак не им харесва.
Не приемам да ми се отговаря и с "Не", когато искам нещо от тях. Винаги давам някакъв толеранс време, в което да изпълнят това което искаме. Например казвам:"деца, след 10 минути се приготвяйте за сън", "прочитам 2 приказки и загасям лампата, за да заспивате", "когато изсъхните, си тръгваме от плажа", "пускаш се още 3 пъти по пързалката и си тръгваме", "като свърши филмчето си оправете стаята" и т.н.
Да и другото много, много важно нещо е винаги да сме на едно мнение с баща им. За бабата няма да коментирам. Вече многократно беше писано, че е нужно сериозен разговор с нея.
Виж целия пост
# 57
ilik123, затова поясних, че ако не е свикнало от малко е трудно. Ние от както се е родила дъщеря ни, навсякъде ходим с нея. При нас вариант ние да сме на почивка, а детето при баба/дядо, няма. Иначе да, много точно си обяснила как трябва да се процедира. Ние постъпваме по същия начин и това работи наистина.
Виж целия пост
# 58
Оказва се,че бабите са най-великото зло на света, само защото някой не умее да си възпитава детето.Жалко.

А какво да направят бабите, когато младите не желаят да се изнесат от "родния си дом"?Бабите ли да се изнесат, за да не пречат на възпитанието на внука? И да си кажа, такива лиготии не бих позволила и на най-любимия си внук.
Виж целия пост
# 59
ilik , това което прилагаш е супер, но когато имаш добри, разбрани, деца с емпатия и тн. има деца на които не им пука , че майка им е тъжна или ще се радват братчето да е тъжно, въобще децата си раждат със своя характер - егоисти, лицемери, злобнички и прочее. Не е лесно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия