Здравейте много мислих дали да пиша но съм отдавник за сламка. Преди години получавах паник атаки отидох при специалист изписа ми лекарства и се оправих беше кошмар.Възвърнах си стария начин на живот не се страхувах излизах си без проблем. Но единствено ми тежеше че нямам човек до себе си.Но след време съдбата се усмихна и на мен срешнах човека до себе всичко се случи много бързо като се запознахме и след няколко месеца забременях бях много щастлива от факта че намерих човека до себе и ще си имаме детенце. Всичко беше наред докато един ден прокървях отидох на доктор съответно гиниколошката се опита да ме успокой но аз съм такъв човек че това нещо не ми излизаше от глава и си мислих лоши работи. Бремеността ми не се развиваше на седмиците който трябваше да бъда и ми каза че не се появи ембрион ще ми прекъснат Бремеността беше ужасно да чуя това. И много се страхувах и си казах ами сега приятеля ми ако ме остави нито дете нито мъж до себе си. Мина се една седмица и направих сплонтанен аборт. Ревах ревах но си казах трябва да се стегна заради близките ми. И така направих Но почнахме да не се разбираме много с приятеля ми както във всяко семейство си имахме проблемите. Но се оправяхме бързо след няколко месеца решихме да пробваме пак да имаме след няколко опита бях забременяла два месеца не ми идваше и аз от страх не си правих тест за бременност защо изпитвах страшен страх. Дойде деня в който трябваше да со направя и излязоха две чарти. Не посмях да се зарадвам а почнах да рева чв пак нещо няма да е наред. Отидох на следващия ден на лекар със страх започна прегледа и докторката ми каза че всичко е наред. Но все пак изпитвах страх дали за напред всичко ще е наред пуснаха ми изледвания тръпнех и вяхнах какви ще са резултати дали ще са хубави и след това се поуспокоих малко. Докато не почнах да получавам едно прескачане на сърцвто от началото си казах то това е от хормоните сигурно и предимно вечер ми сраваше така. Но една сутрин се събудих с това прескачане и цял ден бях така и паниката дойде отидох при лекарката направиха ми кардиограма имах сърцебиене измериха ми кръено беше 120/80 казаха ми да седна дадоха ми един валериан сякаш ми беше спокойно и ми казаха ела да ти измерим кръвно и пулса на един апарат отидох не бях преснена и ми казаха сега пулса ти е добре кръвно вдигна за първи път вдигнах кръвно. Изоисаха ми хапчета за кръвно но като се прибрах вкъщи ми беше добре кръвното и не съм пила хапчета за кръвно и явно от там се наплаших вкъщо кръвното нормално при гиниколошката високо пък мен попринцип сложат ли ми апарат за кръвно сърцето ми почва да блъска. Ходих при два кардиолога казаха ми че всичко е наред гледаха ми сърцето на ехограф клапи всичко каза нормално сърце. И си казах сигурно пак получавам паник атаки но бях по рядко а сега стана много чести сърцето ми почва да блъска цялото тяло ми измалява и се схяаща и трябва веднага да легна и кръвното ми се вдига. И един страх от това че ще ми стане нещо и ме избива на рев. Нямам желание за нищо изпаднала съм в една дупка почти всеки ден се карам с приятеля ми защото си искам вниманието подкрепата от него а аз нея получавам всеки ден се тормозя с това никъде на излизам ежедневието ми е едно и също всеки ден съм под стрес и нерви и страха от това че пак ще вдигна кръвно. Не знам как да се справя с всичко това в 7 месец съм и не мога да пия нищо. Моля ли ви помогнете ми дайте ми съвет със всеки изминал ден потъвам. Благодаря ви предварително.
Виж целия пост