Изпитвам ужасна неудовлетвореност от живота си,без значение какво ми се случва.Така и не намерих мястото си,не открих своят път.Нито професионално,нито в личен план,нито емоционално и духовно.От както се помня съм все объркана,недоволна и несигурна в решенията си...днес едно,утре друго-голямо непостоянство,всичко ми омръзва,не разбрах конкретно в какво ме бива,за да потегля в тази посока.Всичко това предизвиква емоции като гняв,желание за агресия,злоба и завист,тъга,които са ме съпътствали още от детските ми години.Как може едно дете да бъде така емоционално обрменено с толкова болна нервна система!Родителите ми така и не обърнаха сериозно внимание на лесната ми избухливост и неконтролируемите нервни състояния,които се случваха не рядко.Та така си влача целият антураж вече 31 години.Имам семейство и от скоро дете,работя,водя нормален според обществения шаблон живот,но това не промени гореописаните неща.Никога не съм споделяла на някого в такава дълбочина как се чувствам,защото веднж опитах и не срещнах разбиране...нищо ми нямало,да се стегна.Не опитах повече,от страх,че ще ми лепнат-ку ку.Вечната празнота и чувството на липса не си тръгват,въпреки усилията от моя страна и напъните да гледам позитивно на живота.Моментните проблясъци и периоди на заблуждение са кратки.Мился си,че съм открила формулата за преодоляване на проблема ми,но уви-след не дълго време се връщам в стартова позиция.Дори не мога да дефинирам проблема си,а може би е диагноза хронично нещастие или дълбока...много дълбока депресия.Мисля,че зная къде се крие коренът на всичкият този хаос-семейството.Израстнала с безхарактерна майка-истеричка,която не блести с особен умствен багаж,живяла цял живот при родителите си и баща,чиито възпитателни уроци към мен са били само иху-ахо и нищо смислено,оформиха този така дефектен човешки продукт-мен!Дали има тук хора,които се чувстват или са се чувствали като мен?Късно ли е на 31 за ново начало и рестарт на личността или всичко е кауза пердута?Благодаря,че изчетохте всичко!
Виж целия пост