Мънчолина, за успокоение - при нас положението е почти същото. Даниел от бебе е по-активен, ревлив и див от децата край нас. Игри с конструктори, люляне на люлка и какви ли не други спокойни занимания, не са за него. Той вечно бяга, удря се, блъска, хвърля, чупи. А най-лошото е, че редовно посяга на мен и баща си да ни удря. Влудяващо е. С децата не се държи така, но нас постоянно ни удря. И все в едни такива моменти, в които не очакваме. Съответно отнасяме някой стабилен шамар... Пробваме с говорене, обяснения, заплахи за лишаване я от тв, я от любимите му бисквити, дори и ние вече си позволяваме някой шамар по дупето. Нищо не помага. Както и при вас - на човека не му пука. Дори заплахи, не-та и пошляпване го стимулират още повече.
Другата болна тема - боледуването. Вече буквално ми се реве. Зазу, и ние като вас сме си постоянно вкъщи. Малкият ходи мах 5 дни в месеца на ясла, останалите е болен и сме вкъщи и за укрепване. Вече ми писна. От Януари досега му е 6то боледуване, като почти не е имало лек вариант. За 3мес пие 4ти антибиотик. Температури, бактерии, гърло, шарки... писна ми! Не знам докога ще ме търпят на работа. Баби, които да помагат нямаме, а баща му не можел сам да се справи с него, особено пък болен. Та винаги съм аз гледачката... В някакъв постоянен страх и стрес съм вече с това боледуване. Пуснах го миналия Понеделник и Вторник сутрин вече беше с 37+ температура. Сега сме си вкъщи, на антибиотик.
Иначе, продължава да се храни трудно и иска само пасирано, не яде плодове и зеленчуци, както и кисело мляко. Бърбори доста. Мисля този месец да правя опити да махна памперса, нищо че той не доближава даже гърнето. Все още е с биберон, срам и резил, но няма махане. И да не пропусна, сънят му е все така кошмарен, вече съм се предала, явно така ще е...