Като малка 4-5 годишна исках да стана първата жена машинист в България, много обичах влаковете и с удоволсвие се возя и до ден днешен, въпреки че колата ми е първият избор, с две дежюца и куче, какво влакове?! 😅
Сигурна съм, че щях да съм добра!
Е, днес работя нещо, което никога не съм си представяла до преди 2 години, което си е интерсно, е, определено не е моето нещо, но има време, все още съм на 35 хахахах... От толкова преквалифиции в тежкият производствен сектор вече съм специалист по всичко и тесен специалист по нищо 👀 човек се учи докато е жив.
Много бързо ми омръзва всичко, обичам новото, интересното и непознатото, само вкъщи съм моногамна и доволна от постигнатото, в работата искам още, поне директор, за да знам защо се ядосвам 😎
Виж целия пост
Сигурна съм, че щях да съм добра!
Е, днес работя нещо, което никога не съм си представяла до преди 2 години, което си е интерсно, е, определено не е моето нещо, но има време, все още съм на 35 хахахах... От толкова преквалифиции в тежкият производствен сектор вече съм специалист по всичко и тесен специалист по нищо 👀 човек се учи докато е жив.
Много бързо ми омръзва всичко, обичам новото, интересното и непознатото, само вкъщи съм моногамна и доволна от постигнатото, в работата искам още, поне директор, за да знам защо се ядосвам 😎
Струваше ми се ужасно важна и престижна професия, щом всички те гледат по телевизията. После исках да ставам лекар, докато не открих, че имам фобия от кръв. Имах мечта и писател да ставам и бях особено горда с някои мои наградени ученически творби. Е, нищо от това не се сбъдна. 
