Как преодоляхте депресията?

  • 4 451
  • 8
Здравейте, не искам да изпадам в подробности, но от около половин година съм в доста тежка депресия. Нищо не ми носи щастие и удоволствие. Не виждам смисъл в нищо. Нямам желание и мотивация за нищо. Постоянно чувтсвам болка, празнота и самота. Имам чувството, че живота ми върви само в негативна посока, което ме кара да се депресирам още повече.
Смених тонове антидепресанти и успокоителни, ходих при различни психиатри и психолози, но нищо не ми помага. Всеки ден се чувствам все по-зле..
Моля, ако някой е бил в подобно състояние нека ми даде съвет как да се справя, как да премина през този ад...
Виж целия пост
# 1
Лек спарт,желателно с други хора,хоби,и много работа за да нямате време за мислане.Колкото и да е смешно,съм чувала психолог да казва,че когато усетиш признаци на депресия,вземи измий прозорците.
Виж целия пост
# 2
Stormy23, не знам причините за депресията ти, но половин година да си в такова състояние, не е нормално. Опитвай се да изместваш от съзнанието си мислите за това, което те е вкарало в даденото състояние. Та дори и с миене на прозорци, както е написала съфорумка. Физическата работа определено помага, в друга тема коментирахме. Мен ме е спасявало чистене и преподреждане на кухненски шкафове, на книги, изобщо  всяко нещо, което ще пренасочи мислите ти в друга посока, не към депресиращия фактор. Явно си зациклил/а на него, а не трябва.
Виж целия пост
# 3
Stormy23, не знам причините за депресията ти, но половин година да си в такова състояние, не е нормално. Опитвай се да изместваш от съзнанието си мислите за това, което те е вкарало в даденото състояние. Та дори и с миене на прозорци, както е написала съфорумка. Физическата работа определено помага, в друга тема коментирахме. Мен ме е спасявало чистене и преподреждане на кухненски шкафове, на книги, изобщо  всяко нещо, което ще пренасочи мислите ти в друга посока, не към депресиращия фактор. Явно си зациклил/а на него, а не трябва.
Чистила съм, подреждала съм, сменяла съм средата и хората, но нищо не помага..
Виж целия пост
# 4
Скрит текст:
Stormy23, не знам причините за депресията ти, но половин година да си в такова състояние, не е нормално. Опитвай се да изместваш от съзнанието си мислите за това, което те е вкарало в даденото състояние. Та дори и с миене на прозорци, както е написала съфорумка. Физическата работа определено помага, в друга тема коментирахме. Мен ме е спасявало чистене и преподреждане на кухненски шкафове, на книги, изобщо  всяко нещо, което ще пренасочи мислите ти в друга посока, не към депресиращия фактор. Явно си зациклил/а на него, а не трябва.
Чистила съм, подреждала съм, сменяла съм средата и хората, но нищо не помага..

Ами, освен, ако нямаш загуба на много скъп човек, но то и това се приема, защото просто нищо не може да се направи, значи ти не полагаш никакви усилия да се отскубнеш от блатото, а чакаш някой друг да го направи. Пишеш тонове антидепресанти, психолози, психиатри, е, не е възможно отнякъде да не е имало помощ. Но, ако ще отвън да се трепят да ти помогнат, ако ти не го поискаш и не положиш усилия, колкото и тежко да е, няма кой да ти помогне. Предполагам и специалистите са ти дали професионалното си мнение и съвети. Просто, както се казва, хващай се за косите и се измъквай. Иначе какво очакваш, цял живот да живееш с това? Не става.
Виж целия пост
# 5
Здравей. Аз съм била в депресия много пъти, включително съм мислила за самоубийство и тн. Дори вмомента не мога да кажа, че съм щастлива или нещо, но просто свикнах да живея така. Имала съм периоди, в които съм била с паник атаки, самоубийствени мисли, не съм говорила с месеци, не съм излизала от стаята си с месеци, не съм се хранила, дори и вода не съм пила, плакала съм денонощно. От над 10 години се боря с депресията и за толкова много време, животът ме научи, че колкото повече се разсейвам и се опитвам сама да си помагам, толкова по-добре се чувствам. Например, когато започнах работа в летището (работя от 3 години летата), се чувствах страхотно. Понеже работата е много напрегната и контактуваш с хиляди хора на ден, буквално не ти остава време за мисли. Отделно самата работа ми харесва много и ми доставя удоволствие, а колегите са много готини и си създадох доста приятелства. Работата в екип просто е супер. Но когато свърши лятото, пак се връщах в същото положение с депресията. С времето обаче започнах някак да контролирам мислите си, да си помагам сама, да се обиквам такава каквато съм. Цял живот съм се чувствала ненормална, излишна, неразбрана. Гадното при мен е, че никой от обкръжението ми не ме разбирал и винаги са ме гледали странно, когато се опитвам да им обясня. Докато не открих много такива хора като мен в Интернет. Разбрах, че има толкова много такива тъжни души като мен и не съм единствената. Започнах да обичам това, че съм различна, по-емоционална и чувствителна, по-мрачна. Открих една моя положителна и енергична страна. Когато съм с приятели най - вече. През другото време се разсейвам с филми и сериали (най-голямото ми спасение), разходки, музика, спорт, мода, писане и още много други неща. Разбира се, имам си и дни, в които имам нужда да съм сама и си се депресирам вкъщи, но няма как без тях. Научи се да се обичаш и да приемеш депресията не като нещо лошо, а като изпитание, като нещо, което ще те направи по-силна. Всичко е в ума ти. Ако сам не си помогне човек, няма как да стане. Аз също съм ходила по психолози, психиатри, пила съм антидепресанти, но само се чувствах още по-зле, сякаш съм побъркана. А всъщност просто съм тъжна. Няма нищо ненормално в това. И когато другите се опитваха да ми помагат, ставаше по-зле, не става на сила. Трябва сам да го поискаш. Приеми се такава каквато си и тогава започни да се подобряваш, за да бъдеш най - добрата си версия. Но тайната е в любовта към самия себе си. Надявам се да съм ти помогнала по някакъв начин. Ако имаш нужда да споделиш с човек, който ще те изслуша искрено и ще те разбере, съм насреща.
Виж целия пост
# 6
Ох, Сторми много ми е мъчно, като те чета. Депресията за мен е живият ад на Земята..  Аз също съм била в тази клопка на ума. На мен например ми помагаше 24 часов план. Значи ставам и няма вчера, ама колко кофти ден беше, пък миналата седмица, пук миналата година, ама целия ми живот. Звучи като клопка нали? Няма и утре. Ама ще бъда ли някога щастлива, ама защо на мен това ми се случва, нищо хубаво не ме чака.
За това реших, че имам само днес и това е!!!! Представях си депресията, като демон, който сутринта, докато още спя, седи гадината до мен, чете вестник и ме чака да се събудя, за да ме смаже. За това сутрин първо се усмихвах и му пожелавай приятен ден, но този път без мен!! Правех си строга програма от действия, повтарям действия. Просто не исках да си седя в главата и да слушам болестта. Ако през деня се промъкнеш е някоя мисъл включваща самосъжаление и края на света, си представях, как демона ми ги шепне тия глупости. Казвам си това не са моите мисли, това е болестта и веднага се заемах нещо да действам. Много помага в такива моменти да се обадиш на някой, който има нужда от някаква помощ. Да се включваш в доброволни инициативи, с две думи да служиш на другите, не на болестта. Постепенно се научих да се обичам и да си го казвам, и да бъда добра със себе си. Да не се съдя. Важно е. Дай му на това момиче в огледалото една усмивка сутрин, кажи й че е хубава и даже страхотна. Ще видиш че тя ще ти се усмихне също😉
Виж целия пост
# 7
Здравейте,чета ви с интерес неволите и се радвам, че намирате начин за да продължите напред,така трябва!Искам да споделя,че при мен имаше здравословен проблем миналата година.Много страдах, много доктори и накрая уж всичко мина,да ,но от месец май , се оказа ,че не съм се оправила на цяло.Пак лекари,болници останах без сили да се боря.Направиха ми скенер ,ЯМР и кръвни изследвания, всичко е ок,само аз не съм.Имам пак проблем,но трима доктори (двама доценти и един професор)ме убеждават,че това е нормално и да не го мисля.Вярвайте ми побърквам се,пих на няколко пъти дианксит и го спирах,сега от три дни пия билкови капки за безпокойство и стрес,казвам си , че трябва да вярвам на докторите,че това е в главата ми,но трудна работа.Проблема ми е в гърлото и аз все съм огледало и прожектор.Побърках си и съпруга,или мълча или плача.Незнам къде вече да отивам,мисля на психолог,какво ще ме посъветвате?
Виж целия пост
# 8
Здравейте, не искам да изпадам в подробности, но от около половин година съм в доста тежка депресия. Нищо не ми носи щастие и удоволствие. Не виждам смисъл в нищо. Нямам желание и мотивация за нищо. Постоянно чувтсвам болка, празнота и самота. Имам чувството, че живота ми върви само в негативна посока, което ме кара да се депресирам още повече.
Смених тонове антидепресанти и успокоителни, ходих при различни психиатри и психолози, но нищо не ми помага. Всеки ден се чувствам все по-зле..
Моля, ако някой е бил в подобно състояние нека ми даде съвет как да се справя, как да премина през този ад...
Как сте сега?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия