Как ви се отрази майчинството на социалния живот?

Никак. Роднините си останаха същите, приятелите и те.

При мен се отрази осезаемо. Роднините ми са далеч, та там всичко е по старому. С прителите спряхме да се виждаме толкова често. Имаше един период бях зверски уморена, никой не исках да виждам. Като цяло всеки вече е с дете, със семейство, имам и бъдещи майки. С приятелките ми с малки деца трудно да си координираме срещите, защото всяко дете си има режим.  Все са едни безкрайни уговорки, ама няма как. Тези, които работят и са без деца са по-склонни да се съобразяват кога да излезем. Общо взето все същите са приятелите, но условията са по-динамични. Чуваме се по ФБ, по телефона и така.

Аз съм от Козлодуй но мъжът ми е от свищов където сега живеем и с моята рода е по-зле, но се виждаме на две три седмици. С приятелите за сега е добре но повечето са без деца

Щом повечето са без деца, от теб зависи след раждането как ще продължат отношенията ви. Ако имаш и други теми за разговор освен бебето, храненето, коликите, зъбите и т.н. значи може да си останете приятели.

Аз най-обичам да седна с някой, който няма дете, и да почне да ми разказва какво прави, къде ходи, някоя любовна история, някоя интрига... Кеф! Та, наистина гледай да не прекаляваш с бебешките истории и се интересувай от живота на приятелите ти и всичко ще е точно.

Никак не ми се отрази.Виждаме се както винаги.Задължително сутрин пия кафе с приятелки (не само с деца,но и с тези без деца).Вечер с ММ и детето пак излизаме(почти всяка вечер).Редовно ходим на почивки с приятели.Детето по никакъв начин не ни пречи.

То на никого не му пречи, ама свободата ти от неограничена се трансформира в ограничена. Завинаги.
Ще преоткриеш други страни на живота, ще придобиваш безценен опит и ще бъдеш майка 🥰

И аз идвам да следя темата. Имам бебе на 2 месеца и засега ми се е отразило положително на отношенията с роднините и отрицателно на тези с приятелите. И то не точно заради самото бебе, а защото се преместихме да живеем в друг, по-малък град, където аз нямам никакви приятели и ми е много самотно..

В първите месеци беше добре. Стоеше в количката, спеше, кърмих я навън. Излизахме с приятели, ходихме на гости, по заведения сядахме(да пием кафе или да обядваме, не сме ходили по кръчми). Сега е на 1г и 2м и нищо не можем да правим. В количката не стои, режима ни не съвпада с тезата на наши приятели с деца. Не можем да седнем никъде, защото е много енергична и не се застоява на едно място. В момента социалния ми живот е в застой, надявам се като порасне още малко да можем да излизам повече. Още я кърмя и не мога да я оставя някой друг да я приспива. Има голяма вероятност да ми се обадят да се прибирам.
Много ми се иска да имам малко по- голяма свобода. Достатъчно ми е 2-3 пъти в месеца да излезем само двамата с мъжа ми или с приятели.

Ох, и аз съм в очакване на първа рожба. Социалният живот ми е притеснение.
Повечето ми приятелки са неомъжени и без деца. Някои ми се радват, но мнозинството не се интересуват от детската тематика, която ме вълнува. Плюс има доста мъжемразки, а аз с ММ сме добре. Та не се кефят много-много.
Надявам се да посвикнат с новата ситуация.

Другото ми притеснение е, че детето си иска своето. Съчувствам на мъниците, приспани на шумни места в количка. От друга страна, всяка вечер в 8ч ли да си лягам с него?!?!

Е, то пък страхотни приятелки, дето не се кефят, че си щастлива с мъжа си.. Такива пък няма и да допусна до обкръжението си...
Да имаш дете понякога изисква жертви. Никой не е казал, че трябва да си лягаш да спиш в 8 часа до края на живота ти, ама ще има и такива дни най-вероятно.

Появата на детето се отрази зле на социалния ни живот. Преди това и двамата бяхме на хубави позиции, печелехме хубави пари, които харчехме основно за личен кеф - пътешествия най-вече. Живеехме в жилище със страхотна локация и след работа можехме да правим милион неща, стига да имаме сили и време. Бяхме добре отгледани егоисти и знаехме да си гледаме кефа, въпреки че много работехме.

Бяхме с нагласата, че като се появи бебето ще си живеем точно така, просто ще го разнасяме с нас. Колко му е?! Смятах, че приятелите ни с деца, които трябва в 20ч да са вкъщи или не искат да идат на почивка на другия край на света с бебе, са ужасно неорганизирани и смотани. Как да не могат, какво толкова пречи едно бебе?!

Падна ни се рекордно ревливо и криво бебе. (Да ми е жива и здрава ❤) Това дете ревеше буквално денонощно. Мразеше количката и се дереше с пълно гърло в нея. Не знам какво е да буташ количка със спящо бебе. Гледах майките със спящи деца с омраза 🙈 В колата се дереше също до повръщане само щом тръгне. Не спираше да реве. Давеше се в собствените си секрети и посиняваше. Едва на 2,5г почна да спи по цяла нощ. До преди това всяка нощ будувания. Разбрахме и що е то почивка Ол Инклузив, вместо обикаляне само с раници от край до край някоя държава. Помощ от баби нямаме никаква, живеем извън Бг.

На този фон плюс преместването в нов град, социалният ни живот остана бледа сянка. Понесе ми зле. Обожавам детето си, но не съм жена, родена да е само пазител на домашното огнище. Имам безброй интереси и желания, които са извън пределите на кухнята и детската стая. Просто с времето приех, че засега се налага да са в летаргия.

HappyRSmile,такива “приятелки” не ти трябват и толкова са ти и приятелки.
Не се настройвай предварително кое как ще е.С времето ще свикнете и ще се организирате.Нашата бебка например е страшно контактна и активна.Едва дочаках да й направим погачата (40 дни),за да идем на почивка.Абсолютно навсякъде идва с нас (планина,море,СПА) и много се кефи,особено,ако има повече хора да й обръщат внимание.Пътуваме без проблем,защото спи по пътя.Стои в количката,в ергономична раница,триколка-изобщо както и да се придвижваме нямаме ядове.Спи на силна музика,че дори и танцува вече.Никога в 20:00 не е заспивала.Ляга си не по-рано от 22:30-23:00ч.По-скоро аз и ММ сме тези,които искаме да си легнем в 20:00ч,но нямаме тази възможност 😁

Появата на дете променя изцяло живота ти и то не само в неговия социален аспект. Никога с мъжа ми не сме били тип купонджии, нито с кой знае колко приятели. Общо взето отношенията с приятелите са същите, но липсва свободата, личното пространство.
Та, с две думи най-добре да се ражда на по-ранна възраст. След това вече се прокрадва и доза егоизъм може би. 😉