Аз съм в началото на 20 и имам връзка от 4 години. С приятеля ми живеем заедно от две и всичко върви перфектно. Обичам го страшно много, той мен също. Връзката ни е весека и наситина прекрасна. Знам че той е идеалния човек за мен и едва ли ще ми се случи да открия някой като него някога. Всичко е прекрасно, но напоследък почвам да мисля че не искам повече да имам сериозна връзка, заглеждам се по други момчета в университета и на работа, дори имам разни мисли свързани с тях и се чувствам ужасно, все едно изневерявам на приятеля си. Не искам да го нараня.Просто връзката почна леко да ми омръзва, леко еднообразно, няма я страсста между нас и знам че това е напълно нормално за една толкова дълга връзка. Не знам дали си заслужава да пожертвам моите желания заради идеалният мъж. Не искам деца, не искам да се омъжвам, все още съм на 20 и искам да си поживея или поне това ми се върти в главата. Моля дайте ми съвети, някой минавал ли е през същото с дългогодишна половинка? Сърцето ми се къса щом си предтсавя да се разделим, а в същото време искам да излизам с други... И да знам колко абсурдно звучи, затова пиша тук. Даже съм се замислялал дали изобщо го обичам истински щом имам подобни мисли?