Борба с алкохолизма – къде, кога и как?

Здравейте, баща ми е алкохолик, но не си признава. А проблема много сериозно се задълбочава. Преди две години стигна до  психиатрията, където уж ги лекуват. Беше с халюцинации. Той е пенсионер по болест и когато вземе пенсия, макар и мизерна, пие нон стоп. 10-15 дни, докато не свършат парите. Не изтрезнява. Пие, спи, събужда се и пак пие. След това изпада в делириум със силни изразени халюцинации. От нищо не се стряска. Няколко пъти със спукана глава, припадъци на улицата. Поука не си взима. Вече се отчайвам. Не виждам изход. Не живеем заедно, живее с баба ми (майка му). С майка ми са разделени от години. Но са приятели, и тя се опитва да му помогне, но уви. Даже вече взе да става агресивен. Като му свършат парите, тормози баба. При виждат му се хора, вика, крещи, не я оставя да спи. Преди няколко месеца пак лежа във психиатрията, но го изписваха след три дена. Явно не им се занимава. Никакъв стимул, нито признание, че има проблем. Не виждам решение, което е лошо, защото не мисля, че организма му ще издържи още дълго. Човек, ако сам не го осъзнае и не признае, че има проблем, не виждам как може да се лекува.

Лечението започва когато даден човек признае за проблема.

Лечение няма когато нещата са се задълбочили толкова. Характер и желание за нова посока е глупаво да с очакват.
Нашата пияница, в поредния си безпаметен период хвърлил дистанционното от тв на майка си, в едни строителни материали. Тя не смее да ни каже, но за зла беда го видяхме, защото ние шетаме из градината.
Та, пожелавам на всички да съумеете да се откачите емоционално от проблема и да почистите бъдещето си от много вероятни задължения и усложнения в наследствената маса например.
Ако пък тук четат майки на пияници - не крийте проблема и не игнорирайте читавите си деца за сметка на боклуците, които се оформили в семейството, страдат добрите ви синове, не пияниците.

staysi,не се надявай много на лечение.Не вярвам да има някакво лечение за човек,който не иска.Щом получава делириум и халюцинации,е много зле положението.Виждала съм такива хора по болниците.Това е крайна фаза за съжаление.
Може би не е могъл да се справи с мисълта,че има заболяване и е с ТЕЛК,неработоспособен...На мен също ми е много трудно да живея с тази мисъл.
Мира Иванова,на познат болна от шизофрения роднина изхвърли направо на боклука чисто нова кафемашина...
Пак казвам,че е болест.Не вярвам майка да тръгне да дели децата си,само защото едното е болно.

На 47 г. няма деца, а майка, която си мисли, че на 47 г. момченцето ще се оправи, същото това момченце, което и посяга и, от което я е страх - ми глупава жена е и не е майка, на този който се грижи за нея.
Между другото, само майка може да въдвори сина си в клиника принудително, нашата не можела.

Уф, много кофти,че и посяга.
Горката жена.
В клиника...ще го държат малко и като го пуснат,ще е озлобен към нея.
Не вярвам да и е лесно.

Отне ми време, но събрах впечатления.

Групата първоначално подейства доста мотивиращо на моя близък. Там хората споделят един с друг през какво минават, винаги всеки изслушва всеки. Почти не станах свидетел на диалози - идеята на срещите на АА като че ли е предимно канал за споделяне пред хора, които знаят точно през какво минаваш.
Нашите посещения на групата бяха само по скайп, което създаде известни затруднения, но не беше зле - връзката беше сравнително ок, хората са възпитани и говорят чисто и разбираемо.
Чух интересни житейски истории, определено има смисъл от тези сбирки.

Уви, след 2 седмици чести посещения, близкия ми все пак се пропука и от снощи отново посегна към чашката.
Предположението ми за момента е, че в борбата срещу алкохола АА помагат, но не са напълно достатъчни.

Извод - без специализирано лечение няма как да се мине, и моето тъсене на добро заведение продължава.
Естествено - когато науча нещо ново, ще пиша тук.

При нас стана ясно, че паразитът посяга на майка си, има безпаметни моменти, а тя крие. Уговорила някакъв циганин да купи на свое име сим карта за нашия, човекът купил, но след неплащане на сметките картата е спряна.
Агресията е към чуждия човек, защо видиш ли нашия нямал телефон. Майка му и тя е виновна.
Снощи имахме гости, вуйчо им, на свекървата брат и. Той и е опора и тя си мислеше, че пак ще има лекция за нашия, обаче разговорът отиде в друга доста по-приятна посока, нашия седя намусен и имитира сериозни размисли, които занимават спиртосаната му глава. Иначе голям домакин, ще сервира на вуйчо си и ще подава чинии, ще предлага това и онова от маса, на която не е сложил и една троха... Палячо нещастен.

В темата не е писано от доста време. Вече има доста нови и успешни методи в борбата, например инжекция с 3 месечно освобождаване, която прекратява обичайния ефект на алкохола; мозъчни терапии, които изкореняват желанието да се пие само с няколко сеанса. Клиники в Испания и Турция водят с доста добра успеваемост. Давам данни на координаторка с бъларски език в специализирана клиника в чужбина. Отговаря и на запитвания по Интернет,  Watsup, Viber.

16 години живях с алкохолик, преди три месеца сложих окончателно точка на това мъчение. Какво ли не направих за тоя човек, за да му помогна! Еми, не, не става! Преди две години едно момиче тук във форума ми каза, че самата аз имам нужда от помощ, защото роднините обикновено са съзависими от алкохола. За да остана с него толкова дълго, аз бях манипулирана с чувство за вина. Моят съвет е БЯГАЙТЕ, алкохоликът винаги завлича със себе си, той няма милост към никого!

редовият българин много пие, в бг има огромно количество битови алкохолици. Не се сяда без няколко чашки, а ако не пиеш като отидеш на гости те гледат като прокажен. Много хора се нуждаят от осъзнаване накъде са поели, защото когато ежедневно на вечеря те тегли към чашката (  значи вече си стъпал на този път, въпросът е къде ще стигнеш. Около мен много подобни хора неосъзнаващи състоянието си. Аз нямам проблем да виждам всичко това обективно защото не пия. Никога съм нямала желание, нужда.

Звучите много мотивиран, но ще бъда груба и целта ми е да Ви помогна да се съхраните.
Той никога няма да спре да пие, на него не му пука за Вас, дори вероятно сте му досаден, никога не сте бил и няма да бъдете неговата мотивация да спре да пие, дори му доставя удоволствие да вижда как страдате и Ви мачка. Болестите никога никога никога никога няма да го изплашат и да спре да пие (може би за около 3 месеца макс). Център Жива и всички други центрове не помагат.

Говоря от името на дъщеря на алкохолик (25 години и продължава), минал през смъртта (текущо отново се намира в болница, за пореден път, с тежка инфекция). Минали сме през център Жива, през 4-ти км, през още други центрове, комуни, психолози, анонимни алкохолици- Н И Щ О. Игра на котка и мишка, в която той е печелившия, а в един момент ти се оказваш на над 30 години, самотен, без деца и с травми, придобити от неговия алкохолизъм. Аз имам паническо разстройство, АDHD, тревожност, изпадала съм в тежки депресии, със самоубийствени мисли, имах трудности със забременяване и износване на плода, имам трудности във взаимоотношенията си с партньора и хората.
Баща ми съсипа живота и на сестра ми, този на майка ми, уби баща си, съсипа майка си и сестра си, бившата му съпруга (след майка ми) отключи биполярно разстройство и се самоуби, настоящата му жена, след 2 години връзка с него отключи множествена склероза.
Съветът ми е - откажете се, докато е време и все още имате възможност да се съхраните. Този човек не Ви обича и не му пука за Вас. Няма да спре да пие НИКОГА!!!!
 
ALMIRRA, хубави неща сте споделила, но неработещи. Пробвали сме и тях - ефект: макс 6 месеца.

За мен няма подобно нещо като спасение от алкохолизма, ако човек не осъзнае проблемът си. Има една много интересна книга Атомни Навици и там е обяснено къде е корена на някои зависимостти и потенциални начини за справяне с тях. Но при всички положения според мен, ако човек осъзнае проблемът си е най-добре да работи с психолог.

Мъжът ми съсипа две семейства с алкохолизма си - аз съм втората съпруга. Той, освен всичко друго, е и умен и много манипулативен - кара всички около него да го съжаляват и да му помагат, помощ разбирай - пари за алкохол и цигари. Години наред ме изкарваше луда, тъпа и неспособна да се справям с живота без нго. В същото време ме обвиняваше за всички нещастия и болести, които са го сполетяли и ме държеше отговорна за несгодите си. Съответно, аз трябваше да компенсирам с пари и добро отношение към него всичко, което съм му "причинила". Няма нужда да казвам как ми се отрази на психиката това - аз също получаван паник атаки, изпитвам ужас от комуникация с мъже, защото всички ми миришат на алкохол. Прави сте, че ВИНАГИ алкохоликът е печелившия в тази битка, защото той залага ВСИЧКО, дори живота си и този на близките си.

Аз от бивша алкохоличка,