Здравейте, по трудния начин разбрах, че се чувствам ужасно в така модерните отворени офиси (по 70 човека на етаж, безкрайни редици с бюра). Психически е голям стрес, все едно съм номерче, а и това постоянно движение зад гърба и като всички започнем да говорим със слушалките с клиенти е ад. Прекалено много компютри, файлове, екселски таблици. Гледам обявите - само такива неща има.
Смятах, че просто мразя офиси, но онези стари (предимно държавни) офиси с по само 2-4 човека в стая не ми пречат толкова, но пък не издържам и на рутина. И там ще ми писне. В училищен кабинет или физкултурен салон не се чувствам така зле, нито в докторски кабинет или лаборатория. Сцената в театъра пак е голяма, но ми харесва да съм на нея. Да уча за зъболекар ми е късно, но мога да изкарам диплома за зъботехник. Или актьорство (там ми е любовта). Нямам педагогика, трудно ще е да ставам тепърва учител. Как бихте постъпили на мое място? Дипломата ми е по Стопанско управление, угодих на нашите но мразя и не ме бива с цифри, статистика. За очите и костите ми е зле само да седя и работя пред монитора.
Виж целия пост
Смятах, че просто мразя офиси, но онези стари (предимно държавни) офиси с по само 2-4 човека в стая не ми пречат толкова, но пък не издържам и на рутина. И там ще ми писне. В училищен кабинет или физкултурен салон не се чувствам така зле, нито в докторски кабинет или лаборатория. Сцената в театъра пак е голяма, но ми харесва да съм на нея. Да уча за зъболекар ми е късно, но мога да изкарам диплома за зъботехник. Или актьорство (там ми е любовта). Нямам педагогика, трудно ще е да ставам тепърва учител. Как бихте постъпили на мое място? Дипломата ми е по Стопанско управление, угодих на нашите но мразя и не ме бива с цифри, статистика. За очите и костите ми е зле само да седя и работя пред монитора.
