Мили мой, съпруже..

  • 7 825
  • 120
# 15
Много ти съчувствам! 🤗
Виж целия пост
# 16
Драмата е невероятна, но по-добре да му кажеш на този човек какво те вълнува.
Щото аз лично трудно разбрах, даже не разбрах какво те е тъй разтресло, освен поезията дето се лее.
Обикновено, когато някой ти е близък, казваш му. Ако не умееш да казваш, показваш. Ако и това не е умееш, ами хората не сме безпогрешни, учим се. Но нищо не е тъй трагично и крайно дорде не настъпи краят.
Виж целия пост
# 17
Цитат
Защото ти пожела така! Защо, мили мой съпруже? Защото  ми отне това щастие? Защо не застана до мен? А аз имах нужда от теб. Имах нужда от подкрепа, да се справим заедно, да сме щастливи, да се радваме на дечицата. Защо ми го отне? Защо не ми позволи да обичам, и да бъда мама отново? Мразя те! Мразя и себе си повече от всичко! Мразя това, в което ме превърна! А исках само да сме щастливи заедно! Мразя те, ненавиждам те, чуваш ли!?

            Тъй извода: тя го обичала, имат си дете , мислела че може да разчита на него винаги във всяка ситуация, но изведнъж, отрезнява и вижда човека в друга светлина.
            Бащата и той сигурно си има доводи, но след като правиш секс има логика ако не се използват предпазни средства жената да забременее. Той този аспект го е пропуснал.

            Дамата е разстроена, чувства се предадена, че той е постъпил егоистично. Аз разбирам, че не са го решили двата по описанието, а най-вероятно е имало "изнудване" аборт или  еди си какво..

            Щом е бил мил, грижовен баща съпруг -добре, но изведнъж тя се сблъсква с действителността и неговото обяснение защо не иска дете- памперси, да имал свободно време...авторката е притеснена нали са семейство и всеки мисли за благото му един вид тя се чувства предадена.

            Аз си мисля, че това е основния проблем за нея, и съветите да спре да се тръшка и да с е насочи положително и че с времето щяло да и мине е глупаво.

            С времето недоизказаните неща ще копаят все по -  голяма дупка в техните отношения.
Няма не мога да говоря и да му кажа това. Защо ще го разочароваш ли? А той теб не те ли е разочаровал?! Това е брака- 2 индивида дето правят едно цяло, приемат че другия все пак е отделно същество и може да има различна позиция и мнение. Трябва да се говори, иначе няма смисъл!

Желая ти късмет и нещата да се развият, в посока в която ще те направи щастлива!
Виж целия пост
# 18
Според мен пък е нормално да се чувства така.
При вече заченато дете някой да те кандисва за аборт на дете, което искаш. И аз бих го понамразила. Който не иска деца, ползва предпазни мерки и те не се изчерпват с хормони за жената и "ще те пазя".

Но от писаното разбирам, че за повечето е окей, ако партньорът не желае детето, въпреки това да го родят и да ги обрекат да е нежелано дете. Щото може да си го гледат, ама може и да не си го...
Виж целия пост
# 19
И сега какво? Тиха война. Любов и омраза?
Какво точно ти е отнел, ти си се съгласила.
Разбирам как се чувстваш, но семейното планиране се прави от двама. Ако аз желая детето, а мъжът ми - не, и реша сама да го родя, то ние вече не сме семейство.
Какви са тия ваши любови, дето не можете да споделяте преживяванията си, емоциите, настроенията?
Виж целия пост
# 20
И аз бих се чувствала така. Направи ли аборт или още не?
Виж целия пост
# 21
Благодаря ви, на всички!
Виж целия пост
# 22
Забременявала съм няколко пъти, имам 1 дете. Досега ни 1 мъж не ме е заставял да чувствам или правя каквото и да било. Всичко е било оставено в моите ръчици. Та и тук ми се чини, че се търси сламка дето я няма.
Виж целия пост
# 23
А защо е само еднопосочно "развалянето на семейството".
Ако ти го искаш, а той- не и НЕ го родиш, значи пак не сте семейство по тая логика.
Винаги единият ще е прецакан и незачетен в тази ситуация.
Виж целия пост
# 24
А защо е само еднопосочно "развалянето на семейството".
Ако ти го искаш, а той- не и НЕ го родиш, значи пак не сте семейство по тая логика.
Винаги единият ще е прецакан и незачетен в тази ситуация.

Към мен ако е, писала съм. Решението е общо. Какво значи прецакан и незачитан, когато аз не го родя, защото така сме решили заедно.
Виж целия пост
# 25
Тук дамите са малко груби, но - от опит, наистина искат да помогнат, и помагат. Много е крехка и деликатна тази ситуация. Не съм била в нея, но съм я виждала. Много ти съчувствам и разбирам колко боли. И ти желая сила, за да го превъзмогнеш. Всяка жена, загубила дете по един или друг начин, е майка. 🤗
Виж целия пост
# 26
Значи - няма сила на света, която да ме накара да направя аборт, ако не го искам! Освен, ако не дойдат от Ислямска държава или нещо друго с реална заплаха за живота ми или този на детето ми!









Виж целия пост
# 27
Аз съм била в тази ситуация, но аз си го родих. Никой не може да ме накара да направя нещо,  което не искам.
Виж целия пост
# 28
А какво щеше да стане, ако не беше абортирала? Заплашваше ли те, че ще ви изостави? И ти защо му се върза? Аз не бих направила аборт, дори и да ми се наложи да си гледам сама двете деца. Но едва ли това щеше да ти се случи.
Виж целия пост
# 29
Ееее, авторке, ами щом толкова много го искаше, защо се съгласи. Пък сега ще си тровиш живота и на цялото семейство. Дете имаш, мисли за него. И защо се сърдиш само на мъжа си, той вероятно те е убедил, но едва ли те е насилил да постъпиш така.

Поплачи си, като те избива на поезия- пиши и давай напред. Няма какво друго да се направи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия